Решение № 380 от 20.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 945/2025 г.

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 109555/24.09.2025год. на „ 6АТО“ЕООД срещу Решение № 1206/14.08.2025год. ,постановено по т.д. № 153/2023год. на СГС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу Национален студентски дом иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 82, ал.2 от ЗЗД за сумата от 600 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба-заплатена от ищеца неустойка по чл. 8, ал.2 от сключения между него и „Просперити Груп“ ЕООД договор от 09.05.2018год., претърпени от неизпълнение на задължение на ответника по договор за нае №Д-047-541/20.12.2017год. и с което „ 6АТО“ ЕООД е осъдено да заплати на НСД разноски по делото в размер на 610 лева. Във въззивната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и е необосновано. Твърди се , че правилно първоинстанционния съд е приел , че не е налице извършване на незаконно преустройство на отдадения под наем имот от наемателя , тоест че не е нарушил клаузата на чл. 15 от договора за наем и че наемателя не е неизправна страна по този договор, но неправилно и необосновано бил прие , че облигационната връзка между страните по договора не е прекратена и е обвързваща страните и към настоящия момент. Такива твърдения не били изложени от нито една от страните , а и те нямали спор относно това ,че договорът е прекратен .Неправилен бил и извода на съда, че ищецът бил ползвал необезспокоявано и без противопоставяне от страна на наемодателя имота до предаването му на 11.11.2019год., тъй като по делото били налични доказателства, че още от м. юни 2018год. наемодателят бил започнал процедури за отстраняване на наемателя от имота. Имотът бил предаден на наемодателя на 11.11.2019год. поради продължилите почти година съдебни спорове между страните. Неправилността на извода на съда , че договорът за наем не бил прекратен и наемодателят не бил в неизпълнение, бил довел до неправилност и до извода че наемателят не следвало да подписва споразумението с „ Просперити Груп“ ЕООД , от което били произтекли претендираните от ищеца вреди. Сочи се, че по делото не била установена твърдяната от ответника абсолютна симулация на договора, сключен между „ 6АТО ЕООД и „ Просперити груп“ ЕООД , нито твърдението за привидност на клаузата на чл.8, ал.2 от този договор, съдържащо задължението за заплащане на неустойка. Съдът бил приел наличието на „ индиция за симулация“ на този договор, като не бил отчел липсата на каквито и да било доказателства , че страните по договора не са имали воля да се обвържат с този договор и че са го сключили само , за да създадат привидни правни последици. Като неправилен се сочи и извода на съда, че наемателят е нарушил чл.13 от договора за наем, сключвайки договора с „ Просперити Груп“ ЕООД .Този договор не бил такъв за преотдаване на наетия имот под наем ,нито договор за съвместна дейност. Неправилен бил и извода на съда , че кредиторът бил платил несъществуващо задължение /по нищожна клауза за неустойка поради противоречие с добрите нрави/, поради което НСД е освободен от отговорност. Твърди се , че НСД не е страна по сключения между „ 6АТО“ ЕООД и „ Просперити Груп“ ЕООД договор , по която причина не можел да прави възражение да нищожност на клаузата на чл.8, а.2 от този договор. Освен това възражението , ако би било допустимо, е и неоснователно. Като неправилен се определя и извода на съда за погасяване на процесното вземане по давност на основание чл. 111, б.“ Б“,, изр.1 от ЗЗД. В случая предмет на исковата претенция е обезщетение за вреди, причинени от НСД поради неправомерно и недобросъвестно прекратяване на дългосрочен договор за нае, а не за заплащане на неустойка .За процесното вземане била приложима общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, а не приложената от първоинстанционния съд кратна тригодишна давност по чл. 111 от ЗЗД. Поддържа се , че са налице всички предпоставки на чл. 82 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. Сочи се , че договорната отговорност по чл.82 от ЗЗД се извежда от противоправното поведение на ответника като обемът на вината е свързан с недобросъвестността, а не с това дали е пряка или косвена. Предмет на исковата претенция не били косвени вреди, а претърпяната от ищеца загуба, изразяваща се в намаляване на имуществото му, което в пряка и непосредствена причинна връзка с неправомерното прекратяване на договора за наем от страна на ответника. Вредите безспорно били предвидими, доколкото основното задължение на наемодателя съгласно чл.5, ал.1 от договора за наем и чл.288 от ЗЗД, е да осигури необезпокояваното ползване на имота от наемателя за целия срок на действие на договора. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване на предявените искови претенции, ведно с произтичащите от това последици. При уважаване на въззивната жалба се прави искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Съображения в подкрепа изложеното във въззивната жалба са доразвити в представена писмена защита. Във въззивната са направени доказателствени искания, които са уважени с Определение № 141/25.02.2026год. , постановено в настоящото въззивно производство. В подаден от Национален студентски дом писмен отговор се прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд бил приел процесния договор за действащ към момента на настъпване на вредите в патримониума на ищеца, който претендира обезщетение във връзка с твърдяното неизпълнение на задълженията на ответника по договора за наем от 20.12.207год. Съдът не бил приел, че договорът за наем е действащ и към настоящия момент, а че е действал, тъй като ищецът е претендирал вреди на договорно основание. Горното било в синхрон със заявената искова претенция, квалификацията на която била дадена от съда въз основа на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум. Ищецът бил твърдял, че претендира сумата от 100 000 лева / увеличена в последствие на 600 000лева / като обезщетение за неоснователно прекратяване на договора за наем. Предявеният иск бил отхвърлен с мотив , че претърпените от ищеца вреди, чието обезщетение се претендира, не са претърпени поради договорно неизпълнение от страна на наемодателя и този извод не би се променил при различна преценка относно момента на това кога е настъпило прекратяването на процесния договор . Като правилен се сочи извода на съда, че към 14.11.2018год. наемодателят не бил предприел никакви активни действия по отстраняване на ищеца от наетия имот, не му бил препятствал достъпа до него и че ищецът е ползвал имота по предназначение до момента на предаването му на наемодателя на 11.11.2019год.Тоест , че към момента на възникване на твърдените вреди- в който ищецът е прекратил договора с „ Просперити Груп“ ЕООД и е сключил споразумението ,наемодателят не е бил в неизпълнение на договора. Поддържа се , че на обезщетяване подлежат само онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от договорното неизпълнение , но не и когато действали странични и допълнителни фактори, за които длъжникът нямал вина. Настоящата хипотези била именно такава. Като правилен се очи извода на съда че ищецът е ползвал имота до 11.11.2019год., основан на представения по делото протокол от същата дата. С оглед на това било ирелевантно по делото „ противопоставянето „ на ответника на ползването на имота, за доказване на което обстоятелство било представено по писмо с изх. № 103/19.06.2019год.и Заповед № ДС-2000014 от 30.07.2020год. на Областния управител на област София. Така , към момента на отправеното до „ Просперити Груп“ ЕООД предизвестие за прекратяване на договора , както и към момента на подписване на споразумението от 14.11.2018год. и заплащането на неустойката към „ Просперити Труп“ ЕООД на 21.02.2019год. наемодателят не бил предприел никакви активни действия по отстраняването на ищеца от наетия имот и не е препятствал достъпа му да него. Сочи се като правилна преценката на съда за липса и на останалите предпоставки за уважаване на предявения иск. Поддържа се , че вредите произтичат от поведението на ищеца , изразяващо се в сключване на договор във връзка с ползването на наетия имот и то в нарушение забраната на чл.13 от договора за наем. Твърди се ,че първоинстанционният съд не бил отхвърлил предявения иск поради изводи за „ индикация за симулация“, поради което оплакванията във въззивната жалба, основани на предположения на съда ,били необосновани . Поддържа се и се обосновава правилността на направения от съда извод за наличие на основания за изключване на отговорността на наемодателя поради обстоятелствата по л.83, ал.2 ГПК. В случая ищецът бил платил неустойка по нищожна неустоечна клауза и това съставлявало несъмнено ,че не е положил дъжимата грижа да предотврати настъпването на вредата. Следвало е да се позове на нищожността на неустоечната кауза поради противоречие с добрите нрави или да прекрати договора с „ Просперити груп“ ЕООД, което не бил сторил. Поддържано е ,че ищецът не претендира неустойка, а обезщетение за неизпълнен договор, което вземане съгласно чл.111,б.“б“ от ЗЗД се погасява с изтичане на тригодишната давност. В този смисъл е приетото от съда и при съобразяване началния момент на давностния срок , предвиденото в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение спиране на давността и датата на предявяване на исковата претенция, и констатацията му за погасяване на процесното вземане по давност , се определя като правилно и обосновано. Допълнителни съображения за неоснователността на въззивната жалба са изложени в представена по делото писмена защита. Подадената въззивна жалба е процесуално допустима ,тъй като е депозирана в законоустановения срок, от легитимирано да обжалва постановеното от първоинстанционния съд решение и срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по правилността на обжалваното решение съдът съобрази следното от фактическа страна : СГС е бил сезиран с искова молба на „6АТО“ ЕООД срещу Национален студентски дом – София със формулирано в нея искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 000лева / след надлежно заявено и допуснато от съда увеличение на исковата претенция /представляваща обезщетение от неоснователно прекратяване на сключен между тях договор за наем № Д-04-541/20.12.2017 год., ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска- 24.01.2023год. до окончателното й изплащане и за присъждане на направените по делото разноски. В исковата молба ищецът е твърдял ,че на 20.12.2017год. е сключил с ответника, в качеството му на наемодател, договор за наем, след проведен търг с тайно наддаване по реда на ЗДС, с № Д-04-541 с предмет : „ Недвижим имот с площ от 220 кв.м.-самостоятелно обособен обект на 5-етаж и прилежащите към него площи на 4 етаж в сградата на НСД в гр. София, откъм ул.“ Аксаков“, като в договора било уговорено / чл. 1 , ал.2 и чл.2 / отдаденият имот да се ползва за помещения за консултации и обучение и за временно настаняване –тип „ студентски хостел“ за срок от 10 години, считано от 01.01.2008год.Посочил е ,че в рамките на срока на този договор бил сключил на 09.05.2018год. с трето лице- „ Просперити груп“ ЕООД договор със срок на действие 5 години, по силата на който „ Просперити груп“ ЕООД имал право да организира в хостела семинари, подготовка и обучение на студенти, квалификационни курсове, краткосрочно настаняване и други. В този договор- в чл. 8, ал.2 било договорено , че при условие, че договора бъде прекратен предсрочно по вина на „6АТО“ЕООД в периода до 15.08.2019год.,то дружеството ще дължи неустойка в размер на 600 000лева. Твърдял е ,че ответникът е прекратил договора за наем с предизвестие за прекратяване изх.№89/11.10.2018год. поради неизпълнение на задълженията му като наемател да не извършва преустройства в обекта без съгласието на НСД , което го поставило в невъзможност да изпълни договора си с „ Просперити груп“ ЕООД. По тази причина бил сключил с „ Просперити груп“ ЕООД споразумение от 14.11.2018год. за прекратяване на сключения между тях договор , а в резултат на това и съгласно уговореното в чл. 8, ал.2 от договора- на 28.02.2019год. заплатил на „ Просперити груп“ ЕООД и уговорената неустойка в размер на 600 000лева. Поддържал е , че ответникът бил прекратил договора без основание- ищецът не бил извършил преустройство на наетия имот ,тоест не бил в нарушение на чл.15 от договора . По тази причина ответникът бил прекратил договора за наем неправомерно и от това за него произтекли вреди в размер на заплатената от него на „ Просперити груп“ ЕООД неустойка, която вреда подлежи на обезщетяване. В уточнителна молба ищецът е посочил ,че ответникът не бил изпълнил задължението си като наемодател да предостави ползването на имота на наемателя за определения срок на договора- 10 години , считано от 01.01.2018год. и че е прекратил наемното правоотношение без да съществуват причини за това. Така той бил поставен в невъзможност да изпълни свои договорни задължения към „ Просперити груп“ ЕООД,поети с договора от 09.05.2018год. е резултат на което е заплатил и уговорената в този договор неустойка. Посочил е ,че заплащането на неустойката е в причинна връзка с недобросъвестното прекратяване на договора за наем от НСД. В подаден писмен отговор на ответникът е оспорил иска по основание . Изложил факти и обстоятелства ,въз основа на които е поддържал, че договорът за наем с ищеца е прекратен с отправено от него до ищеца предизвестие , получено от него на 15.10.2018год., тоест договорът е прекратен на 15.11.2018год. Посочил е, че основанието за прекратяване на договора е неизпълнение на задълженията на ищеца, като наемател, по чл.15 от договора за наем и че въпреки прекратяването на договора наемателят е продължил да ползва имота до 11.11.2019год. Изложил е факти и обстоятелства въз връзка с неизпълнението на задълженията на наемателя по чл.15 от договора, изразяващо се в извършване на преустройства в наетия имот без съгласието на наемодателя. Направил е и е обосновал възражение за нищожност на сключения между „ 6АТО“ ЕООД и „ Просперити Груп“ ЕООД договор, сключен на 09.05.2018год. като симулативен, както и възражение за нищожност на неустоечната кауза по чл.8, ал.2 от същия този договор поради противоречие с добрите нрави. Заявил е и възражение за погасяване на вземането по давност на основание чл. 111, б.