Решение № 78 от 20.5.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 48/2026 г.

Подадена е въззивна жалба от "ТРЕЙД СТИЛ" АД чрез пълномощник адв. П. Г. от АК-Русе, против решение №163/26.11.2025г., постановено по търговско дело №168/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е отхвърлен предявения от "ТРЕЙД СТИЛ" АД, ЕИК 117670020, със седалище гр. Русе, иск да бъде осъдено "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД, ЕИК 201398872, със седалище гр. Варна, да му заплати сумата общо 33097.04 лева с ДДС, от която 13775.35 лева с ДДС - платена сума за цена на достъп и 19321.69 лева с ДДС - платена сума за цена на пренос, получени от ответника за периода от месец май 2019 г. до месец декември 2019 г., с които неоснователно се е обогатил, заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото. В уточнение към жалбата от 10.02.2026г. се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съществени процесуални правила. Твърди се, че ищецът получава ел. енергия по изцяло негови съоръжения – от килия 20KW в ЗРУ на ТЕЦ Русе по собствен кабел до собствена ЦРП. Това обстоятелство е установено както от назначената по делото експертиза, така и от влязлото в сила решение по т.д. 429/2008г. на ВОС. Излага, че получените от ответника суми за достъп и пренос за периода от месец април 2019 г. до месец декември 2019 г. са платени при начална липса на основание, въпреки сключените договори. Излагат се доводи, че ищецът не може да сключи договор с ТЕЦ Русе, защото той е производител, а не лицензиран оператор за пренос на ел. енергия. Сочи, че ОС-Русе не се е съобразил със СПН на влезлите в сила решения с праводателите на страните. Въззиваемото дружество "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД, представлявано от адв. Е. К. от АК-Русе, е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Излага, че страните са обвързани от сключения на 20.08.2013г. договор, изменян с допълнителни споразумения. Позовава се на разпоредбите на чл.82, чл.104 и чл.119 от ЗЕ. Излага, че таксите за достъп и пренос са дължими от ищеца по силата на договорната връзка между страните. Налице е и нормативно основание за заплащане на цена за достъп и пренос. В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание "ТРЕЙД СТИЛ" АД се представлява от адв. П. Г. от АК-Русе, който поддържа въззивната жалба и отправя искане за присъждане на разноски. В представената в съдебно заседание писмена защита по същество се излагат доводи за основателност на въззивната жалба. Въззиваемото дружество се представлява от адв. Е. К. от АК-Русе, която моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна: Производството пред ОС-Русе е образувано по предявен от "ТРЕЙД СТИЛ" АД против "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че в периода от месец май 2019 г. до месец декември 2019 г. между него и “Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД - Варна, чийто правоприемник е ответника, е действал договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги № ПКСП-262 от 20.08.2013 г., съгласно който “Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД се е съгласило да му предоставя освен електрическа енергия и мрежови услуги, включващи достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, както и всички добавки за съответния ценови период, в т. ч. за отдадена и/или използвана реактивна електрическа енергия. За посочения период за мрежови услуги по осем броя фактури заплатил на праводателя на ответника общо сумата 33097.04 лева с включен ДДС, от която 13775.35 лева за достъп средно напрежение и 19321.69 лева за пренос средно напрежение. Счита, че не дължи тези суми и че “Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД неоснователно се е обогатило с тях, тъй като в периода през месеците май 2019 г. - декември 2019г. е получавал електроенергия чрез собствена централна разпределителна подстанция, която е захранвана чрез кабел и килия директно от ТЕЦ - Русе. Тези съоръжения не са собственост, не са включени в активите, не се ползват и поддържат от ответника, а поддръжката, ремонтът и съхранението им са за сметка на ищеца. Сумите за достъп и пренос на електроенергия, които законът предвижда да бъдат плащани на доставчика, не се следват на ответника, защото мрежата е негова собствена или му е предоставена за оперативно управление и поддръжка. Сочи, че страните са правоприемници на страните по ТД № 429/2008 г. на Варненски окръжен съд (ВТД № 164/2009 г. на Варненски апелативен съд, ТД № 992/2009 г. на ВКС, ТК, първо отделение), по което е разрешен преюдициалният въпрос за собствеността на подстанцията и начина на захранването й от ТЕЦ - Русе. През 2011 г. е придобил чрез покупко-продажба Централната разпределителна подстанция. Моли, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата общо 33097.04 лева с ДДС, от която 13775.35 лв. с ДДС - платена сума за цена на достъп и 19321.69 лева с ДДС - платена сума за цена на пренос, получени от ответника за периода от месец май 2019 г. до месец декември 2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото. Ответникът “Енерго-Про Енергийни услуги” ЕАД гр. Варна (ЕПЕУ) с писмен отговор оспорва предявения иск по основание и размер. Заявява, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, обективирано в Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група № ПКСП-262/20.08.2013 г., както и шест последователни допълнителни споразумения, съгласно които между страните са установени договорни отношения относно покупко-продажба на електрическа енергия, достъп до електро разпределителната мрежа и пренос през електроразпределителната мрежа на количества електрическа енергия за стопански обект на ищеца в гр. Русе, заведен под клиентски № ••••••••••, абонатен № 1214046 - “Трейд стил” АД, кодов № 32Z4700012140461. С Допълнително споразумение № ПКСП-262#4 от 16.06.2015 г., считано от 01.06.2016 г. договорът се променя на Договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги. Счита за ирелевантно твърдението на ищеца относно собствеността на ел. съоръженията. Заявява, че освен договорно, налице е и нормативно основание за заплащане от клиентите на цена за пренос и на цена за достъп, като компоненти на стойността на доставената електроенергия, във връзка с което развива правни съображения, основани на разпоредби на ЗЕ и на Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), в редакцията им към исковия период. Твърди, че ищецът дължи заплащане на посочените мрежови услуги, поради наличие на облигационна връзка между страните и поради нормативно установени задължения за потребителя, без ползването на които мрежови услуги би било невъзможно неговият обект да бъде електроснабден. Оспорва твърдението на ищеца, че е собственик на присъединителните съоръжения, като възразява, че същите са присъединени към разпределителната мрежа и захранването на ищеца се осъществява от кръг преносна мрежа разпределителна мрежа – собствени съоръжения, поради което последните не могат да се разглеждат като “мрежа” по смисъла на нормативните актове, регулиращи преноса, достъпа и продажбата на електрическа енергия. Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВТАС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма. На 06.08.2013г. между „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД и „Трейд Стил“ АД е сключен Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група ПКСП-262/20.08.2013г., ведно с приложения № 1, № 2 и № 2а. Сключени са и допълнителни споразумения, както следва: Допълнително споразумение № ПКСП-262#1/02.07.2014 г.; Допълнително споразумение № ПКСП-262#2/30.12.2014 г.; Допълнително споразумение № ПКСП 262#3/19.06.2015 г.; Допълнително споразумение № ПКСП-262#4/16.06.2016 г.; Допълнително споразумение № ПКСП- 262#5/05.10.2016 г.. Не е налице спор, че по осем фактури с № № 0415265979/13.05.2019г., 0415285267/11.06.2019г., 0415295281/12.07.2019г., 0415326933/23.08.2019г., 0415343106/13.09.2019г., 0415366597/14.10.2019г., ••••••••••/14.11.2019г., 0415404287/18.12.2019г. ищецът е заплатил на праводателя на ответника цена на достъп и пренос за периода май - декември 2019г. общо 33097.04 лева с ДДС, от които 13775.35 лева с ДДC за цена на достъп средно напрежение и 19321.69 лeва с ДДC за цена на пренос средно напрежение. Между страните не е налице спор, че цената за достъп и пренос е правилно изчислена и заплатена от ищеца на ответника. Спорът по делото е дали това плащане има основание като ищецът твърди, че плащането е при начална липса на основание, тъй като „Трейд Стил“ АД е получавал електроенергия чрез собствената си Централна разпределителна подстанция директно от производителя ТЕЦ Русе по кабел собственост на ищеца. С решение № 146/16.07.2009г. по в. т. д. №164/2009г. на Варненски апелативен съд и Определение № 388/18.05.2010г. по т. д. № 992/2009 на Върховен касационен съд е прието, че Централна разпределителна подстанция, захранвана чрез кабел и килия директно от „ТЕЦ-Русе“ е собственост на „Напорни тръби“ АД. С нотариален акт за покупко-продажба № 42, том III, рег. № 4727/07.06.2011г., вписан в Служба по вписванията с вх. № 6720/07.06.2011г., Акт № 82, том 16, дело № 3273/11г. „Напорни тръби“ АД е продало на „Трейд стил“ АД поземлен имот с идентификатор 63427.8.395 в гр. Русе, кв. Източна промишлена зона, бул. „Тутракан“ № 41, заедно с построената в него сграда с идентификатор 63427.8.395.1 със застроена площ 309 кв. м. представляваща Централна разпределителна подстанция с клетки за ниско и високо напрежение на един етаж. С решение № 25/02.03.2018г. по т. д. №109/2017г. на Окръжен съд – Русе (потвърдено от ВТАС и недопуснато до касационно обжалване от ВКС) „Енерго-Про продажби“ АД е осъдено да заплати на „Напорни тръби“ АД сумата от 60201.51 лева, получена без основание, представляваща общо заплатена цена за достъп и цена на пренос помесечно по фактури за периода м.април 2012 г. – м. май 2013 г. От заключението на вещото лице по инженерно-техническа експертиза е видно, че обектът на ищеца – Централна Разпределителна подстанция ЦРП „Напорни тръби“ е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение чрез три електропроводни линии 20kV: • От ЗРУ - ТЕЦ „Русе - изток“ • От / към подстанция „Ново пристанище“ • От / към трансформаторен пост (ТП) „Дунав мост“ Четвъртата електропроводна линия от / към ПС „Бетонов завод“ е технически неизправна и чрез нея не може да бъде осъществявана връзка към електроразпределителната мрежа. Пътят на присъединяване от ТЕЦ „Русе изток“ до ЦРП „Напорни тръби“ е от шинна система 20 kV на закрита разпределителна уредба (ЗРУ) ТЕЦ „Русе - изток“ > килия №22 на ЗРУ – ТЕЦ „Русе - изток“ > кабелна електропроводна линия средно напрежение (СН) с кабел тип АОСБ със сечение 3х185mm2 > въводни (уводни) килии №9 и №10 на ЦРП „Напорни тръби“. Средството за търговско измерване, измерващо консумираната ел. енергия от „Трейд стил“ АД е монтирано в електрическо табло, разположено във вътрешната част на сградата на ЦРП „Напорни тръби“. Мястото на монтиране на СТИ съответства с уговореното в договора. Според вещото лице, ако ищецът е собственик едновременно на ЦРП „Напорни тръби“ и кабелната линия от ЦРП „Напорни тръби“ до ЗРУ – ТЕЦ „Русе - изток“, то съобразно нормативните изисквания СТИ следва да бъде монтирано в ЗРУ – ТЕЦ „Русе - изток“, където е границата на собственост. Съгласно § 1, т.15 от ДР на Закон за енергетиката, "достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, а съгласно т.44 "пренос на електрическа енергия" е транспортиране на електрическата енергия през преносната мрежа. "Електропреносна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци (§ 1, т.20 от ДР на ЗЕ), а "електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия (§ 1, т.22 от ДР на ЗЕ). Съгласно чл. 104 от ЗЕ, ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната или затворената електроразпределителна мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. Според ал.2 цените за достъп и/или пренос се дължат от производителите на електрическа енергия, операторите на електроразпределителни мрежи и затворените електроразпределителни мрежи за количеството електрическа енергия за покриване на технологичните разходи по преноса и от крайните клиенти, присъединени към електроенергийната система, освен в случаите по чл. 119, ал. 1, т. 2 и ал. 2. В ал.3 е предвидено, че редът, условията и съотношението в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с правилата за търговия с електрическа енергия. Според чл. 119, ал.1 от ЗЕ, производители могат да снабдяват с електрическа енергия свои клонове, предприятия и обекти, разположени на територията на страната: 1. през електропреносната мрежа и/или електроразпределителните мрежи (високо, средно и ниско напрежение) до конкретен обект, като сключват договор за пренос с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператор на електроразпределителна мрежа, или 2. по изградени за тяхна сметка директни електропроводи. Според ал.2, обект на клиент може да бъде снабдяван чрез директен електропровод от производител или от търговец на електрическа енергия, като в този случай средствата за търговско измерване се изграждат и монтират за сметка на производителя или търговеца и са негова собственост. По делото е установено посредством инженерно-техническата експертиза, че ищцовото дружество е присъединено към електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение чрез три функциониращи електропроводни линии 20kV: от ЗРУ - ТЕЦ „Русе - изток“; от / към подстанция „Ново пристанище“; от / към трансформаторен пост (ТП) „Дунав мост“, а четвъртата електропроводна линия от / към ПС „Бетонов завод“ е технически неизправна и чрез нея не може да бъде осъществявана връзка към електроразпределителната мрежа. От представените доказателства и съобразно влезлите в сила решения, електропроводната линия 20kV от ЗРУ - ТЕЦ „Русе - изток“ е собственост на ищеца. Не е налице спор, че другите две функциониращи електропроводни линии 20kV не са собственост на ищеца. Съобразно инженерно-техническата експертиза, електропроводната линия 20kV от ЗРУ - ТЕЦ „Русе - изток“ е основна, а захранването от ТП „Ново пристанище“ и ТП „Дунав мост“ е резервно. Видно от обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 04.11.2025г. е, че няма данни през процесния период ответникът да е доставял ел.енергия през трафопост „Ново пристанище“ и трафопост „Дунав мост“. След като основното присъединяване към електроразпределителната мрежа е със съоръжения, собствени на ищеца и преносът на ел. енергия е извършен само по тях, няма основания той да заплаща цена за достъп и пренос средно напрежение, тъй като разходите по поддръжка, ремонт и съхранение са за негова сметка. Наличието на резервно захранване би било основание за заплащане на цена за достъп и пренос средно напрежение, ако ел. енергията е била доставяна по някоя от резервните електропроводни линии (чл.104 във вр. с чл. 82 от ЗЕ). Изключенията по чл. 119, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЕ са неотносими към настоящия случай, защото касаят субектите, които дължат заплащане на основание чл.104 от ЗЕ. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или нормативно определените, не може да бъде основа за начисляване на цената за достъп и цената за пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на място, различно от нормативно определеното, тези два елемента на цената на електрическата енергия са недължими. След като СТИ не е поставено на границата на собственост, не може да се приеме, че извършеното от ответното дружество измерване е правомерно и установява по достоверен начин начислените от него цена за достъп и цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво средно напрежение. Предвид това, не е налице основание за заплащане на тези цени за процесния период, което обуславя основателност на предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за връщане на сумата в общ размер на 33097.04 лева с ДДС, от която 13775.35 лева с ДДС - платена сума за цена на достъп и 19321.69 лева с ДДС - платена сума за цена на пренос, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Като е отхвърлил иска окръжния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първа инстанция в размер на 3723.88 лева (1903.99 евро), както и направените пред въззивния съд разноски в размер на 2024.44 евро. Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Апелативен съд – Велико Търново