Определение № 415 от 21.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 400/2010 г.

Производството е по реда на чл.273,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. АД-Хасково против определение № 140/24.02.2010 г. по ч.т.д. № 104/2010 г. на Старозагорски ОС, с което се потвърждава определение № 4649/30.12.2009 г. по гр.д. № 5194/2009 г. на Старозагорски РС, с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска по чл.124,ал.1 ГПК за недължимост на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.06.2009 г., издадена по ч.гр.д. № 1385/2009 г. на Хасковски РС. Ответното ДП С. и възстановяване-поделение Ст. Загора не е представило отговор. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпроса за конкуренцията на исковете по чл.124,ал.1 и чл.424 ГПК, съдът се е произнесъл при наличието на трите предпоставки на чл.280,ал.1 ГПК. Твърдяното противоречие не е налице, а точно обратното, тъй като в случая е проведено заповедно производство. С опр. № 262/30.04.2009 г. по ч.т.д. № 265/2009 г. на ВКС-ІІ т.о. е прието, че новия ГПК предвижда специален иск по чл.424 ГПК, предпоставките за предявяване на който са коренно различни от тези по чл.254 ГПК-отм., и са изцяло съобразени с изискванията на заповедното производство по Гл. 37 ГПК, каквото не е провеждано. Затова, е налице правен интерес за предявяване на иска по чл.124,ал.1 ГПК, аналогичен на иска по чл.254 ГПК-отм. С опр. № 180/25.03.2009 г. по ч.т.д. № 170/2009 г. на ІІ т.о. е прието, че отсъства тъждество между исковото и заповедното производство. Опр. № 311/26.05.2009 г. по ч.т.д. № 272/2009 г. на ІІ т.о. не касае поставения въпрос, а за опр. № 3/15.01.2010 г. по в.ч.гр.д. № 5/2009 г. на Хасковски ОС няма данни да е влязло в сила. Доводът по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за непълнота на чл.424 ГПК-допустимо ли е предявяване на установителен иск по общия ред, не може да обоснове приложно поле на касационно обжалване, тъй като се касае за съотношение между обща и специална правни норми. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.