Решение № 14 от 14.1.2026 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 4009/2025 г.

Производство по реда на част шеста – Охранителни производства, по молба с правно основание чл.165, ал.4 СК, във връзка с чл.130, ал.3 СК. Образувано е по постъпила молба от Ч. П. А. – •••, ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••• и настойник на Н. И. Д., ЕГН ••••••••••, настанена в ЦНСТПЛУИ „•••л. В молбата се поддържа искане да й бъде разрешено да преведе по сметка на Община Кюстендил BG••• сумата от 156,30 лева /79,91 евро/, която да послужи за покриване на разликата до реалната издръжка на лицето, поставено под пълно запрещение, за месец ноември 2025г. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Видно от заверено копие на Решение от •••г. по описа на ОС – Кюстендил, Н. И. Д. е поставена под пълно запрещение. Видно от приложеното удостоверение № •••г., издадено от Община Кюстендил, за настойник на лицето е назначен Ч. П. А.. Приложено е и Решение №•••г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което Н. И. Д. е настанена в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост /ЦНСТПЛУИ/ „••• за срок от три години. Приложено е и извлечение от сметка, открита в „Банка ДСК“, гр. Кюстендил, от което видно, че по посочената сметка са налични средства в размер над 500,00 лева, а титуляр по нея е лицето под пълно запрещение, както и ксерокопие налична карта на лицето и информационна справка. Според приложените справки същата има задължения до действителния месечен размер на таксата в общ размер, посочен в молбата. Към молбата е приложено и мнение на Настойническия съвет, според който следва да се разреши посочената сума да бъде изтеглена от сметката на лицето и използвана за покриване на задълженията му съгласно закона, както и копие на личната карта на лицето и информационна справка. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.2 СК, правилата на чл.164 и чл.165, ал.2 и 4 СК се прилагат съответно и за попечителя и настойника. Според указаното в чл.165, ал.4 СК, при разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл.130, ал.3 и ал.4, изречение първо от СК. Към молбата за разрешение попечителят прилага и протокол от среща. По силата на чл.130, ал.3 СК, извършването на действия по разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Според редакцията, публикувана в бр. 58/2011 г., в сила от 29.07.2011г. на чл.2, ал.5, т.1 от Тарифа за таксите за социалните услуги, финансирани от Републиканския бюджет, утвърдена с ПМС № 91/03 г., се въвежда изискването такса в размер на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, настанено в специализирана институция или социална услуга в общността – резидентен тип, да заплащат лицата, които имат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв. В случая лицето под пълно запрещение е настанено в специализирана институция, какъвто е Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Вратца, общ. Кюстендил, и в същото време, видно от приложеното към делото заверено копие от банковата му сметка, притежава спестовен влог, в който наличната сума е в размер над 500 лева. От приложените справки е видно, че лицето под пълно запрещение, дължи за досъбиране сумата посочена в молбата, които разходи безспорно са от вида посочен в § 1а (Нов - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) от Тарифата. При посочените съображения, съдът намира, че е в интерес на поставената под пълно запрещение, да бъде разрешено тегленето на горепосочената сума от банковата й сметка, тъй като сумата се дължи с оглед предоставяне на социални услуги, които настаненото в дома лице ползва. Предвид това, съдът намира, че постъпилата молба е основателна и следва да бъде уважена. С оглед на изложеното и на основание чл. 165 ал.4 СК във връзка с чл. 130 ал.З СК, съдът