Решение № 2136 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 69/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Н., гражданин на Иран, с [ЛНЧ], чрез адв. Д. Радославова, срещу Решение № 35600 от 29.10.2025 г., постановено по адм. д. № 9684 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 4523 от 14.08.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на Н. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му при наличие на трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отразил всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Не била взета предвид и актуалната обстановка в Иран, в светлината на изразените от молителя опасения. Отсъствието на доказателства за самоличността на чужденеца не следвало да се отрази на достоверността на заявената от него бежанска история – реферира се към Наръчника на ВКБООН и чл. 75, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), както и на възможността личните му данни да се заявяват чрез специално подписана декларация. Акцентира се върху проведените интервюта с чужденеца и отсъствието на съществени противоречия в твърденията му, каквито не били възприети и от АССГ. Съдът също така не съобразил положението на приелите [заличен текст] религия в Иран, нито на лицата, наказани за „[заличен текст]“, за които съществува риск за живота и сигурността, в това число от смъртно наказание при промяна на религията съобразно шериатското право. Прави се позоваване на няколко информационни източника за предвидените наказания срещу приелите [вероизповедание] лица и за затрудненията, които същите срещат в Иран във връзка с религията си. Цитира се и решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по делото „Фахти“ С-56/2017 г. Критикува се схващането на АССГ, че молителят сам носи вина за това, че е обект на преследване. В тази връзка се излагат аргументи, че правото на вероизповедание и на лично мнение са базисни ценности на демократичните общества, като е направено и позоваване на решението на СЕС по съединени дела С-71/2011 г. и С-99/2011 г. Представени са и доводи за противоречие на обжалваното съдебно решение с чл. 9 ЗУБ. Касационният жалбоподател настоява, че съдът извършил необоснована и неправилна преценка на основанията по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ предвид наличната информация за предвидено смъртно наказание за лицата, приели [вероизповедание] и отсъствието на преценка на тежестта на наложеното на молителя наказание. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение. В двете съдебни заседания пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от упълномощени адвокати, като поддържат касационната жалба и молят за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касация – председателят на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. Не се явява и не се представлява в съдебните заседания пред настоящия съд, но се представлява от упълномощени юрисконсулти, които от негово име оспорват касационната жалба, а по същество на спора молят да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно във второто съдебно заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд направил извод от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – председателя на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и в установената писмена форма. Като изследвал извършените процесуални действия в хода на производството по предоставяне на международна закрила, формирал извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на лицето и да са предпоставка за отмяна на оспорения административен акт. За да се произнесе по материалната законосъобразност и съответствието му с целта на закона, съдът приел, че в представената бежанска история липсват достатъчно аргументирани твърдения в полза на търсената закрила. Кандидатът декларирал, че не е имал лични проблеми като етнически [заличен текст] и [заличен текст] по [заличен текст], както и че промяната на религиозната му принадлежност е станала скрита от официалните власти и гражданите на страната, като изрично заявил, че не е преследван поради тези обстоятелства в Иран. Наред с това, съдът приел, че не установил, че е гражданин на Иран, тъй като не представил оригинал или копия на лични документи, от които да се удостовери категорично самоличността му. Съобразил, че като основание за напускане на Иран той заявил опасенията си да не бъде въдворен от властите в затвора, където да излежи ефективно сбора от двете си постановени осъдителни присъди. Наред с това, Н. твърдял, че се страхува от властите, защото за обида към свещената религия и нейните духовници наказанието било смърт. Отчел, че противно на твърденията на чужденеца такова наказание не се споменавало в приложените фотокопия на съдебни документи, като от тях съдът констатирал и разминавания в устните заявления на лицето относно датите, на които е бил осъден. Не била установена и автентичността на тези документи - те били фотокопия, а информацията от втори наказателен съд на Техеран била оскъдна, повърхностна и обвиненията не съответствали в пълна степен с изложеното от търсещия закрила. Съобразено било от съда, че в първото си интервю Н. заявил, че ще представи фотокопие от първата присъда, както и лични документи, но не представил такива, поради което правилно, според първоинстанционния съд, председателят на ДАБ поставил под съмнения самоличността му. Отречено било значението и на представени от лицето „селфи“ снимки. Съдът възприел, че проблемите на молителя са свързани с неспазване на законите на държавата му по произход, че той е бил наясно със сериозността на нарушенията и не се съобразил с религиозните порядки на своето семейство и попечителя му, след което е започнал да оспорва религиозните догми в училищна възраст, а в последствие започнал да тренира непопулярен и неприеман от религиозните среди спорт – бокс. Съдът приел за установено, че Н. сменил религията си, закупил и притежавал забранени книги за [вероизповедание], след това пробил ушите си и си направил пет татуировки, една от