Решение № 70 от 24.6.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 227/2026 г.

и за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС. Делото е образувано по изпратено ни от нидерландските компетентни власти Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и касае засегнатото лице Т. П. Г., роден на ••.••.•••• година, с последен известен адрес по делото: •••. Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума, в размер на 310 евро. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч счита, че са налице условията за признаване на решението и предлага на съда същото да бъде признато. Засегнатото лице Т. П. Г., редовно призован, не се явява. Упълномощеният защитник адв. А. М. в съдебно заседание моли да бъде отменена финансовата санкция, като сочи, че поддържа съображенията, които е изложила в писмената молба до съда вх. № 5040/24.06.2026 година. Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното: Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на финансови санкции е издадено въз основа на Решение № CA - 275854107 на CVB N.O. Gelderland – Кралство Нидерландия за прилагане на финансови санкции, като същото е постановено на 29.12.2025 година и е влязло в законна сила на 09.02.2026 година. Решението се отнася за деяние, представляващо административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, каквото е изискването на чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се изисква двойна наказуемост, същото се отнася за административно нарушение, извършено на територията на издаващата държава, и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български език (л. 4 – 13). Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото лице не е представило доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд. Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция, подлежаща на изпълнение, е в размер на 310 евро за извършеното административно нарушение. Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния. Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава – Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2. В удостоверението е посочено: „Шофиране като водач на превозно средство, докато превозното средство има остри части. Stroe, Rijksweg A1 (A1), 06-август-2025 20:57“. Деянието съставлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари, визирано е в чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1- во от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на деянието. Засегнатото лице – Т. П. Г., към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно-наказателна отговорност и подлежи на административно-наказателно преследване за деянието, обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение Г. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава, същото е постановено на 29.12.2025 година и е влязло в законна сила на 09.02.2026 година. Финансовата санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 310 евро. От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе. Към доказателствата по делото е приложено влязло в сила решение на ОС-Ловеч с рег. № 59/03.06.2026 г. по ЧНД № 239 по описа за 2026 година, но същото касае друго извършено нарушение на движението, а именно при шофиране на 06.08.2025 г. в 20:56 часа като водач на превозно средство е допуснал нарушение – при колелата/джантите стабилизаторите не са правилно прикрепени. Предвид на което, настоящата инстанция приема, че не се касае за едно и също нарушение. Разноските за извършения превод, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС се поемат от Република България като изпълняваща държава. Предвид изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение. Водим от горното, съдът