Определение № 10047 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3214/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на „Планета-Гард“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. С. Жеков, с искане за изменение на Решение № 7996/27.06.2024 г., постановено по адм. дело № 3214/2024 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, в частта му за разноските. В молбата се твърди, че неправилно съдът е присъдил разноски за касационната инстанция в размер на платената държавна такса, но не се е произнесъл по претендираните с касационната жалба съдебни разноски за производството пред Административен съд София-град, сред които държавна такса, депозити за вещо лице и адвокатски хонорар. Ответникът по молбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не изразява становище. Настоящият съдебен състав, след извършена проверка, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: С решението, чието изменение се иска, е отменено Решение № 302/11.01.2024 г., постановено по адм. дело № 4891/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, и вместо него е постановено друго, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт № Р-22220222003285-091-001/22.12.2022 г. и делото е изпратено като преписка на компетентния орган за образуване на нова ревизия. Със съдебното решение на касационната инстанция НАП е осъдена да заплати в полза на дружеството касатор сумата 263,24 лв., представляваща заплатена държавна такса за касационно оспорване. Право да иска изменение на съдебния акт в частта му за разноските има страната, за която този акт е благоприятен, което обстоятелство в случая е налице. Искането следва да се направи до приключване на делото в съответната съдебна инстанция, реално да са направени разноски по делото, както и да е установен техният размер. В случая искането за присъждане на разноски е направено както с подаване на жалба до административния съд, така и касационната жалба и писмени бележки, входирани преди откритото съдебно заседание по делото. В кориците на делото се съдържат доказателства, установяващи размера и заплащането на претендираните разноски, по-конкретно: договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. (л. 88), внесен депозит за вещо лице в размер на 700 лв. (л. 85), допълнителен депозит за вещо лице в размер на 550 лв. (л. 439) и държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 50 лв. (л. 3), поради което искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е основателно. Общият размер на полагаемите в полза на „Планета-Гард“ ЕООД разноски за двете съдебни инстанции възлиза на 3 563,24 лв. По изложените съображения искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските следва да бъде уважено, поради което и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение