Решение № 33 от 20.2.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 544/2025 г.

Производство по реда на гл. 33 от НПК. С присъда № 2/15. 04. 2025 г. по НОХД № 55/2024 г. Районният съд в Чепеларе е ПРИЗНАЛ подс. И. И. Г., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че нa 23.08.2020 г. около 22:30 часа, в с. П., община Ч., в съучастие като съизвършител с К. И. И., влязъл в чуждо жилище - къща, ползвана от И. Н. Н., находяща се в с. П., ул. "Х. А." № ••, община Ч., като употребил за това сила, като деянието е извършено нощем и от две лица, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, предл. 1 и 3, във вр. с ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение - да е извършил престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 2, вр. чл. 130, ал. 1 от НК в съучастие с Х. И. Х.. Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подс. И. И. Г., със снета по - горе самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че нa 23.08.2020 г. в къща, находяща се в с. П., ул. "Х. А." № ••, община Ч., в съучастие като съизвършител с К. И. И., причинил лека телесна повреда на И. Н. Н., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е причинена с особена жестокост, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 2, вр. чл. 130, ал. 1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия И. И. Г. едно общо най-тежко наказание в размер на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК Е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия И. И. Г. едно общо най-тежко наказание измежду наложените с настоящата присъда наказание и наказанията с присъди по НОХД № ••••/2021 г. и по НОХД № ••••/2022 г. и двете на Районен съд – П., а именно наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА ГОДИНА. На основание чл.23, ал.2 и ал.3 от НК съдът е ПРИСЪЕДИНИЛ наложеното по НОХД № ••••/2021 г., по описа на РС – П., наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА и наказанието „ГЛОБА“ в размер на 300 лева към определеното най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 57, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС е определен първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 25 ал. 2 от НК е ПРИСПАДНАТО от изпълнението на общото най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № ••••/2021 г. ,по описа на РС - П.. Съдът е ПРИЗНАЛ подс. К. И. И., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че нa 23.08.2020 г. около 22:30 часа, в с. П., община Ч., в съучастие като съизвършител с И. И. Г., влязъл в чуждо жилище - къща, ползвана от И. Н. Н., находяща се в с. П., ул. "Х. А." № ••, община Ч., като употребил за това сила като деянието е извършено нощем и от две лица, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, предл. 1 и 3, във вр. с ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 54 от НК и му е НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение - да е извършил престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 2, вр. чл. 130, ал. 1 от НК в съучастие с Х. И. Х.. Съдът е ПРИЗНАЛ подс. К. И. И., със снета по-горе самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че нa 23.08.2020 г. в къща, находяща се в с. П., ул. "Х. А." № ••, община Ч., в съучастие като съизвършител с И. И. Г., е причинил лека телесна повреда на И. Н. Н. - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е причинена с особена жестокост, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 2, вр. чл. 130, ал. 1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия К. И. И. едно общо най-тежко наказание по сформираната съвкупност, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, като същото следва да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е ПОСТАНОВИЛ подс. К. И. И., със снета по делото самоличност, да изтърпи отделно и наказанието, наложено му по НОХД № ••••/2017 г. по описа на Районен съд - П. с присъда № 85 от 03.04.2018 г., влязла в законна сила на 27.06.2019 г., а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при първоначален ОБЩ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът е признал подс. Х. И. Х., със снета по делото самоличност, ЗА НЕВИНЕН в това, че нa 23.08.2020 г. около 22:30 часа, в с. П., община Ч., в съучастие като съизвършител с И. И. Г. и К. И. И., и двамата от гр. П., да е влязъл в чуждо жилище - къща, ползвана от И. Н. Н., находяща се в с. П., ул. "Х. А." № ••, община Ч., като употребил за това сила като деянието е извършено нощем и от три лица, поради което го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото против него обвинение по чл. 170, ал. 2, предл. 1 и 3, във вр. с ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и веществени доказателства. С решение № 34/02.12.2025 г. по ВНОХД № 142/2025 г. Смолянският окръжен съд е потвърдил присъда № 2/15. 04. 2025 г. по НОХД 55/2024 г. В Пловдивския апелативен съд е депозиране искане от защитника на К. И. за възобновяване на въззивното дело и отмяна на решение № 34/02.12.2025 г. по ВНОХД № 142/2025 г. и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. Като алтернативна позиция се прави искане за признаване осъдения за невинен и оправдаването му по двете обвинения. Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното: ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО. При разглеждане на делото от въззивния съд, пред когото е било образувано ВНОХД 142/2025 г., по описа на Окръжен съд - Смолян, е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 2 вр. ал. 3 т. 2 НПК. Въззивното производство е било образувано и по жалба на защитника на подсъдимия /тогава/ К. И., която първоначално е била бланкетна и е депозирана на 16. 04. 2025 г. След това са представени писмени бележки от страна на защитника на подсъдимия К. И., на 10. 06. 2025 г., които на практика представляват допълнение към въззивната жалба по смисъла на чл. 320 ал. 4 НПК. След постъпване на делото в съда, на 30. 07. 2025 г., е изготвено разпореждане № 139/31. 07. 2025 г. от съдията докладчик по делото. Това разпореждане очевидно е имало за цел да обсъди въпросите, регламентирани в чл. 327 НПК, според която разпоредба съдът се произнася по искане за събиране на доказателства, включително за необходимостта от разпит на подсъдимия, допускане на нови свидетели или преразпит на разпитани вече свидетели и вещи лица. Тъй като въззивният съд заседава в състав от трима съдии в това производство следва да участва целият въззивен съдебен състав. В конкретния случай въпросите, регламентирани в чл. 327 НПК, са били решени еднолично от председателя на състава, което е процесуално недопустимо. Действително в жалба от страна на защитата на подс. К. И. не са били направени доказателствени искания, но това не е освобождавало съда да обсъди всички въпроси, включени в хипотезата на чл. 327 НПК, от целия състав и тогава дори да се стигне до същия извод, че не следава да се допускат нови доказателства, да се постанови съответното определение. Ненужно във въпросното разпореждане е възпроизведено съдържанието на всички въззивни жалби включително и тази, депозирана чрез защитника на К. И., както и е неясно по какъв процесуален ред по НПК е обявено на страните, „чрез пълномощниците им“ въпросният „проект за доклад по делото“ и след като е разпоредено връчването му на прокуратурата, защитниците и повериника, както и на ОЗ Охрана – С., това не е сторено и по отношение на подсъдимите, като самостоятелна страна в съдебното производство, съгласно чл. 253 НПК. Прецизността изисква да се отбележи, че във въпросното разпореждане е пропуснато да се посочи необходимостта от призоваване на подс. К. И., който пропуск е бил коригиран от Служба „Деловодство“ своевременно и призовка е изпратена за насроченото съдебно заседание на 24.09.2025г., като касационната инстанция не може да посочи на кой лист се намира тя, понеже по неясно какви причини въззивното дело не е прономеровано в съотвествие с изискванията на чл. 82 ал.6 от ПАС. В съдебното заседание, в което е проведено въззивното производство на 06. 11. 2025 г., за което е изготвен протокол с рег. № 129/10. 11. 2025 г. е участвал целият въззивен съдебен състав по ВНОХД 142/2025 г., в което заседание не е отстранен пропускът, който е направен при едноличното разглеждане на въпросите по чл. 327 НПК. Прецизността изисква също да се отбележи, че в определението по даване ход на делото съдът е открил „фазата на съдебното дирене“. В конкретният случай в това определение единствена констатация е, че няма направени искания за нови доказателства по делото, но съдът отново не се е произнесъл дали такива се налагат, за да се приеме, че се санира допуснатото нарушение в изготвеното разпореждане от съдията докладчик с рег. № 139/31. 07. 2025 г. Отделен е въпросът, че никакво съдебно дирене не е провеждано във въззивната инстанция /очевидно става въпрос за стадия съдебно следствие/, а единствено е взето становището на страните имат ли искания за събиране на доказателства. Освен това, правната доктрина отдавна е изяснила, че наказателният процес се състои от две фази – това са досъдебна и съдебна. Всяка от тези фази се състои от отделни стадии, поради което и диспозитивът на посоченото определение е терминологично неточен. Основното съществено процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд, е свързано с липсата на мотиви, досежно наведените доводи от страна на защитата на подсъдимия К. И.. В допълнението към въззивната жалба защитата е направила възражения в две основни насоки: Първо, по отношение на фактическата обстановка, като е направено възражение, че първостепенният съд е възприел изцяло и безкритично фактическата обстановка по изготвения обвинителен акт. Второто направление на доводите във въззивната жалба са свързани с приложение на правото. В подкрепа на тези доводи защитата пространно е изложила становище относно оценката на доказателствения материал и главно обсъждане защитната теза на подс. К. И., съпоставяйки обясненията на останалите подсъдими И. Г. и Х. Х., включително и показанията на самия пострадал И. Н. и свидетеля И. К.. Тези възражения не са обсъдени в мотивите към решението на въззивната инстанция. Всъщност, самата структура на решението показва, че в десет страници от него са преповторени становищата в депозираните жалби пред въззивната инстанция, което не е било нужно да се прави в този обем. След това е изложена фактическата обстановка, като е направен подробен преразказ на показанията на разпитаните свидетели, след което са възпроизведени заключенията на вещите лица. Аналитичната дейност на Смолянския окръжен съд се е изразила единствено на страница 15 от въззивното решение където декларативно е посочено в абз. 2, че съпоставяйки показанията на пострадалия И. Н. с другите доказателства, районният съд правилно е приел, че те са еднопосочни, непротиворечиви и в синхрон с показанията на св. П. Д., св. А. Б. и св. Г. Б.. Също декларативно е изразено становище, че неоснователно е възражението на защитата на подс. И. Г. и подс. К. И., че нямало влизане на сила в жилището на пострадалия. Въззивният съд не е направил никакъв анализ на доказателствата, за които във въззивната жалба защитата на подс. К. И. твърди, че има противоречия и не е изложил съображения, въз основа на които да се проследи начинът, по който е формирана неговата воля, респ. спазени ли са изискванията, регламентирани в чл.13 и чл.14 НПК. Във всички случаи въззивната инстанция дължи собствен анализ на събраните по делото доказателства, възраженията на страните следва да бъдат обсъждани всестранно и пълно и да се изложат ясни и убедителни мотиви дали те се приемат или не, независимо, че в случая би могло да се стигне до същия правен извод. Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че е налице съществено процесуално нарушение и е основателен доводът на защитата, които се развива в производството по възобновяване, според който е налице касационно основание за отмяна на съдебния акт, тъй като не е извършен анализ на събрания доказателствен материал всестранно и обективно. Налице е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 2 вр. ал. 3 т. 2 НПК за отмяна на атакуваното въззивно съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на допускане на доказателства, посочени в чл. 327 НПК в частта, касаеща К. И.. Дори да се прецени, че действително в хода на първоинстанционното производство фактическата обстановка е изяснена и са събрани всички релевантни към изясняване на случая доказателства, това производство трябва да бъде проведено в законен състав на съда. При новото разглеждане на делото, макар и да се стигне до същите правни изводи, е необходимо съдът да изложи ясни, убедителни и подробни съображения, относно всички направени доводи от страна на защитата. Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд и