Решение № 3939 от 31.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 12773/2025 г.

С исковата молба Г. Х. А. е предявила против „Провет“ ООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 576, 68 лв. – обезщетение за имуществени вреди за заплатени ветеринарни услуги, сумата от 1500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпени стрес, гняв и тъга, заради загубата на домашния й любимец и сумата от 250 лв. – разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на Покана за плащане, консултиране, защита, преговори, преди завеждане на настоящото дело, с оглед доброволно извънсъдебно уреждане на спора, които са претърпени вследствие на настъпила смърт на собствения на ищцата домашен любимец – котка порода „DSH – домашна котка“, пол – мъжки, цвят бял и оранжев, отговаряща на името „М.“, която смърт е причинена от ответника, поради неправилно ветеринарно лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението. В исковата и уточнителната молба са изложени твърдения, че на ••• г., около 18:00 часа, на следния адрес на ответника: гр. Пловдив, •••, ищцата потърсила професионална помощ, тъй като домашният й любимец - котарак на име М., породата DSH /домашна котка/, пол- мъжки, цвят- бял и оранжев, изпитвал неразположение. Същият не бил ходил по голяма нужда от два дни, а през деня /целият ден/ не ходил и по малка такава, като животинката се мъчела да се изходи, но напразно. При първото посещение обяснила положението и притесненията си. Обяснила за неизхождането на котката по голяма нужда, но докторът, който я прегледал обяснил, че това не представлява проблем, проблем било, че котаракът не е ходил по малка нужда, заради което се налагало да му поставят катетър. Обяснил, че М. има запушвания, както и че по принцип мъжките котки се запушват, и ако това се случи два пъти, им се прави операция за отваряне на нов отвор за уриниране, в противен случай, може да стане фатално. Сочи, че котката бил упоена и бил поставен катетър, като на следващия ден, при прегледа същият доктор установил чиста урина и свалил катетъра. Сочи, че 24 часа след това котаракът отново нито уринирал, нито ходил по голяма нужда, при което ищцата отново се обадила в клиниката, в която били около 16.00 часа, като били приети от друг лекар. Обяснявайки отново ситуацията, пак й било заявено, че голямата нужда е най- малкият проблем, при което на котката бил поставен втори катетър, след втора пълна упойка. Твърди, че поискала да се направи ехограф/рентген и кръвни изследвания, но извършили само преглед на урина и ехограф. Когато се установило, че Ph на котарака е ниско, на докторката й станало странно, тъй като при запушване се поддържало високо такова. Така, следвайки професионалните лекарски съвети, се стигнало до запазване на час за операция, тъй като животът на М. според лекарските думи бил в опасност. Междувременно, искайки съвет от хирург, препоръчан от личния лекар, той категорично бил на мнение, че котката няма проблем с пикочния мехур, а е задръстена, поради неизхождане. За по-голяма сигурност, на 08.06.2025 г. посетили и друга клиника за още едно мнение. Оттам, при прегледа съобщили, че ако М. не се оперира /но не операцията, която препоръчали от „Провет“ ООД/, може да умре от задръстване. Изписали антибиотик. След доста мъки, на ••• г. котаракът бил опериран, като след операцията състоянието му значително се влошило. Така, десетина дни след това, след неистовите мъки, трудно описуеми, които претърпял домашният любимец на ищцата, след прегледи, антибиотици, серуми, системи и пр., плачещ и гърчещ се от болка, побелял, с увиснал език, вкочанен и почти отишъл си, здравият й котарак издъхнал в ужасна агония, поради грешни диагнози, тровене с антибиотици, напразно рязане, неизвършвайки адекватните изследвания, които биха спасили живота му. Счита, че смяната на различни лекари, с различни мнения, довели до кончината на едно невинно животинче. Сочи, че на ••• г. в клиниката, отново друг доктор направил биохимия, при което излезли катастрофални резултати. Поставяйки му системата, М. се задушил, гърчейки се в ръцете на ищцата. Докторът го взел и го вкарал за реанимация. След около 15-тина минути той излязъл и й съобщил, че е починал. През цялото време, молейки да му направят рентген, най-накрая го сторили, но котаракът й вече не бил тук. Заключението на определени ветеринарни медици е, че нито операция за отваряне на нов отвор за пишкане е била необходима, както е че пикочният мехур е нормален. Поддържа, че без образна диагностика, без достатъчно и необходими изследвания, с неправилно поставени диагнози, ищцата загубила най-верния си и любвеобилен другар. Не само, че не помогнали на котарака й, но и съдействали за кончината му в страшни мъки, като способствали и за нейните неразположения и психически стрес, тъй като била силно привързана към котето, като и до днес не може да се върне към нормалния си живот, усещайки болка от липсата на М., страдайки за това което преживели и страхувайки се от живота без него. Сочи, че за всички процедури, извършени в клиниката ищцата заплатила сума в размер на 576, 68 лв. Претендира заместващо обезщетение за неимуществени вреди от 1 500 лв. и сумата от 250 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Излага, че сумата от 250 лв., представлява платен адвокатско възнаграждение за изготвяне на Покана за плащане до ответната страна /консултиране, защита, преговори/, преди завеждане на настоящото дело, с оглед доброволно извънсъдебно уреждане на спора. Сочи, че в пълномощното е посочена сумата от общо 500 лв., тъй като включва изготвяне на друга Покана за плащане /консултиране, защита и преговори/ до друга клиника, с която уредили доброволно с извънсъдебно споразумение отношенията помежду си. Счита, че със своите действия/бездействия ответникът потъпкал нормалните етика и морал. Поддържа, че в българската правна доктрина животното представлява вещ, следователно домашният любимец се явява вещ, която е собствена на своя стопанин. Считам, че ноторно известно е, а и житейски разбираемо е, че стопанинът на домашен любимец, който е починал, търпи негативни емоции от загубата, които могат да варират в своя интензитет. Позовава се на Европейската конвенция за защита на животните компаньони, съгласно която „животно компаньон“ е всяко животно, отглеждано или с намерения да бъде отглеждано в домашни условия за лично развлечение и компания. Счита, че в настоящия случай котаракът М. бил такова животно, който както и останалите животни компаньони е в специални отношения със своя стопанин и допринася за качеството му на живот. Твърди, че котката е нейна собственост. Поддържа, че съгласно чл. 39, ал. 2, т. 12 от Закона за ветеринарномедицинската дейност ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска дейност са длъжни да спазват изискванията за добра ветеринарномедицинска практика и професионалната етика на ветеринарния лекар. Съгласно Кодекса за добра ветеринарно медицинска практика и професионална етика на Българския ветеринарен съюз ветеринарният лекар трябва: достигайки до окончателната диагноза, взимайки предвид възрастта на животното, степента на травма или заболявалия и вероятното качество на живот след лечението, ветеринарният лекар трябва да направи пълна и реалистична оценка на възможностите за лечение или евтаназия, изхождайки от мисълта за благоденствието на животното (част 4, т. 1.3); да обясни достатъчно ясно възможностите за терапия, както прогнозите и възможните странични ефекти (част 5, б.А, т.6); да получи съгласие от клиента, с изключение на случаите, при които изчакването ще застраши здравето на животното /за да даде писмено информирано съгласие клиентът трябва да е запознат с рисковете/ (част 5, б.А, т.7). Счита, че като пациент на ветеринарната клиника лекарите ветеринари, „лекували“ котарака, подценили състоянието му и пропуснали възможността за диагностициране на заболяването му. Поддържа, че направените изследвания с оглед влошеното състояние на животното били крайно недостатъчни. Лекарите, независимо от молбите на ищцата и настояванията й проследявали предимно пикочния мехур, независимо, че имали индикации, че проблемът не е в това. Счита, че в настоящия случай лекарите не е следвало така прибързано, и дори лекомислено да поставят подобна диагноза и да бързат да назначават операция. Преди влошаването на състоянието му, М. бил млад, изключително здрав и енергичен котарак. Твърди, че докторите били осведомени за неизхождането на котката, поради което следвало да осмислят ситуацията комплексно, като специалисти ветеринари. Заявява, че при неоправдан риск от ненужна операция, лекарите не постъпили адекватно като я убеждавали, че е от жизненоважно значение. Такъв подход, а именно пристъпване към операция без необходимите за това пълни изследвания, в хуманната медицина, би бил недопустим. Счита, че такъв подход не следва да е допустим и във ветеринарната медицина, още повече предвид гореизложените множество правни актове, относими към защитата на животните. Поддържа, че поведението на служителите на ответното дружество е противоправно - в нарушение на Кодекса за добра ветеринарно медицинска практика и професионална етика на Българския ветеринарен съюз. сочи, че при вземане на решение относно лечение на животно, ветеринарите би следвало да преценят цялостното му състояние, като вземат предвид фактори като възраст, заболяване и т.н. и да направят пълна и реалистична преценка на възможността за лечение (част 4, т. 1.3). Счита, че е налице причинно-следствена връзка между „лечението“ на котарака, допринесло за утежняване на състоянието му и за настъпилите в организма му процеси, довели до тежко и необратимо състояние, и настъпилия резултат - смъртта на животното. Поддържа, че по време на лечението била много притеснена за състоянието на животното, плачела, търсела повече информация от смятани за компетентни лица, а след смъртта на животното още не може да се съвземе, вечер плаче и се разтреперва всеки път при спомена за М., който не може да превъзмогне. Толкова травмиращо било това за нея, че ограничила до минимум и социалните си контакти, поради емоционалното си състояние. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски. Ответникът „Провет“ ООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва твърдението, че е налице противоправно поведение - действие или бездействие на ответното дружество и на неговите служители. Оспорва твърдението, че налице причинноследствена връзка между действия/бездействия на ответника и/или негови служители и настъпилия вредоносен резултат. Оспорва твърдението, че във ветеринарна клиника „Провет“, собственост на „Провет“ ООД, е проведено “неадекватно лечение“ на котарака М., “след погрешно поставена диагноза, тровене с антибиотици, напразно рязане, неизвършвайки адекватните изследвания“ от лекуващите го лекари, което е довело до неговата смърт. Оспорва твърдението, че ищецът по делото е претърпял вреди по вина на ветеринарното лечебно заведение и на неговите служители. Излага, че на ••• г. ищцата посетила ветеринарна клиника „Провет“, с адрес на лечебното заведение: гр. Пловдив, ••• срещу •••, заедно със своя домашен любимец. Пациентът - котарак на име М., бил приет по спешност след 21:00 часа. Стопанката съобщила, че животното прави опити за уриниране, но без успех, както и че е имало двукратно повръщане през същия ден. Д. Г. извършил клиничен преглед и установил значително уголемен и болезнен пикочен мехур на пациента. Сочи, че това състояние изисква незабавно евакуиране па урината от пикочния мехур, защото има риск от руптура. Препоръчана е спешна катетеризация. Поради тази причина котката била въведена под обща анестезия, извършена е катетеризация, като е освободено голямо количество хеморагична урина. Катетърът е запазен за 24 часа, за да се предотврати агония на пикочния мехур. Твърди, че последвало промиване на пикочния мехур, като са поставени антибиотици, обезболяващи и противовъзпалителни средства и пациентът бил изписан същата вечер. Поддържа, че на ••• г. ищцата посетила ветеринарната клиника за извършване на контролен преглед на домашния й любимец, като д-р Г. установил, че общото състояние на котарака М. е добро - пациентът бил рехидратиран и със запазен апетит. Сочи, че е направена е повторна промивка на пикочния мехур и катетърът е свален, назначена е домашна терапия с перорален антибиотик, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), както и диета, насочена към подобряване здравето на уринарния тракт. Лекуващият лекар дал указания на стопанката да наблюдава състоянието на домашния любимец и уринирането поради висок риск от рецидиви. Твърди, че на ••• г. котаракът М. бил приет отново по спешност във ветеринарна клиника “Провет” от Д. Г., поради затруднения при уриниране. При прегледа бил установен изпълнен и болезнен пикочен мехур. Извършено било ехографско изследване, което установило голямо количество урина в мехура, без задръжки в стомаха и червата. Сочи, че е направена повторна катетеризация и изследване на урина, установяваща повишен брой левкоцити и калциево-оксалатни кристали. Измерено е pH на урината 5, което е характерна среда (кисела урина) за формиране на калциевооксалатни кристали. Сочи, че пациентът М. е изписан с назначена домашна терапия, като със стопанката е обсъдена препоръка за оперативна намеса - уретростомия, с цел предотвратяване на бъдещи обстукции. Твърди, че на ••• г. е проведен контролен преглед на пациента от Д. Г., която установила, че котаракът е в добро общо състояние, без оплаквания. Терапията била продължена медикаментозно с изписване на байтрил 5%, енроксил 50 мг. и бусколизин 1%. Сочи, че катетърът бил свален и е насрочена уретростомия за следващия ден. Твърди, че на ••• г., малко преди записания час за операция, стопанката се свързала по телефона със служители в клиниката и отменила насрочената операция, заявявайки, че котето се чувства добре и желае отлагане на интервенцията. Поддържа, че на ••• г. котаракът М. бил доведен по спешност от стопанката си със силно влошено общо състояние. Стопанката съобщила, че животното е било оперирано в друга клиника за отстраняване на фекални маси от дебелото черво (колоногомия), но не е представила медицинска документация, освен резултат от кръвна картина, показващ тежка анемия (намалей брой еритроцити). По думи на стопанката, същата е била насочена от другата клиника за извършване на кръвопреливане. Приемащ лекар бил Д. П., който извършил кръвопреливане по спешност. Направена е коремна ехография, установяваща наличие на свободна перитонеална течност (СПТ). Поставени са венозни антибиотици и укрепваща терапия за овладяване на бактериалната инфекция и е препратена към рефериралата я клиника. Сочи, че на ••• г. стопанката отново потърсила спешна помощ във ветеринарна клиника „Провет“, тъй като котката не се подобрявала. Твърди, че котаракът М. бил в прострация със силно влошени жизнени показатели и д-р П. извършил рентгенография, кръвна картина и биохимичен анализ. Сочи, че кръвните показатели били силно влошени и пациентът починал. Оспорва изложено в исковата молба твърдение, че котаракът М. е посещавал клиниката „Провет“ след контролния преглед извършен на ••• г. Поддържа, че оперативна намеса на котарака М. не е извършвана в клиника „Провет“, поради факта, че ищцата е отменила часа за операция (уретростомия), насрочен за ••• г. Твърди, че последващото посещение на ищцата в ответната клиника било на ••• г. по спешност, препратена по думите й от друга клиника. Котето М. било в критично общо състояние след претърпяна хирургична интервенция в друго лечебно заведение, за което стопанката не е предоставила медицинска документация за извършените изследвания, хирургични интервенции и медикаментозна терапия на приемащия лекар, но е била с препоръка за кръвопреливане видно от пълната кръвна картина, която е носила със себе си. Тъврди, че от ехографското изследване и клиничния преглед на дата ••• г., които били извършени в клиника „Провет“ безспорно се установило, че котето М. е нямало задържане в червата или стомаха, т.е. счита, че се опровергават се по категоричен начин твърденията на ищцата в исковата молба за констипация с фекални маси. В действителност котето е прегледано и изписано на ••• г., без оплаквания, с препоръка и насрочена операция за отваряне на нов отвор на уретера с цел да се предотвратят бъдещи запушвания на пикочната система, която ищцата самоволно е отменила по телефона. Поддържа, че състоянието на пациента не само не е било подценявано от служителите на ответника, но е проведена адекватна и правилна диагностика, като котаракът М. напуснал лечебното заведение на ••• г. в добро общо състояние, със самостоятелно уриниране и препоръка за оперативна намеса с цел избягване на бъдещи уринарни запушвания /обструкции/, характерни за мъжките котки поради техните анатомични особености. Нямало е находки в червата или наличие на запек. Твърди, че ветеринарна клиника „Провет“ води подробна картотека на всички пациенти, които преминават през лечебното заведение, като в базата си данни клиниката съхранява клинични протоколи, изписани медикаменти и проведени изследвания. Заявява, че служителите на ответника са спазили всички стандарти за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика, като са поставили окончателна диагноза към ••• година, дадена е правилна и реалистична оценка за лечението на домашния любимец на стопанката, включително са дадени препоръки за оперативна намеса, изхождайки от мисълта за благоденствието на животното, като са обяснили достатъчно ясно възможностите за терапия, както и прогнозите и възможните усложнения. Именно спазвайки най-високия медицински стандарт Д. П. на ••• г. е оказал спешна медицинска помощ, приемайки пациента М. в изключително влошено общо състояние, без яснота какви процедури и оперативни намеси е претърпяло то. Поддържа, че лекарите от ветеринарна клиника „Провет“ не могат да коментират състоянието на котарака М. след датата ••• г., както и какви действия са били предприели колегите им от друго лечебно заведение, които са оперирали котарака М., кога се е случило това, поради какви причини е била наложителна подобна интервенция и дали е налице усложнение след оперативната намеса, риск, който съпътства почти всяка операция. Категорично оспорва наличие на каквато и да е вина, противоправно поведение и причинно-следствена връзка на дружеството “Провет” ООД и/или неговите служителите, за злощастния край на котето М., поради което счита, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволено увреждане. Поддържа, че, ветеринарните лекари на ответника са направили всичко необходимо за да помогнат на домашния любимец М.. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД . Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди - неблагоприятно засягане на имуществената и неимуществената сфера на увредения – накърняване, претърпените стрес, гняв и тъга; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа. Тези правнорелевантни обстоятелства подлежат на установяване от страна на ищеца при условията на пълното и главно доказване - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. В производството по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за вреди от деликт, съдът следва да обоснове изводите си за настъпила вреда, противоправно поведение на дееца и причинна връзка между тях въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, излагайки мотиви въз основа на кои доказателства е формирал тези изводи. Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена опредЕ. работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Между страните не е налице спор, че ищцата е била собственик на котка порода „DSH – домашна котка“, пол – мъжки, цвят бял и оранжев, отговаряща на името „М.“, както и че последната е била нейн домашен любимец – т.е. че ищцата е имала изградена емоционална връзка с котката, за която е полага грижи. За установяване на посоченото обстоятелство е представен паспорт на домашния любимец с № •••. Не се спори и че котето е било проследявано при ответната ветеринарна клиника. За установяване на посочените обстоятелства са представени писмени доказателства и са изслушани показанията на свидетелите – лекуващи ветеринарни лекари. От представените от ответника писмени доказателства – клинични протоколи, се установява, че коте на име „М.“ със собственик Г. А., е посетило ветеринарната клиника на ••• г., на ••• г., на ••• г., на ••• г., на ••• г. и на ••• г. Установява се, че на ••• г. е осъществен преглед и катетеризация на пикочен мехур, като е осъществено и предписано медикаментозно лечение на стойност от 206, 93 лв. За това обстоятелство е представен клиничен протокол № •••/••• г. с лекуващ лекар А. Г.. На ••• г. е осъществен контролен преглед с поставяне на венозна инжекция на стойност от 52, 26 лв. съгласно клиничен протокол № •••/••• г. - с лекуващ лекар А. Г.. От клиничен протокол № •••/••• г. се установява, че лекуващ лекар К. Г. е осъществила катетеризация на пикочен мехур, като е осъществено и предписано медикаментозно лечение, направено е изследване на урина и ехографско изследване, на обща стойност от 142, 94 лв. Установява се, че лекуващият лекар К. Г. е осъществила консултация и е осъществила медикаментозна терапия на котето на ••• г. на стойност от 19, 87 лв. съгласно клиничен протокол № •••/••• г. От представените по делото клиничен протокол № •••/••• г. и клиничен протокол № •••/••• г. се установява, че котето е било повторно прието като са направени кръвни изследвания, ехографско изследване, кръвопреливане и медикаментозна терапия на стойност от 124, 78 лв. и от 29, 90 лв. В производството по делото са снети показанията на свидетеля А. Й. Г. – ветеринарен лекар в клиника „Провет“ в •••, който свидетелства, че на ••• г. приел котето М. - след 21:00 ч. по спешност с обструкция на уретрата и т.нар. FUS синдром, поради наличие на камъчета и песъчинки. Ищцата го уведомила, че котето имало двукратно повръщане с неуспешни опити по малка нужда или съответно уриниране. Сочи, че при клиничния преглед - чрез напипване, установил твърд пикочен мехур, болезнен, ригиден, поради което приел, че котето М. е с обструкция на уретрата и невъзможност за пикаене. Излага пред съда, че този тип пациенти са много спешни, тъй като пикочният мехур може да бъде разкъсан, поради което предприел т.нар. катетеризация, съответно отпушване –със седация и пришиване на катетър, с който евакуирал урината. Урината била с тъмен цвят на базата на застой, като направили няколко инжекции, които са по протокол. Сочи, че на следващия ден котето дошло на контролен преглед и била в добро състояние - от катетъра изтичала бистра урина, поради което го премахнал. Изписал домашна терапия под формата на добавки относно уринарния тракт, антибиотик и обезболяващи. Свидетелства, че говорил с ищцата, че ако още веднъж се случи това нещо – това запушване, по протокол пациентите при него се записват за оперативна интервенция относно пишкането – изкуствено отворче, от което да пишка. Спомня си, че ищцата споменала при контролния преглед, че котето не може да се изхожда по голяма нужда и има запек, но свидетелства, че много често при котките, след поставяне на защитна яка с цел да се запази катетърът, е характерно няколко дни след това да не пишкат, да не акат, и да не се хранят – и това е от стрес. излага пред съда, че при спешни пациенти, на първо място трябва да предпазят пикочния мехур и да евакуират урината от него – това е по протокол по спешност, като дори да се пуснат кръвни или биохимични изследвания - в тях ще има отклонение, което е съвсем нормално, поради факта, че има застой на урина от отпадни продукти в организма. Затова не назначил такива изследвания. Сочи, че при котките е много характерно в рамките на 5, 6, дори до 7 дни да не ходят по голяма нужда и да не показват някакви синдроми. От показанията на свидетелката К. Р. Г. – Т. – ветеринарен лекар във ветеринарна клиника „Провет“, се установява, че е преглеждала котето на име М.. Сочи, че било на 7-мо число, не си спомня през кой месец, през 2025 г., като предишния ден котето е било за отстраняване на катетър при нейн колега - д-р Г., Сочи, че от отстраняването на катетъра до идването при нея били изминали повече от 24 часа и за тези 24 часа и повече, собственичката твърдяла, че котето не е успявало отново да уринира. Споменала и, че котето не може да се изхожда по голяма нужда. Свидетелства, че извършила преглед, като палпирала корем и установила, че пикочният мехур е много твърд, което е индикация, че е изпълнен с урина, но освен това не е усетила друго извън нормата. След съгласуване с ищцата упоили котето и първо го прегледала на ехограф. Сочи, че по време на изследването огледала и останалите органи, където също не установила нещо нередно - погледнала стомах, черва и нямало индикация за нещо притеснително. При преглеждането на червата не се установило наличие на задържани изпражнения. Излага пред съда, че след ехографското изследване се кататеризирала котето, заделила проба от урината изпразнила мехура, промила го, пришила катетъра и сложила медикаменти – антибиотик, обезболяващо – спазмолитик. Сочи, че с урината направила две изследвания – на тест лента и установил pH 5 и левкоцити три плюса. Заделила седимент, който погледнала под микроскоп и установила наличие на калциево оксалатни кристали. Сочи, че след като котето се събудило повикала собственика и препоръчала да се направи операция – уретростомия, като обсъдили вариантите. Котето било изписано на този ден с катетър и яка и на 10-то число били на контролен преглед като котето било добре. Споделя, че отстранила катетъра, палпирала отново коремната област и установила, че мехурът е празен. Не си спомня на втория преглед да са й споменали котето да има проблеми при изхождане по голяма нужда, но отново при палпацията не е усетила нещо притеснително в червата. Сочи, че още при първия преглед насрочили дата на операция, но в клиника „Провет“ на котето операция не била извършвана. Когато котето си тръгнало от контролния преглед на 10-ти било в добро общо състояние – без повръщане, било хидратирано и се хранило. Сочи, че ако котето има проблем с червата това би се видяло на ехограф. Свидетелства, че установеното в урината на котето pH било ниско, а по-често срещаното при запушените котки е да е с алкална урина, т.е. с pH над 7. Твърди, че няма алтернатива на поставянето на катетър, например медикаменти или друго, защото това е спешно състояние – можело да се направи центеза, но това не било по-малко инвазивно. Свидетелства, че има различни протоколи – катетърът може да се махне веднага, може да се задържи 24 часа, или 72 часа, но задържали катетъра 72 часа по нейна препоръка. Сочи, че според състоянието на пациента се преценява дали може да се започне първо медикаментозно при запушване на дебелото черво – да се дадат лаксативи или да се направят клизми – това би било първата стъпка, но ако се установи, че е спешно състояние, или нещо, което е от известно време, тогава се пристъпва към операция. Сочи, че ако котето не се е изхождало повече от 5 дни, след 5-ия ден би започнала да се притеснява и да проследява ситуацията. Изслушан е и свидетелят Д. Н. П. – ветеринарен лекар в клиника „Провет“, който свидетелства, че приел за лечение коте М. на 22.06. Сочи, че стопанката отишла с котето М. около 21:00 ч. и котето било с много тежка анемия, като го уведомила, че котката е оперирана в друго лечебно заведение и е извършвано колонотомия - отваряне на дебелото черво и евакуиране на всичките изпражнения. Свидетелства, че ищцата му показала кръвни изследвания, от които се установява тежка анемия, поради което предприел спешно кръвопреливане и направил ехографско изследване, защото раната от операцията била силно възпалена. При ехографското изследване се установила свободна перитонеална течност и силно възпалени подкожни мазнини, поради което поставил венозни антибиотици, заради самото възпаление. Това се случило на 22.06. Сочи, че на 23.06 стопанката дошла повторно и пациентът бил с влошено общо състояние, затова решил да пусне кръвни изследвания, като по време на кръвните изследвания котката се влошила и починала. Започнали реанимация на пациента, което отнело около 10-15 минути, но за съжаление сърдечна и дихателна система отказали, поради сепсиса, който бил настъпил. Излага пред съда, че за установяване на задържаните фекални маси, ехографското изследване не е „златен стандарт“, но ако има сериозна обструкция, или запушване, ще се разбере, защото има задръжка по тънки черва и стомах. Счита, че по принцип рентгена е „златен стандарт“, но и при ехографията се вижда, когато е налице задържане. Сочи, че де факто ищцата е насочена от другата клиника за кръвопреливане при тях, тъй като иамт налична кръв и пациентът е по спешност. Сочи, че това, което му споделила стопанката, е че хирургът е пипнал котката и е казал, че спешно трябва да се оперира, като не му е споделяла в другата клиника да са правени специални изследвания. Излага пред съда, че при оплаквания, че котка не се храни и изхожда по голяма нужда – първото, което трябва да се направи е палпация, защото котките са малки и тяхната коремна стена не е толкова напрегната и може с една ръка да се опипа всичко, включително дебело черво и пикочен мехур. Сочи, е при котки със запушено дебело черво и натрупване на маси, това състояние се напипва много лесно. Споделя, че има много пациенти, които по 4-5 дни без никакъв проблем изкарват без изхождане по голяма нужда – хранят се, не повръщат, но когато вече много се натрупа фекална маса и се изпълни целият корем, тогава се влошава общото състояние, спират да се хранят и започват да повръщат. В производството по делото е прието заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-ветеринарномедицинска експертиза. Вещото лице е работило с всички представени по делото медицинско документи за осъществените прегледи на коте М. при ответника. Вещото лице изяснява, че за прегледа на ••• г., че всеки ветеринарен лекар, който работи с котки, може лесно да установи уголемен пикочен мехур чрез метода „палпация“, защото коремната стена при котката е много по-тънка в сравнение с другите животни. Счита, че в случая правилно е било взето решението по спешност първо да се евакуира урината чрез поставяне на катетър, поради опасност от руптура /разкъсване/ на пикочния мехур. Предполагаемата уринарна обструкция /запушване/ е била преодоляна чрез катетъра и урината успешно е била евакуирана навън. Изяснява, че същия ден са били направени кръвни и изследвания - биохимичен анализ, морфологичен анализ - пълна кръвна картина, като въпреки видимите отклонения в различните показатели, резултатите от тези изследвания не могат да се вземат за достоверни, защото при задържане на урина, отпадните продукти се натрупват в кръвта и променят нейният състав. По отношение на прегледа на ••• г. от ветеринарния лекар Д. Г.-Т., вещото лице е посочило, че симптомите, с които е бил приет котаракът, са били същите – невъзможност за уриниране и изхождане по голяма нужда. Сочи, че е направено е било ехографско изследване на пикочен мехур, ляв и десен бъбрек, далак, черен дроб и стомах, от което не се установяват никакви отклонения при ехографското изследване с изключение на уголемения пикочен мехур, който много ясно се вижда, че е препълнен с урина на представените по делото файлове. Сочи, че е направено и изследване на урината с резултати, отразени в клиничен протокол- в изследвания седимент на урината са установени калциеви оксалати, ниско рН-5 и Leu +++ /левкоцити – характерни за инфекция на пикочните пътища/. При клиничния преглед, който е бил извършен от ветеринарния лекар чрез палпация /напипване, опипване/ на корема отново е бил установен твърд и болезнен пикочен мехур, тоест симптомите, с които е било прието котето „М.“, са се потвърдили. Отново е бил поставен катетър, поради опасност от руптура /разкъсване/ на пикочния мехур. В заключение вещото лице е посочило, че с оглед симптомите, с които е бил приет за преглед котаракът „М.“ на дата ••• г. и ••• г. във ветеринарна клиника „Провет“, както и от направените там клинични прегледи, резултатите от изследване на урината и ехографското изследване от дата ••• г., че първоначално поставената диагноза на котарака М. от двамата различни ветеринарни лекари, които работят във ветеринарна клиника „Провет“ е правилна и точно поставена. Вещото лице е приело, че котаракът „М.“ е имал обструкция /запушвания/ на уретрата и предразположеност за бъдещи такива, поради което с цел да има нормално уриниране в бъдеще, е била необходима да се извърши операция за нов отвор за уриниране, за да се решат кардинално проблемите със задържането на урина в пикочния мехур, евентуални възпаления на пикочните пътища, обструкция /запушване/ на уретрата и да се запази здравето на котарака „М.“. Вещото лице подробно е посочило каква е предписаната терапия на котето при проведеното лечение от ••• г. до ••• г., като е посочило, че са давани антибиотици и противовъзпалителни. Дадено е заключение, че поставената диагноза на котарака „М.“ във ветеринарна клиника „Провет“, а имено обструкция /запушване/ на уретрата на база клинични прегледи, ехографско изследване, изследване на кръвта и урината, предприетото лечение от лекуващите лекари на дати ••• г., ••• г., ••• г. и ••• г. е било напълно адекватно и правилно. Същото е посочено и за дати ••• г. и ••• г., когато котаракът „М.“ е бил приет по спешност във ветеринарна клиника „Провет“ но с други симптоми и влошено общо състояние, след интервенция в друга ветеринарна клиника, като животното е лекувано за следоперативна инфекция - остър перитонит. Тази нова диагноза се потвърждава от ехографското и рентгеново изследване на тези дати. Използвани са други антибиотици - широкоспектърни, антибактериални в комбинация с противовъзпалително, кортикостероидно средство, но въпреки усилията и грижите, положени във ветеринарна клиника „Провет", котаракът умира. Вещото лице е установило, че преди приемането на котето по спешност на ••• г., на ••• г. котаракът е претърпял оперативна интервенция по отстраняване на фекални маси – колонотомия/ентеротомия в друга ветеринарна клиника – съгласно приложен клиничен протокол, издаден на ••• г. във връзка с лекуването и престоя на котка с име „М.“ във ветеринарна клиника К. в.. Установило е, че Д. Н. П. е бил информиран за тази операция в другата ветеринарна клиника и тези данни са били отразени в клиничен протокол – амбулаторен, издаден на 2025-06- 22/20:35:04 от ветеринарна клиника „Провет”, като в този ден е предприето преливане на кръв на животното, поради силно изразената анемия, и е било направено ехографско изследване на ляв и десен бъбрек, далак и черен дроб, като при изследването на далака се вижда тъмно /черно/ оцветяване между кожата и перитонеума на коремната стена. Вещото лице е посочило, че това оцветяване представлява перитонеална течност - трансудат, ексудат или гной, характерни при възпаление. Изяснено е, че при последното посещение на дата ••• г. котаракът „М.“ е приет в много тежко състояние и за съжаление умира по време на извършване на ветеринарномедицинска манипулация. На същата дата е била взета кръв за биохимичен анализ и е направено рентгенографско изследване, от което се вижда отново същата перитонеална течност - трансудат, ексудат или гной, характерни при възпаление, която е разположена между кожата и перитонеума на коремната стена. Също така на рентГ.та снимка се наблюдава, че има и удебеляване на коремната стена вследствие на възпаление на мястото на операционната рана. Вещото лице е дало заключение, че от направеното ехографско изследване на дата ••• г. и рентгеново изследване на ••• г. в клиника „Провет“ може да се достигне до извод, че котаракът с име „М.“ е починал вследствие на тежка следоперативна инфекция — остър перитонит с последващ сепсис на целия организъм и тези факти доказват, че няма връзка между първоначалната поставена диагноза, лекуването и смъртта на котарака във ветеринарна клиника „Провет“, доколкото няма данни да е била извършвана оперативна намеса в тази клиника. Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание последното е изяснило, че никъде не се установява от материалите по делото за наличие на запушване с фекални маси, като от другата ветеринарна клиника – К. В. има един клиничен протокол, т.е. крайно недостатъчна ветеринарномедицинската документация, и не се установява каква е била причината за извършване на тази операция, няма никакви данни, т.е. можело е да се пробва с медикаменти, чрез използване на клизма, имало е и други методи преди да се стигне до тази операция, но няма данни. Уточнило е, че от ехографското изследване, което е представено по делото няма данни за запушване на дебелото черво с фекални маси, т.е. има нормално количество фекални маси, които са обозначени в бялото на снимката – в правото черво към края. В съдебната практика понятието „лекарска грешка“ е дефинирано като всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания, консултации, лечение и др. медицински дейности, което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане. Произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за вреди, настъпили при и по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди за пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на работата, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Именно поради това, когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. В съдебната практика на Върховния касационен съд, Гражданска колегия е даден отговор на въпроса кое действие или бездействие на лекар/специалист по здравни грижи е противоправно. Най-често то се определя като действие или бездействие, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ– чл. 79, ал. 1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област – чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ – качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86, ал. 1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал. 1 ЗЗ. Деянията, които противоречат на посочените изисквания могат да се изразяват в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение и др. Така установената практика следва да бъде съобразена и при наличие на ветеринарномедицински деликт. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 2, т. 12 от Закона за ветеринарномедицинската дейност ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика, спазват изискванията за добра ветеринарномедицинска практика и професионалната етика на ветеринарния лекар. В случая от събраните в производството по делото доказателства се установява, че на ••• г. котето „М.“ е постъпило с оплаквания за липса на уриниране и изхождане, като е лекувано в периода от ••• г. до ••• г., като е приложена медикаментозна терапия – антибиотици и противовъзпалителни, и на два пъти е поставен катетър за евакуиране на урината. При осъщественото лечение лекарите са се съсредоточили по отношение на установения проблем с уринирането и задържането на урина, която поради опасност от разкъсване, прави състоянието на пациента спешно. От показанията на свидетелите А. Г. и К. Г. – Т. се установява, че последните са осъществили преглед на пациента чрез палпация и ехография, като не са осъществявани други изследвания и рентгенография. И двамата свидетели излагат пред съда, че ищцата е споделила, че котето не се изхожда и по голяма нужда, но при прегледа и при палпация не са установили задържане на фекални маси, поради което са се насочили и са предприели лечение по отношение на задържането на урина. Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебна ветеринарномедицинска експертиза е, че предприето лечение е било правилно и адекватно с оглед поставената диагноза, а именно - обструкция /запушване/ на уретрата. Вещото лице е уточнило, че задържането на фекални маси е установимо и при проста палпация, като по делото не са налице данни към момента на осъщественото лечение да е било налично такова задържане. В този смисъл в откритото съдебно заседание вещото лице посочва, че от ехографското изследване, което е представено по делото няма данни за запушване на дебелото черво с фекални маси, т.е. има нормално количество фекални маси. Т.е. от данните по делото се установяват твърденията на ищцата, че е споделила за наличие на проблем при котето с изхождане и по голяма нужда, освен при уриниране. От показанията на всички изслушани в производството по делото свидетели се установява, че последните не са установили да са задържани фекални маси и са се насочили към отстраняване на по наложителния проблем, като и тримата свидетели споделят, че при липса на изхождане повече от 5-6 дни това състояние би било притеснително. Установява се, че ищцата е посещавала ответната ветеринарна клиника в период от 5 дни – от ••• г. до ••• г., като при двама медицински специалисти е споделила, че има проблем с изхождането на котето и по голяма нужда. Т.е. по данни на лекарите, осъществили прегледите това състояние вече е било притеснително и е била налице нужда от съответно проследяване, въпреки липсата на задържани фекални маси. Въпреки това не е предприето медикаментозно лечение на този проблем с предписване на съответните медикаменти, които да улеснят изхождането и да предотвратят задържането на фекални маси. От представения по делото клиничен протокол от ••• г., издаден от С. П.а, се установява, че котето е прието в друга клиника с оплакване за невъзможност за дефекиране на ••• г., като предходните дни е имал затруднения с уринирането и е катетаризиран. Установено е, че на ••• г. е извършена операция – ентеротомия, като котето е с влошено общо състояние, повръщане и висока температура. Между страните не е налице спор, че оперативната интервенция е осъществена във ветеринарна клиника К. В., като в този смисъл са твърденията на ищцата в уточнителната молба от 14.08.2025 г., че е изпращала покана за доброволно изпълнение и до друга клиника, отношенията с която са уредени доброволно. В този смисъл протоколът е изискан и представен от трето по делото лице К. В. с молба от 31.03.2025 г. Т.е. установява се, че два дни след приключване на лечението при ответната клиника, котето постъпва в друга, в която е установено, че котето е с невъзможност за дефекиране и е предприето оперативно лечение. Същевременно от заключението на вещото лице се установява, че причината за смъртта на котето е тежка следоперативна инфекция — остър перитонит с последващ сепсис на целия организъм. Т.е. установява причината за смъртта на домашния любимец на ищцата е извършена операция по евакуация на фекални маси и настъпили след това усложнения. Установява се от представените по делото доказателства, че такава операция е извършена, но не по препоръка на ветеринарите от „Провет“ ООД, а в друга клиника - К. В.. В този смисъл е представен клиничен протокол от ••• г. Т.е. установява се, че пряката причина за смъртта на котето е осъществената в друга клиника операция и настъпилите след това следоперативни усложнения и сепсис, за които ответното дружество няма принос. По отношение на осъщественото лечение след осъществяване на оперативната интервенция, а именно на ••• г. и на ••• г., се установява, че котето е лекувано за следоперативна инфекция - остър перитонит, като осъщественото лечение е адекватно, но котето не е успяло да бъде спасено, поради тежкото му състояние и наличието на сепсис. Съдът намира, че при изследване на причинно-следствената връзка между смъртта на котето и осъщественото лечение, следва да бъдат взети предвид всички факти по делото и установеното наличие на споделен от ищцата проблем при изхождане на котето по голяма нужда и липса на каквито и да е предприети действия от страна на лекуващите лекари по отношение на този проблем. Според съда е налице непълно поставена диагноза и липса на предприети превантивни мерки, за да не се достигне до задържане на фекална маса, предвид установената невъзможност за изхождане на котето за период от 5 дни, в които последното е посещавало ответната ветеринарна клиника. По отношение на причинно-следствената връзка в съдебната практика на ВКС са дадени подробни разяснения, които следва да бъдат съобразени от настоящия съдебен състав. В този смисъл в Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о., ГК е разяснено следното: „Причинната връзка е философска категория и общото понятие за нея е създадено от философската наука, но то е валидно за всички науки, включително и за правната. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т. е. условие, без което вредата не би настъпила. И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях. Следователно, най-напред се прилага теорията за еквивалентността, въз основа на която следва да се отсеят тези фактори, без които вредата не би настъпила. Това обаче не е достатъчно, за да се реши въпроса дали има причинна връзка между деянието и вредата. Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Става дума за така наречената теория за адекватната причинна връзка, известна още като теория за относимата причина. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т. е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. Теорията за адекватната причинна връзка позволява извършването на преценка дали дадено деяние е причина за дадена последица. То не е причина, ако е напълно негодно да предизвика настъпилия резултат. Същевременно е необходимо да се има пред вид още едно важно обстоятелство. Преди да се осъществи в действителността, вредата като закономерна, необходима последица от деянието, следва да съществува като реално възможна или преди да настъпи следствието вредата съществува като вероятност, като потенциална възможност. Затова от значение са не само действията или бездействията, които превръщат тази реална възможност в действителност, но и тези, които създават реалната възможност. Затова при изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не бива да се приема за дадена. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване, трябва да се види, дали те създават конкретна, реална възможност за това или я превръщат в действителност. В обобщение причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствената-връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т. е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата.“ В правната теория и съдебната практика се приема, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Възможно е обаче, деянието да не е единствената причина за резултата, т. е. вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. В подобни случаи причинният процес не може да се изследва само с оглед на последния елемент в каузалната верига, а следва да се преценява възможността, която комплексно създават всички условия и връзката им с настъпването на вредата (вж. – проф. П. Г., „Деликтно право“, стр. 107 и сл., Решение № 1132/16.11.1992 г. по гр. д. № 1336/1991 г., IV г. о., Решение № 228/19.01.2016 г. по гр. д. № 6774/2014 г., III г. о., Решение № 9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о. на ВКС и др.). Предвид изложеното съдът намира, че осъществените от лекуващите ветеринарни лекари при ответника действия и лечение не са пряка причина за настъпване на смъртта на котето. Налице е обаче поведение, което следва да се приеме като предприето в разрез с установените медицински стандарти, доколкото въпреки споделено от ищцата за състоянието на котето – липса на изхождане и по голяма нужда, не са предприети действия по поставяне на евентуална диагноза, установяване на проблема и лечение, което да предотврати задържането на фекални маси, установено два дни по-късно в друга клиника. В този смисъл е налице принос на ответната ветеринарна клиника, който е в малък обем с оглед цялостната причинно-следствена връзка и следоперативна инфекция след операция в друга клиника. Този принос съдът определя на 20 % и следва да бъде съобразен единствено при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Работодателят отговаря по чл. 49 ЗЗД само за обезщетяване на тези вреди, които представляват действителните, подлежащи на репарация. Допринасянето от другия причинен фактор – следоперативни усложнения и сепсис, следва да се съобразят при определяне на обезщетението, което трябва да се намали с този каузален принос, находящ се извън условията, при които е била изпълнявана възложената от работодателя трудова дейност на лекуващите лекари. Това не е съпричиняване по смисъла на закона, което визира човешко поведение, а причинен процес извън такова поведение за последиците, за които ответната ветеринарна клиника не следва да отговаря. Затова, съдът приема, че след определяне размера на сумите, предназначени за репариране на неимуществените вреди, същите следва да се коригират като се приспадне приноса на другата ветеринарна клиника, в която е осъществена неуспешната операция, определен от съда на 80%, като причина за крайния летален изход. Приносът на изпълнителя на възложената работа съдът определя на 20%, като отговорността за последния следва да се поеме в процеса от възложителя на работата. По отношение на исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – сторени разходи за лечение на котето при ответника, последната е изцяло неоснователна. Това е така, доколкото безспорно се установява и в този смисъл е заключението на вещото лице, че лечението на другия проблем на котето, свързано с уринирането, е било правилно проведено и адекватно. Лечението във връзка с поставената диагноза - обструкция /запушване/ на уретрата, е било успешно, поради което всички сторени разходи за заплащане на медикаменти, прегледи и ветеринарномедицински процедури, са дължими от ищцата предвид липсата на противоправно поведение във връзка с лечението на така установения проблем. Разходи във връзка с назначено лечение на установената невъзможност за изхождане не са сторени от ищцата, като именно това съдът възприема като проблем при осъщественото лечение. Т.е. липса на пълно диагностициране и превенция, а не неправилност на предприетото лечение и диагностициране на другия по-спешен проблем, което е било напълно адекватно и съобразено с установените медицински практики. По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от 250 лв. за изпращане на покана за доброволно плащане, съдът намира, че последната е неоснователна – с оглед данните по делото за наличие на адекватност на лечението с оглед поставената диагноза и наличието на изключително малък принос на ответната клиника. Тези вреди не се намират в пряка причинно-следствена връзка. При определяне на размера на неимуществените вреди, съдът изхожда от критериите за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД. Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В производството по делото не се спори, че починалото коте е било отглеждано от ищцата като неин домашен любимец, с грижа и любов, която се предполага. Преждевременната загуба на домашен любимец е безспорно свързана с неприятни изживявания и тъга. Установява се, че ищцата се е чувствала в безизходно положение, доколкото въпреки положените от нея усилия домашният й любимец е загубил живота си, вследствие на неочаквано влошаване на здравословното му състояние. В този смисъл от заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза се установява, че емоционалното и психологичното състояние на ищцата, вследствие на боледуването и загубата на котето се определя като неудоволствено, негативно, принудително и нежелано от нея. Вещото лице е посочило, че за период от време ищцата е имала изживявания, свързани с непреодолимата загуба на домашния любимец, които интензивно са владеели съзнанието и ежедневието й, те са били в рамките на нормалпсихологичното и не са преминали граници, които да налагат по спешност преодоляване чрез намеса на специалисти - медикаментозно лечение, кризисна интервенция. Дадено е заключение, че състоянието на тревожност е свързано с актуално събитие в процес и неясен изход от него, като на етапа на изследването се наблюдава непримиримост относно случилото се и е налице декларирана организирана борбеност за постигане на справедливост на фона на нейните собствени възприятия, чувства, мисли, мироглед, ценности. Съдът намира, че претендираното от ищцата заместващо обезщетение от 1 500 лв. е справедливо. Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение - признаване, че действията на деликвентите са противоправни, и ангажиране отговорността им, респективно тази на възложителя на работата им, за причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не бива да служи за обогатяване. С оглед установения принос на ответната ветеринарна клиника от 20 % следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от 300 лв., като исковата претенция се отхвърли за разликата до пълния й предявен размер от 1 500 лв. По отношение отговорността за разноските: С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищцата. Ищцата е сторила разноски, както следва: сумата 93, 07 лв. (47, 59 евро) за заплатена държавна такса, сумата от 650 лв. (332, 34 евро) – заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 400 лв. (204, 52 евро) – депозит за съдебно ветеринаромедицинска експертиза и сумата от 312, 23 евро депозит за психологична експертиза. С оглед уважената част от иска от общо сторените разноски от 896, 68 евро следва по съразмерност да се присъди сумата от 115, 62 евро. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски. Ответникът е доказал заплащането на депозит за призоваване на свидетели от 45 лв. (23 евро). Ответникът е доказал разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 715, 03 евро или 1 398, 48 лв., както следва: на основание Договор за правна защита и съдействие от 01.09.2025 г. сумата от 800 лв., на основание разписка от 21.04.2026 г. сумата от 153 евро, посочени като равняващи се на 300 лв. за проведено заседание след второто и на основание разписка от 11.06.2026 г. сумата от 153 евро, посочени като равняващи се на 300 лв. за проведено заседание след второто. По отношение на размера на претендираното адвокатско възнаграждение е релевирано възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК – в срок. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа минималният размер на адвокатското възнаграждение е от 532, 69 лв. (272, 35 евро) В практиката на СЕС – така Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), се приема, че установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В практиката на Върховния касационен съд – така Определение № 2422 от 18.09.2024 г. по ч. т. д. № 1693/2024 г. на ВКС, II-ро т. о. и Определение № 4683 от 17.10.2024 г. по гр. д. № 3264/2023 г. на ВКС, III-то г. о., се приема, че за да се произнесе по размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 в първата му част вр. ал. 1 ЗАдв., според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и то трябва да е справедливо и обосновано по размер. Приема се, че съдът следва да го определи в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото и обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие - явявания в съдебни заседания, техният брой, представените писмени защити и пр. Производството по делото се характеризира с фактическа и правна сложност, доколкото предмет на установяване в производството по делото е наличие на ветеринарномедицински деликт. Налице е и фактическа сложност, доколкото производството по делото е разгледано и приключило в 5 съдебни заседания, в които са осъществявани процесуални действия по правна защита и съдействие от страна на процесуалния представител на ответника. Въпреки това съдът намира, че общо договореното и заплатена адвокатско възнаграждение от 1 398, 48 лв. е прекомерно. Според съда не следва за четвъртото и петото съдебно заседание да се присъжда адвокатско възнаграждение от по 153 евро на заседание, така договореното е прекомерно. Съдът намира, че следва да се присъди основно договореното адвокатско възнаграждение от 800 лв., както и допълнително такова от 130 лв. за явяване в повече от две съдебни заседание или сумата от общо 930 лв. или 475, 50 евро. С оглед отхвърлената част от исковете от общо сторените разноски от 498, 50 евро следва по съразмерност да се присъди сумата от 434, 22 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва сумите по делото и съдебните разноски да бъдат присъдени в евро при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Така мотивиран, съдът