Решение № 481 от 24.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 436/2026 г.

установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. Х. Л., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: *, депозирана чрез нейния процесуален представител адв. К. Т. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 862998 – F732984 от 18.11.2025 г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на жалбоподателката Л., на основание разпоредбата на чл. 74 от Закона за счетоводството, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за това, че на 29.08.2023 г. в ТД на НАП гр. Варна във връзка с писмо от Агенция по вписвания – Търговски регистър с вх. № 12 – 00 – 191/ 17.07.2023 г. и извършена проверка по партида на дружеството *, с ЕИК * в Търговски регистър към Агенцията по вписванията е установено, че Г. Х. Л., с ЕГН: ••••••••••, в качеството си на задължено лице, не е изпълнила задължението си да бъде публикуван чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър годишния финансов отчет за дружеството * за 2021 г. в законоустановения срок – до 30.09.2022 г., като нарушението е извършено на 01.10.2022 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. ал. 4 от Закона за счетоводството. Жалбоподателката Г. Х. Л. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място навежда твърдения, че в административно – наказателното производство е била нарушена нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото към датата на съставяне на АУАН – 27.09.2023 г. е бил изтекъл давностния срок, който възпрепятства административно – наказаващия орган да образува административно – наказателно прозиводство спрямо нарушителя. Жалбоподателката Л. подчертава, че началото на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН следва да се брои от момента, в който административно – наказващия орган е имал обективна възможност да установи нарушението, в случая неподаване на годишен финансов отчет за 2021 г. на дружеството *. Жалбоподателката Л. допълва, че самото наказателно постановление е съставено след изтичане на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, мотивирайки се, че в случая не са били налице законовите основания за спиране на административно – наказателното производство, доколкото самата тя не е била търсена от органите по приходите за връчване на съставения срещу нея АУАН. Поради гореизложените съображения, жалбоподателката Г. Х. Л. отправя молба за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство. В проведеното на 15.04.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 436 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката Г. Х. Л. не се явява, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество, като в депозирана на 14.04.2026 г. в деловодството на Варненския районен съд молба, изготвена от адв. К. Т., в качеството й на процесуален представител на жалбоподателката, се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания и се отправя молба за отмяна на наказателното постановление. В проведеното на 15.04.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 436 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Зам. Директорът на ТД на НАП гр. Варна се представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Т.А., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че не са били допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на административно – наказателното производство, както и, че нарушението е категорично установено. Процесуалният представител на въззиваемата страна отправя молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна, съдът приема за установено следното: На 29.08.2023 г. св. В. И. Т. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна извършила проверка по партидата на дружеството *, с ЕИК * в Търговски регистър към Агенцията по вписванията, като констатирала, че Г. Х. Л., с ЕГН: ••••••••••, в качеството си на задължено лице, не е изпълнила задължението си да бъде публикуван чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър годишния финансов отчет за дружеството * за 2021 г. в законоустановения срок – до 30.09.2022 г. Приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие в срока до 30.09.2022 г. жалбоподателката Г. Х. Л., в качеството си на представляващ дружеството *, с ЕИК: * е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. ал. 4 от Закона за счетоводството, на 27.09.2023 г. св. Т. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала жалбоподателката за нарушение на посочената нормативна разпоредба. На 27.10.2023 г. административно – наказателното производство било спряно, на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, като препис от АУАН бил връчен на законния представител на дружеството на 29.10.2025 г., като в предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН. На 18.11.2025 г. Зам. Директорът на ТД на НАП гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 74 от Закона за счетоводството наложил на Г. Х. Л. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. ал. 4 от Закона за счетоводството. По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения: На първо място съдът би желал да подчертае, че жалбоподателката Г. Х. Л. и нейния процесуален представител адв. К. Т. не оспорват обстоятелството, че в срока до 30.09.2022 г. не е бил публикуван годишен финансов отчет за дружеството *, с ЕИК: *. Този факт се потвърждава и от показанията на св. В. И. Т., които съдът няма причина да не кредитира и въз основа на които съдът приема от фактическа страна, че в действителност в срока до 30.09.2022 г. не е бил публикуван годишен финансов отчет за дружеството *, с ЕИК: * за 2021 г. Възраженията на жалбоподателката Л. и нейния процесуален представител адв. К. Т. срещу законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно естество, като съдът споделя основателността на възражението, че наказателното постановление е издадено след изтичане на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съображенията на съда за така застъпената позиция са следните: АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, въз основа на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Върху самият АУАН е отразено, че считано от датата 27.10.2023 г. административно – наказателното производство е било спряно на основание разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Според съда обаче липсват доказателства, които да установяват, че е било изпълнено задължението да бъде уведомен нарушителя, че срещу него е съставен АУАН. Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН допуска административно – наказателното производство да бъде спряно тогава, когато след щателно издирване нарушителят не бъде открит. В конкретния случай се съдържат три протокола (съответно от датите 18.10.2023 г., 27.10.2023 г. и отново 27.10.2023 г.), с които е удостоверено, че адреса на жалбоподателката Л. в гр. Варна е бил посетен с цел връчване на АУАН, но на адреса самият жалбоподател не е бил открит, както и не е бил установен негов упълномощен представител, на който да бъде връчен АУАН. Съдът застъпва позиция, че трикратно посещение на адреса (посочен като постоянен адрес на жалбоподателката, при това две посещения от една и съща дата) в никакъв случай не изпълнява изискването за щателно издирване на нарушителя, доколкото на първо място от протоколите изобщо не става ясно по кое време е посещаван адреса макар и такъв реквизит да е предвиден в протокола. Горното е от съществено значение доколкото се касае за посещение на адрес на физическо лице, за което може да се предположи при това с голяма степен на вероятност, че през деня изпълнява трудови ангажименти, поради което и е логично да не бъде намерено в дома си. Акта за установяване на административно нарушение, който е бил съставен в отсъствие на нарушителя е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че редът за връчване на съобщения, предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК касае административните производства, но не и административно – наказателните производства. При последните е приложимо тълкуването дадено от Върховният съд, а впоследствие и Върховния касационен съд в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК – отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР на ЗАНН че „щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.“ В случая АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР („съответната служба“ по см. на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН), като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН в 7 – мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, не са били налице правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на административно – наказателното производство по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В горната насока е налице и достатъчно константна съдебна практика на Административен съд Варна - Решение по КНАХД № 2699/2012 г., КНАХД № 130/2015 г., КНАХД № 159/2016 г. КНАХД № 3462/2015 г.; КНАХД № 3315/2015 г. и др. След като не са били налице основания за спиране на административно – наказателното производство, не са били налице и основания за издаването на процесното наказателно постановление повече от две години след съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради което и съдът приема, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, вече след изтичане на регламентирания в тази разпоредба 6 – месечен срок. Това нарушение представлява съществено нарушение на процесуалните правила довело до съществено ограничаване правото на защита на въззивника и е достатъчно, при това самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Доколкото съдът достигна до извод за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода на административно – наказателното производство, обуславящо безусловна отмяна на наказателното постановление, е безпредметно обсъждането на останалите възражения на жалбоподателката и нейния процесуален представител срещу законосъобразността на наказателното постановление. Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 862998 – F732984 от 18.11.2025 г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Варна е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено. Предвид изхода на спора следва ТД на НАП гр. Варна да бъде осъдена да заплати на Г. Х. Л. парична сума в размер на 255, 65 евро, представляваща обезщетение за сторените от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 436 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът