Решение № 1093 от 19.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 65413/2022 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Ц. Б. Я., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 881,88 лева – главница, от която сумата 844,80 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 37,08 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 161,61 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г. В исковата молба се твърди, че ответницата Ц. Б. Я. била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 16, находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № 121965 през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.10.2022 г. по ч. гр. д. № 50648 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски. Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Ц. Б. Я. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Н. Г.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява, че ответницата не била получила нито една фактура за исковия период, като от приложените към исковата молба документи не ставало ясно каква част от задълженията била погасена от потребителя и каква част продължавала да се дължи. Освен това с Решение № 4777 от 13.04.2018 г. на ІІІ-то отделение на ВАС била отменена формулата от методиката към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, а при изчисляване на процесните вземания била прилагана именно тази формула. В хода на заповедното производство прави възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски. Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените искове били основателни и доказани, като не оспорва същите. В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Соларова. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи в цялост предявените искове. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание ответницата Ц. Б. Я., редовно призовани, не се явява и не се представлява. Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното. Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива. От представен по делото договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните имоти от 22.09.1978 г. се установява, че на посочената дата въз основа на решение на председателя на ИК на РНС от 12.07.1978 г., процесното жилище, а именно апартамент № 16, находящ се в гр. София, АДРЕС, било продадено на ответницата Ц. Я.. Съгласно т. 10 от договора, на основание чл. 18 от Закона за собствеността същият заменял нотариалния акт за правото на собственост по покупко-продажба на недвижим имот, като влизал в сила от 22.09.1978 г. По делото няма данни през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено на трети лица или пък в тяхна полза да е било учредено вещно право на ползване от ответницата. Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор № 2640 от 24.07.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, и протокол от 18.07.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл. АДРЕС съществували още към 2002 г. Видно от протокол от 18.07.2002 г., общото събрание на етажните собственици взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния апартамент с абонатен № 121965 били отбелязани 5 броя радиатори, 4 броя разпределители и 4 броя термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за ответницата. Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 24.07.2002 г. бил подписан договор № 2640/24.07.2002 г. между етажната собственост в АДРЕС, в качеството на възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебносчетоводната (задача № 2) експертизи. С договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Видно от представени по делото индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и един констативен протокол за неосигурен достъп, за имота на ответницата за посочения отоплителен сезон била начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база един потребител поради неосигурен достъп на представителите на ФДР до процесното жилище за отчет на уредите за дялово разпределение както на първата (02.06.2020 г.), така и на втората дата (06.06.2020 г.). А от индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и един документ за главен отчет от 24.05.2021 г. се установява, че за следващия отоплителен сезон за процесния апартамент била начислена само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, а показанията на двата водомера в имота били нулеви. Посочените обстоятелства се потвърждават от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Във формуляра за главен отчет има положен подпис за потребител. Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответницата да е изразила несъгласие с тях и да е предложила на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2. Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в сградата в режим на етажна собственост била постъпила топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в ежемесечни количества, съгласно представена от ищеца справка за показанията на общия топломер. Топлинна енергия се измервала в кВтч, като данните от общия топломер били отчетени към 24 часа на последния ден от месеца съгласно правилата. Отчетената енергия била разлика между „ново“ и „старо“ показание на уреда. От отчетените стойности били приспаднати т. нар. „технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки месец и същите следвало да се заплатят от потребителя. Вещото лице установило по представените от „Техем Сървисис” ЕООД главни отчети, че в процесния апартамент се разпределяла топлинна енергия за сградна инсталация според пълния отопляем обем на апартамента и за битово горещо водоснабдяване на база за един брой потребител за 2020 г. поради неосигурен достъп и с нулев отчет на монтираните водомери за 2021 г. Вещото лице установило, че топлинната енергия за сградна инсталация била изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването , респ. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и в зависимост от пълния отопляем обем на процесния имот – 218 куб. м. А количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода били изчислени съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването , респ. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по фактури в размер на 922,67 лева не включвала просрочени суми от периоди преди процесния. Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен № 121965 било извършено съгласно действащите през съответния период цени на топлинната енергия и възлизало общо на - 77,86 лева (за получаване) за целия исков период. А за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. дължимата сума за топлинна енергия съгласно изравнителните сметки била в размер на 738,98 лева. Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за имота на ответницата била определена съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и актуални цени на топлинната енергия за периода. Измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост през процесния период било извършвано от общ топломер за търговски цели. Общият топломер в абонатната станция били обект на метрологичен контрол и периодични проверки от лицензирани лаборатории през м. 04.2018 г. и м. 01.2022 г., като било установено, че уредът бил технически изправен. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло. Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и извършена справка в счетоводството на ищцовото дружество. От заключението се установява, че имало данни за извършени плащания на процесните вземания, като на 15.11.2023 г. по банков път била преведена сумата в размер на 300 лева. Според вещото лице общата стойност на изравнителните сметки за процесния период била в размер на -177,90 лева и представлявала сума за получаване. Вещото лице установило, че към изравнителните сметки нямало прибавени, а от тези за връщане – нямало погасени задължения на ответницата извън процесния период. Стойността на потребената топлинна енергия с включени изравнителни сметки и възстановена сума от корекция на цената за исковия период възлизала на 744,75 лева. Дължимите такси за дялово разпределение за процесния период били в общ размер на 37,08 лева. Вещото лице изчислило, че законната лихва върху претендираната главница, считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 31.08.2022 г., била в размер на 153,94 лева – върху сумата за топлинна енергия и 7,67 лева – върху стойността на услугата за дялово разпределение. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло. По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор. От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи. Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването , Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ: От събраните по делото се установява, че процесното жилище било продадено на Ц. Я. на 22.09.1978 г. по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните имоти от същата дата. Като собственик на процесния имот ответницата притежавала качеството „потребител“ на топлинна енергия. Съгласно действащата към датата на възникване на облигационните отношения между страните Наредба № 1 за ползуване на топлинна енергия (обн. ДВ., бр. 49 от 27.06.1975 г., отм. ДВ., бр. 31/26.03.2002 г.) – чл. 5, ал. 1, т. 2, и приетия по-късно Закон за енергетиката и енергийната ефективност - § 6, ал. 2 и ал. 3 ПЗР, собственикът се явява т. нар. „заварен потребител” на топлинна енергия за битови нужди. Нормативната уредба към онзи момент не е изисквала съгласие в писмена форма на етажните собственици за топлоснабдяването на сградата, нито сключване на индивидуални договори между потребителите на топлинна енергия и топлоснабдителните предприятия. С придобиването на жилище в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, в която се ползва топлинна енергия за битови нужди, Ц. Б. Я. придобила качеството потребител на топлинна енергия (енергийни услуги) по смисъла на § 1, т. 41б ДР ЗЕ. Няма данни по делото, а и твърдения през исковия период това качеството да е било загубено поради промяна на собствеността или учредяване на вещно право на ползване в полза на трети лица от страна на ответницата. Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през исковия период съществувало валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба са неоснователни. Доколкото по делото няма данни, а и твърдения между страните да е било сключено писмено допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответницата и приети от ищеца специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е типизирано без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответницата. Ответницата, в качеството й на купувач, се задължила да заплаща реално доставената й топлинна енергия по определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите Общи условия. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2, т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл. 143, ал. 5 ЗЕ). В настоящия случай не се спори, че подпомагащата страна „Техем Сървисис” ЕООД през исковия период извършвала услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост в ж. к. „Дружба 1“, АДРЕС. От събраните по делото доказателства се установи, че дължимата от потребителите месечна сума за топлинна енергия била определена въз основа на прогнозна месечна консумация и действащата за съответния период цена на топлинната енергия. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителната сметка от ФДР, ищцовото дружество издавало данъчни дебитни и кредитни известия за разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлинна енергия в процесния имот. Това важи и за процесния имот, но само за отоплителния сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. За предходния отоплителен сезон в рамките на исковия период, а именно от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. отчет на двата монтирани в жилището водомера не бил извършен, тъй като потребителят не е осигурил достъп до имота на представителите на ФДР. Посоченото обстоятелство се установява от представения по делото констативен протокол за неосигурен достъп до апартамент № 16 за 2020 г. В тази връзка следва да бъде подчертано, че задължение на всички клиенти на топлинна енергия е да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или на ФДР за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях. Неизпълнението на това задължение от страна на ответницата не може да я освободи от отговорност за начислената топлинна енергия, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 – при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие. Клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в сроковете, указани в общите условия на договорите и изискванията на наредбата. По делото няма данни ответницата да се е възползвала от тази възможност за допълнителен отчет. Следователно, в съответствие със законовите разпоредби ищцовото дружество изчислило топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за 2020 г. на база за един брой потребител. В съдебната практика се приема, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата – етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в сградата (вж. Решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 6397/2013 г., IV г. о., ВКС, Определение № 97 от 09.02.2018 г. по гр. д. № 1997/2017 г., III г. о., ВКС). Съгласно заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, сумата за топлинна енергия за процесния имот, собственост на ответницата, била определена съгласно действащата към момента нормативна уредба и актуални цени на топлинната енергия, като не е нужно да се преповтарят направените по-горе фактически изводи в тази насока. Експертизата е извършена от лице с необходимите за случая специални знания. Изчисленията на ФДР относно дължимата от Ц. Б. Я. сума за топлинна енергия през процесния период според вещото лице са правилни. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването , респ. действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването урежда техническите правила за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, но приложението на тези правила не е от компетентността на съда, тъй като изисква специални знания в областта на науката и техниката, каквито същият не притежава. Именно поради това беше назначена и съдебнотехническа експертиза и доколкото по делото липсват доказателства, които да поставят под съмнение правилността на изводите на вещото лице, съдът намира, че следва да кредитира заключението му изцяло. Не бяха събрани доказателства за нарушаване на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването , респ. Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването при определяне на дължимата от ответницата сума за топлинна енергия или пък за отопляем обем на имота, различен от този, използван от ФДР. Ответницата не ангажира доказателства, че се е възползвала от предвиденото рекламационно производство и е оспорила изготвените от подпомагащата страна изравнителни сметки в предвидените срокове. По отношение на направеното в отговора на исковата молба възражение, че зависимостта по т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост била отменена с решение на Върховния административен съд следва да бъде посочено следното. Действително с Решение № 4777 от 13.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1372 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд на Република България, Трето отделение, била отменена зависимостта (формулата), приета в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 94 от 2013 г.), представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Така постановеното решение обаче било обжалвано и по жалбата било образувано адм. дело № 1318 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд на Република България, Петчленен състав, І колегия. С Определение № 9312 от 18.06.2019 г. производството по адм. д. № 1318/2019 г., ВАС, 5-членен с-в било спряно до постановяване на решение по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на Съда на Европейския съюз. С Решение № 2187 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г., ВАС, 5-членен с-в, било обезсилено Решение № 4777 от 13.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1372 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд на Република България, Трето отделение, тъй като междувременно оспорената Наредба № 16- 334 от 2007 г. за топлоснабдяването била отменена с Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.). Предвидената в последната Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост също била атакувана по съдебен ред. С Решение № 7276 от 03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г., ВАС, II о., оставено в сила с Решение № 1037 от 10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г., ВАС, 5- членен с-в (обн. ДВ, бр. 16 от 25.02.2025 г., в сила от 25.02.2025 г.), т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, т.е. отмяната на методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост има действие само занапред. Към процесния период същата е била действаща и приложима. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба са неоснователни. На следващо място на съда е служебно известно обстоятелството, че с Решение на Съда (седми състав) от 23 октомври 2025 година по дело C-760/23 („ЕВН България Топлофикация" ЕАД срещу OZ) е прието, че чл. 9, § 3 от Директива 2012/27/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда – етажна собственост е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление (т. 66). В т. 57 – 58 и т. 61 от решението е прието, че що се отнася до въпроса дали чл. 9, § 3 от Директива 2012/27/ЕС не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че всеки собственик на апартамент трябва да заплаща разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, Съдът вече е постановил по същество, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието „насоки“, посочено в член 9, § 3, трета алинея от тази директива, тъй като тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите. Като се има предвид признатата на държавите членки свобода на действие, Директива 2012/27/ЕС допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС не предвижда изискванията, на които трябва да отговаря математическата формула, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите – етажна собственост, но изискването за прозрачност и точност се прилага и за нея. Подобна формула би следвало по-специално да отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на отоплителна инсталация, и специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина (т. 62). Методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16- 334 за топлоснабдяването , респ. Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването за изчисляване на топлинната енергия за сградна инсталация, се основава на критерии, които са приложими по отношение на всяка сградна инсталация във всяка сграда в режим на етажна собственост. За разлика от тях, посочените в решението на СЕС параметри, касаещи изолацията на сградата и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, респ. отражението на тези обстоятелства върху загубата на топлинна енергия в рамките на самата етажна собственост, не са общовалидни, тъй като изискванията за енергийна ефективност на всяка конкретна сграда зависят от вида й и момента на нейното построяване. Налице са множество съществуващи сгради, към които предвидените в решението на СЕС параметри се явяват неприложими. В тези случаи топлопреносното предприятие не е длъжно да доказва тяхната неприложимост, а следва да извърши разпределението въз основа на останалите обективни критерии, заложени в методиката. В този смисъл в съдебната практика се приема, че необхванатите от методиката параметри не подлежат на изследване във всеки случай на предявен иск за цена на доставена топлинна енергия, а единствено при релевирано възражение, че действително доставената топлинна енергия за сградна инсталация е в по-малък обем поради неотчитане на някой от тези параметри. При наличие на такова възражение и ако от обстоятелствата по делото се установява, че определен параметър, който е оказал влияние върху реалното функциониране на отоплителната система, не е бил взет предвид при извършване на разпределението на топлинната енергия за сградна инсталация, съдът следва по реда на чл. 162 ГПК да вземе заключението на вещо лице по съдебно-техническа експертиза за определяне размера на вземането. В настоящия случай ответницата не твърди, нито се установява от данните по делото, че действително доставената топлинна енергия за сградна инсталация е в по-малък обем поради неотчитане на някой от параметрите, посочени в решението на СЕС. Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че през исковия период ответницата потребила топлинна енергия, чиято стойност дължат на ищцовото дружество, поради което предявеният иск е установен в своето основание. При определяне размера на вземането на ищеца по реда на чл. 162 ГПК съдът взе предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление трябва да се приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от потребителя суми, а да се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва да бъде уточнено още, че се касае за изравнителни сметки само от исковия период. В тази насока от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към изравнителните сметки за доплащане няма прибавени задължения на ответницата извън процесния период. Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната собственост договор (който към процесния период е бил с изтекъл срок). За съда остава неясно на какво основание ищецът претендира заплащане на стойността на извършената услуга от потребителите и то в своя полза. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в договора по ал. 1 услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ. На следващо място, следва да бъде разгледано възражението на ответницата за погасяване на част от вземанията на ищеца поради изтекла погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение на претендирана главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 16.09.2022 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 16.09.2019 г. От представените по делото фактури се установява, че последната фактура, чийто падеж е настъпил преди 16.09.2019 г., а именно на 14.09.2019 г., е тази за месец юли 2019 г. Това означава, че претендираните месечни суми за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. са погасени по давност. Непогасени се явяват вземанията за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., които по прогнозни данни (фактури) съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза са в общ размер на 796,41 лева. Към тази сума следва да бъда прибавена изравнителната сметка за доплащане за периода, непогасен по давност, която съгласно същото заключение е в размер на 334,05 лева, и да бъде приспадната тази за възстановяване, която е в размер на -469,46 лева. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по процесните вземания на 15.11.2023 г. по банков път била заплатена сумата в размер на 300 лева, която също следва да бъде приспадната. Или общо задължението на ответницата за топлинна енергия, непогасено по давност, е в размер на 361 лева, до който размер искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер от 361 лева до пълния предявен размер от 881,88 лева, както и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност са вземанията за мораторна лихва върху погасените по давност суми за топлинна енергия, поради което в тази си искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. За задълженията за топлинна енергия от непогасения по давност период, а именно от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. приложими са общите условия от 2016 г., съгласно които лихва за забава не се начислявала върху прогнозните сметки, а само върху общата изравнителна сметка, ако стойността й не била заплатена в срока по ал. 2 на чл. 33. А съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия стойността на общата фактура следвало да бъде заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяла. Следователно, задължението по първата обща фактура от процесния период (но само в признатия за основателен размер като непогасен по давност от 537,76 лева) е станало изискуемо на 14.09.2020 г., поради което считано от следващия ден – 15.09.2020 г. ответницата е изпаднала в забава. Последната дължи мораторна лихва върху непогасената по давност главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2022 г., която на основание чл. 162 ГПК и Приложение № 1 към заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът изчисли общо на 118,98 лева. Поради изложените по-горе съображения лихва за забава върху сумата за дялово разпределение не следва да се начислява. С оглед изложеното искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за сумата 118,98 лева и за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2022 г. За разликата над уважения размер от 118,98 лева до пълния предявен размер от 161,61 лева, както и за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2020 г. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. По отношение на разноските: Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за внесена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски са в минимален размер. В исковото производство разноските са следните: 75 лева за довнесена държавна такса, 500 лева за депозити за вещи лица и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК , вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция). С оглед изхода на настоящия спор и предвид приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответницата Ц. Б. Я. следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в общ размер на 344,98 лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. Процесуалният представител на ответницата е поискал присъждане на направените в исковото и в заповедното производства разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, но не е представил списък по чл. 80 ГПК. В исковата молба е направено изрично възражение за прекомерност на претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна, в най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече – фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС). Освен това следва да бъде взета предвид и съдебната практика, която приема, че при прерастване на заповедното производство в исково такова би представлявало злоупотреба с право възмездяването на дублиращата се адвокатска защита за двете производства. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Правото на ответника за мотивиране на възражението в заповедното производство, незапретено от закона, следва да бъде упражнявано без злоупотреба (чл. 3 ГПК), каквото би съставлявало възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно по подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защитата срещу иска по чл. 422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл. 422 ГПК. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (вж. Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ВКС, Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ВКС). Съдът, като съобрази обстоятелството, че по настоящото производство беше проведено само едно съдебно заседание, с изслушване на две експертизи и събиране на допълнителни писмени доказателства, и като взе предвид, че действителната правна и фактическа сложност на делото е малка, доколкото се касае за често срещан спор с топлопреносно предприятие, по който има изобилна съдебна практика, облекчаваща значително защитата на ответника, намира, че заплатеното от Ц. Я. адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 300 лева не следва да бъде редуцирано. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ответницата Ц. Б. Я. сумата в размер на 162,01 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете. С оглед направеното от ищеца в исковата молба искане за присъждане на разноски по компенсация, ответницата Ц. Б. Я. следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД разноски в общ размер на 182,97 лева съразмерно с уважената част от исковете. Воден от горното, съдът: