Решение № 3681 от 2.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 13973/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261110213973 по описа за 2026 година и въз основа на закона и доказателствата по делото МОТИВИ по н.а.х.д. № 13973/2026 г., СРС, НО, 109 състав Производството е по реда на чл. 4 УБДХ. Образувано е въз основа на внесен в Софийски районен съд акт за констатиране на дребно хулиганство от 05 РУ-СДВР, съставен срещу М. Д. З., ЕГН ••••••••••, за това, че на ••• г., около 15:20 ч., в гр. •••, пред магазин за плодове и зеленчуци, е извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред, но не по смисъла на чл. 325 НК, изразяващи се в това, че във видимо нетрезво състояние крещял и не давал на клиенти да пазаруват в магазина за плодове и зеленчуци, като след като бил предупреден от полицейски служители на 05 РУ-СДВР в тяхно присъствие напуснал търговския обект, но по-късно се върнал отново и продължил да смущава клиентите на магазина и отказал да изпълни разпореждането на служителите с думите „•••“. В съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител. Нарушителят М. Д. З. се явява лично. В хода на съдебното следствие заявявайки, че разбира обвинението, се признава за виновен и изразява съжаление за стореното, като излага, че е имал да взема пари от собственичката на магазина, поради което и е отишъл в търговския обект. В последната си дума съжалява за случилото се и моли съда да му се наложи глоба в минимален размер. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Нарушителят М. Д. З., ЕГН ••••••••••, е роден на ••• г. в гр. •••, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, живущ в гр. •••, ж.к. „•••. На ••• г., около 15:20 ч., полицейски служители от 05 РУ-СДВР били изпратени на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. ••• по повод сигнал, подаден от собственичката на търговския обект – Р. Т. И., за лице, което нарушавало обществения ред. Когато пристигнали на място органите на реда установили лицето М. Д. З., ЕГН ••••••••••, който видимо бил употребил алкохол и говорел на висок глас. В хода на извършената проверка полицейските служители установили, че М. Д. З. работи в магазина за плодове и зеленчуци, както и че сигналът е подаден от собственичката на търговския обект – Р. Т. И., тъй като З. с поведението си пречел на клиентите на магазина. З. бил предупреден от органите на реда да не нарушава обществения ред, да не притеснява клиентите на магазина, и да напусне търговския обект, за което му бил съставен протокол за предупреждение по чл. 64 ЗМВР. В присъствието на полицаите З. напуснал търговския обект, но по-късно отново се върнал и продължил да смущава клиентите на магазина, което довело до повторно посещение от страна на полицейските служители от 05 РУ-СДВР в търговския обект. Последните предупредили З. да не нарушава обществения ред и да не пречи на клиентите на магазина. З. не се съобразил с предупрежденията на органите на реда, като отказал да изпълни разпореждането на служителите на реда с думите „•••“. З. било задържан и транспортиран от полицейските служители до 05 РУ-СДВР. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства - акт за констатиране на проява на дребно хулиганство, сведение от Р. Т. И., докладна записка, заповед за задържане от ••• г., докладна записка, протокол за обиск от ••• г., АУАН, протокол за предупреждение по чл. 64 ЗМВР. Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи. Същата се потвърждава от сведенията на Р. Т. И., която непосредствено е възприела поведението и действията на нарушителя, от 2 броя докладна записка, приложена по делото, както и от другите писмени доказателства по делото. Съдът намира, че в доказателствата по делото не се съдържат противоречия, обратно - еднопосочни са в насока, че нарушителят е автор на процесната извършена противоправна проява, поради което и не се налага подробен анализ на доказателствената съвкупност. На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че нарушителят М. Д. З., ЕГН ••••••••••, е извършил непристойна проява, с която се нарушава общественият ред и спокойствие по смисъла на чл. 1, ал. 3 УБДХ. От обективна страна на ••• г., около 15:20 ч., в гр. •••, пред магазин за плодове и зеленчуци, е извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред, но не по смисъла на чл. 325 НК, изразяващи се в това, че във видимо нетрезво състояние крещял и не давал на клиенти да пазаруват в магазина за плодове и зеленчуци, като след като бил предупреден от полицейски служители на 05 РУ-СДВР в тяхно присъствие напуснал търговския обект, но по-късно се върнал отново и продължил да смущава клиентите на магазина и отказал да изпълни разпореждането на служителите с думите „•••“. С действията си нарушителят е извършил непристойна проява, съгласно посочения нормативен акт, изразяваща се в непочтително поведение към повече от 1 лице, на публично място пред повече хора, с което е нарушил обществения ред и спокойствие. Извършената от нарушителя проява е засегнала обществените норми с относително ниска интензивност, поради което и с оглед ниската степен на обществена опасност на деянието, доколкото общественият ред не е бил грубо нарушен, то извършеното не представлява престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, а непристойна проява. От субективна страна нарушението е извършено виновно, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. За нарушенията по чл. 1, ал. 3 УБДХ законът предвижда административно наказание „Задържане“ до 15 денонощия в структурно звено на Министерство на вътрешните работи или „Глоба“ от 100 /сто/ до 500 /петстотин/ лв. При индивидуализация на отговорността на нарушителя съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства искреното изразено съжаление за постъпката и поведението му, както и изразената критичност към стореното. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява това, че процесната проява е извършена пред търговски обект – магазин за продажба на плодове и зеленчуци, което предполага възприемането й от значителен кръг от хора. Като анализира изложените обстоятелства, с оглед относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че наказанието на нарушителя следва да бъде „Глоба“, като същата да бъде определена в законовия минимален размер. Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.