Решение № 192 от 5.2.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 331/2025 г.

Производството е по реда на чл. 95 ДОПК. Постъпила е жалба от „Беркай-2010“ ЕООД – гр. Разград, [ЕИК] против Решение изх. № 32008834303/25.09.2025 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП Средни данъкоплатци и осигурители, с което по Искане вх. № 55-32-2571 от 12.09.2025 г. е постановен отказ за издаване на Удостоверение А1 относно приложимото законодателство за лицето С. С. С., [ЕГН] за периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2023 г. В жалбата се сочи, че оспореното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на националния материален закон и актовете на Европейския съюз, и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че са изпълнени всички изисквания по чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, за да се прилага по отношение на работника българското осигурително законодателство. Моли решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания за издаване на исканото удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство. Претендира разноски. Ответникът гл. инспектор по приходите в ТД на НАП СДО, чрез гл. юрисконсулт Д. Н., възразява, че оспореният отказ е законосъобразен и правилен. Моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по Искане вх. № 55-32-2571 от 12.09.2025 г., с което „Беркай 2010“ ЕООД, [ЕИК] в качеството си на работодател е поискало издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за лицето С. С. С., [ЕГН] за периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2023 г. По данни от информационната система на НАП за лицето има регистриран трудов договор с „Беркай 2010“ ЕООД, [ЕИК] с дата на сключване - 17.03.2021 г. и дата на прекратяване 01.02.2023 г. Към искането е приложено копие на Трудов договор № 15 от 17.03.2021 г., сключен между „Беркай 2010“ ЕООД и горепосоченото лице за назначаване на длъжност „работник животновъд“, считано от 19.03.2021 г. Представени са допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2023 г. и Заповед за командировка в чужбина № 1 от 01.01.2023 г., съгласно които работникът е командирован в РГермания, гр. Kitzscher, кравеферма Dittmannsdorfer Milch GmbH със задача: хранене, обслужване и доене на крави, за периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2023 г. Приложен е и договор за услуга, с който „Беркай 2010“ ЕООД се е задължил да извършва селскостопанска дейност (отглеждане и доене на животни) в посочено от възложителя място. При подаване на искането за издаване на удостоверение А1 „Беркай 2010“ ЕООД е декларирал, че основната икономическа дейност на дружеството е: Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед – КИД-1051 и Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване – КИД-5610. Представил е декларация, че към 31.01.2023 г. в дружеството работят 158 бр. персонал, от които изключително на територията на страната 31 бр., от които 4 бр. административен персонал. Декларирал е, че поименно посочени лица, в това число С. С. С., са работници, назначени на безсрочни трудови договори и до приключване на командировката трудовите договори няма да се прекратяват. Декларирани са обектите на дружеството: кафе-аператив в гр. Разград, кравеферма в с. Дянково, телчарник в с. Дянково и офис в гр. Разград /нает/. В искането е декларирано, че ще се запазят трудовите правоотношения през периода на командироване, че лицето не е наето с цел да бъде командировано и че не е изпратено, за да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл. Посочено е процентното съотношение на реализирания оборот на територията на РБългария спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца - 18.78%/81.22%. Приложена е справка за обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 ЗДДС, от която е видно, че процентното съотношение на оборота на дружеството в чужбина и вътрешния оборот за периода 01.2022 г. – 12.2022 г. е 81,32%/18,68%. По данни от НАП съотношението е 15,85%. При извършената от органа по приходите проверка е установено, че „Беркай 2010“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 24.03.2010 г. със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п.к. 7200. ул. „Хайдут Сидер“ № 2, вх. Б. ет. 1, aп. 1. Управител е Х. И. Х.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 20.04.2010 г. За финансовата 2024 г. има данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО с декларирана счетоводна печалба и код на основната икономическа дейност - 141 „Отглеждане на едър рогат добитък, с млечно направление“. Към 23.09.2025 г. за дружеството има издадени и действащи 76 бр. удостоверения А1. Видно от приложената справка А1, след 01.03.2024 г. са издадени 102 бр. удостоверения А1 за работници на дружеството, в това число за С. С. С. за периода 01.03.2024 г. – 25.02.2026 г. При горните факти е постановен обжалваният отказ за издаване на удостоверение за приложимото осигурително законодателство с мотива, че не е изпълнено едно от решаващите условия, при които лицето може да остане подчинено на българското осигурително законодателство – работодателят обичайно да осъществява дейността си на територията на страната, да поддържа трайни отношения с местни контрагенти и да поддържа минимум 25% от оборота си от територията на страната. В тази връзка органът се е позовал на Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното: Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 95, ал. 3, изр. 2 ДОПК - след изтичане срока за обжалване по административен ред и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореният административен акт е издаден от орган по приходите в кръга на неговата материална компетентност, определена в чл. 88, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004. Актът е в установената писмена форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването му са спазени процесуалните правила. Но постановеният отказ противоречи на материалния закон. Правилата за определяне на приложимото социално законодателство са уредени в Дял II на Регламент № (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) и са детайлизирани в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009). Съгласно общото правило на чл. 11, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка, като при наети лица разпоредбата на чл. 11, пар. 3, б. а) определя, че се прилага законодателството на държавата членка, в която се осъществява дейността. Изключението от това общо правило при командироване на заети лица е посочено в разпоредбата на чл. 12, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, съгласно която лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. По делото не се спори, че са спазени следните условия: към момента на командироването заетото лице е било подчинено на българското законодателство, запазена е необходимата връзка между работодателя и командирования работник, срокът на командировката не превишава 24 месеца и работникът не е изпратен да замества друго командировано лице. Спорът е относно изпълнението на изискването работодателят обичайно да осъществява значителна дейност на територията на РБългария. Съгласно чл. 14, пар. 2 от Регламент № (ЕО) № 987/2009 за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. По тълкуването на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е издадено Решение № А2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за административна сигурност към Европейския парламент, в т. 1 от което е посочено, че за да се определи, при необходимост и в случай на съмнение, дали даден работодател извършва обикновено съществена част от дейността си на територията на държавата-членка, в която е установен, компетентната институция в посочената държава трябва да провери всички критерии, характеризиращи дейността на този работодател, като мястото, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броя на административния персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено, както и в другата държава-членка, мястото, където са наети командированите работници, и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите с клиенти — от друга, оборота за подходящ типичен период от време във всяка от съответните държави-членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава. Това не е изчерпателен списък, тъй като критериите следва да бъдат адаптирани към всеки конкретен случай и да се вземе предвид естеството на дейността, извършвана от предприятието в държавата, в която е установено. В Практически наръчник относно законодателството, приложимо в Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария, приет от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност през 2013 г., част I, т. 3, е посочено, че наличието на съществена дейност в изпращащата държава може да се провери чрез редица обективни фактори, в това число оборотът на изпращащото предприятие в изпращащата държава и в държавата по заетост през съответния типичен период (например, оборот от около 25 % от общия оборот в изпращащата държава може да бъде достатъчен показател, а случаите, при които оборотът е под 25 %, ще изискват по-обстойна проверка). Следователно, наличието на вътрешен оборот над 25% не е самостоятелен и абсолютен критерий за съществена дейност, като преценката за това следва да се прави за всеки конкретен случай, след обстойна проверка на всички обстоятелства, характеризиращи дейността на работодателя. В разглеждания случай „Беркай 2010“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 24.03.2010 г., седалището и управлението на дружеството са в България, в България осъществява множество и значителни по обхват икономически дейности - отглеждане на едър рогат добитък, производство на мляко и млечни продукти, търговска дейност в заведение. В страната дружеството има дълготрайни материални активи с висока стойност, притежава кравеферма, телчарник, кафе-аператив и офис, в които работят 31 работници, като всички са назначени на съответни длъжности при спазване на българското трудово законодателство. Наетият административен персонал изпълнява своите служебни задължения само и единствено на територията на България. За всички работници са заплатени дължимите здравни и осигурителни вноски. Съвкупната оценка на горните факти налага извода, че „Беркай 2010“ ЕООД в качеството си на работодател извършва съществена част от дейността си на територията на РБългария, с което се явява изпълнено и спорното условие по чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Неоснователно административният орган се позовава на Решение на Съда (голям състав) от 3 юни 2021 г. по Дело C-784/19, съгласно което член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка. Решението е постановено по повод на спор за приложимото осигурително законодателство по отношение на работник, нает от предприятие, което осигурява временна работа и осъществява посредническа дейност по наемане на работа. В случая „Беркай 2010“ ЕООД не действа като агенция за временна заетост и основната му икономическа дейност не се състои в наемане на работници, за да бъдат изпратени на работа в Германия. Предвид изложеното съдът приема, че са налице основанията за издаване на исканото удостоверение А1. Доказани са материалноправните предпоставки на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, с оглед на които на „Беркай 2010“ЕООД следва да се признае правото да осигурява наетите и командировани работници по схемата за социална сигурност на РБългария. Съответно, по отношение на лицето, за което е постановен отказа, е приложимо българското осигурително законодателство. Оспореният отказ не съответства и на целта на закона. Видно от съображения 1 и 45 от Регламент (ЕО) № 883/2004, правилата за координация на националните системи за социална сигурност се вписват в рамките на свободното движение на лица и следва да допринасят за подобряване на жизнения им стандарт и условията за заетост и да гарантират ефективното упражняване на правото на свободно движение. Прилагането на критерия за оборот над 25%, изолирано от останалите критерии за съществена дейност, води до пораждане на административни усложнения, при които работници на дружеството ще се окажат лишени от правата на осигурени лица, въпреки че работодателят е внасял дължимите осигуровки в РБългария. Издаването на удостоверения А1 през последващи периоди за част от работниците, включително за С. С., създава несигурност и съществено нарушава принципите на пропорционалност и равнопоставеност. Като не е съобразил действителния смисъл на материалноправните разпоредби и целта на закона, органът по приходите е издал решението си в противоречие с тях и то подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Преписката следва да се изпрати на органа, който да бъде задължен да издаде исканото удостоверение А1. С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото, които са своевременно предявени и доказани в размера на 50 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС, или общо 650 лв., която сума съгласно ЗВЕРБ се превалутира на 332,34 евро. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 96 ДОПК Разградският административен съд