Определение № 1215 от 02.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 596/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Рибов, понастоящем в Затвора - [населено място], [улица], против Определение №2682/26.10.2023 г. по адм. дело №581/2023 г. по описа на Административен съд/АС/ - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Писмо Изх. №60116/17.03.2023 г. на Окръжен съд – Плевен, постановен по заявление с Вх. №260294/28.02.2023 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при превратно тълкуване и в противовес на житейската и формална логика, по подробно изложени съображения в частната жалба. Иска касационната инстанция да отмени определението, както и да му бъде предоставена правна помощ при съобразяване с личния му избор в лицето на адвокат К. Астакова. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение АС – Бургас е приел жалбата на И. Рибов за недопустима поради липса на годен за оспорване административен акт и липса на правен интерес от оспорването, като на основание чл.159, т.1 от АПК е оставил жалбата без разглеждане, доколкото Окръжен съд – Плевен е изпълнил задължението си, посочвайки конкретния пълен линк към определението, на който заявителят може да има достъп до съдържанието и да се запознае с него. АС - Бургас е намерил, че липсва правен интерес от обжалване и доколкото на Рибов е предоставен пълен достъп до поисканата информация, с която съдът разполага, т.е. искането се явява уважено в неговата цялост. Определението е недопустимо, като постановено от некомпетентен съд. В настоящата хипотеза не се касае за искане по реда на Законът за достъп до обществена информация/ЗДОИ/, противно на изложеното от първоинстанционния административен съд. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, които са регламентирани в чл. 3. В чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ е посочено, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Според определенията, дадени в чл. 10 и 11 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Основна характеристика на обществената информацията е възможността чрез нея да може да бъде създадено собствено мнение /от лицата, които искат предоставяне на тази информация/ относно дейността на задължените субекти. Последните са лицата, които са задължени да осигурят достъпа до обществена информация, а информацията, чието предоставяне се иска, следва да е свързана с дейността именно на задължените лица. В настоящия случай И. Рибов е подал заявление с Вх. №260294/28.02.2023 г. до Председателя на Окръжен съд - Плевен за предоставяне на хартиен носител на постановените актове Определение/без номер/ от 03.11.2017 г. по ЧНД №988/2017 г. по описа на Плевенски окръжен съд. Заявлението е оставено без движение с указания Рибов да посочи основанията за направените от него искания. Със Заявление Вх. №260393/15.03.2023 г. Рибов е уточнил, че иска официални крайни съдебни актове, постановени от Окръжен съд - Плевен по ЧНД №988/2017 г. и въззивното производство, които е търсил на официалната интернет страница на съда, но поради неуспешното им намиране, е изготвено заявлението за предоставянето им. Като правно основание Рибов е посочил разпоредбата на чл.4 от ЗДОИ. Заявлението на Рибов е с правно основание чл.77, ал.4 от Правилника за администрацията в съдилищата. Правото на достъп до информация по дела се осъществява от страните и техните представители съгласно чл. 77, ал. 2 от Глава Тринадесета на Правилника за администрацията в съдилищата. В настоящия случай жалбоподателят не е страна по ЧНД 988/2017 г., поради което приложима е разпоредбата на 77, ал.4 от Правилника за администрацията в съдилищата, съгласно която лицата, които не са страни по делото, имат правата по ал.2 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба. Съгласно чл.360с, ал.2 от Закона за съдебната власт всеки има право на свободен и безплатен достъп до обявените в регистър актове при спазване на изискванията за защита на личните данни. Следователно достъпът до исканата информация се подчинява на специален режим /в случая Наказателно - процесуален кодекс/, изключващ по силата на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ приложението на този закон. По жалбата на И. Рибов срещу отказ на Председателя на Окръжен съд – Плевен компетентен да се произнесе е Апелативен съд - Велико Търново, а не Административен съд - Бургас. Обжалваното пред настоящия касационен състав определение на АС - Бургас е недопустимо и следва да се обезсили, като постановено от некомпетентен съд. Делото следва да се изпрати на компетентния съд – Апелативен съд - Велико Търново, за произнасяне по жалбата на И. Рибов срещу Писмо Изх. №60116/17.03.2023 г. на Зам. –председателя на Окръжен съд – Плевен. По молбата за предоставяне на правна помощ по частната жалба следва да се произнесе компетентния съд. По горните съображения и на основание чл.236, вр. с чл.221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение