Решение № 111 от 19.5.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 383/2026 г.

административно наказателно дело № 20264400600383 по описа за 2026 година Производството е по чл. 7, ал. 3 от УБДХ. Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба, депозирана от И. Р. Ш., ЕГН:•••••••••• срещу Решение №31/16.05.2026г., постановено по АНД №117/2026г. по описа на РС-Левски, с което съдът е наложил на основание чл.6, ал.1, б.„а” във връзка с чл.1, ал.1, т.1 от УБДХ на И. Р. Ш. административно наказание задържане в структурно звено на МВР за срок от три денонощия. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не е изследвал правилно фактическата обстановка, както и че е бил провокиран от свидетелката Б.Н.К. - К., с която имал връзка. Заявява, че съжалява за извършеното. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да наложи глоба в справедлив размер. В съдебно заседание пред настоящата инстанция нарушителят И. Р. Ш., ЕГН:••••••••••, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Излага становише, че действията на И. Р. Ш., отразени по време и място, са осъществени от него виновно и изпълват квалификацията на хулиганска проява по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ. Плевенски окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши проверка на атакуваното решение, намери за установено следното: Жалбата е допустима поради подаването й в законоустановения срок по чл. 7, ал. 2 от УБДХ от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящият въззивен съд не установи в хода на първоинстанционното производство да са били допуснати посочените в жалбата процесуални нарушения. По делото са събрани необходимия обем доказателства, които имат съществено значение за правилното му решаване. За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка: На 15.05.2026г. около 23.00 часа нарушителят И. Р. Ш. отишъл пред дома на свидетелите Б.Н.К. К. и М. А. К.. Същият започнал да отправя обидни думи към св.К. - К., като я нарекъл „Боклук“, „Помиарка“, заканил се, че ще остане без къща, ще подпали къщата, ще я убие. И. Ш. напсувал св.К. - К. „на майка“. Така отправените псувни, обиди и закани били възприети от свидетелите Б.Н.К. К. и М. А. К., както и от тяхната дъщеря св.Ан - Н. М.ова Г.. Последната подала сигнал на тел.112. На място дошли служители на РУ Левски, които отвели Ш.. По късно същата нощ след полунощ, около 03,30ч. на 16.05.2026г., нарушителят И. Ш. отново дошъл пред дома на К.и и започнал да обижда св.К. К., както и отправил обиди и заплахи и към св.М. К., като го нарекъл „Боклук“, „Помиар“, „Мишка“, напсувал св.К. „на майка“, казал, че ще влезе в дома му и ще счупи и другия му крак. Ш. започнал да хвърля камъчета по прозореца, но не успял да счупи прозорците на къщата. Думите и действията на И. Ш. отново били въприети от свидетелите Б.Н.К. - К., М. А. К. и Ан Н. М.ова Г., като предизвикали тяхното възмущение. Данните по делото сочат, че действията на нарушителя И. Р. Ш. са извършени на публично място – пред дома на свидетелите Б.Н.К. К. и М. А. К., пред повече хора – в присъствието на свидетелите Б. К., М. К. и дъщеря им Ан-Н. Г., като поведението му е предизвикало тяхното неодобрение и възмущение. Гореописаната фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд след задълбочена и аргументирана с основателни доводи оценка на събраните по делото доказателства. Тези изводи по фактите изцяло се споделят и от въззивната инстанция. Първоинстанционният съд е оценил събраните доказателствени източници съобразно изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното му убеждение относно релевантните въпроси. Съдът е обсъдил в пълнота сведенията, получени чрез разпит на свидетелите и на нарушителя, посочил е кои факти от значение за делото се извеждат от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от обясненията на нарушителя и какво е тяхното отношение с останалите доказателства. Обосноваността на приетите от първоинстанционния съд фактически положения не се разколебава от показанията на свидетелите. Не са констатирани противоречия, които да се обсъждат и да се съществени по отношение на основните фактически положения. Самият извършител не отрича осъществените спрямо пострадалия действия на посочените дата и място. Фактът, че същият е бил провокиран, поради предишните си отношения със свидетелката Б. К., не разколебава извода за реално осъществено нарушение от страна на нарушителя. При правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд в съответствие с материалния закон е преценил, че с поведението си нарушителят И. Р. Ш. е извършил непристойна проява, изразяваща се в псувни, обиди и оскърбително отношение към граждани, незачитане на обществения ред и опит за увреждане на имущество по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ. В конкретния случай безспорно е доказано общото наличие на предпоставките за търсене на отговорност от нарушителя И. Р. Ш. по УБДХ. Същият е извършил непристойна проява, изразяваща се в отправени неколкократни псувни, обиди и оскърбително отношение към граждани, което поведение е осъществено нееднократно в тъмната част на денонощието, което е неминуемо е нарушило обществения ред и спокойствие. От друга страна поради по-ниската степен на обществена опасност, следваща от белезите, които характеризират обективния състав на деянието, извършеното представлява административно нарушение, квалифицирано по УБДХ, а не е престъпление по чл. 325 от НК. Въззивният съд не приема, че са допуснати нарушения при изготвяне на първоинстанционния съдебен акт. Същият е обоснован и аргументиран, изготвен в съответствие с разпоредбите на УБДХ. Съдът не намира неправилно тълкуване на материалния закон от страна на решаващия съд, както не намира и липса на мотиви по отношение на доказателствените изводи. В заключение настоящата инстанция приема, че деянието е извършено виновно от И. Р. Ш. и за него правилно му е наложено административно наказание. То е съобразено от първоинстанционния съд съгласно предвидените такива в УБДХ, а именно задържане за срок от три денонощия в структурно звено на МВР. Настоящият съдебен състав намира така определеното наказание от първостепенния съд за справедливо, адекватно и съответстващо на степента на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение. Наказанието е съобразено и с личността на дееца, за която се съди от конкретната проява и дързостта и упоритостта, с която е осъществена, както и фактът, че нарушението е извършено с два акта, като въпреки намесата на полицейски служители нарушителят не е преустановил действията си, а се е върнал отново и продължил да отправя обиди, псувни и да нарушава обществения ред. Въззивният съдебен състав счита, че целите на административно наказателната отговорност и най-вече тези, свързани с превъзпитанието на нарушителя, могат да бъдат постигнати успешно именно с така определеното по вид и размер административно наказание – задържане за срок от три денонощия в структурно звено на МВР, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Към настоящия момент, наложеното административно наказание е изпълнено, съобразно представената телефонограма от деловодителя на наказателно отделение в Окръжен съд – Плевен, и жалбоподателят е освободен от РУ – Левски. Предвид изложеното, възраженията на нарушителя и неговия защитник следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Плевенски окръжен съд