Решение № 130 от 14.9.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 277/2026 г.

дело № 20263500200277 по описа за 2026 година Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ). Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на Република ••••••••••по дело ( досие ) BLS2-V-26 12551/3, постановено на 27.04.2026 год., влязло в сила на 29.05.2026 год. спрямо българския гражданин Г. А., роден на •••••• год., с адрес с. П. ул. ••• Решението е издадено, за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата: „на 31.10.2025 г. в 07:37 часа в община G ttlesbrunn-Arbesthal на магистрала А4, Strkm. 25,925 посока на движение KN Wien Prater, с автомобил Т •••• АН е управлявал същото по платена пътна мрежа с технически допустима маса с товар, ненадвишаваш 3,5 тона, или за което се счита, че има техническа допустима максимална маса с товар, ненадвишаваща 3.5 тона, без надлежно да е платил такса за изминато разстояние. Таксата за изминатия участък въз основа на време трябвало да бъде платена преди използването на маршрутите, за които се събира такса, чрез поставяне на валидна самозалепваща се винетка на превозното средство или чрез регистриране на регистрационния номер на превозното средство в системата за събиране на такса за изминато разстояние на дружеството за финансиране на автомагистрали и експертни пътища (цифрова винетка). Към момента на използване на платената пътна мрежа не е била поставена валидна самозалепваща винетка на МПС, нито е била регистрирана цифрова винетка, валидна към момента на използване, за регистрационен номер на превозното средство, което означава, че основната на време такса не е платена правилно. Към момента на използване на платената пътна мрежа поставения върху превозното средство стикер вече не е бил валиден“ С което е нарушен чл.20, ал.1 от Федералния закон за пътните такси . Наложените финансова санкция се изразяват в налагане на задължение на глоба в размер на 400 евро, като са направени административни разноски в размер на 5 евро, или общо в размер на 405 евро.. При направената справка в НБД се установи, че трите имена на лицето са Г. П. А./ М.С.А., роден на •••••• год., в гр. Търговище, с постоянен и настоящ адрес с. П. общ. Търговище, ул. •••, с ЕГН ••••••••••. В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от австрийската страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато. Засегнатото лице Г. А. редовно призован не се явява. Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното: Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от несъдебен орган на ••••••••••който е постановил Решение ( дело) № , № BLS2-V-26 12551/3, постановено на 27.04.2026 год., влязло в сила на 29.05.2026 год. спрямо българския гражданин Г. А.. Същото се отнася за извършени нарушение на закона за движение по пътищата на ••••••••••а именно движение на МПС с по платени пътища без да е заплатил пътна такса, каквото нарушение е и по българското законодателство, каквото е изискването на чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същите деяния в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, и решението не се отнася за решение на български съд. Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в общ размер 405 евро. Решението не се отнася за деяния, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния. Решението се отнася, както се посочи по-горе, което съставлява административно нарушение и според българското законодателство – „незаплащане на пътна такса“, което е и нарушение по ЗДвП на България. Това условие не е задължително в случая, тъй като съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за движение по пътищата. Решението, което е постановено срещу засегнатото лице Г. А. който към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно-наказателна отговорност и подлежи на административно наказание, които обосновават решението. Видно от представеното Удостоверение , издадено от несъдебен орган на Република ••••••••••по дело ( досие ) № BLS2-V-26 12551/3, постановено на 27.04.2026 год., влязло в сила на 29.05.2026 год. спрямо българския гражданин Г. А., същото е било писмено. Бил е уведомен съгласно законодателството на Австрия лично, или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе. Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение. Водим от горното, съдът