Решение № 90 от 6.3.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 40/2026 г.

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс. С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 674 по описа за 2025 година са отхвърлени предявените от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В, представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Б. Т., срещу А. В. Д., ЕГН: •••••••••• с адрес: с.Г., 7630, ул. „С." №*, обл. Пазарджик, искове за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата в общ размер от 553.82 лв., от които 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 791957 сключен на 14.02.2022 г; 12,00 лева (дванадесет лева), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 14.02.2022 г. до 16.03.2022 г. ; сумата 141,82 лева (сто четиридесет и един лева и 82 стотинки), представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 16.03.2022 г. до 12.12.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /30.12.2024г./ до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №3 от 02.01.2025г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5509/2024 г. по описа на РС Пазарджик, като неоснователни и недоказани . В срок постановеното решение е обжалвано от “АПС Бета България” ЕООД. Излагат оплаквания , че решението е неправилно. Жалбоподателят посочил в депозираното становище за съдебно заседание, че ако съдът приеме, че не е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, то молят да приеме, че договорът за заем, бидейки реален такъв, поражда действие от момента на предаване, съответно получаване на заемната сума, което обстоятелство се установява посредством представената със становището разписка за усвоена сума. Неправилно съдът приел, че не са представени доказателства кедитодателят да е изпълнил задължението си към кредитополучателя за предоставяне на заемната сума в размер на 400 лв. Представена била разписка за извършено плащане от системата ePey.bg, от която било видно, че сумата е предоставена на клиента целево, а именно, по договор за заем № 791957. Предвид реалния характер на договора за заем по чл. 240 ал. 1 ЗЗД издадената от заемателя разписка или квитанция към приходен ордер, служи като доказателство за сключването на договора за заем и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Молят решението да бъде отменено и уважен предявения иск. Претендират разноски. Писмен отговор от ответната по жалбата страна не е постъпил. Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното: В исковата си молба против А. В. Д., •••••••••• с адрес: Г., 7630, Ул.С." №*„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Х. М. твърди ,че след проведено заповедно производство,в което е постъпило възражение ,предявяват в срок иска си за установяване на вземането. Твърдят , че на 14.02.2022 година А. В. Д., ••••••••••, сключил Договор за потребителски кредит № 791957 със „Стик – Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 400, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноски в размер на 400 лева в срок до 16.03.2022г., когато е падежирала съответната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %. Налице бил сключен потребителски договор за паричен заем № 791957 на 14.02.2022 г. , което било установено по безспорен начин от представените доказателства .Ответникът не изпълнил задължението си по този договор. Договорът бил съобразен с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК В раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e- mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Този договор бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Ответникът А. В. Д., •••••••••• не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „Стик – Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера - ищеца по делото. Длъжника бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено на посочения от потребителя имейл адрес, на 24.07.2023г. Той не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Сочат , че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то считат,че е уведомен ,чрез надлежното връчване на уведомлението в исковата молба. Молят да бъде прието за установено , че ответникът А. В. Д., •••••••••• дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 5509/2024г., а именно сумата в общ размер от 553.82 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 400 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12 лв. за периода от 14.02.2022 г до 16.03.2022 г. 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 141.82 лв. за период от 16.03.2022 г. до 12.12.2024г. 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Претендират разноски в заповедното и исковото производство. В срок е постъпил писмен отговор от ответника ,който оспорва иска ,като твърди ,че никога не е подписвал нещо или давал съгласието си за цесия на колекторска фирма. Тъй като ответникът е изготвил отговора си сам , то от съдържанието му може да се направи извод ,че той оспорва иска само по отношение на този ищец , считайки ,че следва да даде съгласие или да подпише договор за цесия ,който да легитимира „колекторската“ фирма. Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,като отчете и задължението си служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договори , прие за установено следното: По заявление на „АПС Бета България“ ЕООД е образувано ч.гр.д. №5509/24 година на РС Пазарджик и е издадена заповед за изпълнение против А. Д. за сумите , описани в исковата молба , на основанието , на което се претендират и в настоящото производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 8.01.2025 година. Възражение по чл.414 от ГПК е постъпило на 3.02.2025 година.Съдът е дал на заявителя указанията по чл.415 от ГПК с разпореждане от 5.02.2025 година. В срок е предявен иск за установяване на вземането от заявителя , поради което са налице специалните предпоставки за допустимост на иска. Към исковата молба е представен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия,сключен от разстояние.Договорът е между „Стик Кредит“ АД и ответника за сумата 400 лева при лихва 0% и ГПР 0%/а не 42,8%, както е посочено в исковата молба/.Уговорен е срок от един месец за връщане на сумата на една вноска. Посоченото в представения погасителен план се различава от условията в самия договор.В погасителния план е посочен ГПР 42,58% и различен срок на кредитната линия. Според представените доказателства ,кредитът е сключен от разстояние ,като има данни за СМС съобщения и отразяване ,че искането е постъпило на 14.02.2022 година и кредитът е потвърден от клиента.Представено е и копие от лична карта,като кредиторът е посочил ,че следва да се изиска нормална снимка.На копието от личната карта не са видни всички данни ,които тя съдържа. Представен е и стандартен европейски формуляр ,в който пък се съдържат съвсем други условия на кредита. По делото е представен договор за цесия между „Апс Бета България“ ЕООД и „Стик Кредит“ АД.Според приложението към него вземането по отношение на ответника също е предмет на договора. Цесионера е упълномощен да съобщи на длъжника цесия , съобщение е изготвено ,като няма данни да е връчено преди производството,приложено е и връчено заедно с исковата молба. В становището си преди насроченото открито съдебно заседание ищецът чрез своя представител е подържал исканията ,направени в исковата молба , съответно искането ,ако ответникът направи възражения , касаещи действителността на договора да се присъди сумата като главница , реално изплатена на ответника.Приложена е разписка за извършено плащане , от която е видно ,че сумата от 400 лева е преведена в полза на ответника. В проведеното съдебно заседание страните не са се явили. При тази фактическа обстановка , съдът намира ,че иска е частично основателен. За да отхвърли иска изцяло , първоинстанционният съд е приел,че не е установено по делото наличие на облигационно отношение ,сключено при условията на ЗПФУР. Съдът е приел,че основното възражение на ответника е ,че такъв договор не е сключен.В отговора си обаче ответникът не е много ясен.Той хем твърди ,че не дължи нищо било на кредитора ,било на цесионера ,като обаче говори за липса на съгласие и измама при сключване на договора за цесия. Поради това еднозначното разчитане на този отговор ,което е направил съда не е точно. Съдът е счел ,че не е доказано ответникът да е кандидатствал за кредит, като е подал искане в съответната форма, нито пък да му е изпратен в електронна форма проект за договор ,с който той да се е съгласил и приел окончателно. Отделно от това е приел още ,че липсват доказателства за усвояване на сумата ,посочена в договора за кредит, като не е обсъдил приложената към молбата преди съдебното заседание разписка за извършено плащане. Твърди се , че договора,вземането по който е придобито от ищеца е сключен от разстояние, каквато възможност се предвижда по ЗПФУР. Съгласно чл. 6 ЗПФУР това е такъв договор, който е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. ЗПФУР има за цел да осигури защита на потребителите при предоставяне на финансови услуги от разстояние. Затова (предвид засилената потребителска защита в законодателството) ЗПФУР с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 възлага в тежест на кредитора да докаже, че е изпълнил задълженията си по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗПФУР, в т. ч. и, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорната информация, както и на изявленията, отправени съгласно ЗПФУР, се препраща към чл. 293 ТЗ. За доказване на електронните изявления се препраща към Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (с предишно наименование ЗЕДЕП). В останалите случаи законът предвижда, че предоставената преддоговорна информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видео връзка или електронна поща, ще могат да се записват със съгласието на другата страна и ще имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - арг. от чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР. Действително ищецът не е изпълнил това свое задължение ,въпреки дадените му указания , поради което и правилно , излагайки мотиви , съдът е приел,че не е доказано наличието на облигационно отношение между страните , възникнало именно по силата на договор , сключен по този ред. Отделно това ,дори да се приеме ,че такова отношение е възникнало , то като се имат предвид различията в представените документи ясни изводи за условията ,при които е отпуснат кредита не могат да се направят , поради което би могло да се обсъжда наличие на основание за нищожност на този договор , каквото задължение съдът има и служебно. В случая съдът намира, че при сключване на договора за потребителски кредит е допуснато нарушение нa разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото договорът е неясен относно задълженията, които поема потребителя, дължи ли последният договорна лихва и какъв е годишният процент на разходите по кредита. Това е така, доколкото в договора е установено, че годишният лихвен процент и годишният процент на разходите са от 0 %. Същевременно в стандартния европейски формуляр, приложен на основание чл. 5 ЗПК към договора е установено, че годишният лихвен процент е 36 %, а годишният процент на разходите е 0 %. В погасителния план към договора е обективирана различна от вече изложената информация досежно разходите по кредита, като е установен годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %. При предоставяне на преддоговорна информация следва на потребителя да се предостави ясна и точна информация по отношение на всички съществени елементи на договора за кредит, като в процесния случай е налице несъответствие между представената преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр и сключеният договор за кредит по отношение на размера на лихвения процент и дали такъв е дължим. Същевременно в приложения по делото погасителен план, който представлява неразделна част от договора за кредит, се съдържа различна информация по отношение на годишния процент на разходите от тази, установена в договора за потребителски кредит. По този начин се създава неяснота относно задълженията по договора за кредит и годишния процент на разходите в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По така изложените съображения и правоотношението по договора за кредит следва да се приеме за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Представена е обаче разписка,с която е извършено плащането от „Стик Кредит „ АД на сума от 400 лева на ответника на 14.02.2022 година.Тази разписка не е оспорена.Нещо повече ,както вече беше посочено при анализиране писмения отговор на ответника следва извода ,че той оспорва договора за цесия ,но не е изложил никакви доводи относно самия договор за кредит и впоследствие относно представеното доказателство – разписка , с която е наредено да му се изплати сумата 400 лева. Съобразявайки всичко това , съдът намира ,че основателна е претенцията за главница в размер на 400 лева, тъй като това е сумата , получена от ответника и нейното връщане той дължи.Равностойността на тази сума е 204,52 евро. Останалите претенции следва да бъдат отхвърлени или решението в тази част – потвърдено. С оглед изхода на спора на ищеца се дължат сторени разноски в заповедното и исковото производство. В заповедното производство тези разноски възлизат на 23 лева или 11,76 евро. В производството пред първата инстанция,както и пред настоящата списъци по смисъла на чл.80 от ГПК не са представени.В исковата молба е направено искане за заплащане на разноски в исковото производство в размер на 50 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора в първоинстанционното производство се дължат разноски в размер на 108 лева или 55.22 евро. Направена е претенция и за присъждане на разноски във въззивното производство ,като са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 38,35 евро,дължи се и юрисконсултско вънаграждение в размер на 51,13 евро.С оглед изхода на спора следва да се присъди за тази инстанция възнаграждение в размер на 64 евро. Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд