Определение № 7059 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2666/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалбата на М. А. П. от гр. София, представлявано от адвокат К.Стойчев срещу Определение № 1275/02.02.2024 г. по адм. д. № 1103/2024 г. на Административен съд - София град (АССГ). В частната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на определението. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че по реда на чл. 256 от АПК се дава защита на гражданите и организациите само срещу фактически действия на администрацията. Моли да се отмени обжалваното определение и се върне делото за продължаване на производствените действия. Ответникът - Кметът на район „Средец“ в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Б. Примов, оспорва жалбата, като неоснователна. Моли да се отхвърли частната жалба и се потвърди обжалваното определение на АССГ като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на М. А. П. от гр. София с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК срещу бездействие на кмета на район „Средец“ като е поискано да бъде осъден да извърши дължимите действия, като се произнесе по подадената-молба декларация с вх.№ РСЦ23-ГР94-1228/09.08.2023 г. и извърши поисканата административна услуга – обстоятелствена проверка на недвижим имот находящ се на адрес: гр.София, [жк], [адрес]. С обжалваното определение от АССГ е оставен без разглеждане жалбата на М. П. с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК срещу бездействие на кмета на район „Средец“ с която е поискано да бъде осъден да извърши поисканата административна услуга по подадена молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка на недвижим имот. За да постанови определението си съдът е приел, че жалбаjа на П. е процесуално недопустима, тъй като в разглежданата хипотеза не е налице бездействие на административния орган, което да е годен предмет на обжалване по чл.256 от АПК, доколкото не става въпрос за фактически действия. Предвид изложените съображения Административен съд София-град, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставил без разглеждане искането и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Субектът на правото на иск по чл. 256 АПК е всеки (физическо или юридическо лице, организация), който е сезирал с нарочно искане административния орган да извърши дължимото по силата на закона фактическо действие. Правото на иск възниква при наличието на три предпоставки - дължимо по закон фактическо действие, което административен орган е задължен да извърши, подадено до органа искане за извършване на това действие от лице, в чиято правна сфера се отразява резултата от действието и неизвършването на действието (бездействието) от страна на административния орган. Предмет на осъдителния иск по чл. 256 от АПК е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административен орган. Задълженията за извършване на фактически действия трябва да произтичат пряко от правната норма при настъпване на определен юридически факт. Тяхното възникване и съдържание не трябва да е опосредено от задължение за волеизявление. Горното обосновава извод за липса на предпоставките за търсене на защита по чл. 256, ал. 1 АПК. Защитата по чл. 256 от АПК има за предмет фактически бездействия, които не са част от административни производства за издаване на административни актове. Съставомерна в тази хипотеза е липсата на активно поведение на административен орган, след надлежно отправено и законово обосновано искане или по задължение произтичащо пряко от нормативен акт. Не са фактически, по смисъла на тези разпоредби, задълженията за волеизявление, т.е. за издаване на административен акт. В случая цитираните правни норми са неприложими. Този осъдителен иск е недопустим по отношение на бездействия, свързани с волеизявления. Както сама касаторката отбелязва, чрез процесуалния си представител, в касационната жалба „В настоящия случай е подадено искане за заверяване на молба-декларация и удостоверяване наличието на статут, представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на легалното опраделение на пар. 1, т.2, буква“а“ от ПЗР на Закона за администрацията. Удостоверението се издава с цел да послужи за удостоверяване на конкретни права, с цел да се извършат определени дейности. То е официален документ…“ Очевидно процесуалният представител е наясно, че става въпрос за правно, а не фактическо действие. Правилно Административен съд София град е приел, че предметът на защитата по раздел II на глава Петнадесета от АПК е срещу неизвършването на дължими от административния орган по силата на закона фактически действия, като в обхвата на субективното право на защита по този ред не се включват дължимите от административния орган правни действия В случая защитата, която се търси не е срещу неизвършването на фактически действия, а срещу неизвършването на правни такива. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на частния жалбоподател, че по реда на чл.256, ал.1 АПК може да бъде задължен административен орган да извърши волеизявление, което представлява правен акт. В този смисъл, искането на М. П. е извън обхвата на чл. 256, ал. 1 от АПК, тъй като по своята същност претенцията на жалбоподателката не е за извършване на фактически, а на правни действия от страна на кмета на район „Средец“. Предвид изложеното обоснован и законосъобразен е изводът на АССГ, че искането не попада в хипотезата на неоснователно бездействие и исковата защита по този ред е недопустима. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение