Определение № 1433 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 852/2012 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Н. срещу решение №556 от 05.04.2012г по гр.дело № 3406/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 11.07.2011г по гр.д. 4957/2007г на Софийски градски съд. Искът на касатора по чл. 93 ал.2 предл. второ ЗЗД, за присъждане на задатъка по неизпълнен предварителен договор в двоен размер, предявен частично, е бил отхвърлен като неоснователен. В приложеното към жалбата изложение се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по процесуален въпрос, относно необходимостта въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, като изложи собствени мотиви, както задължава ППВС №7/65г и ТР№1/2001 ОСГК. Формулиран е материалноправен въпрос, когато явяването на купувача пред нотариус за сключването на окончателен договор е поставено под условие от изпълнение задължението на продавача да предостави необходимите документи за сделката преди подписването, необходима ли е изрична покана от купувача за представяне на документите ,за да се приеме,че последният е изправна страна. Обосновка на връзка с конкретното дело се изразява в тезата ,че купувачът е следвало да бъде освободен от последиците на неявяването си пред нотариус(в случая след покана от продавача ),тъй като условието за това не е било настъпило съгласно предварителния договор, а именно продавачът да представи най-късно три дни преди сделката всички необходими документи за нея. Сочи се основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и се прилага реш. № 186/2010г по гр.д№74/2010 на ВтАС с довод за обективирано обратно разрешение по поставения въпрос .Формулиран е и въпрос ,при условие че се установи измама от страна на продавача по отношение предмета на предварителния договор ,може ли купувачът да развали този договор, без да даде срок. Съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се поддържат с довод ,че не е установена непротиворечива практика по него. В отговор ответникът К. Н. оспорва да е налице основание за допускане на жалбата. ,съображения са развити от пълномощника по делото. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По общо поставения процесуалноправен въпрос основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е подкрепено с конкретни съображения ,липсва формулировка и не става ясно защо защитата счита, че нейните доводи, или доказателствата ,не са обсъдени.Доводите са се изразявали в тълкуване съдържанието на уговорки в договора като сключен „под условие”, която теза въззивният съд не е възприел,предвид съдържанието на уговорките в случая и предвид решаващия за изхода на делото въпрос, свързан с правото на отказ от договора в случай на неизпълнение на поето задължение на насрещната страна ,съответно за необходимостта от покана в случай ,че не е конкретно посочена дата на падежа на същото задължение. По същество се оспорва преценката на съда, което не обективира правен въпрос,а касационно оплакване. Собственото тълкуване на страната по съдържанието на договора, поддържано като довод ,намира изискуемото обсъждане ,когато в решението съдът излага и мотивира обратни правни изводи по съдържанието на спорното задължение, връзката му с правото по чл. 93 ЗЗД ,или неговата изискуемост. В случая основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не се изтъква обосновано. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по поставения материален въпрос .Същият е привързан към хипотеза на сключен договор „под условие”, а в случая е налице двустранен договор, при който се спори има ли неизпълнение на поето от едната страна (продавача по предварителен договор ) конкретно задължение, дало основание на другата страна да се откаже от договора,като претендира задатъка в двоен размер ,респ. съществено ли е самото неизпълнение. Представеното съдебно решение от практиката не подкрепя тезата за противоречиво разрешение по поставения от защитата правен въпрос ,тъй като в коментирания с реш. № 186/2010г по гр.д№74/2010 на ВтАС случай, задължението на продавача да представи на другата страна документи е било конкретизирано до изчерпателност ,а не общо формулирано, продавачът е бил изрично поканен да го изпълни, но не го е изпълнил и затова съдът е направил извод за основателност на претенцията по чл. 93 ал.2 ЗЗД. По настоящето дело фактите са други и въззивният съд не е дал обратно разрешение като е приел, че покана е била необходима. Съображения във връзка с кретерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК също липсват в изложението, като за пълнота следва да се добави, че неотносимо се поставя въпрос ,основан на фактически твърдения, които не са навеждани и обсъждани – в случая за „измама”. Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.