Решение № 1957 от 22.4.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 990/2025 г.

Образувано е по жалба от "Мега плод" ЕООД против ревизионен акт №Р-16001324006390-091-001/03.06.2025г., потвърден с решение №232 от 17.07.2025г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив. Твърди се, че издаденият РА е незаконосъобразен поради съществени процесуални нарушения и нарушения на разпоредбите на материалния закон – ЗКПО. Излагат се подробни съображения и се иска отмяна на оспорения ревизионен акт, ведно с присъждане на разноски. Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли оспореният ревизионния акт да бъде потвърден. Излага съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.156 от ДОПК, от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния административен съд – в този смисъл е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт №Р-16001324006390-091-001/03.06.2025г., потвърден с решение №232 от 17.07.2025г. на директора на дирекция ОДОП – Пловдив е валиден административен акт – издаден от компетентен орган по приходите на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържащ реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения, с кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите за ревизирания данъчен период. Фактическите констатации и правни изводи в РА са допълнени и конкретизирани чрез тези, съдържащи се в приложения към него ревизионен доклад, който съгласно разпоредбата на чл.120, ал.2 от ДОПК е неразделна част от ревизионния акт и изложените в РД мотиви по същество са мотивите на РА – в какъвто смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВАС. Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия №Р-16001324006390-020-001/03.12.2024г., изменена със заповеди №Р-16001324006390-020-002/04.03.20254г. и №Р-16001324006390-020-003/03.04.2025г., издадени от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив. ЗВР е връчена на 06.12.2024г. по електронен път. Предмет на ревизията са задължения на "Мега плод" ЕООД за корпоративен данък за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. Няма спор между страните, че считано от 24.10.2012г. "Мега плод" ЕООД е регистриран земеделски производител, като дружеството с подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020г. е декларирало преотстъпен корпоративен данък в размер на 26008,67лв на основание чл. 189б от ЗКПО. За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад (РД) №Р-16001324006390-092-001/19.05.2025г., връчен на ревизираното лице на 19.05.2025г. по електронен път. По реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено от "Мега плод" ЕООД възражение с вх. №55-16-8946/03.06.2025г. На 03.06.2025г. е издаден оспорения ревизионен акт №Р-16001324006390-091-001 от А. Д. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В. И. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. С РА е прието, че към 31.12.2020г. дружеството има задължения както следва: лихва за просрочие за дължим данък върху добавената стойност при сделки в страната в размер на 0,10лв; корпоративен данък от нефинасови предприятия – вземане от авансови вноски – в размер на 149,76лв и лихва върху тях в размер на 1,18лв; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения – вземане по декларация чл.49, ал.5 от ЗДДФЛ в размер на 112,62лв. На жалбоподателя не е признат деклариран преотстъпен корпоративен данък за 2020г. в размер на 26008,67лв и допълнително е установен такъв в размер на 163,55лв. Така общо установените допълнителни задължения за внасяне са в размер на 26172,22лв, ведно с лихва в размер на 12346,89лв или общо 38519,11лв. В резултат на тези констатации данъчните органи са приели, че не са налице предпоставките на чл.167, ал.1 от ЗКПО във връзка с прилагането на чл.189б, ал.1 от ЗКПО, тъй като дружеството има изискуеми задължения към 31.12.2020г. Между страните в настоящото производство няма спор за факти. Спорът е правен и се състои в отговор на въпроса налице ли е хипотеза по чл. 167, ал.1, т. 1 от ЗКПО, която възпрепятства преотстъпване на данъка по чл. 189б от същия закон. За да обоснове наличието на пречка по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за преотстъпване на данъка, приходният орган е приел, че към 31.12.2020г. дружеството има изискуеми задължения и в ГДД п чл.92 от ЗКПО не е извършено удостоверяване на обстоятелствата по реда на ал.1 и ал.2 чрез маркиране на отговор „да“ на ред 4 и ред 4.1 от част ІІІ. Затова "Мега плод" ЕООД не отговаряло на условията по чл.167 от ЗКПО. Посочени са задълженията както следва: 150,94лв корпоративен данък, 112,62лв данък върху доходите на ФЛ, лихва за просрочие за дължим данък върху добавената стойност в размер на 0,10лв, който данък в размер на 21,47лв е внесен със закъснение на 31.12.2020г. Деклариран е от ДЗЛ с декларация обр.6 с вх.№130022010919797 от24.12.2020г. данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за м.ноември, 2020г. в размер на 112,62лв., която сума е коригирана с декларация обр.6 с вх.№130022101982374 от 04.03.2021г. и възлиза на 106,94лв. Платена е на 11.03.2021г. доброволно, без предприети действия от органите по приходите. Като декларирани от ДЗЛ, посочените задължения представлявали подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по декларация по чл.105 от ДОПК и въз основа на тях е отказано правото на преотстъпване на корпоративен данък за 2020г. - поради неизпълнение на условията по чл.167, ал.1, т.1 и 3 от ЗКПО. Вярно е, че нормата на чл. 167 от ЗКПО допуска преотстъпването на данъка само за коректни данъчни субекти, спазващи законовите разпоредби и погасяващи в срок публичните си задължения. В случая, обаче, непризнаването на декларираното данъчно облекчение не съответства на целта на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Размерът на невнесеното в срок публично задължение, съпоставен с размера на декларирания и внесен корпоративен данък за 2020г. – 31421,27лв и декларирания преотстъпен данък – 26008,67лв – е незначителен. В производствата, свързани с установяване на публични задължения по ДОПК, включително и при преценка за предоставяне на данъчни облекчения, намира приложение общият принцип на съразмерност (пропорционалност) в административното производство, установен с чл. 6 от АПК, по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, който в случая е нарушен от приходната администрация с непризнаването на правото на преотстъпване на данък в размер на 60 на сто на основание чл. 189б, ал. 1 ЗКПО, след като са изпълнени всички останали законови изисквания за надлежното му упражняване /в този смисъл напр. решение №3308 от 24.03.2026г. на ВАС по адм. д. №1668/2026г., решение №11500 от 17.11.2025г. на ВАС по адм. д. № 4596/2025г., решение №6311/11.06.2025г. на ВАС по адм. д. №4078/2025г., решение №6112 от 20.05.2021г. на ВАС по адм. д. № 1361/2021г., решение № 969 от 24.01.2018г. на ВАС по адм. дело № 6531/2017г., решение №13916 от 16.11. г. на ВАС по адм. дело №4145/2017г. и др./. С оглед на гореизложеното съдът приема, че при неправилно приложение на закона и в несъответствие с неговата цел е формираният от органите по приходите извод, че Мега плод" ЕООД не е изпълнило изискванията по чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО, при което не са налице условията във връзка с прилагането на чл.189б, ал.1 от ЗКПО за преотстъпване на данък. Затова ревизионен акт №Р-16001324006390-091-001/03.06.2025г., потвърден с решение №232 от 17.07.2025г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив следва да бъде отменен. При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 161, ал. 1 изр. второ от ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 2307,97 евро /4514лв/, от които 25,56 евро / 50 лева/ държавна такса и 2282,41 евро /4464лв/ адвокатски хонорар. Направеното възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат съдът намира за неоснователно. От една страна е немотивирано, а от друга – фактическата и правна сложност на делото обосновават заплащането на възнаграждението в претендирания размер. По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК Административен съд – Пазарджик