които символизира войните на [заличен текст] религия и заедно с притежанието на [вероизповедание] книги и символи се наказва с изключителна тежест от закона и властите на страната. Взел предвид обаче, че обвинения в престъпления срещу националната сигурност, каквото представлявало притежаването на [заличен текст] и/или библиотека с [заличен текст] литература, не се откривали в доказателствата по делото. Въз основа на тези данни съдът приел, че Н. умишлено и съзнателно е нарушил законите на страната си по произход, без да се страхува от преследване и подвеждане под отговорност, а същевременно не е имал проблеми във връзка с поведението си. Съдът мотивирал извод, че не се представят достоверни доказателства молителят да е издирван от властите в държавата си по произход заради извършени противозаконни деяния, тъй като самоличността му е останала непотвърдена. По тези съображения съдебната инстанция по същество възприела, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по чл.8, ал.1 ЗУБ по причини, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена група, тъй като чужденецът не доказал наличието на такива, като при това не заявил да е преследван поради етническа или религиозна принадлежност в държавата си по произход. По отношение на предвидените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ основания за предоставяне на хуманитарен статут, първоинстанционният съд приел, че нито се твърдяла, нито била доказана реална опасност от тежки посегателства по отношение на лицето. Липсвали данни търсещият закрила да е заплашен от изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, тъй като не било доказано наличието на реални, достоверни проблеми с официалните власти или с групировки на територията на Иран. За наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ съдът също не открил твърдения и данни по делото. Споделил и преценката на административния орган относно липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ във връзка с дадените от СЕС тълкувания в негови решение по дело С-465/2007 г. и по дело С-285/2012 г. От приетата и неоспорена справка на директора на Д „МД“ към ДАБ при МС, която квалифицирал като официален свидетелстващ документ, съдът приел за установено, че на територията на Иран няма въоръжен конфликт, при който насилието да се разпростира към цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, а дори и да има отделни сблъсъци, те не обхващат цялата страна. По изложените съображения първоинстанционният съд достигнал до решаващ извод, че жалбата на Е. Н. е неоснователна, поради което отхвърлил оспорването му. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост. Споделим е доводът на касационния жалбоподател за необоснованост на преценката на съда за наличие на основателни опасения от преследване във връзка с факта, че Н. е приел [заличен текст] вяра. Основателно касационният жалбоподател акцентира и върху решението на СЕС по дело С-56/2017 г., където е прието, че когато според законодателството на страната на произход на търсещия закрила, деяния свързани с упражняването на свободата на религия, като приемане на друга религия или религиозен прозелитизъм, се наказват чрез санкции, които са непропорционални или дискриминационни, и дори чрез смърт, е достатъчно, за да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл. 9 от Директива 2011/95 ако се окаже, че такива санкции действително се прилагат и търсещият убежище се излага на установен риск те да му бъдат наложени, в случай че се завърне в тази страна. Задълбочена преценка на съществените обстоятелства в тази връзка не е направена по делото, тъй като съдът безкритично е възприел становището на административния орган за направено от Н. изрично заявление, че не е имал проблеми заради вярата си. Действително от лицето е направено такова общо твърдение в интервюто от 28.05.2025 г., като заявената причина да напусне страната са наложените му две присъди. Тези изявления обаче, не са обсъдени в съвкупност с всички останали твърдения на молителя и установени по делото факти. Чужденецът е заявил за проблеми, които е имал в страната си по произход като съвкупен резултат на изповядваната от него религия, практикувания спорт и направените татуировки, в това число за възникнал сериозен конфликт с брат му, в резултат на който молителят е бил ранен в крака и е бил заплашен с убийство. Молителят заявява, че татуировката на лявата му ръка, представлява [заличен текст] – [заличен текст]. Всъщност, съдът дори е констатирал от наличната по делото справка на Д „МД“ при ДАБ при МС, че притежанието на [заличен текст] книги и символи се наказва с изключителна тежест от закона. Повторил установеното от обжалваното административно решение, че притежаването на [заличен текст] и/или библиотека с [заличен текст] литература е дейност, която би могла да привлече вниманието на властите върху обърнати в [заличен текст] лица и да доведе до наказание „лишаване от свобода“ по обвинения в престъпления срещу националната сигурност. Релевираното от административния орган и повторено от съда обстоятелство, че не са налице данни за обвинения към молителя за подобно престъпление само по себе си не е достатъчно, за да изключи основателни опасения от преследване, както се посочи по-горе. Изцяло необосновани и в противоречие с материалния закон са и формулираните от административния орган и възприети от съда изводи, че Н. с поведението си умишлено се е поставил в неблагоприятна ситуация в страната си по произход. Напълно основателно в касационната жалба се акцентира върху фундаменталния постулат, че правото на вероизповедание и на лично мнение са базисни ценности на демократичните общества. Тези основни права са залегнали в редица актове от най-висока степен - Конституцията на Република България, Хартата за основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). В т. 57 от посоченото в касационната жалба решение на СЕС по съединени дела С-71/2011 г. и С-99/2011 г. е посочено, че правото на свобода на религията е една от основите на демократичното