Решение № 1003 от 26.5.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 108/2026 г.

Производството е по реда на чл. 95 ДОПК. Постъпила е жалба от „Беркай-2010“ ЕООД – гр. Разград, [ЕИК] против Решение изх. № 32008835833/13.03.2026 г., издадено от главен инспектор по приходите при ТД на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“, с което е постановен отказ за издаване на удостоверение А1 за приложимото законодателство за лицето М. М. М. за периода 25.02.2019 г. – 30.12.2020 г. В жалбата се сочи, че оспореното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на националния материален закон и актовете на Европейския съюз, и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че са изпълнени всички изисквания по чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, за да се прилага по отношение на работника българското осигурително законодателство. Иска се решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания за издаване на исканото удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство. Претендират се разноски. Ответникът гл. инспектор по приходите в ТД на НАП СДО, чрез ст. юрисконсулт С. Я., възразява, че оспореният отказ е законосъобразен и правилен и моли жалбата да бъде отхвърлена. Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по Искане вх. № 55-32-1025 от 13.02.2026 г., с което „Беркай 2010“ ЕООД, [ЕИК] в качеството си на работодател е поискало издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за лицето М. М. М., [ЕГН] за периода 25.02.2019 г. – 30.12.2020 г. По данни от информационната система на НАП за лицето има регистриран трудов договор с „Беркай 2010“ ЕООД, [ЕИК] с дата на сключване – 21.05.2015 г. и дата на прекратяване 24.08.2021 г. Към искането е приложено копие на Трудов договор № 99 от 21.05.2015 г., сключен между „Беркай 2010“ ЕООД и горепосоченото лице за назначаване на длъжност „работник животновъд“. Представени са допълнително споразумение към трудовия договор и Заповед за командировка в чужбина № 1 от 25.02.2019 г., съгласно които работникът е командирован в РГермания, гр. Хартенсдорф, кравеферма IMPA Agrarvirtschafts, със задача: хранене, обслужване и доене на крави, за периода 25.02.2019 г. – 30.12.2020 г. Приложени са и договори за услуга от 01.01.2019 г. и от 01.05.2020 г., сключени между IMPA Agrarvirtschafts GmbH като възложител и „Беркай 2010“ ЕООД като изпълнител с предмет: извършване на селскостопанска дейност (отглеждане и доене на животни) в посочено от възложителя място. При подаване на искането за издаване на удостоверение А1 „Беркай 2010“ ЕООД е декларирал, че основната икономическа дейност на дружеството е: Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед – КИД-1051 и Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване – КИД-5610. Представил е декларация, че към 31.01.2026 г. в дружеството работят 150 бр. персонал, от които изключително на територията на страната 28 бр., от които 4 бр. административен персонал. Декларирал е, че поименно посочени лица, в това число М. М. М., са работници, назначени на безсрочни трудови договори и до приключване на командировката трудовите договори няма да се прекратяват. Декларирани са и обектите на дружеството: кафе-аператив в гр. Разград, кравеферма в с. Дянково, телчарник в с. Дянково и офис в гр. Разград /нает/. В искането е декларирано, че ще се запазят трудовите правоотношения през периода на командироване, че лицето не е наето с цел да бъде командировано и че не е изпратено, за да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл. Посочено е процентното съотношение на реализирания оборот на територията на РБългария спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца - 16.63%/83,37%. Приложена е справка за обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 ЗДДС за периода 03.2018 г. – 02.2019 г., от която е видно, че вътрешния оборот е 6,78%. По данни от НАП съотношението е 3,03%. Установено е, че „Беркай 2010“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 24.03.2010 г. със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п.к. 7200. ул. „Хайдут Сидер“ № 2, вх. Б. ет. 1, aп. 1. Управител е Х. И. Х.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 20.04.2010 г. За финансовата 2024 г. има данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО с декларирана счетоводна печалба и код на основната икономическа дейност - 141 „Отглеждане на едър рогат добитък, с млечно направление“. По данни от НАП към за дружеството има издадени и действащи 29 бр. удостоверения А1 към 12.03.2026 г. Видно от приложената справка за въведени удостоверения А1, по искане на дружеството за негови работници са издадени 178 бр. удостоверения А1, включително за лицето М. М. М. за периода 30.06.2024 – 25.06.2026 г. При горните факти е постановен обжалваният отказ за издаване на удостоверение за приложимото осигурително законодателство с мотива, че не е изпълнено едно от решаващите условия, при които лицето може да остане подчинено на българското осигурително законодателство – работодателят обичайно да осъществява дейността си на територията на страната, да поддържа трайни отношения с местни контрагенти и да поддържа минимум 25% от оборота си от територията на страната. В тази връзка органът се е позовал на Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното: Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 95, ал. 3, изр. 2 ДОПК - след изтичане срока за обжалване по административен ред и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореният административен акт е издаден от орган по приходите в кръга на неговата материална компетентност, определена в чл. 88, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004. Актът е в установената писмена форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването му са спазени процесуалните правила. Но постановеният отказ противоречи на материалния закон. Правилата за определяне на приложимото социално законодателство са уредени в Дял II на Регламент № (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) и са детайлизирани в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009). Съгласно общото правило на чл. 11, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка, като при наети лица разпоредбата на чл. 11, пар. 3, б. а) определя, че се прилага законодателството на държавата членка, в която се осъществява дейността. Изключението от това общо правило при командироване на заети лица е посочено в разпоредбата на чл. 12, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, съгласно която лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. По делото не се спори, че към момента на командироването заетото лице е било подчинено на българското законодателство, че е запазена необходимата връзка между работодателя и командирования работник, че срокът на командировката не превишава 24 месеца и че работникът не е изпратен да замества друго командировано лице. Спорът е относно изпълнението на изискването работодателят обичайно да осъществява значителна дейност на територията на РБългария. Съгласно чл. 14, пар. 2 от Регламент № (ЕО) № 987/2009 за целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. По тълкуването на чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е издадено Решение № А2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за административна сигурност към Европейския парламент, в т. 1 от което е посочено, че за да се определи, при необходимост и в случай на съмнение, дали даден работодател извършва обикновено съществена част от дейността си на територията на държавата-членка, в която е установен, компетентната институция в посочената държава трябва да провери всички критерии, характеризиращи дейността на този работодател, като мястото, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броя на административния персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено, както и в другата държава-членка, мястото, където са наети командированите работници, и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници, от една страна, и договорите с клиенти — от друга, оборота за подходящ типичен период от време във всяка от съответните държави-членки и броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава. Това не е изчерпателен списък, тъй като критериите следва да бъдат адаптирани към всеки конкретен случай и да се вземе предвид естеството на дейността, извършвана от предприятието в държавата, в която е установено. В Практически наръчник относно законодателството, приложимо в Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария, приет от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност през 2013 г., част I, т. 3, е посочено, че наличието на съществена дейност в изпращащата държава може да се провери чрез редица обективни фактори, в това число оборотът на изпращащото предприятие в изпращащата държава и в държавата по заетост през съответния типичен период (например, оборот от около 25 % от общия оборот в изпращащата държава може да бъде достатъчен показател, а случаите, при които оборотът е под 25 %, ще изискват по-обстойна проверка). Следователно, наличието на вътрешен оборот над 25% не е самостоятелен и абсолютен критерий за съществена дейност, като преценката за това следва да се прави за всеки конкретен случай, след обстойна проверка на всички обстоятелства, характеризиращи дейността на работодателя. В разглеждания случай „Беркай 2010“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 24.03.2010 г., седалището и управлението на дружеството са в България, в България осъществява множество и значителни по обхват икономически дейности - отглеждане на едър рогат добитък, производство на мляко и млечни продукти, търговска дейност в заведение. В страната дружеството има дълготрайни материални активи с висока стойност, притежава кравеферма, телчарник, кафе-аператив и офис, в които работят 28 работници, като всички са назначени на съответни длъжности при спазване на българското трудово законодателство. Наетият административен персонал изпълнява своите служебни задължения само и единствено на територията на България. За всички работници са заплатени дължимите здравни и осигурителни вноски. Съвкупната оценка на горните факти налага извода, че „Беркай 2010“ ЕООД в качеството си на работодател извършва съществена част от дейността си на територията на РБългария, с което се явява изпълнено и спорното условие по чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Неоснователно административният орган се позовава на Решение на Съда (голям състав) от 3 юни 2021 г. по Дело C-784/19, съгласно което член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, „обичайно осъществява дейността си“ по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка. Решението е постановено по повод на спор за приложимото осигурително законодателство по отношение на работник, нает от предприятие, което осигурява временна работа и осъществява посредническа дейност по наемане на работа. В случая „Беркай 2010“ ЕООД не действа като агенция за временна заетост и основната му икономическа дейност не се състои в наемане на работници, за да бъдат изпратени на работа в Германия. Предвид изложеното съдът приема, че са налице основанията за издаване на исканото удостоверение А1. Доказани са материалноправните предпоставки на чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, с оглед на които на „Беркай 2010“ЕООД следва да се признае правото да осигурява наетите и командировани работници по схемата за социална сигурност на РБългария. Съответно, по отношение на лицето, за което е постановен отказа, е приложимо българското осигурително законодателство. Оспореният отказ не съответства и на целта на закона. Видно от съображения 1 и 45 от Регламент (ЕО) № 883/2004, правилата за координация на националните системи за социална сигурност се вписват в рамките на свободното движение на лица и следва да допринасят за подобряване на жизнения им стандарт и условията за заетост и да гарантират ефективното упражняване на правото на свободно движение. Прилагането на критерия за оборот над 25%, изолирано от останалите критерии за съществена дейност, води до пораждане на административни усложнения, при които работници на дружеството ще се окажат лишени от правата на осигурени лица, въпреки че работодателят е внасял дължимите осигуровки в РБългария. Издаването на удостоверения А1 за последващи периоди за част от работниците, наети от „Беркай 2010“ ЕООД, включително за същия работник, по отношение на който е постановен отказът, създава несигурност и съществено нарушава принципите на пропорционалност и равнопоставеност. Като не е съобразил действителния смисъл на материалноправните разпоредби и целта на закона, органът по приходите е издал решението си в противоречие с тях и то подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Преписката следва да се изпрати на органа, който да бъде задължен да издаде исканото удостоверение А1. С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото, които са своевременно предявени и доказани в размера на 25,56 евро държавна такса и 306,77 евро адвокатско възнаграждение, или общо 332,33 евро. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 96 ДОПК Разградският административен съд