Определение № 1065 от 28.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1712/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. П. С. чрез адв. А. М. от АК - Пазарджик срещу въззивно решение № 290/03.06.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 296/2010 г. от съд. Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Г. И. Ч. чрез адв. Е. Б. от АК – Пазарджик е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение, като е потвърдено това на първостепенния Пазарджишки районен съд, е уважен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Съдът установил, че В. П. С. и Г. И. Ч. си предявили насрещни искове за изпълнение по договор от 18.08.2004 г., разгледани по гр.д. № 1848/2005 г. на Пазарджишкия районен съд. С влязло в сила съдебно решение, исковете са отхвърлени тъй като съдът приел, че договорът е нищожен. Прието е, че е такъв за прехвърляне на предприятие. Спазена е писмената форма с нотариална заверка на подписан, но договорът не е вписан. Г. Ч. по настоящото дело търси възстановяване на паричните средства, престирани по нищожния договор. Искът е уважен. Повдигнати са следните въпроси: Трябва ли въззивният съд да се произнесе „кои са изискванията на чл. 38 и чл. 47 ГПК и как те конкретно са спазени при връчване съдебните книжа на В. С.”. Въпросът не обуславя изводите на съда и крайния резултат по него, а и не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираните съдебни актове. ПП 1-1953, ПП 2-1967, не се прилага автоматично, като следва да се съобрази относно съдържанието на въззивния съдебен акт променения характер на второинстанционното производство – въззивно вместо контролно-отменително, както правомощията на въззивния съд при действието на ГПК от 2007 г. Р-643-1992-ІІ ГО ВС, Р-1152-1968-ІІ ГО, както и ПП 1-1985 ВС са изобщо неприложими спрямо характера на въззивното производство и правомощията на въззивната инстанция. Останалите съдебни актове, също не сочат на основание за допускане на касационно обжалване по повдигнатия въпрос. Общоприето е, че съдебното решение следва да съдържа ясно и точно съображенията на съда относно неговите фактически и правни констатации, включително по всички релевантни за спора доводи и възражения на страните. Само по себе си оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при връчване на съдебни книжа, обаче не е основание за уважаване на въззивна жалба и отмяна на първоинстанционно решение. Няма оплаквания, че с оглед на това са нарушение конкретни права на съответната срана, която не е могла поради това да ги упражни. Няма и искания за повтаряне на съдопроизводствени действия, нито са наведени нови възражения или направени оспорвания или доказателствени искания, чието късно предявяване да е мотивирано с процесуално нарушение, свързано с неточно приложение на чл. 38 и чл. 47 ГПК. Следователно, не е имало причина въззивният съд, който е също съд по съществото на спора, да излага съображения за тълкуването на двете процесуални норми, доколкото от това само по себе си, няма да произтекат каквито и да са фактически или правни изводи, свързани с материалноправния спор. Правото на съда да се произнесе по валидност на сделка, без да е сезиран с нарочен иск, няма отношение към въпроса дали следва да се мотивира съдебното решение, а доколкото става реч за преюдициално правоотношение, на което ищецът основава правата си, то е ясно и никога не е имало съмнение в теорията и в практиката, че такова произнасяне е допустимо. Нищожност на сделка може да се релевира както с нарочен иск, така и с възражение. Приложените съдебни решения не установяват противоречива практика по този правен проблем. Въпросът допустимо ли е съдът да обоснове фактически и правен извод, позовавайки се на мотивите по влязло в сила друго решение между същите страни, е от значение за постановения резултат и разрешението на Пазарджишкия окръжен съд противоречи на Р-1670-200-ІV ГО ВКС Налице са основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чал. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Мотивиран от горното, съдът