Определение № 1721 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1047/2024 г.
ВАСТрето отделение14.02.2024reporting judge Иван Раденков
Ruling
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на С. Пешов с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди е Административен съд – Монтана. Изпраща делото на Административен Монтана. Препис от настоящото определение да се изпрати на Административен съд – Враца за сведение. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ секретар: Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ
Grounds
Производството е по реда чл. 135, ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд Монтана и Административен съд Враца по повод подадена от С. Пешов искова молба против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв.. По подадената искова молба е образувано адм. дело № 647/2023 г.по описа на Административен съд – Монтана. В хода на производството е установено, че л.св. Пешов е преместен от ЗООТ [населено място] в Затвора в [населено място]. С Определение № 5 от 03.01.2024 г. АС Монтана приел, че делото не му е подсъдно, тъй като настоящият адрес на жалбоподателя вече е в гр. Враца, поради което на основание чл. 135, ал. 2 АПК е прекратил производството и го е изпратил на Административен съд – Враца. Изводът за неподсъдност съдът е обосновал с нормата на чл. 203, ал.1 и ал.2 от АПК, според която искът за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а ал.2 препраща за неуредените въпроси към ЗОДОВ и ЗИНЗС. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС, който е специален спрямо АПК искът се предявява пред административен съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Следователно, според съда, след като ищецът е преместен в гр. Враца, то компетентен да се произнесе по исковата молба е Административен съд Враца. С определение № 109/16.01.2024 г., постановено по адм. дело № 16/2024 г., Административен съд – Враца е прекратил производството по делото и на основание чл. 135, ал.4 АПК е повдигнал спор за подсъдност. В мотивите на определението са изложени съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения, като тази местна подсъдност е изборна и тя принадлежи на ищеца. Съдът отбелязва, че за настоящ адрес по смисъла на разпоредбата следва да се приеме мястото, където се намира ищецът считано към момента на подаване на исковата молба. Освен това Пешов е подал молбата си до АС Монтана и очевидно желае тя да бъде разгледана от административен съд по мястото на увреждането. Въз основа на горното, съдът посочил, че местно компетентния съд да се произнесе по исковата молба на С. Пешов е Административен съд – Монтана, а не Административен съд – Враца. По повдигнатия спор за подсъдност между Административен съд – Монтана и Административен съд – Враца, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема следното: Изборът на ищеца за това пред кой съд да предяви иска си е ограничен до две възможности. Той може да избере между съда по мястото на увреждането и съда по настоящия му адрес, когато мястото на увреждане и настоящият адрес не съвпадат, съгласно чл.285, ал.2 ЗИНЗС. Ирелевантни за определяне на местната подсъдност са преместванията на ищеца в различни места за изтърпяване на наказанието. Както гласи чл. 120 ГПК, настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото в друг съд. Поради това обстоятелството, че след подаване на исковата молба ищецът е преместен от затвора в [населено място] в затвора в[ населено място] не е дало основание на АС Монтана да изпрати делото на АС Враца. Не е налице никаква привръзка на спора с последния съд. За да се прецени мястото на увреждане при определянето на местно компетентен съд съгласно чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, както и по чл. 7 ЗОДОВ, следва, с оглед твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и данните по делото, да се прецени къде са причинени вредите. В случая вредите се твърди да са причинени от затворническата администрация на затвора в [населено място]. Мястото на увреждане е мястото, където е издаден незаконосъобразният акт или където са извършени незаконосъобразните действия. Ищецът е упражнил правото си на избор за местно компетентен съд и е избрал съдът по настоящия си адрес към подаване на исковата молба и по мястото на увреждането, които в случая съвпадат. По тези съображения, настоящият тричленен състав на ВАС преценява, че местно компетентен да разгледа предявената от С. Пешов искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против ГДИН, е Административен съд – Монтана. Мотивиран така, и на основание чл. 135, ал. 4, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение
Cited provisions
9- чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС
- чл. 135, ал. 2 АПК
- чл. 135, ал. 4 АПК
- чл. 120 ГПК
- чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
- чл. 7 ЗОДОВ
- чл. 135, ал. 4
- чл. 135, ал. 6
- чл. 203, ал. 1