Решение № 206 от 9.6.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 176/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК във връзка с чл. 613а, ал. 1 от Търговския закон. Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 11217/24.03.2026 г., подадена от адв. И. И., действащ в качеството му на пълномощник на „Булгария инвест те де“ ЕООД, против решение № 95/18.03.2026 г., постановено по т.д. № 618/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлена молбата на дружеството за открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение на „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон, в противоречие със събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. По изложените в жалбата съображения жалбоподателят настоява за отмяна на решението, като вместо това да бъде постановено друго, с което молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност бъде уважена. Претендират се сторените по делото разноски. Жалбата е обявена в Търговския регистър по партидата на „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД, в съответствие с чл. 613а ТЗ. В седмодневен срок от обявяването на жалбата, отговор на жалбата не е постъпил. С подаденото в хода на въззивното производство становище от пълномощника на „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД се оспорва подадената жалба. Въззиваемата страна счита, че обосновано първоистанционният съд е приел клаузата за неустойка на нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Предварителният договор бил с изкуствено завишена и нереалистична цена и бил създаден, за да генерира изкуствен дълг, който да обоснове договорената неустойка като математически приемливо съотношение. Акцентира върху обстоятелството, че предварителният договор е сключен преди ответното дружество да е придобило собствеността върху имота и че придобИ.ето на имота от ответното дружество е на цена, която е почти три пъти по-ниска от тази, посочена в предварителния договор. Оспорва се довода на жалбоподателя, че вземането му е установено със сила на пресадено нещо, тъй като срокът за възражения срещу заповедта за изпълнение започва да тече от връчването на заповедта за изпълнение, а връчването на покана за доброволно изпълнение не е достатъчно да се приеме, че е налице връчване и на заповедта. Настоява се първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено изцяло. Претендират се сторените по делото разноски. АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа жалбата и прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по молба, подадена от „БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ“ ЕООД, ЕИК 147039790, с която е отправено искане за открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение „БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС” ЕООД, ЕИК 203586054. Молителят е изложил твърдение, че е кредитор на ответника „БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС” ЕООД, спрямо когото има изискуемо неиздължено парично вземане в размер на 300 000 лв., произтичащо от търговска сделка - Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.2022 г. и сключена към него Спогодба от 01.03.2023 г. и издаден за обезпечаването на изпълнението й Запис на заповед от 01.03.2023 г. Въз основа на записа на заповед била издадена Заповед № 470/19.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 614/2024 г. на РС – Пловдив. Заповедта за изпълнение влязла в сила на 26.02.2024 г. Молителят имал и парично вземане в размер на 100 353,49 лв., представляващо обезщетение за забава върху горната сума за периода 02.05.2023 г. /датата, следваща падежа/ до 15.10.2025 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист първоначално било образувано изп.д. № 64/2024 г. по описа на ЧСИ Д.М. с район на действие ОС - Пловдив, по което на 25.01.2024 г. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение. Впоследствие било образувано изп.д. № 88/2025 г. по описа на ЧСИ М.Д. с район на действие СГС. Длъжникът не погасил каквато и да е част от задълженията си по изпълнителните дела повече от 6 месеца /почти две години/, поради което била налице била презумпцията по чл. 608, ал. 4 ТЗ – същият бил неплатежоспособен търговец, тъй като не е изпълнил изискуемо, ликвидно и безспорно вземане, произтичащо от търговска сделка. Началната дата на неплатежоспособността била 02.05.2023 г. – датата, следваща падежа на задължението по спогодбата и записа на заповед. Молителят твърди, че е приложима и презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, тъй като длъжникът не е заявил за обявяване ГФО в ТР за последните три години - последното Заявление обр. Г3 било подадено на 09.03.2020 г. под № 2020030916195. Търговската му дейност била преустановена. Освен това ответникът е изпаднал и в свръхзадълженост. Не разполагал с имущество, достатъчно за покрИ.е на задълженията му. Състоянието на неплатежоспособност и свръхзадълженост били трайни и необратими. Продължаването на дейността генерирало постоянни разходи - за осигуровки и данъци, както и разноски по изпълнителни дела, които намалявали масата на несъстоятелността, респ. увреждали интересите на кредиторите. Въз основа на изложеното се иска да бъде постановено решение, с което, освен да се открие производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, и да се обяви длъжника в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността на предприятието му. Представя доказателства. Претендира разноски. Молбата е процесуално допустима. Същата е с правно основание чл. 625, вр. чл. 607а, ал. 1 и ал. 2, чл. 608, чл. 630, ал. 2 ТЗ. Ответникът „БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС” ЕООД е оспорил молбата. Възразил е, че сделките, описани в молбата, не са му били известни и ги оспорва като нищожни с оглед липсата на воля. Възразява също така, че вземането от 300 000 лв. не е установено със сила на пресъдено нещо, тъй като Заповедта за изпълнение не е влязла в сила - не е била връчена на длъжника. Освен това поддържа довод, че в заповедното производство не се формира сила на пресъдено нещо, а само изпълнителна сила, доколкото не се касаело за същинско състезателно производство. Излага твърдение, че притежава имущество - недвижим имот с висока пазарна стойност, която е достатъчна за удовлетворяване на претендираното от молителя вземане и няма други кредитори. Настоява за отхвърляне на молбата и присъждане на направените по делото разноски. Първоинстанционният съд е постановил оспореното в настоящото производство съдебно решение № 95/18.03.2026 г., с което е отхвърлил молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност. За да постанови съдебния акт в този смисъл, ОС – Пловдив е приел на първо място, че не е установено твърдението на молителя, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, тъй като не били ангажирани доказателства, че е връчена на молителя, а освен това се ангажирали доказателства от ответника, че срещу нея е постъпило възражение. От друга страна е приел, че молителят не се легитимира като кредитор по валидна търговска сделка, тъй като записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, обезпечава вземане на молителя за неустойка по предварителен договор, а клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като е до такава степен прекомерна, че е несъответстваща с предвидената в закона обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. И тъй като спогодбата от 01.03.2023 год. е сключена на база недействителна клауза за неустойка, въз основа на която е издаден процесния запис на заповед, то правните сделки са нищожни и не легитимират молителя като кредитор на ответника. Въззивният съд разгледа събраните доказателства и намери за установено следното: Процесуална предпоставка за разглеждане на молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност е представянето на доказателства по чл. 78, ал. 2 от ДОПК. В случая тази предпоставка е налице – представени са доказателства за уведомяване на НАП за намерението на молителя да подаде молба за открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, което е сторено на 10.10.2025 год., преди сезирането на съда. Ответникът е надлежно пасивно процесуално легитимиран по подадената молба да бъде установено състоянието му на неплатежоспособност, а при условията на евентуалност – свръхзадълженост. Според чл. 607а, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Ответникът по молбата, като дружество с ограничена отговорност, има качеството търговец по см. на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ и по отношение на него е допустимо да се установява състояние на неплатежоспособност. Според чл. 607а, ал. 2 ТЗ, освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на ООД, АД или КДА. Доколкото ответникът е капиталово търговско дружество – ЕООД, то е сред изрично посочените в посочената норма субекти на търговското право и по отношение на него е допустимо да се преценява и състояние на свръхзадълженост. При първоначалната си регистрация през 2015 год. „БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС” ЕООД е бил със седалище в гр. Несебър, а впоследствие и в гр. Бургас, но считано от 2023 год. е със седалище гр. Пловдив. Така, седалището му в района на ОС - Пловдив е регистрирано повече от шест месеца преди подаването на молбата, което обосновава местната компетентност на сезирания първоинстанционен съд да разгледа и да се произнесе по молбата, съобразно чл. 613 ТЗ. „БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС” ЕООД е учредено през м. юни 2015 год. като дружество с ограничена отговорност от двама съдружници - физически лица, а именно Д.А.В. и Д.А.В., при паритетно участие на съдружниците в капитала. Капиталът на дружеството е 2 лв. /понастоящем автоматично превалутиран в 1,02 евро/, разпределен в два дяла от по 1 лв. и не е променян от учредяването. На 06.07.2023 год. в Търговския регистър е вписано прехвърляне на дела, притежаван от Д.А.В., на другия съдружник – Д.А.В. и преобразуване на дружеството в ЕООД. Вписването е направено въз основа на договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието, сключен на 19.05.2023 год. Така, към момента „БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС” е еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на капитала е Д.А.В., която е и управител на дружеството. Тя е единствен управител на дружеството, който го и представлява, от момента на учредяването му. По партидата на дружеството са обявени годишните финансови отчети на дружеството за 2015 и 2016 год., а за 2017 и 2018 год. са обявени декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч за липса на дейност. На 09.03.2020 год. е било подадено заявление ГЗ за обявяване на декларация за липса на дейност през 2019 год., но поради липса на приложена декларация по заявлението и неизпълнение на указанията за представянето й, е постановен отказ. За следващите календарни години не са обявявани нито ГФО, нито декларации. Такива не са подавани дори след регистрацията на дружеството по реда на ЗДДС. На първо място, обект на анализ са доказателствата за това дали лицето, подало молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност, има качество н а кредитор на длъжника по търговска сделка съгласно чл. 625 ТЗ. Само носителите на парични изискуеми вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ са легитимирани да искат открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение на своя длъжник. Във връзка с възраженията на ответника за недопустимост на молбата, поддържани в първоинстанционното производство, следва да се акцентира, че въпросът дали молител, който твърди, че е кредитор с вземане по чл. 608, ал. 1 ТЗ, действително притежава подобно вземане, е въпрос за принадлежността на материалното право и може да намери отговор при разрешаването на спора по същество, а не предварително, в процедурата по преценка на допустимостта на молбата. И това е така, тъй като принадлежността на вземането е въпрос на надлежната активна материално-правна легитимация, а не на процесуална легитимация, която единствено е относима към допустимостта на молбата. Ако не установи качеството си на кредитор, молбата на молителя за открИ.е на производство по несъстоятелност би била по същество неоснователна, а не недопустима. Наред с това, както е отбелязал първоинстанционният съд, безспорността на вземането на кредитора не е предпоставка за открИ.е на производство по несъстоятелност. Паричното вземане, произтичащо от търговска сделка, трябва само да е изискуемо. Не е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение или с влязла в сила заповед за изпълнение, за да е активно легитимиран кредиторът, подал молбата по чл. 625 ТЗ. Молителят твърди, че в негова полза съществува изискуемо парично вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ в размер на 300 000 лв., произтичащо от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 20.05.2022 г., Спогодба от 01.03.2023 г. към предварителния договор, вземанията по която са обезпечени със Запис на заповед от същата дата. Приет по делото е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.2022 г., сключен между „Бостън прайвит инвестмънтс“, тогава ООД и със седалище гр. Бургас, представляван от Д.А.В., действащо като продавач и молителя „Булгария инвест те де“ ЕООД, със седалище гр. Бургас, представлявано от Т.С.Т., като купувач. С договора страните са се договорили продавачът да прехвърли собствеността върху недвижим имот - еднофамилна жилищна сграда № 8, находяща се в жилищен комплекс от затворен тип „Бевърли парк“, който ще бъде построен в гр. С., кв. Д., ул. „•••“ с жилищна площ от 240,20 кв.м. и РЗП 247,83 кв.м. Предвидено е, че прехвърлянето на собствеността върху имота с нотариален акт следва да се извърши в срок до 01.11.2022 г. В чл. 12.1 е уговорена неустойка в размер от 300 000 лв. при неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността в посочения срок. Установява се от справката в имотния регистър и от изискания във въззивното производство нотариален акт, че към момента на сключването на предварителния договор, продавачът не е бил собственик на продаваемия имот. Подобно твърдение липсва в съдържанието му. Представена е Спогодба от 01.03.2023 г., в която е обективирано изявление, че продавачът „БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД виновно не е изпълнил задължението по предварителния договор да прехвърли собствеността в уговорения срок до 01.11.2022 г., поради което дължи уговорената в чл. 12.1. от договора неустойка в размер на 300 000 лв., с падеж на плащане 01.05.2023 г. Страните са се договорили и че ако продавачът все пак прехвърли собствеността върху имота в нотариална форма в срок до 30.04.2023 год. /два месеца след спогодбата/, то дължимата неустойка ще се счита погасена/опростена и недължима и купувачът няма да има претенции за същата. Със спогодбата физическото лице Д.В. е поела солидарно задължение за изплащане на неустойката. В чл. 5 е предвидено, че за обезпечаване на вземането на кредитора в размер на 300 000 лв. се издава запис на заповед от 01.03.2023 г., платим в срок до 01.05.2023 год. Към датата на подписването на спогодбата, както и към 30.04.2023 год. продавачът по предварителния договор отново не е станал собственик на продаваемия имот. Запис на заповед, уговорен в спогодбата, е реално издаден и е представен по делото. Ценната книга е издадена на 01.03.2023 год. С него издателят „БОСТЪН ПРАЙВИТ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД, действащ чрез управителя на дружеството Д.А.В., се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на молителя „БУЛГАРИЯ ИНВЕСТ ТЕ ДЕ“ ЕООД сума в размер на 300 000 лв. с дата на плащане: 01.05.2023 г. Ценната книга е авалирана от физическото лице Д.В.. Въз основа на представените писмени доказателства, а и от изисканото в цялост ч.гр.д. № 614/2024 год. по описа на РС – Пловдив, се установява, че въз основа на записа на заповед молителят е поискал издаването на заповед за изпълнение, подавайки заявление от 15.01.2024 год. Заповедният съд е приел молбата за основателна и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 470/19.01.2024 год., както и с изпълнителен лист № 513 от 19.01.2024 г., издадени по ч.гр.д. № 614/2024 г. на РС - Пловдив. Въз основа на издадения в полза на „Булгария инвест те де“ ЕООД изпълнителен лист, на 23.01.2024 г. първоначално е било образувано изп.д. № 64/2024 г. по описа на ЧСИ М. с район на ПОС. От представената с въззивната жалба покана за доброволно изпълнение, която е приложена и между кориците на заповедното производство, се установява, че същата е изпратена от съдебния изпълнител на 23.01.2024 год. и е връчена на длъжника „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД. От съдържанието на ПДИ е видно, че освен поканата, на адресата е връчено и копие от изпълнителния лист от 19.01.2024 год., както и заповедта за изпълнение № 470/19.01.2024 год. Връчването е осъществено на 25.01.2024 год. срещу подпис лично на управителя Д.А.В., като същевременно управителят е изписал собственоръчно и трите си имена. Истинността на подписа на получателя не е оспорена в хода на делото. Ето защо липсва каквото и да е съмнение, че връчването е редовно. Поради това и доводите, поддържани от насрещната страна, че липсват доказателства за това едновременно с поканата за доброволно изпълнение да е връчена и заповедта за изпълнение, се опровергават от приетите във въззивното производство доказателства. Неоснователни са и доводите на въззиваемата страна, че получателят Д.В. не е разбирала смисъла и значението на връчените й книжа и не е имал воля, са неоснователни. Връчването, респ. получаването на документи е фактическо, а не правно действие. То е надлежно удостоверено от длъжностно лице – връчител, призовкар в кантората на съдебния изпълнител. Полагането на подпис на адресата в потвърждение на връчването не съставлява волеизявление или съгласие. Получаването на книжа не е правна сделка, за да е приложима нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, на която се позовава ответната страна и прави опит да черпи правни аргументи. Тази норма се съдържа в раздел „Договори“ на ЗЗД и е напълно неотносима към процедури по връчване на книжа и удостоверяване на получаването им. Срокът за възражения срещу заповедта за изпълнение според нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК, която е и изрично възпроизведена в бланката на заповедта за изпълнение, е едномесечен. Следователно „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД е имало възможността да подаде възражение в срок до 25.02.2024 год. Такова възражение в посочения срок нито се твърди да е подавано, нито са налице доказателства в тази насока. Напротив, от книжата по заповедното производство се установява, че възражение, входирано преди 25.02.2024 год., не е постъпвало. Едва на 08.12.2025 год., повече от година и половина след връчването на заповедта, по заповедното производство са постъпили възражения от „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД и Д.А.В. по чл. 414 ГПК с общ вх. № 126917, с които длъжниците са възразили, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Заповедният съд е положил резолюция „К.Д.“ и е разпоредил връщане на делото в архив. Не е мотивирал акта си, но очевидно е съобразил данните по приложените по делото на л. 46 и 47 ПДИ за датата на връчването на заповедта и е приел, че възраженията са постъпили след едномесечния срок, поради което мълчаливо ги е оставил без разглеждане. От приложенията към заповедното производство се установява, че на 04.07.2025 год. с писмо на ЧСИ Д. М. по заповедното производство са изпратени копия от връчените ПДИ до длъжниците „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД и физическото лице Д.А.В., и двете връчени на В. на 25.01.2024 год. На 23.07.2025 год. пълномощник на „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД е поискал да му се предостави електронен достъп до делото и тази молба е уважена. Правни действия са предприети четири месеца по-късно, на 08.12.2025 год., като едва след проведеното по настоящото дело по несъстоятелност първо о.с.з., са подадени възраженията на длъжниците срещу заповедта за изпълнение. Междувременно изпълнително дело № 64/2024 год. по описа на ЧСИ Д. М. с район на действие ОС – Пловдив е било прекратено на 04.07.2025 г. на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК - по искане на взискателя, след което въз основа на изпълнителния лист е образувано ново изп.д. № 88/2025 г. по описа на ЧСИ М.Д., с район на действие СГС. От представеното по делото удостоверение от 15.10.2025 год., издадено от ЧСИ Д. се установява, че по изпълнителното дело нямо постъпили суми за погасяването на дълга. Въз основана коментираните писмени доказателства, относими към спорния между страните въпрос за наличието, респ. отсъствие на влязла в сила заповед за изпълнение, се налага следния извод: Заповед за незабавно изпълнение, издадена от РС – Пловдив по ч.гр.д. № 614/2024 год., е надлежно връчена на длъжника чрез неговия управител и представляващ Д.А.В. на 25.01.2024 год. Съдебният изпълнител, при който е образувано изп. дело въз основа на издадения в полза на „Булгария инвест те де“ ЕООД изпълнителен лист, е връчил на „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД не само покана за доброволно изпълнение, но и самата заповед за изпълнение. Ответното дружеството е имало възможност да възрази срещу заповедта за изпълнение в срок до 25.02.2024 год., но не е упражнило това свое право. Считано от 26.02.2024 год. заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. Подаденото на 08.12.2025 год. възражение срещу заповедта за изпълнение е постъпило след влизането й в сила и не е произвело правно действие. Какви са последиците от влязлата в сила заповед за изпълнение? Според нормата на чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществен означение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. А според чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От посочените норми следва, че вземането, залегнало във влязла в сила заповед за изпълнение, не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които длъжникът е могъл и е следвало да заяви преди влизането в сила на заповедта. Ако длъжникът не възрази в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила и съществуването на вземането, за което е издадена заповедта, може да се оспори само на основание на новооткрити обстоятелства и доказателства или на основание на нововъзникнали факти, настъпили след влизането в сила на заповедта. Съдебната практика не е единна около въпроса дали влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със сила на пресъдено нещо, както се настоява от жалбоподателя. Извод за това, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със сила на пресъдено нещо, е поддържан единствено в определение № 214/15.05.2018 год. по ч.гр.д. № 1528/2018 год. на ВКС, четвърто г.о. Според преобладаващата част от актовете на ВКС, в т.ч. определение № 480/19.07.2013 год. по ч.гр.д. № 2566/2013 год., определение № 576/16.09.2015 год. по ч.гр.д. № 4647/2015 год., определение № 443/30.07.2015 год. по ч.т.д. № 1366/2015 год. и пр., предвидените в ГПК преклузивни срокове, в които длъжникът следва да оспори дължимостта на вземането чрез възражение, придават на влязлата в сила заповед за изпълнение ефект, близък до силата на пресъдено нещо , защото единствената възможност за оспорване на самото вземане са основанията по чл. 424 ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва вземането по заповедта за изпълнение; оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността на вземането, се преклудира. Независимо от това дали ще се възприеме, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със сила на пресъдено нещо или има ефект, близък до СПН, то единственият възможен извод е, че след 25.02.2024 год. вземането по процесния запис на заповед не може да се оспорва. След като вземането не може да се оспорва от длъжника, то съществуването му не може да бъде подлагано и на служебна преценка от съда за съответствието му с нормите на чл. 26 ЗЗД. Ако длъжникът бе възразил срещу заповедта за изпълнение в преклузивния срок за това, кредиторът следваше да проведе искова защита, като предяви установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК, в хода на който длъжникът е могъл в съответствие с т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС да въведе възражения, свързани с каузалните правоотношения между страните, да установи, че записът на заповед има обезпечителна функция по отношение на вземането за неустойка и да установи, че тя е в противоречие с добрите нрави. Дори да не се бе позовал на противоречие с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, въз основа на разрешенията, възприети в ТР 1/2009 год. на ОСТК на ВКС, исковият съд също би могъл да подложи на служебна преценка въпроса дали неустойката противоречи на добрите нрави, независимо от липсата на възражения в тази насока от ответника. Но с преклудирането на възможността да се проведе исков процес относно вземането, с влизането в сила на заповедта за изпълнение, съществуването на вземането като материално право не може да се оспори от длъжника, въпросът за съществуването на вземането в светлината на чл. 26, ал. 1 ЗЗД не може и да се повдигне служебно от съда. Както е прието и в решение № 60172/14.04.2022 год. на ВКС по т.д. № 942/2020 год. на първо т.о., производството по несъстоятелност не би могло да създаде нова привилегия, нова процесуална възможност за длъжника, срещу който е постановена влязла в сила заповед за изпълнение, да оспорва вземането по нея на основание на факти и обстоятелства, съществували към момента, към който е могъл и е следвало да проведе защитата си по съдебен ред. След като при липса на производство по чл. 625 и сл. ТЗ страната не би могла чрез установителен иск да се брани срещу влязлата в сила заповед за изпълнение и производството по такъв иск би било недопустим, на същото основание длъжникът в производството по несъстоятелност не би могъл да оспори вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Предвид изложеното, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, молителят се легитимира като титуляр на неоспоримо вземане, произтичащо от запис на заповед. Според нормата на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ записът на заповед е абсолютна търговска сделка. Наред с това, с оглед търговското качество на издателя и на поемателя, то е и търговска сделка по см. на чл. 286, ал. 1, вр. ал. 3 ТЗ. Освен посочено, страните не спорят, че записът на заповед обезпечава вземанията на поемателя търговец по предварителен договор от 20.05.2022 год. и спогодба от 01.03.2023 год. И двете сделки са сключени между търговски дружества и като такива са търговски сделки по см. на чл. 286, ал. 1 ТЗ, като презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ, че сделките са свързани със занятието им, остана неопровергана. Изводът, че кредитор по запис на заповед е надлежно активно легитимиран да инициира производство по несъстоятелност, е застъпен в съдебната практика, в т.ч. решение № 549/27.10.2008 год. на ВКС по т.д. № 239/2008 год. на първо т.о. Предвид изложеното, въззивният съд приема за установено, че молителят има изискуемо парично вземане спрямо ответното дружество, произтичащо от търговска сделка, поради което е надлежно активно материалноправно легитимиран да иска открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение на своя длъжник. Ето защо подлежат на преценка събраните по делото доказателства, свързани с финансово-икономическото състояние на длъжника. Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването. С измененията на ТЗ /ДВ, бр. 105/2016г./, са установени три презумпции за неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, на две от които се позовава молителя – тези по ал. 3 и по ал. 4 на чл. 608 от ТЗ. Но презумпциите са способ за разместване на доказателствената тежест, те са нужни, когато липсват други доказателства за финансовоикономическото състояние на длъжника. В случая обаче доказателства са събрани – писмени доказателства, представени от страните и изискани от съда, както и съдебна финансово-икономическа експертиза. При преценка наличието на състояние на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, по аргумент от чл. 631 от ТЗ следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни или че той не разполага с имущество, достатъчно за покрИ.е на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите и именно това са причините за неизпълнението. Досежно пасивите на дружеството се установява следното: От писмените доказателства – писмо от НАП вх. № 38796/07.11.2026 год. се установява, че „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД няма непогасени публични задължения. Паричните му задължения са единствено към субекти на частното право. Дружеството има изискуемо парично задължение към молителя в размер на 300 000 лв., произтичащо от процесния запис на заповед и влязлата в сила заповед за изпълнение. При подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е поискано присъждане на законна лихва и разноски и такива не са присъдени от заповедния съд. Според удостоверението, издадено от ЧСИ Д. по изп. дело № 88/2025 год., дългът по делото е в размер на 300 000 лв. главница и 90 лв. изпълнителни разноски. В удостоверението е включена и такса в размер на 11064 лв. с ДДС по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, но тази такса е преждевременно начислена, тъй като тя е дължима върху събраната сума, а от удостоверението е видно, че този дълг все още не е събран. Следователно и таксата все още не е дължима. Дружеството има изискуеми задължения и към физическото лице Т.Т. /който е и управител на молителя „Булгария инвест те де“ ЕООД/, за събирането на които последният е образувал две заповедни и съответно две изпълнителни дела. Изп. дело № 676/2025 год. по описа на ЧСИ С.Г. с район на действие района на ОС – Пловдив е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.11.2023 год. по ч.гр.д. № 2101/2023 год. по описа на РС – Асеновград. Листът е издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1044/2023 год., с която Д.А.В. и „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на Т.С.Т. сумата 6000 лв. главница, дължима по запис на заповед от 15.01.2023 год., с падеж – 15.05.2023 год., както и сумата 120 лв. държавна такса. От уведомителното писмо на ЧСИ Г. се установява, че въз основа на изпълнителния лист първоначално е било образувано изп.дело № 816/2023 год. по описана ЧСИ М., в хода на което е била връчена покана за доброволно изпълнение на солидарните длъжници на 24.11.2023 год. Впоследствие, на 04.07.2025 год. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК – по искане на взискателя и образувано под нов номер – изп. дело № 676/2025 год. пред ЧСИ Г.. От писмото на съдебния изпълнител се установява, че на 08.08.2025 год. е наложен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити и вложени вещи в трезори единствено на физическото лице Д.В.. Към 30.04.2026 год. задължението по изпълнителното дело възлиза на 3637,37 евро, от които 3067,75 евро главница, 61,36 евро присъдени разноски и 457,13 евро такси, като не са постъпвали суми за погасяване – нито от доброволни плащания, нито вследствие на наложените запори. Изп. дело № 677/2025 год. по описа на ЧСИ С.Г. с район на действие района на ОС – Пловдив е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.11.2023 год. по ч.гр.д. № 2102/2023 год. по описа на РС – Асеновград. Листът е издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1042/2023 год., с която Д.А.В. и „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на Т.С.Т. сумата 9000 лв. главница, дължима по запис на заповед от 12.01.2023 год. с падеж – 15.05.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2023 год., както и сумата 300 лв. разноски в заповедното производство. От уведомителното писмо на ЧСИ Г. се установява, че въз основа на изпълнителния лист първоначално е било образувано изп.дело № 815/2023 год. по описа на ЧСИ М., в хода на което е била връчена покана за доброволно изпълнение на солидарните длъжници на 24.11.2023 год. Впоследствие а изпълнителното дело е било прекратено на 04.07.2025 год. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК – по искане на взискателя и образувано под нов номер пред ЧСИ Г. – изп. дело № 677/2025 год. От писмото на съдебния изпълнител се установява, че на 08.08.2025 год. е наложен запор върху всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити и вложени вещи в трезори единствено на физическото лице Д.В.. Към 30.04.2026 год. задължението по изпълнителното дело възлиза на 6990,57 евро, от които 4601,63 евро главница, законна лихва за периода от 13.11.2023 год. до 30.04.2026 год. в размер на 1457,67 евро; 153,39 евро присъдени разноски и 726,75 евро такси, като не са постъпвали суми за погасяване на дълга – нито от доброволни плащания, нито вследствие на наложените запори. Според данните, съдържащи се в приетата по делото счетоводна експертиза, дружеството има дългосрочни задължения към бившия съдружник в дружеството Д. В. във връзка с предоставени на дружеството парични средства, като според протоколи от ОСС, които са били предоставени на експерта, срокът за връщането на сумите е 10 години. Размерът на задължението към собственика към 2021 год. е бил 33181,21 лв.; към 2022 год. е бил 508 000 лв., а към 2023 год. е в размер на 636 000 лв. Сумата 503 000 лв. е отчетена по сметка 469 – внесени парични средства по чл. 134 ТЗ, като според експерта и сумата 126 662,20 лв. следва да се прибави към задълженията към собственика. Понастоящем тя погрешно е отразена като задължение към продавача на недвижимия имот „Витоша медоу“ ООД във връзка с покупката на недвижим имот, но това задължение е погасено с превод от личната сметка на Д. В., с което се е породило вземане на Д. В. към дружеството; според разясненията на експерта след погасяването на задължението на „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД към „Витоша Медоу“ ЕООД сумата следва да се осчетоводи също като задължение към собственика. Дружеството разполага със следните активи: От вписванията в имотната партида на „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД и от служебно изискания нотариален акт се установява, че на 26.05.2023 год. по силата на договор за покупко-продажба, дружеството е придобило собствеността върху еднофамилна жилищна сграда 8, част от жилищен комплекс „Бевърли парк“, въведена в експлоатация на 31.01.2023 год., със застроена площ от 78,73 кв.м. и РЗП, с включено подземно ниво и подпокривно пространство от 240,20 кв.м., находяща се в гр. С., кв. Д., ул. „•••“ № 5-Б. Имотът е придобит за сумата 596 081,20 лв. с ДДС, които са били платени преди подписването на нотариалния акт по банков път /установява се от експертизата, че цялата сума за заплащането на цената е осигурена от бившия съдружник Д. В./. Прави впечатление, че при сключването на договора за покупко-продажба купувачът „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД е представляван от адвокат И. С. И., който понастоящем представлява дружеството молител в производството за открИ.е на производство по несъстоятелност против „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД, на което е бил пълномощник две години по-рано Имотът е осчетоводен в счетоводството на „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД като дълготраен материален актив на стойност 500 000 лв. /придобивната цена по НА без ДДС/. Върху имота е вписана възбрана в полза на молителя в настоящото производство „Булгария инвест те де“ ЕООД. По делото липсват преки доказателства за пазарната стойност на придобития имот към настоящия момент, но от данните по делото - съдържанието на предварителния договор, на който се позовава молителя, според който стойността на имота с ДДС е 1 800 000 лв., доводите на насрещната страна, че дружеството притежава недвижим имот на стойност между 1 600 000 лв. и 2 000 000 лв. /л.87/ - т.е. позицията на двете страни по въпроса за пазарната стойност на имота са сходни, както и публичните данни за процента инфлация и значителния скок на цените на недвижимите имоти след 2023 год. до момента, може да се направи извод, че притежаваният от ответника недвижим имот към момента е на стойност, която значително надвишава придобивната му стойност, отразена в нотариалния акт. Към 2021 год. дружеството е разполагало и със земя и транспортно средство, но в рамките на тази календарна година е продало земята за сумата 8000 лв. без ДДС, а транспортното средство с отчетна стойност 3500 лв. е бракувано след катастрофа. Следователно то няма други дълготрайни активи освен имота в кв. Д.. Краткосрочните активи по счетоводни данни се формират от 21113 лв. ДДС за възстановяване; 9600 лв. вземания от клиенти във връзка с продажба на земя; 79250 лв. парични средства в брой, отчетени по сметка каса 501 – същите са от възстановено по банков път ДДС, която сума е изтеглена от разплащателната сметка на дружеството на 15.07.2022 год. При тези данни за активите и пасивите на дружеството, съдът намира за необходимо на първо място да даде отговор на въпроса дали са налице отрицателните предпоставки за открИ.е на производство по несъстоятелност, залегнали в нормата на чл. 631 ТЗ и едва след това, ако не са налице отрицателни предпоставки, да пристъпи към анализ на доказателствата досежно наличие на положителните предпоставки, въз основа на които да се приеме, че дружеството е неплатежоспособен или свръхзадължен търговец. Според чл. 631 ТЗ съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покрИ.е на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. В случая единственият значителен актив на дружеството е недвижим имот, за който страните не спорят че е на стойност над 1 000 000 лв. То има краткосрочни задължения в размер на около 320 000 лв. и дългосрочни задължения към собственика в размер на 636 000 лв. Така, общият размер на задълженията на дружеството – падежирали и непадежирали, е в размер на 956 000 лв. Очевидно е, че стойността на недвижимия имот е достатъчна да покрие всички задължения на дружеството – както краткосрочни, така и дългосрочни, непадежилари. Съдът отчита обстоятелството, че според формираната съдебна практика на касационната инстанция наличие на достатъчно имущество за удовлетворяване на кредиторите без опасност за интересите им по смисъла на чл. 631 ТЗ предполага наличие на достатъчно краткотрайни активи. Но в случая съдът приема, че от значение за извода за достатъчност на имуществото са всички активи на длъжника, в това число и притежавания недвижим имот. Това е така, тъй като съдът съобрази следното: Молителят „Булгария инвест те де“ ЕООД, представляван от Т.Т. и физическото лице Т.Т. са единствените титуляри на краткосрочни вземания спрямо „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД. Те са се снабдили с изпълнителни листове през 2023 год. и 2024 год. и са образували три изпълнителни дела. Удовлетворяването на вземанията им е предпоставено единствено от предприемането на активни действия от страна на взискателите, изразяващи се в отправяне на искания до съдебните изпълнители за осъществяване на конкретни изпълнителни действия. Но по образуваните изпълнителни дела, висящи от повече от две години, не са предприети никакви конкретни изпълнителни действия за събиране на вземанията – по едно от делата е наложена възбрана върху притежавания от дружеството недвижим имот, а по други дела са наложени запори върху вземанията по банковите сметки на солидарния длъжник Д.А.В., по които очевидно няма наличности. Вследствие на обезпечителните мерки по делата не са постъпили никакви суми. Липсват данни взискателите „Булгария инвест те де“ ЕООД, представлявано от Т.Т., и Т.Т., които са свързани лица, да са поискали опис на недвижимия имот и да са изискали извършване на публичната му продан. В случай че такава бе проведена, несъмнено би се стигнало до пълното им удовлетворяване. При тези данни за пълно бездействие от страна на молителя, у съда се формира извод, че целта на настоящото производство не кореспондира с целта на производството по несъстоятелност, заложена в чл. 607 ТЗ. Според тази разпоредба производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника, като се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници. В случая молителят не цели оздравяване на предприятието на длъжника, тъй като е отправил искане не само за открИ.е на производство по несъстоятелност, но и за прекратяване на дейността му. Целта на молителя да иска открИ.е на производство по несъстоятелност не е и справедливо удовлетворяване на кредиторите, тъй като молителят и свързаното с него физическо лице са единствените кредитори с изискуеми вземания спрямо длъжника, които безпрепятствено и без да се конкурират с други кредитори с краткосрочни вземания, биха могли да се удовлетворят изцяло и справедливо по см. на закона, в рамките на вече образуваните от тях три индивидуални принудителни изпълнени производства, висящи в продължение на повече от две години. При това положение, открИ.ето на производството по несъстоятелност е напълно безпредметно, то се явява самоцел. Ако бъде открито производство по несъстоятелност, то не би допринесло за по-пълно и по-справедливо удовлетворяване на молителя; не би защитило в по-пълен обем и интересите и на другия кредитор с изискуеми вземания. Установената фактическа обстановка, в това число обстоятелството, че пълномощникът, който е представлявал „Бостън прайвит инвестмънтс“ ЕООД при покупката на недвижимия имот, в настоящото производство представлява насрещната страна-молител, мотивира у въззивния съд извод, че молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност не е подадена при спазване на изискването на чл. 3 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ за добросъвестност, а е проява на злоупотреба с права. Освен от препращащата норма на чл. 621 ТЗ, изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права в производството по несъстоятелност се извежда и от уредбата в чл. 631а ТЗ, предвиждаща отговорност за вреди при недобросъвестност на молителя, инициирал производство по чл. 625 ТЗ. Наличието на недобросъвестност съставлява пречка за уважаване на молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност, отрицателна предпоставка, при наличието на която молбата следва да се остави без уважение. Според определение № 695/20.12.2017 год. по т.д. № 2789/2017 год. на ВКС второ т.о., с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 136/22.05.2017 год. по т.д. № 633/2015 год. на АС – Пловдив, цялостното поведение на страните в производството по несъстоятелност е от значение за основателността на молбата. Ето защо съдът приема, че е налице отрицателната предпоставка по чл. 631 ТЗ за открИ.е на производство по несъстоятелност. Горното е достатъчно, за да се приеме, че е безпредметно да се изследват положителните предпоставки за открИ.е на производство по несъстоятелност. Поради това молбата на „Булгария инвест те де“ ЕООД е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Като е постановил решение, с което молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност е отхвърлена, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен като краен резултат съдебен акт. Поради това и обжалването решение следва да бъде потвърдено. С оглед на изложеното чл. 631 от ТЗ и чл. 272 ГПК съдът