Решение № 6838 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2020 г.

Решение № 6838 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът П. Илиева моли да бъде отменено като неправилно и недопустимо решение № 2410/12.12.2019 г. по адм. д. № 924/2019 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 г. на ТД на НАП-Варна. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в касационната жалба. и в молба, имаща характер на писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да й бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Моли да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Моли на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение общо 330, 15 лв. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималното поддържа, че е прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 г. на ТД на НАП-Варна, изменен с решение № 405/11.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с които на П. Илиева са определени задължения за ЗО с лихви за периода 2011 г. – 2015 г. В мотивите си съдът е приел, че предмет на разглеждане са установените задължения за 2011 г. – 2015 г. в решението по жалбата по административен ред. Видно от жалбата до съда РА е обжалван изцяло. В решението по жалбата по административен ред РА е потвърден в частта, с която са определени задължения за здравни осигуровки с лихви за 2016 г. В тази част в решението липсва произнасяне от съда по жалбата, поради което съдът следва на основание чл. 176, ал. 1 от АПК да постанови допълнително решение по жалбата, с която е сезиран. В мотивите си съдът правилно е приел, че заповедта за възлагане на ревизия № Р-03001817008650-020-001/11.12.2017 г. не е връчена на ревизираното лице. Видно от преписката връчени на жалбоподателката са искане за представяне на документи на 25.01.2018 г. и уведомление за престъпления по НК на 15.03.2018 г. Втората ЗВР от 4.04.2018 г., останалите искания от органите по приходите и РД не са връчени на ревизираното лице. РА е връчен след проведена процедура по чл. 32 от ДОПК. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповед за възлагането на ревизия. Чл. 113, ал. 2 от ДОПК изисква заповедта за възлагане на ревизия да бъде връчена на ревизираното лице. Според чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане на ревизията. С връчването на заповедта за възлагане на ревизията ревизираното лице е уведомено за упражненото от приходните органи правомощие да започнат ревизия, от кои органи по приходите ще се извърши ревизията, в какъв обхват и срок ще се проведе. Невръчването на първата ЗВР на нейния адресат води до невъзможност да се определи начален и краен срок на ревизията предвид чл. 114, ал. 1 от ДОПК. При невръчена първа ЗВР не е налице започнало ревизионно производство, поради което извършените процесуални действия от ревизиращите органи по приходите са в нарушение на процесуалните правила по ДОПК. Невръчването на двете ЗВР е в нарушение на чл. 113, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Невръчването на първата ЗВР, която поставя началото на конкретно ревизионно производство, представлява съществено процесуално нарушение, което обуславя извод за нищожност на РА, който е издаден в незапочнала ревизия, за която ревизираното лице не е уведомено по предвидения в ДОПК ред. Органите по приходите не са приложили процедурата по чл. 32 от ДОПК за връчване на двете ЗВР. След като първата ЗВР не е връчена на ревизираното лице ревизията по смисъла на закона въобще не е започнала, което обуславя извода, че процесният РА е опорочен с недостатък, който не може да бъде саниран. В този смисъл са решение № 2380 от 04.03.2008 г. по адм. дело № 10871/2007 г., решение № 13712/17.11.2014 г. по адм. д. № 16463/2013 г. на Върховния административен съд и редица други. След като е констатирал, че първата ЗВР не е връчена на ревизираното лице съдът погрешно е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нищожност на издадения РА и неправилно е разгледал спора по същество. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се прогласи нищожност на РА, изменен при обжалването по административен ред в частта, с която са определени задължения за здравни осигуровки с лихви за периода 2011 г. – 2015 г. Делото следва да бъде върнато на същия съд за постановяване на допълнително решение по жалбата срещу РА в частта, с която са определени задължения за здравни осигуровки с лихви за 2016 г. Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно по чл. 628 от ГПК, тъй като за решаване на делото не е необходимо тълкуване на правото на Европейския съюз. Искането следва да бъде оставено без уважение на основание чл. 628, ал. 2 от ГПК.