Решение № 1168 от 6.10.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3434/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „КУБ - Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК 206925620, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, •••, представлявано от Н.Г., депозирана чрез процесуален представител чрез адвокат М. П. П., вписана в Адвокатска колегия Варна, срещу Наказателно постановление № 03- 2600354 от 08.07.2026 г., издадено от Д.Н.Д. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на жалбоподателя на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във връзка с чл. 77, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за извършено нарушение на чл.13, ал. 1 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ евро. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител – адв. П. поддържа жалбата единствено по отношение на размера на наказанието. Преди датата и часа на съдебното заседание, моли да бъде проведено съкратено съдебно следствие. В рамките на съкратената съдебна процедура по чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН, адв.М.П. от АК-Варна пледира наложеното наказание „имуществена санкция“ да бъде намалено до минималния размер предвиден в закона. Не претендира съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Наказващият орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. Т., заема становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, но сочи, че не възразява санкцията по НП да бъде намалена предвидения в закона минимум. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид искането на жалбоподателя бе проведено съкратеното съдебно производство по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Поради това при преценка по чл. 63б, ал. 3, изр. 2 ЗАНН съдът приема за установени фактите, посочени в обстоятелствената част на наказателното постановление, които се потвърждават от направеното от законния представител на жалбоподателя признание и на доказателствата по преписката, които го подкрепят. С оглед събраните по делото доказателства и процедурата по която бе разгледано делото, съдът прие за установена от фактическа страна следната фактическа обстановка описана в НП: На 22.05.2026 г. от представители на Дирекция „Инспекция по труда“, при извършена съвместна проверка с представители на ОД на МВР Варна по работни места в строителен обект - „Форест замък“ /Forest Castle/, находящ се в •••, находящ се в област Варна, община Варна, гр. Варна, район Приморски, •••, било констатирано, че „КУБ – Кънстракшън“ ЕООД, с ЕИК 206925620 в качеството му на местен работодател по смисъла на параграф 1, т.11 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗТМТМ, е наело на работа лицето А.В. (А.V.), род. на •••г., гражданство Украйна, незаконно пребиваващ на територията на Република България към 22.05.2026г. При извършването на проверката А. собственоръчно попълнил декларация на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ, в която писмено декларирал, че изпълнява трудови функции в „КУБ – Кънстракшън“ ЕООД, на длъжност: „общ работник”, с определено работно място: проверявания обект, с определено работно време от 08:00 часа до 18:00 часа, с почивен ден неделя и почивка в работния ден от 12:00 часа до 13:00 часа, и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 700 евро месечно /веднъж в месеца/. Съгласно предоставена информация от ОД на МВР Варна, А.В. (А.V.), род. на •••г., е влязъл безвизово на територията на ЕС на 07.12.2025 г., с разрешен престой до 06.03.2026 г. Издадена му била временна закрила от 09.06.2026 г., като видно от датите на разрешено пребиваване към 22.05.2026 г. той е пребивавал незаконно в Република България. При тези констатации от проверяващите било прието, че „КУБ – Кънстракшън“ ЕООД е извършило нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ. За това срещу дружеството бил съставен акт № 03-2600354 за установено административно нарушение, съставен на 17.06.2026 г. от М. О. М. - Ж. на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Наказващият орган приел изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя и на основание чл.79, ал.4 от ЗТМТМ вр. чл. 77, ал. 2 от ЗТМТМ издал атакуваното пред съда НП, с което наложил на въззивното дружество административно наказание. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена на основание чл. 63б, ал. 3, изр. 2 ЗАНН - въз основа на признанието, направено от жалбоподателя, което се подкрепя от събраните писмени доказателства: Призовка №2620188/22.05.2026 г.,Пълномощно № 788/25.03.2024 г., Протокол за извършена проверка №ПР2620188/17.06.2026 г.,Възражение №26103005/24.06.2026 г., ведно с приложение, Декларация от лицето А.В. (А.V.),от дата 22.05.2026 г., Писмо с наш изх. № 26053934/26.05.2026 г., Писмо с наш вх. № 26083602/29.05.2026 г., Писмо наш изх. № 26057591/04.06.2026 г., Писмо с наш вх. № 26093710/11.06.2026 г. и други. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна– лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок /съобразно приложимата разпоредба на ЗАНН/ от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Съгласно разпоредбите на 67, ал.2 , чл.79, ал.1 и ал.4 от ЗТМТМ и чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.М.-Ж., която към момента на съставянето му е работила на длъжността гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е била компетентна да издава АУАН. НП също е съставено от компетентен орган, съобразно приложената по АНП заповед за възлагане на компетентност. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Задължение обаче за произнасяне по възраженията с нарочен акт или тяхното обсъждане в НП /правораздавателния акт/ в закона не е предвидено. Следва да бъде посочено и това, че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и произнасяне по възраженията срещу АУАН, както и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред задължителните реквизити на НП. В хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице да разбере в какво е обвинено. Волята на АНО е формулирана по ясен и недвусмислен начин – а именно за това, че дружеството е наело на работа незаконно пребиваващ в страната чужденец- гражданин на трета държава. След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното: С НП адм.наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 13, ал.1 от ЗТМТМ. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на РБ граждани на трети държави. Разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от същия закон предвижда, че работодател – юридическо лице, който наруши забраната по чл. 13, ал. 1 се наказва с имуществена санкция в размер от 3 000 до 30 000 лв. Субектът на административното нарушение като елемент от фактическия му състав следва да има качеството „работодател“. Понятието е легално дефинирано в § 1., т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда , както следва: "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател". Видно от представения по делото декларация между въззивното дружество и А. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което жалбоподателят е възложил на работника изпълнението на длъжността „общ работник“ в „КУБ – Кънстракшън“ ЕООД. Наличието на трудово правоотношение между наказаното дружество и работника се доказва и от представените по делото писмени доказателства и не се оспорва от страните. В тази връзка съдът намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана в качеството на работодател. Изпълнителното деяние на конкретното нарушение се изразява в наемане на работа на незаконно пребиваващо лице на територията на РБ. Съгласно предоставената от ОД на МВР-Варна информация се установява, че лицето А.В. (А.V.), род. на •••г., гражданство Украйна не фигурира в масивите на МВР към датата на проверката. Т.е. наетото от жалбоподателя на работа лице, което е гражданин на трета държава, която не е член на ЕС, няма право на пребиваване. А.В. е гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ: "гражданин на трета държава" е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Последният според представена по делото справка от ОД на МВР Варна не фигурира в масивите на МВР, което изключва възможността да е законно пребиваващ на територията на Република България. Следователно единственият извод е, че гражданинът на трета държава А.В. към датата на наемането му на работа от въззивника е незаконно пребиваващ на територията на Република България, поради липса на изрично издадено за това разрешение от органите на МВР. Съгласно § 1, т. 3б от ДР на ЗЧРБ , към който препраща § 1, т. 14 от ЗТМТМ, "незаконно пребиваващ чужденец" е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. Дали едно лице отговаря на условията за престой се преценя в производство, което следва да започне по молба на чуждия гражданин, като посочи и основанията, на които обосновава искането си пребиваване. В случая, доколкото няма данни, а и не се твърди лицето да е имало издадено разрешение за пребиваване към 22.05.2026г., то обосновано е прието от административнонаказващия орган, че е изпълнен фактическия състав на чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ. При така събраните по делото писмени доказателства се установява, че лицето А.В. действително е незаконно пребиваващо по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност , няма регистрирано влизане в пределите на РБ. Нарушението на чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ е формално, а адресатът на забраната е този, който следва да посочи, че при наемане на работа на гражданин на трета държава е проверил – защото това е задължението му, за разрешение за пребиваване. Установиха се и двата съставомерни факти – наемане на работа без трудов договор на чужд гражданин, което е изпълнителното деяние, и вторият е при липса на разрешение за пребиваване. Предвид факта, че спрямо жалбоподателя е реализирана административно наказателна отговорност по реда на чл. 83 от ЗАНН, същата се приема за обективна и безвиновна. За това административно нарушение разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е предвижда административно наказание "имуществена санкция" в размер от 3 000 до 30 000 лева. За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател над нейния минимален размер предвиден от законодателя, а именно 2000 евро или 3 911, 66 лв. преди превалутирането на българския лев в евро. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол №ПР2620188/17.06.2026г. за допуснати други нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и други нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл.77, ал.2 от ЗТМТМ минимум- 1 533,88 евро, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение. Съдът намира, че не съществува законова възможност за изменение на наложената с НП санкция под законоустановения размер, тъй като в разпоредбите на чл. 63б, ал. 5 от ЗАНН не е предвидена възможност за налагане на административно наказание под най- ниския предел определен в съответния закон /в случая ЗТМТМ/, а съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН е недопустимо определяне на наказание под най-ниския предел. Липсва и препращане към разпоредбите на диференцираната процедура на гл.27 от НПК и чл.58а от НК. Поради което и на основание чл. 63б, ал. 5, т. 1, б. „в“ от ЗАНН размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален до предвидения в ЗТМТМ минимум. Съдът намира че в случая не е приложима общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. По делото са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокол №ПР2620188/17.06.2026, които навеждат на извод, че са били допуснати и други нарушения на трудовото законодателство. С оглед изрично заявеното от процесуалните представители на двете страни, че взаимно се отказват от претенции за съдебно-деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение и адвокатски хонорар по образуваното АНД № 3434/2026г. по описа на Районен съд-Варна, съдът не следва да присъждат разноски, тъй като не се претендира за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 63б, ал. 5, т. 1, б. „в“ от ЗАНН, съдът