Решение № 209 от 23.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4041/2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това съдът приема, че е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При цялостна проверка на НП, от правна страна съдът констатира следното: АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 и чл.52 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.47 и чл.57 от ЗАНН.

Съгласно чл. 32, ал.4 от ЗУЧК актовете за установяване на нарушенията по този закон, освен ако в закон е предвидено друго, се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината.

В случая отговорността на въззивника е била ангажирана за нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУЧК, за това, че на посочените в НП дата, място и час, е извършвал строително-монтажни работи, изразяващи се в полагане на армировка. Според ал. 3 на чл. 15 ЗУЧК, в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал.1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври. Изключение от забраните по ал.1, 2 и 3 се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности - чл. 15, ал.4 ЗУЧК.

В хода на производството са приложени писма в който се сочи необходимостта от наложително продължаване на укрепителните и спомагателните строително-монтажни работи на обекта. Видно от приложеното по административната преписка писмо с рег. № АУ104662BH_006BH от 23.06.2025г. Директор на дирекция „УСКОР“ е дадено разпореждане за изпълнение на препоръките от инженерногеоложкото становище, свързани с обезопА.ване на изкопа. Дадени са препоръки за укрепване и обезопА.ване на второстепенни улици - общинска публична собственост с идентификационни номера 10135.2571.4774 и 10135.2571.313, за да се осъществява безопасно придвижване по тях както на пешеходци, така и на моторни превозни средства.

В хода на съдебното следствие беше разпитана св. К., която е възприела дейностите, посочени в акта за установяване на административното нарушение, лично. Тя посочва, че към момента на установяване на нарушението плоча „кота нула“ не е била изградена, а в имота са се извършвали армировачни дейности. Безспорно полагането на армировка попада в обхвата на понятието „строителни и монтажни“ работи по смисъла на § 5, т.40 ДР ЗУТ, което обаче не е пречка тези дейности да попадат в обхвата на изключението по чл.15, ал.4 ЗУЧК – каквато проверка и обосновка АНО не е направил при издаване на наказателното постановление.

В случая такава преценка безспорно е била дължима предвид приложените по преписката уведомително писмо рег. № АУ104662BH_005BH/13.06.2025г., уведомително писмо препоръки рег. № АУ104662BH_006BH/23.06.2025г. и становището от м.06.2025г. относно устойчивостта на откоса на строителен изкоп в ПИ 10135.2571.4773 по плана на к.к. Чайка.

В съставения АУАН описанието на нарушението е бланкетно, а в наказателното постановление без всякаква обосновка и мотиви е прието, че извършваните СМР не са неотложни аварийно-ремонтни работи.

Неправилно АНО приема, че определянето на длъжността и работодателя на санкционираното лице са от съществено значение за ангажиране на отговорността му. Изначално отговорността на ответника неправилно е била ангажирана за нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУЧК, т.к. същият не може да е субект на административното нарушение по чл. 15 от ЗУЧК. Вярно е, че от разпоредбата на чл. 23а, ал.1 ЗУЧК принципно може да се изведе извод, че същата предвижда налагане на глоба и имуществена санкция за всеки, който наруши разпоредбите на чл. 15 ЗУЧК, но в контекста на забраната за извършване на строителни и монтажни работи, и на дефинициите по § 5, т.38 и т.40 ЗУТ, при преценката за административнонаказателно отговорните лица, следва да държи сметка кои са лицата, които изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват строежите.

Съгласно чл. 160, ал.1 ЗУТ, участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. По арг. от чл. 161, ал.1 и чл. 163, ал.1 ЗУТ, изпълнението на условията по чл. 148, ал. 9, т.2 ЗУТ, свързани със започването и изпълнението на строежа, е задължение, съответно на възложителя и на строителя. Видно от РС № 149/28.10.2024 г. възложител на строежа е „С и С - Стил" ЕООД. Безспорно е установено, че изпълнител на строежа е „КОМФОРТ" ООД, като в т. 14 от условията по РС № 149/28.10.2024г., изрично е посочено, че на основание чл. 15 ЗУЧК се забранява извършването на строителни и монтажни работи на територията на к.к. „Ч." в периода от 15.05. до 01.10. на текущата година. При така цитираната норма съдът приема че, процесното нарушение не е осъществено по инициатива на наказаното лице, а резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя на строежа, поради което лицето, което фактически е извършало дейностите, не следва да бъде санкционирано на основание чл. 23а ЗУЧК.

Видно от текста на процесното НП, а и от АУАН възз.М. не е санкциониран за това, че пряко е извършил СМР в забранителния период, а че е допуснал извършването на такива. Тоест отговорността на същия е ангажирана при условията на допустителство. Съгласно чл.10 от ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите предвидени в съответния закон или указ. В случая за нарушена е посочена нормата на чл.15, ал.3 от ЗУЧК, а за приложима санкционна – нормата на чл.23а, ал.1 от ЗУЧК, в която санкционна норма липсва предвидена от законодателя възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на допустителите.

В контекста на съставомерните признаци и специфичния характер на нарушението по чл. 15, ал. 3 ЗУЧК и личността на нарушителя, настоящият състав намира, че за него извършването на нарушение не е било очевидно.

Съдът намира, че вмененото с НП нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Отговорността на въззивника е ангажирана на основание чл. 23а от ЗУЧК, който предвижда, че за нарушение разпоредбата на чл. 15, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

С оглед всичко горепосочено, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва Община Варна, следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Д. Х. Т. от АК-В., сумата от 204,52 евро (400 лева), представляваща адвокатско възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие сключен между жалбоподателя М. и адвокат Т., не е било договорено възнаграждение на последната, поради това, че е договорена безплатна защита на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно тази разпоредба, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като при уважаване на претенцията се дължи на адвоката възнаграждение, дължимо от другата страна в определен от съда размер, който обаче не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Според чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер възнаграждението е 400 лева т.е. 204, 52 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът