Решение № 5774 от 16.12.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1140/2023 г.

Производството е по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА вр. чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Областния управител на област Хасково против Решение с номер 1443, обективирано в протокол с номер 69 от редовно заседание на Общински съвет – Свиленград, проведено на 27.09.2023г., с което е добавено ново Приложение номер 1 з „Описание на имотите – публична общинска собственост, с НТП – водоем, които Община Свиленград ще отдава под наем през 2023г.“ в Програмата за управление и разпореждане с общинска собственост за 2023г., като включва следните имоти: С обжалваното решение Общински съвет – Свиленград е дал съгласие да бъдат отдадени под наем чрез публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от 10 години недвижимите имоти – общинска собственост, представляващи ПИ с номер 70055.113.555 при годишна наемна цена от 2150 лв. без ДДС, ПИ с номер 47737.83.428 при годишна наемна цена от 1715 лв. без ДДС, ПИ с номер 66370.11.15, ведно с ПИ [номер] при годишна наемна цена от 705, 00 лв. без ДДС и [ПИ] при годишна наемна цена от 1980 лв. без ДДС. Кметът на Община Свиленград е бил упълномощен да проведе процедура чрез публичен търг с явно наддаване по реда на Глава 7, раздел 2 от НПУРОБИ на Общински съвет – Свиленград и при условията, посочени по-горе. В жалбата се обективира следното: Излага се, че актът страда от съществени пороци. Постановен е при неспазване на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Твърди се, че несъответствието с целта на закона и заобикалянето му обуславят неговата нищожност. В решението липсвали фактически основания, което води след себе си на неспазване на императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК, относно формата на административния акт. Към 27.09.2023г. основният нормативен акт, уреждащ въпросите, свързани със стопанисването, управлението и разпореждането с имотите общинска собственост, е ЗОС. Но правила се съдържат и в Закона за концесиите, Закона за водите и Закона за сдружения за напояване. Решението е взето в нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразено с разпоредбите на чл. 19 и чл. 20 от ЗВ и ЗК. Безспорно е, че имотите, предвидени за отдаване под наем, са публична общинска собственост, в по-голямата си част с НТП – водоем и не попадат в Приложение 1 към чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗВ към момента на вземане на решението. Самото решение е било взето на осн. чл. 14, ал. 7 ЗОС, но в конкретния случай съществуват специални спрямо ЗОС закони, от които се установява, че предоставянето на такива имоти може да стане само чрез концесионен договор. Чл. 22, ал. 3 ЗВ предвижда, че спрямо водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се прилага ЗОС, само ако ЗВ или ЗСН не предвиждат друго. В ЗСН законодателят е предвидил отдаването под наем на язовири, а не на водоеми, и това е изрично предвидено в пар. 3 и пар. 4 от закона. От докладната записка на кмета става ясно, че нямало открита процедура по учредяване на сдружения за напояване върху територията, обезпечавана от посочените водни обекти и няма съдебно регистриран СН. Оспорва се, че посочените имоти от Общинския съвет има характер на язовири. Ответникът в настоящото производство Общински съвет – Свиленград, чрез своя пълномощник по делото, твърди, че жалбата е недопустима, ако обаче се приеме за допустима, то същата е неоснователна. Решението е било издадено от компетентен орган, в кръга на представените му пълномощия. Подробно в докладната записка на Кмета на община Свиленград били описани фактическите основания, довели до приемане на решението. В настоящата хипотеза водните обекти имат качество на язовири и спрямо тях няма направено искане по реда на пар. 3, ал. 3 ДР на ЗСН. Освен това водните обекти са били включени в имуществото на прекратена организация по реда на пар. 12 ЗСПЗЗ. Изпратено е било писмо до Министерство на земеделието, като е получен отговор, че имотите са язовири, които могат да бъдат отдадени под наем по реда на ЗСН. Приложени са и нотариално заверени декларации от страна на бивши служители на ТКЗС и ЛС към ТКЗС по населени места, както и на кметове и кметски наместници. В случая е приложима и разпоредбата на пар. 12, т. 2 ПЗР на ЗИД на ЗВ. Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На л. 8 от делото е приложено съобщението на Общински съвет – Свиленград, в което е обективирано обжалваното решение. Същото е получено от Областния управител на област Хасково на 03.10.2023г. Жалбата към съда е подадена на 17.10.2023г. На л. 12 от делото е приложена докладната записка от кмета на Община Свиленград, относно отдаването под наем на недвижими имоти – публична общинска собственост. В записката е посочено, че за имотите, за които е взето решение за отдаването им под наем, е приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗВ, доколкото по своето предназначение и характер същите попадат в обхвата на обектите на хидромелиоративната инфраструктура, включена в имуществото на прекратени организации по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, т.е. имат характер на язовири, които са се ползвали за напояване и водопой на животни, но технически не са отразени като такива. Изготвен е и проект на решение. В получено писмо от Заместник-министъра на земеделието и храните до кмета на Община Свиленград (л. 18) е посочено, че язовирите „Чаушки кът“ – [ПИ], „Пирамидата“ – [ПИ], „Могилата“ – [ПИ], „Кайряка“ – [ПИ] и „Юкеуза“ – [ПИ], могат да бъдат отдавани под наем, тъй като към момента на издаване на писмото в землищата няма съдебно регистрирани сдружения за напояване и няма открити процедури по учредяване на сдружения за напояване върху територията, водообезпечавана от тях. Отговорът на МЗХ е в резултат на изпратено питане от Общинска администрация – Свиленград, доколкото на осн. чл. 5, ал. 2 от ЗСН министерството е в качеството си на надзорен орган спрямо СН. За имотите, предмет на настоящото производство, са издадени АПОС с номер 10933, АПОС с номер 10890, АПОС с номер 15251, АПОС с номер 15252, АПОС с номер 14965. На л. 43 от делото е приложена декларация от С. Д. К., в качеството й на ст. специалист при кметство в [населено място], видно от която лицето декларира, че воден обект язовир „Чаушки рът“, с номер 70055.113.555, е изграден в периода от 1974г. до 1979г. и се е стопанисвал от ТКЗС [населено място] за водопой. Установява се от декларация, издадена от С. Г. С., в качеството му на кметски наместник на [населено място], че воден обект язовир „Юксуза“, представляващ имот с номер 67146.1.97 е изграден в периода от 1965г. до 1975г. и се е стопанисвал от ТКЗС [населено място] за водопой и напояване. Същото се установява и от декларацията, подадена от Г. И. М., в качеството му на бивш председател на ТКЗС в [населено място]. Установява се от декларация, подадена от Н. И. Г., в качеството му на бивш член кооператор на ТКСЗ [населено място], че язовир „Чаушки рът“, представляващ имот с номер 70055.113.555 е изграден в периода от 1974г. до 1979г. и се е стопанисвал от ТКЗС [населено място], като се е ползвал за водопой. Установява се от декларация, подадена от В. А. Т., в качеството й на кметски наместник на [населено място], че язовир „Пирамидата“, представляващ имот с номер 47737.83.428 е изграден в периода от 1965г. до 1970г. и се е стопанисвал от ТКЗС [населено място], като се е ползвал за водопой. Установява се от декларация, подадена от Г. И. Г., в качеството му на бивш член-кооператор на ТКЗС [населено място], че обект язовир „Пирамидата“ е бил изграден през 1965-1970г. и се е стопанисвал от ТКЗС [населено място] за водопой. Установява се от декларация, подадена от Л. Т. Д., в качеството му на кметски наместник на [населено място] река, че воден обект язовир „Могилата“ с номер 66370.11.15 и ПИ с номер 66370.11.14 са били изградени в периода от 1960-1968г. и са се стопанисвали от ТКЗС [населено място] река за водопой и напояване. Същото се установява и от декларацията, подадена от Д. Д. Я., в качеството му на бивш служител на ТКЗС [населено място] река. На л. 78 от делото е приложен Протокол 69 от проведеното шестдесет и девето редовно заседание на Общински съвет – Свиленград, на което са присъствали 16 общински съветници. Обжалваното решение с номер 1433 от 27.09.2023г. е обективирано в този протокол. Установява се от протокол с номер 59 на Постоянна икономическа комисия от 19.09.2023г., че е било взето решение да бъде включено в дневния ред на общинската сесия проектът за решение с ДЗ номер 328 от 12.09.2023г. за отдаване под наем на недвижими имоти – публична общинска собственост. Такова решение е взето и от Постоянната комисия по бюджет към Община Свиленград с оглед на протокол с номер 46 от проведено заседание на 19.09.2023г., както и от Постоянната комисия по земеделие, гори и опазване на околната среда. Приложен е протокола, в който е обективирано поименното гласуване, съгласно чл. 27, ал. 5 ЗМСМА, като видно от него при вземане на обжалваното в случая решение са гласували ЗА 16 общински съветници. По делото е допусната СТЕ, като от заключението на вещото лице инж. П. А. В. се установява следното: „Хидромелиативна структура“ е комплект от съоръжения, технически средства и оборудване за напояване и отводняване на земеделски земи на територията на сдруженията за напояване, заедно с прилежащите им площи и сградите с обслужващо предназначение, както и експлоатационните пътища. Съобразно пар. 1, т. 94 от ДР на Закона за водите „язовир“ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Терминът „водоем“, в качеството на воден обект, никога не е бил нормативно регламентиран в нормативни документи, в т.ч. и в ЗВ. След извършен технически преглед на място спрямо ПИ с номер 70055.113.555 по КККР на [населено място] се достига до извод, че същият представлява малък язовир, с предназначение за напояване, т.е. имотът е ЯЗОВИР. След извършен технически преглед на място спрямо ПИ с номер 47737.83.428 по КККР на [населено място] се достига до извод, че същият представлява малък язовир, с предназначение за напояване, т.е. имотът е ЯЗОВИР. След извършен технически преглед на място спрямо ПИ с номер 66370.11.15 ведно с ПИ с номер 66370.11.14 по КККР на [населено място] река се достига до извод, че имотите, разгледани заедно, представляват ЯЗОВИР. След извършен технически преглед на място спрямо ПИ с номер 49446.53.481 по КККР на [населено място] и ПИ с номер 61131.65.261 по КККР на [населено място] гора се достига до извод, че и двата имота представляват ЯЗОВИРИ. След извършен технически преглед на място спрямо ПИ с номер 67146.1.97 по КККР на [населено място] се достига до извод, че същият е ЯЗОВИР. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното: Жалбата е била подадена до Административен съд – Хасково на 17.10.2023г., видно от поставения печат върху нея, а обжалваният административен акт е бил получен от Областна администрация – Хасково на 03.10.2023г. Следователно е спазен законовоустановеният 14-дневен срок за обжалване, а жалбата е била подадена от Областен управител на област Хасково, който се явява страна, с уредени процесуални възможности за това, на осн. чл. 45, ал. 4 ЗМСМА. Следва да се посочи, че Заповед с номер АК-04-13 от 17.10.2023г., издадена от Областен управител на област Хасково съдържа следното волеизявление – Препис от заповедта да се изпрати на Кмета на Община Свиленград и на Председателя на Общинския съвет – Свиленград за сведение, а на Административен съд – Хасково по компетентност, заедно с материалите по преписката за произнасяне по същество. С оглед съмненията дали Областният управител е върнал обжалваното решение за ново обсъждане на ОбС – Свиленград съдът е разпоредил да се изиска отговор по този въпрос от обжалващата страна. С писмо от 06.11.2023г. Областният управител на област Хасково изрично е посочил, че решението не е било връщано за ново произнасяне и обсъждане на Общински съвет – Свиленград, а единствено е предмет на настоящото производство. Следователно неправилно Общински съвет – Свиленград е приел, че заповедта, която е изпратена на органа единствено за сведение представлява упражняване на правомощие на Областния управител по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, като по този начин е приел Решение с номер 1494 от 25.10.2023г., с което е потвърдил обжалваното Решение с номер 1443 от 27.09.2023г., без да е имало основание такова действие да бъде извършвано. Именно поради приемане на ново решение, с което се потвърждава обжалваното решение, без изрично същото да е било върнато за повторна процедура на Общинския съвет, настоящото производство се явява допустимо, доколкото жалбоподателят е упражнил единствено правомощието си да обжалва приетото решение от Общински съвет пред Административния съд. Жалбата е редовна, а разгледана по същество – неоснователна. В чл. 146 АПК са посочени изчерпателно всички основания за оспорване на административните актове, като дори и жалбоподателят да не се е позовал на някои от тях, съдът дължи служебно произнасяне по всички. Компетентността в административноправния смисъл обхваща както кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава, така и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси. Тя може да произтича от изрична нормативна разпоредба, както и от делегация на по-горестоящ орган. В случая оспореното Решение с номер 1443, обективирано в Протокол 69 от редовно заседание на ОбС – Свиленград, проведено на 27.09.2023г., е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазени са условията за кворум и мнозинство, уредени в чл. 27, ал. 3, ал. 4 и ал. 4 ЗМСМА. Спазена и законовоустановената форма на административения акт. Съдържат се всички реквизити, уредни в чл. 59, ал. 2 АПК. Мотивите към акта се намират в докладната записка с номер 328 от 12.09.2023г., издадена от кмета на Община Свиленград. В докладната записка ясно и посочено защо органът е приел, че процесните имоти могат да бъдат приети за язовири и могат да бъдат отдадени под наем чрез публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от 10 години, доколкото са и публична общинска собственост. Следователно възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно. Според настоящия съдебен състав не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на взетото решение. Същото е предхождащо от изготвяне на докладна записка на кмета на общината, гласувано е поименно в Общинския съвет от общинските съветници, налице е бил кворум за това и съответно мнозинство. Собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения са уредени в ЗВ. В т. 94, § 1 ДР на ЗВ се съдържа легалната дефиниция на „язовир“ - водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „в“ ЗВ язовирите, включително намиращите се в процес на изграждане, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 1 и включените в имуществото на търговски дружества, различни от ВиК операторите с държавно и/или общинско участие, както и водохранилищата им до най-високо водно ниво, а също и прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации, са публична общинска собственост. По делото няма данни процесните язовири да са включени в имуществото на търговски дружества или да са включени в Списъка на комплексни и значими язовири от Приложение № 1 към чл. 13, ал. 1, т. 1. Нещо повече, за всеки един от тях е представен акт за публична общинска собственост, който не е бил оспорен. От заключението на приетата по делото СТЕ безспорно се установи, че процесните обекти има качество на язовири, независимо, че в НТП е посочено – водоем. Съгласно чл. 22, ал. 3 ЗВ „по отношение на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения - общинска собственост, се прилага Законът за общинската собственост, доколкото с този закон и Закона за сдружения за напояване не е предвидено друго“. От тълкуването на тази норма се следва извод, че ЗВ и ЗСН са специални спрямо ЗОС. Съгласно § 4, ал. 1 ПЗР ЗСН „в случай че при влизането в сила на този закон няма сключени договори по § 3, ал. 2, до предявяването на искането по реда на § 3, ал. 3 язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост след съгласуване с надзорния орган“. По делото се установи, че в действителност е било изпратено запитване до Министерството на земеделието и храните, като заместник – министъра е изпрати писмо до кмета на Община Свиленград, в което е посочено, че имотите, предмет в настоящото производство могат да бъдат отдавани под наем, тъй като към момента на писмото в землищата няма съдебни регистрирани сдружения за напояване и няма открити процедури по учредяване на сдружения за напояване върху територията, водообезпечавана от язовирите. За да е обект по смисъла на пар. 4, ал. 1 ЗСН и следователно да може правото на експлоатирането му да бъде предоставено чрез конкурс за отдаване под наем, язовирът трябва да е елемент от хидромелиативната инфраструктура, т.е. да е предназначен за напояване и този обект да е бил включен в имуществото на прекратена организация по пар. 12 ЗСПЗЗ. Отново от заключението по допуснатата СТЕ се установи, че обектите, предмет на настоящото производство, са язовири и са елементи от хидромелиативната инфраструктура. Пар. 12 на ЗСПЗЗ урежда, че се прекратяват съществуващите трудовокооперативни земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кооперациите. Т.е. в случая язовирите следва да са били част от съществуващи ТКЗС. За да се установи този факт по делото бяха събрани писмени доказателства, а именно: Настоящият съдебен състав достига до извод, че при издаване на оспорения административен акт – Решение с номер 1443 от 27.09.2023г. на Общински съвет – Свиленград, обективирано в Протокол 69 от проведено редовно заседание, са спазени изискванията на материалния закон. Целта на закона също е спазена като чрез взимане на решението се дава възможност язовирите да бъдат стопанисвани по адекватен начин, доколкото няма сдружения за напояване, които да полагат грижи за тях, а същите са общонационален неделим природен ресурс. Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсулстско възнаграждение в размер на 100, 00 лв., както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 916, 00 лв.