Определение № 968 от 14.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1033/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. С. К. и Ц. Г. Ц. против решение от 29.03.2010 година, постановено от Окръжен съд – Монтана, по гр.д.№ 356/2009 г., с което е оставено в сила решението на Районен съд – Монтана, постановено на 03.04.2009 г., постановено по гр.д.№ 748/2007 г. По делото е постъпил отговор на касационната жалба от С. Т. М., с която се оспорват наличието на касационни основания за допускането на жалбата до разглеждане. Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. За да отхвърли предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, въззивния съд е приел, че ищците не са собственици на спорния имот, доколкото ответникът С. М. е собственик на същия, по силата на представеното саморъчно завещание от собственика към онзи момент на имота. Предвид действителността на завещателните разпоредби, наследяването по закон от страна на ищците по делото е изключено, като поради липса на първата от предпоставките за основателност на иска с правно основание чл.108 от ЗС – ищеца да е собственик на имота, съдът е приел за неоснователен този иск. Доколкото по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, ищците черпят своите права от правото на собственост, съдът е приел и този обективно съединен иск за неоснователен. В изложението на касационните основания се сочи, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, постановеното въззивно решение е неправилно, когато е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, но тази неправилност не е от основанията, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване. Преценката на основанията по чл.281 от ГПК следва да се извърши едва след допускането на касационното обжалване, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В изложението не се сочи правен въпрос, по който въззивния съд с е произнесъл при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което само на това основание следва да не се допуска до касационно обжалване решението на въззивния съд. В този смисъл са и задължителните указания по приложението на разпоредбата на чл.280 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. На ОСГТК на ВКС. С отговора по реда на чл.287 от ГПК, ответникът по касационната жалба С. М. е направила искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Искането е допустимо, но е неоснователно, доколкото по делото липсват доказателства за направени съдебни ли деловодни разноски от страна на ответника по касационната жалба. Предвид изложеното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия