Решение № 4405 от 7.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 44329/2025 г.

№ 20251110144329 по описа за 2025 година Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция". Образувано е по искова молба н а „............ ЕАД, ..............., със седалище и адрес на управление: гр. ..............., срещу М. С. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ....... с която са предявени за разглеждане при условията на обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за: сумата 1 821,89 евро, с левова равностойност 3 563,31 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. ....... ...., абонатен № ..........., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 10.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 396,56 евро, с левова равностойност 775,61 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 13.11.2024 г., сумата 12,43 евро, с левова равностойност 24,31 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 10.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 3,43 евро, с левова равностойност 6,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 16.12.2021 г. до 13.11.2024 г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73678/2024 г. по описа на СРС, 29 с-в. В исковата молба ищецът излага, че ответникът, в качеството на собственик на процесния имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия и такса дялово разпределение, както и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, като в тази насока изтъква, че по делото липсват доказателства той да е титуляр на вещно право върху сочения за топлоснабден имот. Оспорва дължимостта на претендираните суми за цена на доставена топлинна енергия поради липсата на валидно действаща формула за нейното изчисление, позовавайки се на Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, потвърдено с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело ......4/2024 г. на ВАС, 5-членен състав. Относно сумата за дялово разпределение намира предявения иск за неоснователен, доколкото услугата се предоставяла от трето лице– ФДР, а не от ищеца. Поддържа, че по делото ищецът не бил представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата дялово разпределение, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Относно претендираните суми за лихви ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не бил установил изпадането в забава на ответника. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. С Определение № 39000/18.09.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, ........“ ООД, като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество. Третото лице-помагач не изразява становище по основателността на предявените искове. Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: По делото е приложено заповедно дело № 73678/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от което се установява, че на 10.12.2024 г. „............ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. С. С. за заплащане на следните суми: сумата 3 563,31 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. ....... ...., абонатен № ..........., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 10.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 775,61 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 13.11.2024 г., сумата 24,31 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 10.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 6,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 16.12.2021 г. до 13.11.2024 г. В заявлението по чл. 410 ГПК се претендират и разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. С разпореждане от 06.01.2025 г. по ч. гр. д. № 73678/2024 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника срещу постановената заповед за изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред. По делото е представено удостоверение от Столична община – район „П.“ (л. 24), съгласно което жилищна сграда със старо административно означение ул. „........, е с настоящо такова: гр. ...... По делото е приет като писмено доказателство Списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на адрес: ул. „..............., от 25.09.2000 г. (л. 22), в който за апартамент ...... е посочено лицето М. С. С., срещу което е положен саморъчен подпис, неоспорен в настоящия процес. Съгласно Писмо вх. № 325963/07.10.2025 г. от Столична община – район „П.“ (л. 80), след извършена проверка е установено, че в архива на район „П.“ не се съхранява преписка и договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. ....... ап. 8. Съгласно Писмо вх. № 319704/01.10.2025 г. от Министерството на отбраната – Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ (л. 82), след извършена проверка е установено, че в архива на агенцията не се съхранява продажна преписка за имот, находящ се в гр. ....... ап. 8. Съгласно Писмо вх. № 319666/01.10.2025 г. от Столична община – Направление „Архитектура и градоустройство“ (л. 84), след извършена проверка е установено, че в архива на дирекцията не е налице досие за блок ........ Видно от представения по делото протокол от проведеното на 11.09.2000 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. „............... (л. 30 и сл.), етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „.......... ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици под № 9 е посочено лицето М. С. С., срещу което е положен саморъчен подпис, неоспорен в настоящия процес. На 11.09.2000 г. е сключен договор между „.......... ООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ул. „............... (л. 28 и сл.), по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "............" ЕАД за показанията на топломера за отчетния период. По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № Д-0-72/09.06.2020 г. (л. 37 и сл.), сключен между „............ ЕАД – възложител и „........... ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение. По делото са представени и приети Съобщение към фактура № 1019340086/31.07.2022 г. и Съобщение към фактура № 1026892789/31.07.2023 г. (л. 32 и сл.) за начислени суми за доставена ТЕ в имот на абонат ........, в които за клиент в посочено лицето М. С. С.. С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за абонат ........ (л. 36), видно от което начислени са суми за главници и лихви с начален период м.10.2021 г.. От третото лице – помагач ........“ ООД (с предходни наименования „.......... ООД и „........... ООД), с молба от 28.11.2025 г., са представени и приети като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен № ..... за периодите 01.05.2021 г. – 30.04.2021 г и 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г. с посочени в тях клиент М. С. С., както и 1 протокол за реален отчет до процесния апартамент от 16.05.2023 г., с посочен в него клиент М. С. С., подписан от клиента, чийто подпис не се оспорва в процеса. По делото е изискана и представена Декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена на 21.10.2019 г. от М. С. С. (л. 119 и сл. ) за процесния имот, представляващ апартамент ...... с адрес: гр. ....... ет. 4. Декларацията е подадена лично от ответника, в качеството му на наследник на ........, за който е посочено, че е бил собственик на декларирания имот на основание Заповед № РД-41-824/25.07.1988 г. на Столичен общински съвет, и е починал на 26.04.2019 г., като е оставил за свои наследници две лица: декларатора М. С. С. и ........... – съсобственици на декларирания имот, на основание наследствено правоприемство, при равни квоти от по ½ идеална част. За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно– техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ....... е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище са налице 5 броя отоплителни тела – 4 броя радиатори и 1 брой лира, на които не са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили, тъй като отоплителните тела са били пломбирани, като в имота липсва водомер за отчитане на БГВ. През процесния период в имота с абонатен № ..... е извършвано дялово разпределение от 5 броя радиатори и лира на база „служебен отчет“, поради липса на измервателни средства и нарушени пломби.За исковия период са начислявани суми за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 3 843,13 лева по прогнозно потребление и 282,81 лева за получаване от абоната, т. е. общо 3 560,32 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Установява се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице, като в заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е технически изправен и преминавал метрологични проверки през две години. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло експертното заключение същото като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена. Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ: Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. По делото са приети писмени доказателствени средства – Списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на адрес: ул. „..............., от 25.09.2000 г., списък на етажните собственици към протокол от проведено на 11.09.2000 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. „..............., декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена на 21.10.2019 г., протокол за реален отчет, извършен на 16.05.2023 г., неоспорени от ответната страна, които обсъдени в тяхната съвкупност обосновават еднозначният извод, че ответникът М. С. С. е титуляр на право на собственост върху ½ идеална част от процесния топлоснабден имот. При съобразяване на горепосочените частни документи, съдържащи саморъчно положен за ответника подпис, неоспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, и в приложение на нормата на чл. 180 ГПК, следва да се приеме, че изявленията в тези документи са направени от лицето, посочено за техен автор. Тези документи съдържат изявления, които представляват извънсъдебно признание на ответника, че е носител на вещни права върху топлоснабдения недвижим имот. Обемът на притежаваните от ответника вещни права съдът установява от данните, съдържащи се в подадената лично от него декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която сам сочи, че е съсобственик на имота, като е придобил вещни права върху него по наследствено правоприемство от починалия през 2019 г. ............. Според съдебната практика, обективирана в Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО, Решение № 4868 от 16.08.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9869/2023 г. и др., която настоящият съдебен състав споделя, данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот. Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само административно-правно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху същия. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ, респективно по чл. 26 ЗМДТ, представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот. Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с други представени доказателства за собственост, както и по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание на факт от страната. В контекста на цитираната съдебна практика, съдът цени декларацията по ЗМДТ съвкупно с горепосочените писмени доказателства, както и със извършената по делото справка за адресна регистрация на М. С. С., която съвпада с адреса на процесния имот, и достигна до извод за титулярството на вещно право на собственост от страна на ответника. Следва да се има предвид, че предмет на предявените в настоящото дело искове не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не би могло да обоснове краен извод за неоснователност на предявените искове. В случая са предявени искове за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на цена на доставена в имота ТЕ, при заявени от ищеца твърдения за съществуването между страните на презюмиран договор, възникнал с оглед на качеството на ответника – собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост. Ето защо, извънсъдебното признание относно титулярството в правото на собственост, обсъдено наред с удостоверените в гореизброените писмени доказателства обстоятелства, в своята съвкупност са достатъчни за формиране на извод относно възникването на облигационно правоотношение между ищеца и ответника в качеството му на собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост. При липса на ангажирани по делото преки доказателства за притежанието на вещни права, настоящият състав намира, че въз основа на съвкупната преценка на косвените такива би могъл да се формира извод, че ответникът е съсобственик на апартамент ......, с квота от ½ идеална част от собствеността. С оглед на така приетото и при липса на доказателства за извършени преди процеса разпоредителни действия с вещните му права, настоящият състав счита, че ответникът, като съсобственик на имота, в исковия период е имал качеството на потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. същият е имал качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Дневник" от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В конкретния случай ответникът не твърди, а и не се установява да е упражнил това право срещу ОУ на „............ ЕАД, поради което настоящият състав намира, че същият ги е приел. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответниците – потребители, вкл. и относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение. По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа, като видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 11.09.2000 г., списък към него и договор от 11.09.2000 г. е, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. ............. (с актуален адрес: ж. к. „Суха река“, бл. 116, вх. А), са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач – ........“ ООД (с предходни наименования „.......... ООД и „........... ООД). Посоченото обстоятелство се установява по категоричен начин от представените от ФДР документи и неоспорените констатации на СТЕ. В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, и в изпълнение на така възложената му с доклада по делото доказателствена тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на СТЕ, която е изготвена въз основа на приложените по делото и на допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, че за процесния период ищецът е изпълнил задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, както и на водомерите, ежегодно, като периодично е извършвана и подмяната им с нови. При съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства – в т. ч. индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период в исковия имот и неоспорения от ответната страна формуляр за реален отчет, и неоспореното заключение на СТЕ се установява, че в исковия период в апартамент с абонатен № ..... е доставяна и потребявана ТЕ. От констатациите на вещото лице се установява, че в процесното жилище са налице 5 броя отоплителни тела – 4 броя радиатори и 1 брой лира, на които не са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили, тъй като отоплителните тела са били пломбирани, като в имота липсва водомер за отчитане на БГВ. През процесния период в имота с абонатен № ..... е извършвано дялово разпределение от 5 броя радиатори и лира на база „служебен отчет“, поради липса на измервателни средства и нарушени пломби.За исковия период са начислявани суми за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 3 843,13 лева по прогнозно потребление и 282,81 лева за получаване от абоната, т. е. общо 3 560,32 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. В отговор на направеното от ответната страна възражение за недължимост на претендираните суми за цена на доставена топлинна енергия поради липсата на валидно действаща формула за нейното изчисление, позовавайки се на Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, потвърдено с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело ......4/2024 г. на ВАС, 5-членен състав, съдът следва да посочи, че намира същото за неоснователно. В тази насока съдът съобразява практиката на СГС, обективирана в Решение № 1093 от 19.02.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 7910/2024 г. на II Б въззивен състав, Решение № 5504 от 29.08.2025 г. на СГС по в. гр. д. ......161/2024 г. на II Б въззивен състав, и др., че отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД- 04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, постановена с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС, има действие само занапред. Т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на решението, какъвто настоящият случай не е, поради което отмяната е ирелевантна за основателността на исковете. В този смисъл и определение № 604/09.02.2026 г. по гр. д. № 1523/2025 г. на ВКС, ІV г. о. При липса на конкретни възражения, че определени приложими параметри, свързани с реалното функциониране на отоплителната система в процесната сграда-етажна собственост, не са били взети предвид при извършване на разпределението на топлинната енергия, настоящият състав не е имал задължение да поставя допълнителни задачи към вещото лице за преизчисление на разпределението на топлинната енергия по пера, както и на нейната стойност. Ето защо, и при съобразяване на събраните доказателства, съдът приема, че за процесния период до имота е доставяна ТЕ съобразно уговореното, като количеството ТЕ е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Нейният обем и стойност съдът приема, че съответстват на неоспорените изчисления на СТЕ – а именно сумата от 3 560,32 лева. С оглед на приетия от съда обем на притежаваното от ответника вещно право върху съсобствения имот (1/2 идеална част), отговорността на последния следва да бъде ангажирана именно до размер на ½ от 3 560,32 лева, или до сумата от 1 780,16 лева, което се равнява на 910,18 евро. С оглед на горното, съдът следва да разгледа своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно решение 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на 10.12.2024 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/. При това положение, в процесната хипотеза извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 10.12.2021 г. В разглеждания случай, предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Следователно вземанията, начислени за периода 01.05.2021 г. – 30.09.2021 г., са обхванати от изтекла тригодишна погасителна давност. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период ОУ на ищеца – тези от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че вземането за м. 09.2021 г. е станало изискуемо на 15.11.2021 г. – т. е. преди 10.12.2021 г., а това за м. 10.2021 г. – на 15.12.2021 г. – т. е. след 10.12.2021 г. Ето защо, съдът приема, че вземането за м.09.2021 г. и предхождащите го месечни задължения, включени в исковия период, са обхванати от изтекла тригодишна погасителна давност. Същевременно обаче съдът констатира, че макар ищецът да предявява иск за посочения период – 01.05.2021 г. – 30.09.2021 г., то от неоспорените констатации на СТЕ и приетите съобщения към фактури и извлечение от счетоводството се установява, че в исковата претенция не са включени суми, начислени за периода, за който съдът формира извод за изтекла погасителна давност. При горните мотиви, съдът намира главният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, за основателен до размер на сумата от 910,18 евро и за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. За горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1 821,89 евро и за периода 01.05.2021 г. – 30.09.2021 г. искът следва да се отхвърли. Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира следното: По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е реално извършена. Между страните не се спори, че услугата дялово разпределение е била реално извършена, което обстоятелство се потвърждава и от представените от третото лице – помагач 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен № 368473 за процесните отчетни периоди, и 1 брой формуляр за реален отчет. С оглед на горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и предявеният иск за установяване на нейната дължимост е установен по своето основание и размер. От страна на ищеца се претендират вземания за периода м.10.2021 г. – м.04.2023 г. По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението. При това положение частично погасена се явява претенцията за дялово разпределение за м.10.2021 г. и за м.11.2021 г., чиято изискуемост е настъпила съответно на 01.11.2021 г. и 01.12.2021 – т. е. преди 10.12.2021 г., и чиято стойност, определена по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 2,44 лева. За периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума в размер на 21,87 лева. С оглед на обема на притежаваните от ответника вещни права върху исковия имот, искът за цена на услугата за дялово разпределение спрямо него следва да се уважи до размер на сумата от 10,93 лева, което се равнява на 5,59 евро. За разликата до пълния предявен размер и за м.10.2021 г. и .11.2021 г. претенцията следва да се отхвърли. Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.12.2024 г. до окончателното плащане. По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на претенцията си. За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „............ ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и публикувани във в-к "М." на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от 12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия. Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15 септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. № 11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.). При така формираните правни изводи съдът приема, че за заявените вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г., за който съдът намери, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за исковия период възлиза на 775,61 лева. С оглед на обема на притежаваните от ответника права върху исковия имот, искът спрямо него следва да се уважи до размер на ½ от 775,61 лева, или до сумата от 387,80 лева, което се равнява на 198,28 евро. За разликата над тази сума до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли. По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.12.2024 г. и касаеща процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в производството парични претенции и уважените, съответно отхвърлените такива, с крайния акт от лева в евро съобразно официалния валутен курс. Относно разноските Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят сумата в размер на 68,51 евро – разноски за заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и сумата в размер на 267,95 евро – разноски за исковото производство за платена държавна такса, платен депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Ответницата претендира разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство в полза на адвокат С. К., САК, по реда чл. 38 ЗА. Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на адвокат С. К., САК, следва да се присъди сумата в размер на 25,07 евро – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна защита в заповедното производство, и сумата в размер на 100,28 евро – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна защита в исковото производство. Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав