Определение № 15 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4727/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 28283 от 19.11.2021 г., подадена от О. Й. Т. чрез адвокат А. Д. от САК срещу Определение № 3073 от 06.10.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 20211100510390/2021 г. на СГС, VІ „е” състав. Иска се отмяна на определението като неправилно. Ответник по касация не е конституиран поради едностранния характер на производството. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. По искането за допускане на касационното обжалване ВКС намира следното: С атакуваното определение, постановено по реда на чл. 577 ГПК и чл. 32а и сл. от Правилника за вписванията във връзка с чл. 274 и сл. ГПК, е потвърдено Определение № 1138 от 02.07.2021 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, с което е отказано вписване на заявеното с молба с вх.№ 46565 от 02.07.2021 г. подновяване на договорна ипотека. На първо масто въззивният съд е приел за неоснователно разбирането на съдията по вписванията, че съгласно чл. 18, ал. 1 ПВ молба на кредитора за подновяване на вписването на договорна или на законна ипотека (чл. 172 ЗЗД) следва да бъде с нотариално заверен подпис на заявителя. Чл. 3 ПВ касае формата на актовете, които се вписват и заличават, но няма отношение към формата на молбата, с която се сезира съдията по вписванията да впише или заличи съответния предвиден в ПВ (като подлежащ на вписване или заличаване) акт. В случая жалбоподателката, в качеството й на цесионер на обезпеченото вземане, е поискала да се впише подновяване на вписана договорна ипотека, като няма въведено в закона изискване заявлението й за извършване на това действие (вписване) да отговаря на някаква специална форма. На следващо място е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1, б. „а” ПВ подлежат на вписване актовете по чл. 171 ЗЗД, в частност - прехвърляне на вземане по реда на чл. 99 ЗЗД, обезпечено с ипотека, като същото (за да има действие) трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписано в имотния регистър. В случая жалбоподателката не твърди, че договорът, с който й е прехвърлено обезпеченото с вписаната договорна ипотека вземане, е сключен в изискуемата от закона форма, както и че същият е вписан по реда на чл. 17, ал. 1, б. „а” ПВ. Въззивният съд се е позовал на практика на ВКС (Решение № 131 от 26.03.3012 г. по гр.д.№ 720/2011 г., І г.о. и Определение № 359 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4268/2013 г. на ІІ т.о.), съгласно която цесионерът е заинтересовано лице да иска вписване, тъй като именно той има интерес от запазване действието на ипотечното задължение. За да се счита по отношение на третите лица, че с прехвърлянето на вземането върху цесионера е преминала и ипотеката, която го обезпечава, необходимо е цесията да е извършена в посочената специална писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписана. Ако не е извършено вписване, тогава промените в ипотеката не могат да бъдат противопоставени на актове на трети лица с конкуриращи права. В този смисъл жалбоподателката, в качеството й на цесионер по договор за цесия, който не отговаря на изискването на чл. 171 ЗЗД, не може да иска подновяване на вписването на договорната ипотека, съответно като краен резултат постановеният от съдията по вписванията отказ е правилен. В представеното изложение на касационните основания е поставен въпросът „Налице ли е правен интерес у кредитора-цесионер по договор за цесия от подновяване на договорна ипотека, обезпечаваща цедираното вземане, когато договорът за цесия няма нотариална заверка на подписите на страните, поради което не е вписан, но цедирането на вземането е потвърдено от самия кредитополучател и ипотекарен длъжник в договор за заем с нотариална заверка на подписите, в който е изрично посочено, че заемът е осъществен чрез договора за цесия и че същият е обезпечен с договорната ипотека ?“ с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторката се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК (очевидна неправилност) с аргумент, че е игнорирано обстоятелството, че цедираното вземане и обезпечаването му с ипотека са потвърдени от самия ипотекарен длъжник. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Поставеният с изложението въпрос не е обсъждан от въззивния съд, поради което няма обуславящо значение за изхода на делото. По тази причина той не обективира общо основание за допускане на обжалването и е безпредметно да се обсъжда дали е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Обжалваното определение е постановено в съответствие със Закона и практиката по приложението му, съгласно които подновяване на ипотеката може да се постанови по искане, изхождащо от кредитор, чиито права са противопоставими на третите лица, по отношение на които вписването на ипотеката има оповестително-защитно действие - другите кредитори, вписали ипотеки върху същия имот; новите собственици, придобили имота след вписване на ипотеката. За да се легитимира като такъв, цесионерът следва да е страна по договор, който е сключен в предписаната с чл. 171 ЗЗД форма (писмена форма с нотариална заверка на подписите) и е вписан в имотния регистър. Само при тези предпоставки по отношение на третите лица може да се счита, че заедно с прехвърлянето на вземането в полза на цесионера е преминала и ипотеката, която го обезпечава. За приложението на чл. 172 ЗЗД във връзка с чл. 171 ЗЗД, респ. чл. 18 ПВ, е ирелевантно обстоятелството дали ипотекарният длъжник е „потвърдил” цедираното вземане и обезпечаването му с ипотека, поради което въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда това обстоятелство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение