Решение № 4068 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11443/2014 г.

Решение № 4068 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11443/2014 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Явор Петков Донев, гр. Варна, м. "Траката", ул. "7-ма", № 55 срещу решение № 1106 от 14.05.2014 г. на Административен съд /АС/ гр. Варна, постановено по административно дело № 2567/2013 г. Претендира се неправилност на съдебния акт на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се твърди, че АС гр. Варна е направил неправилен и необоснован извод за валидност при компетентност за налагане на Донев на процесната принудителна административна мярка /ПАМ/. Излага се, че нормите, регламентиращи компетентността при налагане на ПАМ са императивни и не могат да се тълкуват разширително. В случая не били представени доказателства както за материална, така и за териториална компетентност, което обосновавало извод за нищожност на наложената ПАМ. На следващо място се въвеждат възражения за неправилност на съдебното решение и в частта, в която съдът е отхвърлил предявените искове от Донев за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 62 лв. и неимуществени вреди в размер на 1000 лв., като се сочи, че правното основание за претендираните обезщетения се намира в нормите на чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 204, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 55 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Адв. Левашка излага допълнителни аргументи относно елементите от фактическия състав на отговорността, като основно твърди, че след като по силата на чл. 168, ал. 1 от Закона за движение по пътищата носители на публична власт могат да бъдат и длъжностни лица определени от частноправни субекти, то при постановяване на нищожен акт, същите носят и отговорност по реда на чл. 205 от АПК. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание Явор Донев, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Производството е образувано и по касационна жалба на "ТЕТ-61" ЕООД, Алин Стойчев Йорданов и Светослав Добринков Кипрев срещу решение № 1106 от 14.05.2014 г. на Административен съд /АС/ гр. Варна, постановено по административно дело № 2567/2013 г., в частта в която е отменена ПАМ "преместване на пътно превозно средство /ППСр/ - л. а. марка "Шевролет" с ДК № В 5507 КК" до наказателен паркинг, находящ се до вход "Ривиера" на к. к. "Златни пясъци"". На първо място се приема, че неправилно са били конституирани като ответници по спора Алин Йорданов и Светослав Кипрев, тъй като те не са издатели на приложената ПАМ. Твърди се, че съгласно указанията на Върховен административен съд /ВАС/ в определение № 15590/26.11.2013 г. по адм. д. № 14279/2013 г. съдът е трябвало да изиска доказателства за оправомощеното лице, което е наложило мярката, за да бъде конституирано като ответник. В тази насока Йорданов и Кипрев не били издатели на ПАМ, поради което и нямали качеството на ответници по спора. Издател на тази ПАМ било "ТЕТ-61" ЕООД, като се сочи, че ако се приеме, че Йорданов и Кипрев са наложили ПАМ, то това било от името на техния работодател - "ТЕТ-61" ЕООД. На следващо място се излагат аргументи за неправилни изводи на АС гр. Варна във връзка с незаконосъобразността на обжалваната ПАМ. В тази насока се приема, че неточността на изписаната в констативния протокол правна квалификация на нарушението не представлява основание за отмяна на ПАМ, тъй като текстовото изписване давало ясно описание на нарушението. Адв. Левашка представя писмен отговор по касационната жалба на "ТЕТ-61" ЕООД, Алин Стойчев Йорданов и Светослав Добринков Кипрев, като излага съображения за неоснователност на същата. По делото е постъпила и частна жалба от "ТЕТ-61" ЕООД, Алин Стойчев Йорданов и Светослав Добринков Кипрев срещу определение № 2576/1.07.2014 г. на Административен съд /АС/ гр. Варна по номера на същото дело, с което съдът е допълнил решение № 1106/14.05.2014 г., като е осъдил ответниците Алин Стойчев Йорданов и Светослав Добринков Кипрев да заплатят на Явор Петков Донев разноски по делото в размер на 270 лв. Срещу частната жалба е подадено възражение от адв. Левашка, която я оспорва като неоснователна. Пред ВАС е постъпила и частна жалба от "ТЕТ - 61" ЕООД срещу определение № 6118/30.12.2013 г. по номера на същото дело, с което съдът е наложил на "ТЕТ - 61" ЕООД глоба в размер на 150 лв. за неизпълнение на дадено указание в срок. С определение от 5.01.2015 г. ВАС по номера на настоящото дело оставя без разглеждане касационна жалба на "ТЕТ-61" ЕООД, Алин Стойчев Йорданов и Светослав Добринков Кипрев срещу решение № 1106 от 14.05.2014 г. на Административен съд /АС/ гр. Варна, постановено по административно дело № 2567/2013 г., в частта в която е отменена ПАМ "преместване на ППС - л. а. марка "Шевролет" с ДК № В 5507 КК" до наказателен паркинг, находящ се до вход "Ривиера" на к. к. "Златни пясъци"". Със същото определение е оставена без разглеждане и жалбата на "ТЕТ - 61" ЕООД срещу определение № 6118/30.12.2013 г. по номера на същото дело, с което съдът е наложил на "ТЕТ - 61" ЕООД глоба в размер на 150 лв. за неизпълнение на дадено указание в срок. Производството пред ВАС е прекратено по тези жалби, като определението на съда е влязло в сила като необжалвано на 2.02.2015 г. В съдебно заседание пред ВАС страните не се явяват. За ВАП прокурор Вичо Станев взема становище за частична недопустимост на касационната жалба на Донев, евентуално за частична основателност на същата. Пи исковете с правно основание чл. 203 и следв. от АПК се приема допустимост за разглеждането им от административния съд и неправилност на обжалваното решение в тази част. С настоящото решение съдът се произнася по касационна жалба на Явор Петков Донев, гр. Варна, м. "Траката", ул. "7-ма", № 55 срещу решение № 1106 от 14.05.2014 г. на Административен съд /АС/ гр. Варна, постановено по административно дело № 2567/2013 г., както и по частна жалба от "ТЕТ-61" ЕООД, Алин Стойчев Йорданов и Светослав Добринков Кипрев срещу определение № 2576/1.07.2014 г. на АС гр. Варна по номера на същото дело, с което съдът е допълнил решение № 1106/14.05.2014 г., като е осъдил ответниците Алин Стойчев Йорданов и Светослав Добринков Кипрев да заплатят на Явор Петков Донев разноски по делото в размер на 270 лв. По допустимостта на жалбите: По допустимостта на касационна жалба на Явор Петков Донев, гр. Варна, м. "Траката", ул. "7-ма", № 55 срещу решение № 1106 от 14.05.2014 г. на Административен съд /АС/ гр. Варна, постановено по административно дело № 2567/2013 г. съдът приема следното: С решение № 1106 от 14.05.2014 г. на Административен съд /АС/ гр. Варна е отменена като незаконосъобразна ПАМ "преместване на ППСр - л. а. марка "Шевролет" с ДК № В 5507 КК" до наказателен паркинг, находящ се до вход "Ривиера" на к. к. "Златни пясъци"" и са отхвърлени предявените искове от Явор Донев за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 7.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Върховен административен съд в състав на VII-мо отд. приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Съобщението за изготвеното решение е връчено на Донев чрез адв. Левашка на 28.05.2014 г., като касационната жалба е подадена на 11.06.2014 г., в рамките на 14-дневния преклузивен срок. Доколкото с решението се отхвърля възражението на Донев за нищожност на наложената ПАМ и се отхвърлят предявените от него искове за обезщетение за претърпени вреди от тази ПАМ, същият има правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК да го обжалва в неговата цялост. Горното обосновава извод за допустимост на тази касационна жалба. По допустимостта на частната жалба на "ТЕТ-61" ЕООД, Алин Стойчев Йорданов и Светослав Добринков Кипрев срещу определение № 2576/1.07.2014 г. на АС гр. Варна по номера на същото дело, с което съдът е допълнил решение № 1106/14.05.2014 г., като е осъдил ответниците Алин Стойчев Йорданов и Светослав Добринков Кипрев да заплатят на Явор Петков Донев разноски по делото в размер на 270 лв., съдът приема следното: "ТЕТ-61" ЕООД, Алин Стойчев Йорданов и Светослав Добринков Кипрев са конституирани от съда като ответници по спора. С обжалваното определение съдът е осъдил само ответниците Алин Стойчев Йорданов и Светослав Добринков Кипрев да заплатят на Явор Петков Донев разноски по делото в размер на 270 лв., като липсва диспозитив на съдебния акт, с който да се осъжда и ответника "ТЕТ-61" ЕООД. Тъй като дружеството не е осъдено за разноски по делото, същото няма и правен интерес да оспорва съдебното определение, с което се осъждат физическите лица Йорданов и Кипрев. Горното обосновава извод за недопустимост на жалбата на "ТЕТ-61" ЕООД срещу определение № 2576/1.07.2014 г. на АС гр. Варна по номера на същото дело, с което съдът е допълнил решение № 1106/14.05.2014 г., като е осъдил ответниците Алин Стойчев Йорданов и Светослав Добринков Кипрев да заплатят на Явор Петков Донев разноски по делото в размер на 270 лв. Недопустимостта е на основание чл. 215, т. 4 от АПК във вр. с чл. 210, ал. 1 от АПК. В частта по отношение на жалбоподателите Йорданов и Кипрев съдът приема следното: Съгласно чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът по искане на страните може да допълни постановеното решение в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК определението за разноските се обжалва по реда на обжалване на съдебното решение. Видно от приложени по делото съобщения, определението е съобщено на Йорданов и Кипрев чрез адв. Стоянов на 7.07.2014 г., като т. нар. "частна жалба" срещу това определение е входирана в АС гр. Варна на 14.07.2014 г., поради което и съдът приема, че същата е в срока за обжалване. Тъй като жалбоподателите са осъдените да заплатят разноски по делото, същите имат правен интерес да обжалват съдебното определение с правно основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. По основателността на касационната жалба: Съгласно разпоредбата на чл. 208 от АПК, на касационно оспорване подлежи първоинстанционното решение. В касационната жалба се въвеждат аргументи за неправилност на съдебния акт на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК задължава съда да се произнесе служебно и за валидността, допустимостта и съответствие на съдебното решение с материалния закон. При извършена служебна проверка и във връзка с определение № 15590/26.11.2013 г. по адм. д. № 14279/2013 г. на ВАС, касационната инстанция приема, че решението е валидно е допустимо. По наведените в касационната жалба възражения за допуснати от АС гр. Варна процесуални нарушения, касационната инстанция приема, че възражението е формално и неоснователно. АС гр. Варна е провел допустимо производство в изпълнение на указанията, дадени с определение № 15590/26.11.2013 г. по адм. д. № 14279/2013 г. на ВАС. Същият съд е събрал служебно и по искане на страните относими, допустими и необходими за установяване на фактическата обстановка доказателства, като е обосновал крайния си извод след анализ на същите в обжалваното съдебно решение. По отношение на правилното приложение на материалния закон, касационната инстанция приема, че неправилно АС гр. Варна е направил извод за валидност на обжалваната ПАМ при наличие на компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК компетентни да преместват или да нареждат преместване на паркирано ППСр. на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знание на неговия собственик или на упълномощения от него водач са длъжностни лица от службите за контрол, определени от министъра на вътрешните работи или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Страните не спорят, че по своя характер преместването на паркирано ППСр. на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знание на неговия собственик или на упълномощения от него водач представлява принудителна административна мярка /ПАМ/. Според правната доктрина, ПАМ е форма на държавна принуда, като основанията за прилагането й, органите, които я прилагат, и правните субекти, спрямо които се прилага, мерките за въздействие и редът за прилагането й, са строго нормативно установени. ПАМ като принцип е форма на административна принуда, защото поначало се прилага от административни органи. Когато и доколкото, въз основа на изрично нормативно овластяване със закон обаче, тя се прилага от друг държавен орган (съдия, прокурор, следовател) или от друго длъжностно лице извън системата на администрацията /както в случая - нарочно лице, определено от собственика или от администрацията, управляваща пътя/, в случая той действа като административен. ПАМ като форма на административна принуда е следствие от дейност по упражняване на вид административни правомощия, като неин юридически израз е административния акт, с който тя се налага. В тази насока обаче следва да се има предвид, че ПАМ не е наказание и следва да се разграничава от наказанието, което не се налага с административен акт. И на следващо място, нарочен закон може да регламентира налагане на ПАМ и чрез извършване на определени конклудентни действия и при липса на нарочен писмен административен акт във форма на мотивирано писмено изявление, което обаче освен, че следва да е нормативно определено и не може да се реализира за сметка на липса на преценка от компетентен орган относно предпоставките за реализиране на мярката. Изложеното погоре е от съществено значение при определяне на компетентността на органа да наложи ПАМ, както и при определяне на валидността на наложената ПАМ с оглед преценката относно постановяването й във валидна форма. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП съдържа законово регламентирано изключение, при което компетентен да налага ПАМ е орган /длъжностно лице извън системата на административните органи. Разпоредбата, във второто си предложение делегира правомощия на собствениците или на администрацията, управляваща пътя да определят/оправомощят длъжностно лице, което да налага ПАМ - преместване на ППСр. на отговорно пазене без знанието на неговия водач. Елементи на фактическия състав във връзка с така определената компетентност, които подлежат на доказване от ответника са: 1. Кой е собственикът на пътя или коя е администрацията, управляваща пътя, които притежават правата, делегирани им по силата на закона, да определят това длъжностно лице. 2. Кое е определеното длъжностно лице, с какъв акт е възлагането на правомощия и за какъв времеви отрязък, с оглед преценката и на времевата компетентност. С оглед разпределението на тежестта на доказване в административния процес, в тежест на ответника е да докаже горните факти. При анализ на доказателствата във връзка с твърденията на страните и приложимите правни норми, касационната инстанция не установява пълно доказване от страна на ответника на фактите от значение за определяне на компетентността на длъжностното лице да наложи процесната ПАМ. На първо място, в хода на съдебното производство пред АС гр. Варна не се установява по категоричен начин къде е мястото на извършване на твърдяното нарушение с оглед преценка на собственика на този участък от пътя. В съставения констативен протокол от 7.07.2013 г. е изписано единствено "тротоара до к. с. Ривиера", като според касационната инстанция недопустимо е в хода на съдебното производство чрез свидетелски показания да се допълва съдържанието на този констативен протокол, като се конкретизира положението на превозното средство. Въпросът за собствеността върху участъка, върху който е паркирало неправилно ППСр е от особено значение с оглед компетентността на този собственик да делегира права на определено длъжностно лице да налага посочената ПАМ. По делото не се установява по категоричен начин собствеността върху участъка от пътя. Липсата на доказателства за собствеността обективира извод за липса на елемент от фактическия състав по делегиране на правомощия, което обосновава извод за нищожност на наложената мярка поради липса на компетентност. До този извод води и липсата на доказателства относно втората точка от елементите от фактическия състав: Ответникът не доказва кое е длъжностното лице, натоварено да налага посочената ПАМ. Предвид нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, ВАС приема за неправилни изводите на АС гр. Варна относно компетентността на "ТЕТ - 61" ЕООД за налагане на процесната ПАМ. Дружеството е юридическо лице, а не натоварено длъжностно лице по смисъла на закона. По отношение на физическите лица - Алин Йорданов и Светослав Кипрев, за същите са представени трудови договори, от които е видно, че изпълняват длъжността "водачи на открита платформа с повдигащо устройство", като видно и от длъжностна им характеристика, същите не са натоварени с правомощия по налагане на ПАМ на основание чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Горното обосновава извод за липса на компетентност по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП както по отношение на "ТЕТ - 61" ЕООД, така и по отношение на Алин Йорданов и Светослав Кипрев да налагат процесната ПАМ. Допълнителни аргументи за липсата на компетентност са и следните: Наложената ПАМ е на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Съгласно текста на тази норма ПАМ е преместване на паркирано ППСр. без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение в места, означени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Чл. 172, ал. 1 от ЗДвП постановява кои ПАМ се налагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите по контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" не е сред изрично изброените в ал. 1 на чл. 172 мерки. Горното, в контекста на посочените норми, следва да се чете в смисъл, че налагането на тази ПАМ се извършва чрез преместване и предоставяне за отговорно пазене на МПС, без законът да изисква мотивирана писмена заповед за налагане на мярката. ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП се налага чрез действия по преместване на автомобила и предоставянето му за отговорно пазене. Горният извод според касационната инстанция обаче по никакъв начин не изолира и не игнорира нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП в смисъл, че дори и налагането на тази ПАМ да се извършва чрез реалното преместване на автомобила, то преценката относно наличието на предпоставките за реализирането й, следва да се извършва именно от длъжностното лице по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, на което са възложени права от собственика на пътя. Тъй като в случая не се доказва кой е собственика на пътя в участъка на нарушението, не се доказва и същият с нарочен акт да е възложил права на длъжностно лице по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП да налага посочената ПАМ, то липсва доказване на факта кое е лицето извършило преценка относно предпоставките за налагане на тази ПАМ. Определено юридическото лице "ТЕТ - 61" ЕООД няма такава компетентност по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, нито с такава разполагат и физическите лица водачи на т.