общество и е основно право на човека. В отговора на третия преюдициален въпрос на същото решение е посочено също така, че компетентните национални органи при преценка на молбата за закрила не следва да очакват от молителя да се откаже от своите религиозни действия. Следователно, личният избор на търсещия закрила да приеме [вероизповедание] като своя религия и да манифестира тези свои убеждения не може да бъде основание за формиране на становище, че срещу него не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, с аргумента че тези му действия противоречат на законите или традициите в страната му произход. Основателно е и релевираното в касационната жалба оплакване срещу извода на съда за недостоверност на изложената от молителя бежанска история поради отсъствие на представени от лицето документи за самоличност. Това обстоятелство не може да бъде самостоятелно основание за подобно заключение. Споделими в тази връзка са доводите на касационния жалбоподател, че в позитивното национално право е установен ред, по които се удостоверява самоличността на търсещ закрила, който не разполага с документи. По чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ е предвидено задължение за чужденеца по време на производството, когато не притежава документите за удостоверяване на самоличност, да представи декларация за съответните данни пред длъжностно лице, за верността на която носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Такава декларация е налична по административната преписка, но е игнорирана от съда при преценката на доказателствата. При това, правилно се подчертава от касационния жалбоподател, че съобразно правилото по чл. 75, ал. 3 ЗУБ, когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си, дал е задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни. Нито административният орган, нито съдът са коментирали даденото обяснение от Н. в интервюто на 28.05.2025 г., че чантата с документите му е била взета от трафиканта преди да го качи в камиона на път за България, като не е изразено становище дали това обяснение се счита за задоволително и дали противоречи на други твърдения на молителя в хода на производството. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд необосновано и в противоречие с материалния закон е приел, че председателят на ДАБ е постановил законосъобразен административен акт. Oт страна на административния орган не са извършени необходимите процесуални действия по предписанието на чл. 75, ал. 2 ЗУБ за изясняване на всички относими към случая факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, в това число по отношение на неговата самоличност. Нито в хода на административното производство, нито по делото, са налице данни да е направена медицинска експертиза, която да установи дали по [заличен текст] на Н. са останали белези или други следи от твърдяното прострелване с оръжие със сачми при възникналия конфликт с брат му, за което молителят заявява в интервюто си от 28.05.2025 г., че му е нанесло много тежки поражения. Няма данни също така да е направен опит да се констатират знанията на търсещия закрила и в областта на религията, която сочи, че изповядва, както и за бокса, който той твърди, че тренира от години и е съществена причина за възникналите за него конфликт с духовни лица, който е довел и до проблемите с властите в Иран. Така описаните процесуални действия биха могли да потвърдят или разколебаят в значителна степен достоверността на твърденията на лицето относно съществени обстоятелства от личната му бежанска история, но не са извършени в хода на административното производство. Предвид изложеното, дължима е отмяна на обжалваното съдебно решение, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва вместо него да бъде постановен друго за отмяна на спорния административен акт и връщане на преписката за ново произнасяне по молбата на Е. Н.. Председателят на ДАБ следва при новото произнасяне да направи съответни фактически установявания относно самоличността на търсещия закрила, като съобрази дадените указания в мотивите на настоящото съдебно решение в тази връзка - без да се позовава само и единствено на липсата на документи за самоличност на лицето, а с оглед представената декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ и направените от него твърдения относно причината да не разполага с такива документи. Административният орган следва да вземе отношение по въпроса действително ли лицето е адресат на представеното копие от присъда (съдържа се в административната преписка), както и да изложи съображения дали това осъждане води до основателни опасения от преследване по смисъла на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, респективно дали наложеното му наказание води до възникване на някое от посочените в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ основания за предоставяне на хуманитарен статут или на основание по чл. 4, ал. 3 ЗУБ за прилагане на принципа на забрана за връщане, предвид тежестта на наказанието. Същевременно е дължима и отделна преценка дали обстоятелството, че Н. е приел [заличен текст] религия, което не се отрича от администрацията, може само по себе си или в съвкупност с други релевантни обстоятелства (конфликт с брата на лицето, избрания от лицето спорт бокс, направени татуировки и носене на обеци) да доведе до основателни опасения от преследване в страна по произход по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Наред с всичко гореизложено, при новото произнасяне по молбата е необходимо е да бъде съобразена и актуалната информация за ноторно нестабилната ситуация в Иран, възникнала в резултат на антиправителствени протести в края на 2025 г. Следва се направи преценка относно характера на същата в контекста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на Н. или основание по чл. 4, ал. 3 ЗУБ за прилагане на принципа на забрана за връщане, предвид специфичните елементи на личното му положение, вкл. споделените в съдебно заседание. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение