Решение № 100 от 11.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16201/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110216201 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН С Наказателно постановление № 25-4332-013109/13.06.2025 г., издадено от Началник - група в ОПП, СДВР, на Р. С. С., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП (редакция, в сила от 21.01.2017 г.) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 (двеста) лева (с равностойност 102, 26 евро съгласно § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 12 и чл. 13 от с.з.) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП. Срещу наказателното постановление е депозирана въззивна жалба от адв. С. Н. от САК - упълномощен представител на Р. С.. В жалбата се излагат доводи за субективна несъставомерност на нарушението, тъй като жалбоподателят е взел моторното превозно средство от трети лица, които не са го уведомили, че същото не е регистрирано. Изтъква се и че от събраните в административнонаказателното производство доказателства не се установява факта на управлението на мотоциклета от страна на въззивния жалбоподател. Твърдят се допуснати в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила - сочи се, че АУАН и НП нямат съдържанието, предвидено в чл. 42 ал. 1 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като в тях отсъства пълно описание на нарушението, на обстоятелствата по извършването му, както и посочване на доказателствата, които го установяват. Сочи се, че в АУАН и НП е посочена различна дата на извършване на нарушението, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на въззивника. Навежда се и че наложената кумулативна санкция е несъзразмерна на обществената опасност на нарушението, както и на смекчаващото отговорността обстоятелство, каквото представлява изминалия период от време от извършването му. По изложените съображения се прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят Р. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М. П. от САК, преупълномощена от адв. С. Н., която пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите във въззивната жалба. В допълнение изтъка, че извършването на нарушението не е доказано. Навежда, че в административнонаказателното производство не са били установени техническите характеристики на конкретното моторно превозно средство, за да се определи нужната категория, даваща правоспособност за управлението му. Наказващият орган - Началник-група в ОПП, СДВР, редовно призован, не изпраща представител. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба в писмени бележки от гл. юрк. В. П. с приложено пълномощно. В писмените бележки се излагат доводи, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно, доказано е извършването на нарушението, а наложеното административно наказание е от естество да постигне целите по чл. 12 ЗАНН. По изложените съображения се прави искане наказателното постановление да бъде потвърдено, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност в случай на претендирано адвокатско такова. По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и от санкционираното физическо лице. От страна на наказващия орган не бяха представени доказателства за датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се счете подадена при спазване на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН и като допустима, да бъде разгледана по същество. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: През месец март 2023 г. от неустановено по делото лице свидетелят Д. Р. Г. придобил мотоциклет марка "•••", модел "•••" с номер на рама •••••••••••• с поставена регистрационна табела с рег. № ••••••••. Свидетелят Г. заплатил на купувача продажната цена на мотоциклета, като за прехвърляне на собствеността на превозното средство не бил сключен договор с нотариална заверка на подписите. При предаване на мотоциклета продавачът не предал на свидетеля Д. Г. никакви документи на моторното превозно средство. Свидетелят Г. и продавачът на моторното превозно средство се разбрали да се чуят след няколко дни, за да оформят документите по продажбата и продавачът да предаде на Г. документите на пътното превозно средство. В действителност, табела с рег. № •••••••• била издадена за друго моторно превозно средство - мотоциклет марка "•••", модел "•••" с номер на рама ••••••••••••••, регистриран на името на Л. Б. Г., ЕГН ••••••••••. Мотоциклет марка "•••", модел "•••" с номер на рама •••••••••••• не бил регистриран. На дата 25.03.2023 г. около 10:35 часа, когато се откривал мотосезонът, свидетелят Г. предоставил управлението на мотоциклета марка "•••", модел "•••" с номер на рама •••••••••••• и с поставена табела с рег. № ••••••••, на жалбоподателя Р. С.. С. бил правоспособен водач на пътно превозно средство с придобити категории В и М, като на 03.09.2019 г. от ОДМВР - Перник му било издадено СУМПС № •••••••, валидно до 03.09.2029 г. Р. С. се качил на мотоциклета, зад него се качил свидетелят Д. Г. и С. привел мотоциклета в движение. Жалбоподателят Р. С. управлявал мотоциклета на територията на град С., по бул. "Сливница" с посока на движение от бул. "К. Величков" към ул. "Опълченска", когато на кръстовището с ул. "Брегалница" мотоциклетът реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил. Във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие на мястото били изпратени служители на ОПП - СДВР - Р. А. Г. и свидетелят А. И. Й., и двамата заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП - СДВР. На място служителите на ОПП - СДВР извършили справка през дежурната част и установили, че рег. табела № ••••••••, поставена на мотоциклет марка "•••", модел "•••" с номер на рама •••••••••••• - участник в пътнотранспортното произшествие, е всъщност издадена за друго моторно превозно средство, а именно - мотоциклет марка "•••", модел "•••" с номер на рама ••••••••••••••. Служителите на ОПП - СДВР проверили и документите на водача - жалбоподателя С., както и извършили проверка за придобитите от него категории за управление на пътно превозно средство. Предвид горното младши автоконтрольор Р. Г. съставил АУАН серия GA № 850390/25.03.2023 г., с който повдигнал против въззивния жалбоподател Р. С. административнонаказателно обвинение за извършени нарушения по чл. 140 ал. 1 пр. 1 ЗДвП, по чл. 150а ал. 1 ЗДвП, по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП и по чл. 100 ал. 1 т. 2 с.з. Актът за установяване на нарушението бил съставен в присъствието на свидетеля А. Й. и на жалбоподателя Р. С., бил предявен на последния за запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис. Поради данни за извършено престъпление по чл. 345 ал. 1 НК материалите по административнонаказателната преписка в частта относно нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП били изпратени в СРП и било образувано досъдебно производство № 2093/2023 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. № 37626/2023 г. по описа на СРП. По отношение на нарушенията по чл. 150а ал. 1 ЗДвП, чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДвП, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя била ангажирана с издаване на Наказателно постановление № 23-4332-007392/26.04.2023 г. С постановление от 30.05.2025 г., деловодно изведено на 02.06.2025 г., прокурор при СРП прекратил наказателното производство, като приел, че жалбоподателят Р. С. е осъществил престъплението по чл. 345 ал. 1 НК от обективна страна, но не може да се направи несъмнен и категоричен извод, че е осъществил престъплението от субективна страна, тъй като не бил собственик на мотоциклета, а той му е бил предаден само за временно ползване от свидетеля Д. Г.. Препис на постановлението за прекратяване на наказателното производство ведно с материалите по преписката били изпратени в ОПП - СДВР за преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. На 13.06.2025 г. Г. Б. - началник на 01 група "Административно - наказателна дейност" в 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП, СДВР, издала обжалваното наказателно постановление № 25-4332- 013109/13.06.2025 г., с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДвП (редакция, в сила от 21.01.2017 г.) наложила на въззивника Р. С. административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 (двеста) лева (с равностойност 102, 26 евро съгласно § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 12 и чл. 13 от с.з.) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП, извършено на 25.03.2025 г. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите А. И. Й. и Д. Р. Г., писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: отговор от ВПД началник сектор ППС при ОПП, СДВР, рег. № 433200-134195/27.11.2025 г., ведно с приложена справка от централна база на АИС КАТ, отговори от директор на ОДМВР - Перник рег. № 313000-19078/28.11.2025 г. и № 313000-19323/12.12.2025 г., постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.05.2025 г. по досъдебно производство № 2093/2023 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. № 37626/2023 г. по описа на СРП, справка - картон на водача, заповед № 513з- 2607/13.09.2024 г. на директор на СДВР, заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заверено копие на АУАН серия G A № 850390/25.03.2023 г., наказателно постановление № 25- 4332-013109/13.06.2025 г. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Й. и Д. Г., които прецени като безпротиворечиви и съответни на писмените доказателства. Показанията на двамата свидетели кореспондират помежду си по отношение на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Липсата на детайлен и конкретен спомен по отношение на обстоятелствата от предмета на доказване у свидетеля А. Й. съдът прецени като закономерна предвид на изминалия период от време и естеството на служебните задължения на свидетеля. Основно значение за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване имат показанията на свидетеля Д. Г., на които съдът даде вяра, тъй като са последователни, логични и непротиворечиви. От показанията на свидетеля Г. се установяват обстоятелствата, при които жалбоподателят Р. С. е получил фактическата власт върху моторното превозно средство, вида, в който му е било предадено - с поставена регистрационна табела, както и обстоятелствата, при които самият свидетел Г. е придобил мотоциклета. Съдът кредитира и събраните писмени доказателства, които също оцени като еднопосочни, непротиворечиви и съответни на гласните доказателствени средства. Въз основа на писмените доказателства съдът формира и изводите си за компетентност на актосъставителя и на наказващия орган. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: На първо място и с оглед възраженията на въззивния жалбоподател съдът ще посочи, че с обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, административнонаказателната отговорност на въззивника не е ангажирана за нарушение на чл. 150а ал. 1 ЗДвП - за управление на моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Видно от справката - картон на водача, писмено доказателство по делото, за това нарушение административнонаказателната отговорност на Р. С. е ангажирана с издаване на наказателно постановление № 23-4332- 007392/26.04.2023 г., което не е предмет на настоящото производство. В случая административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН съгласно чл. 36 ал. 1 ЗАНН, независимо от обстоятелството, че впоследствие наказателното производство е прекратено от прокурора и е препратено на наказващия орган, който е издал обжалваното наказателно постановление. АУАН е съставен от компетентен административен орган и има съдържанието по чл. 42 ал. 1 ЗАНН - описани са всички елементи от състава на нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП, обстоятелствата по извършването му, посочени са времето и мястото на извършването му и нарушената законова разпоредба. Спазени са и изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН при съставяне на акта за установяване на нарушението - АУАН е съставен в присъствието на свидетеля А. Й., който е присъствал при установяване на нарушението, както и в присъствието на жалбоподателя С.. АУАН е предявен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието му, подписан е от актосъставителя, свидетеля по акта и жалбоподателя и препис е връчен на последния. Наказателното постановление е издадено от орган, който разполага с материална и териториална компетентност. Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи началника на група "Административнонаказателна дейност" в СДВР, ОПП, е оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП /т.3.10 от заповедта/. От представената заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, се установява, че издалата наказателното постановление Г. Б. заема длъжност началник на 01 група "Административно - наказателна дейност" на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП - СДВР, поради което и е оправомощена да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. С оглед на разрешението, дадено с Т ълкувателно решение № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/1982 г., ОСНК на ВС, наказателното постановление е издадено при спазване на срока по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Наказателното постановление има съдържанието по чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като в НП са описани всички елементи от състава на нарушението, описани са обстоятелствата по извършването му, времето и мястото на извършването му (според административнонаказателното обвинение) и е посочена нарушената разпоредба. Основателни са обаче възраженията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при посочване датата на нарушението в наказателното постановление. С обжалваното наказателно постановление въззивникът Р. С. е наказан за административно нарушение, което се твърди да е извършено на 25.03.2025 г., докато със съставения АУАН му е повдигнато административнонаказателно обвинение за нарушение, извършено на 25.03.2023 г. От писмените доказателства се установява и че прекратеното наказателно производство по досъдебно производство № 2093/2023 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. № 37626/2023 г. по описа на СРП, е водено за деяние, извършено на 25.03.2023 г. Несъответствието при посочване датата на нарушението в АУАН и НП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере за какво конкретно деяние и кога извършено е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Констатираното съществено процесуално нарушение е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, но следва да се посочи, че е налице е и следващо основание, което обуславя отмяната му. От събраните доказателства и доказателствени средства се установява, че жалбоподателят Р. С. е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 140 ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само пътни превозни средства, които са регистрирани. От показанията на свидетеля Д. Г. се установява, че на 25.03.2023 г. именно жалбоподателят Р. С. е управлявал мотоциклета, поради което възраженията на жалбоподателя за недоказаност факта на управлението не могат да бъдат споделени. От събраните писмени доказателства се доказа с категоричност и че управляваният на 25.03.2023 г. от жалбоподателя Р. С. мотоциклет марка "•••", модел "•••" с номер на рама •••••••••••• не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а поставената на него табела с рег. номер № •••••••• е била издадена за друго моторно превозно средство - мотоциклет марка "•••", модел "•••" с номер на рама ••••••••••••••, регистриран на името на Л. Б. Г., ЕГН ••••••••••. Съгласно чл. 6 ЗАНН, за да бъде едно деяние административно нарушение, то следва да е извършено виновно. Съгласно чл. 7 ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /чл. 7 ал. 2 ЗАНН/. В случая, както е приел и прокурорът в постановлението, с което е прекратил наказателното производство, не може да се направи извод, че жалбоподателят е съзнавал обстоятелството, че управляваният от него мотоциклет не е регистриран, но въпреки това го е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване - от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят не е собственик на мотоциклета, а от показанията на свидетеля Д. Г. - че свидетелят е предоставил мотоциклета за временно ползване на въззивника, за първи път в процесния ден, като наред с това мотоциклетът е бил с поставена регистрационна табела. Жалбоподателят е действал при фактическа грешка по см. на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, като изключващо вината обстоятелство, като не е съзнавал факт от обективната действителност - че управляваният от него мотоциклет не е регистриран. Както вече беше посочено с оглед разпоредбата на чл. 7 ал. 2 ЗАНН, за разлика от престъплението по чл. 345 ал. 1 НК, което може да се осъществи само при пряк умисъл като форма на вината, то деянието по чл. 140 ал. 1 ЗДвП съставлява административно нарушение и когато е извършено при непредпазлива форма на вината, доколкото липсва разпоредбата, че в този случай същото не се наказва. Незнанието на фактическите обстоятелства от състава на административното нарушение винаги изключва умисъла, а непредпазливостта - само когато самото незнание не се дължи на непредпазливост (чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН), т.е. непредпазливостта не се изключва в онези случаи, когато деецът е бил длъжен и е могъл да узнае фактическите обстоятелства от състава на нарушението. За преценката дали деецът е бил длъжен да ги узнае, следва да се изхожда от дължимото поведение, определено от правилата, които регламентират съответната дейност. Вторият признак - възможността на дееца да ги узнае се преценява не изобщо, а конкретно за случая, и то в рамките на дължимото поведение, на онова поведение, което се изисква в подобни случаи. В настоящия случай съдът намира, че жалбоподателят Р. С. нито е бил длъжен, нито пък е имал обективната възможност да узнае, че управляваният от него мотоциклет не е регистриран. С. не е бил собственик на автомобила, той му е бил предаден за временно ползване от свидетеля Д. Г.. На следващо място, мотоциклетът е бил с поставена регистрационна табела, т.е. имал е всички външни признаци, че е бил регистриран по надлежния ред. Най-сетне, С. е получил мотоциклета в същия ден от свидетеля С., който също не е знаел, че мотоциклетът не е регистриран, поради което жалбоподателят не е могъл да узнае това обстоятелство и от него. Предвид изложеното съдът намери, че не е налице и непредпазливост като форма на вината. Предвид извода за субективна несъставомерност, деянието не съставлява административно нарушение, поради което и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за неговото извършване. По изложените съображения и предвид изводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, съдът намери, че жалбата е основателна и наказателното постановление следва да се отмени. При този изход на производството право на разноски на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК има жалбоподателят, който обаче не претендира такива. С оглед извода за основателност на жалбата наказващият орган няма право на присъждане на разноски. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 ЗАНН, съдът