Определение № 6511 от 19.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9516/2022 г.

Производството е по чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Сдружение с нестопанска цел „Синдикална федерация на служителите в МВР“ със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Д. Райчинова с искане за допълване на решение № 4415/26.04.2023 год. постановено по адм. дело № 9516/2022 год. Според сдружението, съдебният състав е пропуснал да се произнесе в частта относно оспорване на Приложение №1 към. чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредба №8121з-919 от 13 юли 2017 год. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 1 и ал. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, издадена от министъра на вътрешните работи. Ответната страна – министъра на вътрешните работи, редовно уведомен. В постъпилото по делото възражение, изготвено чрез процесуалния представител Б. Пиперкова в което излага подробни съображения за недопустимост на направеното искане, поради което следва да бъде оставено без разглеждане. Счита, че с постановеното решение, тричленния състав на Върховния административен съд се произнесъл по целия предмет на спора. Ответните страни - Р. Стоянова и В. Петров, чрез адв. Стойчев от адвокатска колегия – Перник заявяват становище за основателност на искането. Ответната страна - И. Стоянов, редовно уведомен чрез адв. Райчинова, не взема становище по направеното искане. Ответната страна - Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“, редовно уведомена чрез адв. С. Ангелов, не взема становище по направеното искане. Ответната страна - А. Василева, редовно уведомена, не взема становище по направеното искане. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, като съобрази изложените в молбата обстоятелства и доказателствата по делото, намира, че искането за допълване на решението е подадено в срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С определение от 13.10.2022 год. по адм. дело №9516/2022 год. Върховния административен съд е допуснал до разглеждане жалбата на Националния синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“ – юридическо лице с нестопанска цел, срещу разпоредбата на § 7 от Преходните и заключителни разпоредби към Наредба за изменение допълнение на Наредба №8121з-919 от 13 юли 2017 год., издадена от министъра на вътрешните работи. С решение № 4415/26.04.2023 год. постановено по адм. дело № 9516/2022 год. на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение е отменил по жалба на Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“ – юридическо лице с нестопанска цел, със седалище и адрес на управление гр. София; на А. Василева от гр. София; на Р. Стоянова от гр. София; на Сдружение с нестопанска цел „Синдикална федерация на служителите в МВР“ със седалище и адрес на управление гр. София; на И. Стоянов от гр. София и на В. Петров от гр. София разпоредбата на § 7 от Преходните и заключителни разпоредби към Наредба за изменение допълнение на Наредба №8121з-919 от 13 юли 2017 год. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 1 и ал. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 25.07.2017 г., в сила от 25.07.2017 г., изм., бр. 4 от 9.01.2018 г., в сила от 9.01.2018 г., бр. 16 от 20.02.2018 г., в сила от 1.03.2018 г., изм. и доп., бр. 69 от 21.08.2018 г., в сила от 21.08.2018 г., изм., бр. 106 от 21.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., изм. и доп., бр. 40 от 5.05.2020 г., в сила от 5.05.2020 г., бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 1.10.2020 г., доп., бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 1.11.2020 г., изм., бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., доп., бр. 41 от 18.05.2021 г., в сила от 18.05.2021 г., бр. 102 от 7.12.2021 г., бр. 34 от 3.05.2022 г., в сила от 3.05.2022 г., изм., бр. 47 от 24.06.2022 г., в сила от 1.04.2022 г., бр. 62 от 5.08.2022 г., в сила от 1.07.2022 г., бр. 77 от 27.09.2022 г., в сила от 27.09.2022 г.). Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Според правната теория, непълно е съдебно решение, в което липсва формирана воля на съда по част от спорното право, или по един от предметите на иска, или по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет. Не е непълно решението, когато съдът е пропуснал да изложи мотиви в съдебния акт по напълно формираната своя воля, както и такова, в което не се съдържат мотиви, които според възприятията на страна по делото следва да бъдат изложени. При непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата и от съдържанието на претендираното право, каквато липса в конкретния случай не се констатира. За да е налице хипотеза на непълно решение е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане. Постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота, която може да се отстрани, без да се променя постановения вече правен резултат. В настоящия случая не е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК, тъй като съдът се е произнесъл по целия предмет на жалбата, и мотивите съответстват на изложения от съда диспозитив. С оглед изложеното, неоснователно е искането по чл. 176, ал. 1 АПК и същото следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение