Определение № 387 от 04.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от ищцата С. Е. П. - З. с вх. № 8967 от 10. 08. 2017г., в срока по чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 87 от 10. 07. 2017г. по гр. дело № 3941/2016г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по чл. 290 ГПК, в частта му досежно съдебните разноски, дължими на молителката на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА пред касационната инстанция, които не са присъдени като неоснователно поискани. Молителката излага доводи, че са налице всички законови предпоставки за присъждане в полза на осъществявалия безплатно процесуално представителство пред ВКС адвокат К. С., на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Моли ВКС да измени решението си в частта за разноските и да присъди в полза на адв. С. хонорар за един адвокат в размер на 2 641. 33 лв. за осъществената безплатна адвокатска защита на ищцата пред касационната инстанция. В преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответникът по молбата И. З. З. поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима, но неоснователна. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 87 от 10. 07. 2017г. по настоящото дело, с оглед изхода на спора пред касационната инстанция, ответникът е осъден да заплати на молителката – ищца хонорар за един адвокат на основание чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, само за въззивната инстанция. Такъв хонорар не е присъден за касационната инстанция, тъй като ищцата не е представила доказателства за осъществено безплатно процесуално представителство пред тази инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице законови предпоставки за ревизиране на горепосочения правен извод. Ищцата е била представлявана в настоящото касационно производство от адв. К. С. въз основа на пълномощно на стр. 33 от въззивното дело на САС, с което е била преупълномощена от адв. В. Т. да представлява молителката до приключване на делото. В него не е посочено основание по чл. 38, ал. 1 ЗА, нито че процесуалното представителство е безплатно. Адв. В. Т. е осъществявал безплатно процесуално представителство спрямо ищцата пред въззивната инстанция в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА /роднини, близки или на друг юрист/ въз основа на договор за правна помощ и съдействие от 14. 03. 2016г. /гърба на стр. 36 от въззивното дело/, в който изрично е посочено основанието по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, което би могло да бъде осъществено единствено спрямо конкретно упълномощения адв. Т., но не и спрямо преупълномощената адв. С., доколкото ищцата не е юрист. В касационната жалба не е формулирано въобще искане по чл. 38, ал. 2 ЗА, такова е направено за първи път в настоящата молба с правно основание чл. 248 ГПК, след постановяване на решението по чл. 290 ГПК по съществото на спора. Конкретно основание по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗА /някое от посочените три в правната норма/ не се съдържа нито в пълномощното на адв. С., нито в изявление на представляваната или представителя до приключване на делото пред касационната инстанция, за да може да се приеме, че искане с правно основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е въведено в предмета на спора за съдебните разноски като част от спорния предмет на делото пред ВКС. В настоящата молба по чл. 248 ГПК се сочи основанието на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, но към този момент искането за заплащане на хонорар за един адвокат на основание чл. 38, ал. 2 ЗА пред ВКС е преклудирано съгласно т. 11 ТР № 6 от 06. 11. 2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Следователно не е налице своевременно направено искане по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗА, което да обвърже касационната инстанция да присъди възнаграждение на процесуалния представител на ищцата поради осъществена безплатна адвокатска помощ пред настоящата инстанция. На основание изложеното, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение