Решение № 14987 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6587/2014 г.

Решение № 14987 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6587/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по оспорване, подадено от Тодорка Тодорова Йорданова срещу Заповед № К-3171/4.04.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 227, ал. 1, т. 3, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение в МВР. Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, при наличие на съществени нарушения на административно-производствените правила и при несъответствие с целта на закона, без да е спазена предписаната форма. Изрично като нарушения са изведени аргументи за образуване на производството по анонимен сигнал, липса на предписаната форма по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР поради липса на посочване на място, време и обстоятелства, при които е извършено нарушението, издаване на заповедта след изтичане на преклузивния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР , липса на всестранно и задълбочено обсъждане на всички относими факти. Допълнително подробно са развити съображения в подкрепа на становището на Тодорка Тодорова Йорданова, че липсва нарушението, за което е наказана, защото обсъжданите пълномощни не са търговски по смисъла на чл. 26 от Търговския закон (ТЗ). Жалбоподателката иска да бъде отменена оспорената от нея заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С обжалваната Заповед № К-3171/4.04.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 227, ал. 1, т. 3, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на инспектор Тодорка Тодорова Йорданова, старши разследващ полицай в РУ на ОДМВР към отдел "Досъдебно производство" при Областна дирекция на МВР-Бургас, категория Г-II, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение в МВР за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че от 14.02.2012 г. до 14.02.2014 г. в нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗМВР е извършвала дейност, несъвместима със службата, като е била търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ на ЕТ "Тодорка Йорданова-71-Василка Попова" и на "Тодорка Йорданова " ЕООД с пълномощни рег. № 1523/11.02.2008 г., рег. № 8963/8.09.2008 г. и рег. № 4061/31.03.2009 г. и не е декларирала това си качество в седмодневен срок, съгласно изискванията на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР . Няма спор, че Тодорка Тодорова Йорданова е служител на МВР от 31.08.2007 г. като последната заеманата от нея длъжност е старши разследващ полицай в РУ на ОДМВР към отдел "Досъдебно производство" при Областна дирекция на МВР-Бургас, категория Г-II. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-407/17.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР , с която е разпоредено извършване на дисциплинарно производство във връзка с постъпили предварителни данни, че Тодорка Тодорова Йорданова в края на м. декември 2013 г. е участвала в качеството си на търговски пълномощник на фирма "Тодорка Йорданова " ЕООД в обявени търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на различни общински имоти на територията на община Бургас, за което обстоятелство не е подала декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР . Със същата заповед е определена състав на комисия, която да запознае служителя с образуваното производство и неговите права, да установи извършени ли са нарушения и да изготви становище. Въз основа на събраните в административната преписка документи и снетите от служителя писмени обяснения от 29.01.2014 г., от комисията е изготвена обобщена справка рег. № 4113/10.02.2014 г., съдържаща констатации за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 177, ал. 7 от ЗМВР . С оглед на резултатите от проведеното дисциплинарно производство дисциплинарно разследващият орган-комисия, е предложил на министъра на вътрешните работи да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Министърът на вътрешните работи възприема направеното предложение от дисциплинарно разследващият орган и издава оспорената заповед № К-3171/4.04.2014 г. Доказателствата, събрани в хода на административното производство, са получени в Министерството на вътрешните работи на 21.02.2014 г., видно от писмо с вх. № 11205, изпратено с рег. № 4978/17.02.2014 г. до директора на дирекция "Човешки ресурси" в МВР. Преди издаване на оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание, министърът приема обясненията на служителя от 13.02.2014 г., като взема предвид и предходно дадените на 29.01.2014 г. В мотивите на акта е прието, че инспектор Тодорка Тодорова Йорданова е извършила тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че от 14.02.2012 г. до 14.02.2014 г. в нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗМВР е извършвала дейност, несъвместима със службата, като е била търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ на ЕТ "Тодорка Йорданова-71-Василка Попова" и на "Тодорка Йорданова " ЕООД с пълномощни рег. № 1523/11.02.2008 г., рег. № 8963/8.09.2008 г. и рег. № 4061/31.03.2009 г. и не е декларирала това си качество в седмодневен срок, съгласно изискванията на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР . Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че Василка Тодорова Попова, действаща като ЕТ "Тодорка Йорданова-71-Василка Попова" и управител на "Тодорка Йорданова" ЕООД е подписала пълномощни, с които е предоставила представителна власт по отношение на търговците, които са нейна собственост, на Тодорка Тодорова Йорданова. Съдържанието на пълномощните рег. № 4061/31.03.3009 г. за едноличния търговец се установява от приетото като доказателство негово копие (л. 247) и удостоверение от нотариус Станка Стайкова (л. 55), а за останалите две рег. № 1523/11.02.2008 г. и рег. и рег. № 8963/8.09.2008 г. за дружеството с ограничена отговорност информацията е от копие на пълномощното от 11.02.2008 г. (л. 75), копие от пълномощно (л. 79), удостоверение от нотариус Станка Стайкова (л. 55) и сведения от нотариус Ангел Николов (л. 57 и л. 63). Достоверността на тези удостоверявания от нотариусите се потвърждава и от приетите копия от съответните страници на общите регистри за извършени нотариални действия, в които се отбелязват нотариалните заверки на документите с описание на лица и предмет. На практика жалбоподателката не оспорва, че са й били предоставени такива пълномощни от Василка Попова, за която твърди, че е нейна майка. За твърдените роднински връзки по делото не са събрани писмени доказателства, но настоящият съдебен състав намира, че това обстоятелство не е от съществено значение за спора. Дори и да се приеме, че Василка Попова е майка на Тодорка Тодорова Йорданова предоставената представителна власт не е по повод личните им семейни отношения, а в качеството й на едноличен търговец, респективно собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност. Категорично този факт се установява както от описанието на упълномощителя, така и от съдържанието на предоставената представителна власт, а именно да се извършват действия, които са типични за търговски пълномощник, например да управлява имуществото на търговеца, да се разпорежда с банковата му сметка, да сключва договори и да ги променя и прекратява, да представлява упълномощителя пред всички държавни и общински органи. Допълнително пълномощните дори изрично са наименовани "пълномощно по чл. 26 от Търговския закон". За използване на пълномощните по делото са събрани също достатъчно доказателства, независимо, че в обясненията си инспектор Йорданова не отрича, че е извършвала действия като пълномощник, легитимирайки се с цитираните вече три пълномощни. Изрично тези обстоятелства се установяват и с писмени доказателства, например на л. 69-70, л. 76-77, л. 78 (обратната страна), л. 82-83, л. 88-89, л. 93-94, л. 98, л. 245-247. От тези писмени доказателства, основно договори с община Бургас, се установява, че Тодорка Йорданова е използвала предоставената й представителна власт с цитираните търговски пълномощни и е представлявала търговци при установяване на търговски отношения. В периода, за който е прието в мотивите на обжалваната заповед, че е извършено нарушение, а именно от 14.02.2012 г. - 14.02.2014 г. е сключен договор от 10.12.2012 г. с община Бургас за наем на имот, който ще се ползва за ученическо столово хранене, договор от 19.11.2013 г. с община Бургас за наем на имот, който ще се използва за ученическо столово хранене, от които несъмнено може да се приеме, че Тодорка Тодорова Йорданова е използвала предоставената й представителна власт за извършване на действия като пълномощник. Допълнително в дисциплинарното производство са установени и други действия, извършени от Тодорка Йорданова като пълномощник на "Тодорка Йорданова" ЕООД и ЕТ "Тодорка Йорданова 71-Василка Попова", както през посочения двугодишен период, така и извън него. На практика извършването на тези действия не се оспорват от жалбоподателката, която твърди, че е била принудена от обстоятелствата да замества майка си в единични случай, но не като търговски пълномощник, а като нейна дъщеря. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на вида и интензитета на установените извършени от Тодорка Йорданова действия в периода 14.02.2012 г. - 14.02.2014 г., следва да се приеме, че тя е действала като търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ. Налага се извод, че по своите характеристики осъществяваната дейност представлява дейност на търговски пълномощник, която е несъвместима със статута й на служител на МВР. За тези обстоятелства служителката е била длъжна в седмодневен срок от възникване на обстоятелството да подаде декларация, съгласно чл. 177, ал. 7 от ЗМВР . Неподаването на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР представлява съгласно чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР тежко нарушение на служебната дисциплина. Предвид установеното от фактическа страна, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание, визирано от чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и не противоречи на целта на закона. Неоснователни са релевираните от жалбоподателя твърдения за наличието на допуснати при издаването на обжалваната заповед, съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От приложените по делото документи се установява изключително стриктно спазване на цялата процедура по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Конкретните оплаквания за допуснати нарушения също са неоснователни по следните съображения. Не кореспондира с доказателствата по делото твърдението, че дисциплинарното производство е започнало по анонимен сигнал. Съгласно чл. 234, ал. 1 от ППЗМВР по анонимни сигнали не се образува дисциплинарно производство. Чл. 234, ал. 3 от ППЗМВР обаче допуска да се извършват проверки по анонимни сигнали, когато се съдържат достатъчно данни относно времето, мястото и деянието, от които може да се направи обоснован извод, че служителят на МВР е извършил дисциплинарно нарушение. В конкретния случай основание за започване на дисциплинарното производство е справка № 42655/14.12.2013 г. при МВР, отразяваща резултатите от извършената проверка на получени очевидно анонимни данни. Неоснователно е оплакването, че оспорената заповед е издадена след изтичане на срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР . Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание за тежко нарушение на служебната дисциплина се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две година от извършването му. В конкретния случай нарушението е установено от дисциплинарнонаказващият орган най-рано на 21.02.2014 г., когато дисциплинарното дело с материалите по него са постъпили в МВР (писмо рег. № 11205/21.02.2014 г.), а оспорената заповед е издадена на 4.04.2014 г., поради което следва да се приеме, че не е допуснато нарушение на процедурата от гледна точка спазване на сроковете за нейното провеждане. Не са налице допуснати нарушения при образуване на дисциплинарното производство, формиране на дисциплинарно разследващия орган-комисия, извършените от нея действия, обобщени в справка, предоставяне на възможност на служителя да даде обяснения както пред комисията, така и пред дисциплинарнонаказващия орган. Неоснователно е оплакването, че дисциплинарнонаказващият орган не е съобразил всички обстоятелства и факти. В оспорената заповед са изложени непротиворечиво всички установени по време на дисциплинарното производство факти, които са от значение за установяване на нарушението и неговата тежест. В конкретния случай с оглед вида на самото нарушения са събрани и анализирани писмени доказателства: пълномощни рег. № 1523/11.02.2008 г., рег. № 8963/8.09.2008 г. и рег. № 4061/31.03.2009 г., установяващи пряко наличието на търговски пълномощни. На практика Тодорка Тодорова Йорданова не оспорва съществуването и използването от нея на тези пълномощни, а само техния правен характер. В този смисъл дисциплинарнонаказващият орган ясно е изразил волята си по тълкуване на писмените доказателства, които са събрани по надлежния ред в редовно проведено производство и въз основа на тях е формирал обоснован правен извод, че е допуснато нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, а именно извършване на дейност като търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ на ЕТ "Тодорка Йорданова 71 - Василка Попова" и "Тодорка Йорданова" ЕООД и не деклариране на това качество в седмодневния срок, визиран в чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Като писмени доказателства по делото са приети подаваните от Тодорка Тодорова Йорданова декларации (л. 44-49) по чл. 177 от ЗМВР и в нито една от тях не е декларирано установеното качество на търговски пълномощник, а напротив изрично е заявено, че не деклараторът не извършва търговска дейност и не е търговски пълномощник. Действително, че съгласно чл. 26, ал. 1 от ТЗ търговският пълномощник извършва посочените в пълномощното действие срещу заплащане, но уговарянето на възнаграждение, респективно неговото заплащане, е от значение за вътрешните отношения между пълномощник и упълномощител. От значение за възникване на представителната власт е едностранната сделка, за която са събрани неопровержими писмени доказателства. Събрани са достатъчно доказателства, че Тодорка Тодорова Йорданова е упражнявала предоставената й представителна власт, за да извършва типично търговски операции. В този смисъл неоснователни са и доводите, че пълномощните са издадени от нейната майка и са за уреждане на отношения на взаимопомощ при нужда между роднини, срещу което не е получавано възнаграждение. Безвъзмездността на вътрешните отношения между пълномощник и упълномощен е без правно значение за реализиране на дисциплинарната отговорност. Нееднократността на извършваните действия като пълномощник и продължителния период от време, през които тези пълномощни са били на разположение и са използвания от жалбоподателката също следва да бъдат взети предвид при формиране на извод, че Йорданова е действала като търговски пълномощник на ЕТ "Тодорка Йорданова 71 - Василка Попова" и "Тодорка Йорданова" ЕООД. Дисциплинарното наказание не се налага заради възмездното упражняване на представителната власт, а за неподаване на декларация, че служителят е действал като търговски пълномощник. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 10261/8.07.2013 г., постановено по адм. д. 3557/2013 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Неоснователно е оплакването, че не е конкретизирано по място, време и извършеното нарушение. Нарушението е неподаване на декларация. В този смисъл нарушението се изразява в бездействие, защото служителят е длъжен да осъществи дължимото поведение по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, при наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗМВР . В седмодневен срок от настъпване на определеното обстоятелство, в случая получаване на издадените пълномощни, за служителя възниква задължение за подаване на декларация. Срокът, през който се извършва бездействието е конкретизиран в оспорената заповед и в него е включен само периода, за който не е настъпило погасяване на по давност за наказване на допуснатото нарушение. Не отговарящи на правната логика са аргументите в жалбата за начина на изчисляване на сроковете за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо нарушения, извършвани чрез бездействие. Нарушението в тези случай се извършва както от първия момент, в който е възникнало задължението за изпълнение на определено задължение, така и във всеки един последващ момент, през който продължава. В противен случай продължителността на допускане на едно и също нарушение би представлява не утежняващо обстоятелство, а такова водещо евентуално дори до освобождаване от отговорност, защото е продължило прекалено дълго и от началния момент е изтекъл достатъчно дълъг срок, покриващ давностните срокове. От значение за случая спазването на срока за образуване на дисциплинарното производство спрямо момента на откриване на нарушението и обстоятелството, че за определяне на наказанието е взет предвид само нарушението, осъществявано през периода от време, за което не е изтекъл срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР . По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в оспорената заповед се съдържа достатъчно ясна и прецизна формулировка нарушението, като е индивидуализирано напълно както по време, така и с всички възможни обстоятелства, относими към него. Времето и местата, на които е упражнявана представителната власт също са установени по време на дисциплинарното производство, но нарушението е "неподаване на декларация", поради което за неговото осъществяване е достатъчно да бъде установено възникването на задължение за подаване на декларация, за което в оспорената заповед се съдържат достатъчно мотиви. Мястото и точното време на осъществяване на дейността на търговски пълномощник подлежат на деклариране и са от значение за възникване на задължението по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР , а самото нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание е неподаването на декларация т. е. неизпълнение на задължение, възникващо в срок и спрямо орган, определени от закона. По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и правни основания, без да са допуснати процесуални нарушения. Липсват каквито и да е било доказателства, че издадената заповед противоречи и на целта на закона, поради което оспорването трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане жалбоподателката му дължи сумата 400 (четиристотин) лева.