нар. "паяк". Касационната инстанция споделя изводите на АС гр. Варна относно допуснати нарушения в хода на налагане на тази ПАМ. Тъй като проверката относно валидността на мярката с оглед компетентността на органа, който я е наложил, е предхождащ етап спрямо тази по проверка на процедурата по реализирането й, установяването на нищожност е основание за прогласяване на мярката за нищожна, без съдът да извършва проверка за процедура и съответствие на мярката с материалния закон. За пълнота, касационната инстанция излага, че не споделя извода на АС гр. Варна, че ПАМ е наложена с посочения констативен протокол от 7.07.2013 г. Същата се налага с преместване на автомобила, но обстоятелствата относно извършената проверка са обективирани в съставения нарочен констативен протокол. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, в частта в която съдът е отменил наложената ПАМ поради неправилно приложение на материалния закон. Решението на АС гр. Варна в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се прогласи за нищожна обжалваната от Донев ПАМ. По въпроса за основателността на касационната жалба във втората й част: Чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК във вр. с чл. 203 и следв. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ регламентират правомощие на административните съдилища да разглеждат искове за обезщетение за причинени вреди на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Предпоставка за допустимост на иска е отмяната на административния акт като незаконосъобразен, като разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК позволява, когато вредите са причинени от нищожен административен акт, нищожността да се установява в рамките на производството за обезщетение. В конкретната хипотеза, се установява нищожност на обжалваната ПАМ. В решението си АС гр. Варна приема, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не се касае за вреди причинени от административен орган или длъжностно лице при или по повод осъществяване на административна дейност. В тази насока съдът е приел, че обезщетение следва да се търси по общия исков ред, като с решението си е отхвърлил исковете на Донков за имуществени вреди в размер на 62 лв. и за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Касационната инстанция приема следното: Правилни са изводите на АС гр. Варна, че "ТЕТ - 61" ЕООД, ответник по исковете за обезщетение няма качеството на административен орган или на длъжностно лице по смисъла на чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. ПАМ обаче е реално наложена от физически лица по трудов договор към тази фирма, които нямат компетентност по чл. 168 от ЗДвП да я наложат. ВАС в състав на VII-мо отделение приема, че след като орган /дори и не административен/ или длъжностно лице е натоварено по силата на специален закон и изрично овластяване да налага ПАМ при реализиране на форма на административна принуда с преустановителен характер, същият орган или лице следва да носят отговорност при реализиране на тази дейност в несъответствие с разпоредбите на закона. И след като самата ПАМ е форма на държавна административна принуда и се реализира по административен ред от лице с нарочна делегация и възлагане да осъществява тази дейност, дори и същото да не е административен орган, отговорността от незаконосъобразното осъществяване на тази дейност следва да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ето защо, касационната инстанция приема за неоснователен извода на АС гр. Варна относно неоснователност на исковата претенция на Донев поради липса на акт, издаден от държавен орган. По отношение на основателността на кумулативно съединените искове: Безспорно по делото се установява, че Донев е заплатил на "ТЕТ - 61" ЕООД такса за преместването на автомобила, както и такава за отговорното пазене на същия, общо в размер на 62 лв., за което представя фактура и касова бележка за извършено плащане. Няма спор между страните, че тези такси са заплатени на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, която предвижда, че разноските за преместването на автомобила и таксата за отговорното му пазене са за сметка на собственика на превозното средство. По делото е представено копие от талона на автомобила, от който е видно, че преместваното ППСр е собственост на "Трансис Индъстри" АД, която фирма е упълномощила Донев да управлява превозното средство на територията на Република България. Донев се явява упълномощен водач на автомобила, заплатил разноските за преместване и отговорното му пазене, разпоредени от некомпетентен орган. Според касационната инстанция, след като текстът на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП предвижда, че разноските за преместването на автомобила и таксата за отговорното му пазене са за сметка на собственика на превозното средство /в случая - упълномощения водач/ и са представени доказателства за реалното плащане на същите от Донев, както и предвид установената нищожност на наложената ПАМ, горното обосновава извод