Определение № 9399 от 09.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7602/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – гр. Велико Търново и Административен съд София – град /АССГ/ относно местно компетентния съд, който следва да разгледа и да се произнесе по жалбата на Е. А., турски гражданин, против решение № УП - В2 от 29.04.2024г. на интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което на основание чл. 70 ал. 1 във връзка с чл. 13 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУТ/ е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила. Жалбата е подадена на 20.05.2024г., като по нея е образувано адм. дело № 5343/2024г. по описа на Административен съд София - град. С Определение № 8893 от 17.06.2024г., постановено по адм. дело № 5343/2024г. по описа на Административен съд София – град, делото е изпратено по подсъдност на приетия за компетентен съд по правилата на чл. 133 от АПК – Административен съд – гр. Велико Търново. С Определение № 2368 от 12.07.2024г. по адм. дело № 538/2024г., Административен съд – гр. Велико Търново е приел, че не е местно компетентен да разгледа спора, поради което е изпратил делото на Върховния административен съд за определяне на подсъдност. Върховният административен съд, тричленен дежурен състав, като прецени доказателствата по делото и актовете на съдилищата по спора за подсъдност и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, прие за установено следното: Жалбоподателят е лице, търсещо закрила, като с оспореното решение е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна такава. Съгласно представеният по делото регистрационен лист постоянният адрес на жалбоподателя е Република Турция, гр. Коджаели, а настоящият му адрес в Република България е в гр. Велико Търново, [улица]. Съгласно общата разпоредба на чл. 133 ал. 1 АПК „Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София“. В актуалните редакции на разпоредбите, определящи местната подсъдност по делата, е приета уредба съдебните спорове да се разглеждат по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, с цел удобство на гражданите. В настоящия случай спорът е по Законът за убежището и бежанците (ЗУБ). Съгласно чл. 84 ал. 2 от ЗУБ „Решенията по чл. 51, ал. 2, чл. 70, ал. 1, чл. 76б, ал. 1, т. 2 и чл. 77, ал. 1 може да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца“. Посочената разпоредба е специална спрямо общата такава по чл. 133 ал. 1 АПК досежно оспорването на визираните в нея решения по ЗУТ. В случая оспореното решение е такова по чл. 70 ал. 1 ЗУТ, като местната подсъдност съгласно чл. 84 ал. 2 ЗУТ е пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта. В случая е приложима специалната норма, а не общата такава. Поради и това и предвид, че отразеният в регистрационната карта настоящ адрес на жалбоподателя е в гр. Велико Търново, то местно компетентен да се произнесе по жалбата е именно Административен съд – гр. Велико Търново. По изложените съображения и на основание чл. 135 ал. 4 АПК, Върховният административен съд, дежурен състав