за основателност на исковата претенция на Донев за претърпени имуществени вреди от нищожен административен акт - наложена ПАМ от некомпетентен орган. Безспорно заплатените такси в общ размер от 62 лв. се явяват имуществена вреда за Донев от тази нищожна ПАМ, като същите представляват разноски за преместването на автомобила и таксата за отговорното му пазене. Тази вреда е пряка и непосредствена последица от принудителната мярка, която е прогласена за нищожна. Заплатилият ги водач на ППСр, може да търси тези разноски /имащи характер на вреди/ от "ТЕТ - 61" ЕООД, чиито служители Йорданов и Кипрев са преместили автомобила му при липса на компетентност за налагане на ПАМ. Горните изводи правят основателен иска за присъждане на обезщетение за претърпени от Донев имуществени вреди в размер на 62 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на заплащането им - 7.07.2013 г. до окончателното плащане. По отношение на иска за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., съдът приема, че същият не е доказан по основание и размер. Неимуществените вреди, съгласно константната практика на ВКС и ВАС не се презумират, а подлежат на доказване, както по основание, така и по размер. Според жалбоподателя, тези вреди се състоят в уронване на неговото достойнство и авторитет - така са конкретизирани в уточняваща молба от адв. Левашка от 5.08.2013 г. Видът на вредите се уточнява в исковата молба и подлежат на доказване само вредите, които се навеждат в нея. В тази насока и решението на съда формира сила на присъдено нещо само по отношение на тези вреди. Що се касае до претендираното уронване на авторитета и достойнството на жалбоподателя, съдът приема, че този вид вреди не се доказват в хода на производството. Авторитет, според речника на думите в българския език означава общопризнато влияние; а достойнството според тълковния речник представлява положително качество на човек, което се основава на самооценка и самоуважение. В конкретната хипотеза Донев не ангажира доказателства, чрез които да доказва накърняване на тази оценка за него от страна на трети лица или на собствената му самооценка. Свидетелката Донева разказва за провалена среща на Донев поради липса на документи, които са били в автомобила, но такъв вид вреда не се претендира в жалбата. Същата прави извод за уронен авторитет, без да заявява по какъв начин се осъществява това. Показанията на тази свидетелка са единствените във връзка с доказване вида и характера на неимуществените вреди, като според касационната инстанция от тях не се установяват елементите от състава на този вид отговорност, които не се презумират, а подлежат на доказване. Предвид горното, касационната инстанция приема за правилен крайния извод на АС гр. Варна в частта относно неоснователността на исковата претенция за неимуществени вреди. В частта относно имуществените вреди, решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се осъди "ТЕТ - 61" ЕООД за заплати на Донев сумата от 62 лв., представляващи претърпени имуществени вреди от нищожна ПАМ. По отношение на основателността на жалбата на Кипрев и Йорданов срещу определението на АС гр. Варна в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът може да допълни решението си в частта за разноските с определение. Молбата за допълване на съдебното решение в частта за разноските е депозирана от Донев - лице с правен интерес, в срока за обжалване на решението, в изпълнение на предпоставките за допустимост на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Съдът в изпълнение на процедурата по чл. 248, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е връчил препис от молбата на ответниците, които не са взели становище по искането. Предвид изхода на спора, съдът правилно с обжалваното определение е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил ответниците Кипрев и Йорданов да заплатят на Донев направените в хода на производството разноски, представляващи заплатена държавна такса, както и възнаграждение за изготвяне на частна касационна жалба и за процесуално представителство по делото пред АС гр. Варна, общо в размер на 270 лв. Ответникът "ТЕТ - 21" ЕООД не е осъден заедно с останалите, но в тази насока липсва жалба от Донев, както и последният не е подал жалба срещу отказаните му разноски от Административния съд. Горното обосновава извод за неоснователност на частната жалба на Кипрев и Йорданов, като определение № 2576/1.07.2014 г. на АС гр. Варна е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, на Донев се дължат направените разноски пред нея в размер на 5.00 лв. държавна такса; 600 лв. заплатено и своевременно претендирано адвокатско възнаграждение, или общо 605 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 210, ал. 1 от АПК Върховен административен съд в състав на VII-мо отделение