“ б“,предл.1 от ЗЗД. Поддържал е отсъствие на всички елементи от фактическия на чл. 82 от ЗЗД за дължимост на претендираното от ищеца обезщетение. Оспорил е твърдяната от ищеца причинно-следствена връзка между незаконосъобразното прекратяване на договора за наем и настъпването на претендираните за обезщетение вреди-На обезщетяване подлежали само преките и непосредствени от неизпълнението, но не и такива ,които се дължали на неизпълнението на длъжника. Твърдените от ищеца вреди не били такива, тъй като се дължали на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника. Те били опосредени от поведението на ищеца, тъй като бил сключил договора с „Просперити груп“ ЕООД в нарушение на чл. 13 от договора за наем. В този смисъл била и съдебната практика. Твърдял е също така, че ищецът бил неизправна страна по договора за наем, сключвайки договора с „Просперити груп“ ЕООД в нарушение на чл.13 от договора за наем, поради което нямал право да черпи права от противоправното си поведение. В подадена от ищеца допълнителна искова е изложил аргументи в подкрепа заявеното твърдение , че е изправна страна по договора за наем- че не е извършил нарушение на чл.15 от договора за наем, което да служи като основание за прекратяването на договора от ищеца. Изложил е доводи за валидността на сключения между него и „ Просперити груп“ ЕООД договор и за липсата на доказателства за неговата привидност. Определил е като недопустимо възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл.8,ал.2 от сключения на 09.05.2018год. договор, тъй като ответникът не бил страна по договора, а само страните по него са материално и процесуално легитимирани да правят такова възражение. По същество на възражението е изложил доводи за неговата несъстоятелност. Посочил е ,че процесното вземане не се погасява с кратката тригодишна погасителна давност и че по отношение на него се прилага петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД и тя не била изтекла към датата на предявяване на иска. Подържал е наличие на предпоставките по чл.82 от ЗЗД за уважаване на исковата претенция. Посочил е ,че обемът на отговорността по чл.82 от ЗЗД е свързан с недобросъвестността , като форма на вината, а не с това дали тя е пряка или косвена. В случая не се претендирали косвени вреди , а загуба за ищеца, изразяваща се в намаляване на имуществото му, което било пряка и непосредствена последица от неправомерното прекратяване на договора за наем от страна на ответника. Вредите били и предвидими, договорът за наем бил прекратен още в рамките на първата година от действието му . Договорът бил дългосрочен и било логично наемателят да осъществява дългосрочни бизнес планове за реализация на инвестицията си. Освен това основното задължение на наемодателя съгласно договора и чл. 228 от ЗЗД е да осигури необезпокояваното ползване на имота от наемателя за целия срок на договора и прекратявайки го без правно основание за това , същият е действал недобросъвестно, поради което и съгласно чл.82 , ал.2 от ЗЗД дължал обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от неизпълнението. Оспорил е наличието на основанието по чл.83, ал.2 от ЗЗД за освобождаване на ответника от отговорност от неизпълнението. Действително в чл.13, ал.3 от договора за наем била предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора , но не било посочено , че прекратяването на това основание е без отговорност за прекратяващата договора страна. Споразумението от 14.11.2018год. не било тенденциозно сключено- за да се създаде привидно основание за заплащане на неустойка, тъй като единствената причина за това е предотвратяването настъпването на още поголеми вреди от заплащането на съдебни и деловодни разходи при липса на доброволно плащане на дължимата неустойка. В подаден от ответника допълнителен отговор на допълнителната искова са доразвити вече изложените доводи за неоснователност на исковата претенция. По така предявения иск СГС се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство , с което го е отхвърлил като неоснователен. Приел е , че по делото е доказано точното изпълнение на наемателя на задълженията му по чл. 15 от договора за наем, поради което отправеното от наемодателя- ответник изявление за разваляне на договора поради неизпълнение от наемателя на задълженията му по чл. 15 от договора за наем не е произвело конститутивния си ефект, а именно прекратяване на договора за наем. Приел е също така ,че отправеното от наемодателя изявление за прекратяване на договора от 11.10.2018год.не може да се квалифицира като действие, с което наемодателят възпрепятства наемателя да ползва имота, каквито действия не са предприети и към момента на подписване на споразумението от 14.11.2018год.между „ 6АТО“ ЕООД и „ Присперити Груп“ ЕООД. Не било спорно и че ищецът е ползвал отдадения му под наем имот до 11.11.2019год. , поради което към момента на възникване на твърдените вреди – в който ищецът е прекратил договора с „ Просперити Груп“ ЕООД и е сключил споразумението ,наемодателят не е бил в неизпълнение , нито бил извършил действия ,които да са смутили ползването на имота и това да е наложило прекратяването на договора с „ Просперити груп“ ЕООД. При липса на неизпълнение от страна на наемодателя към посочения момент, СГС е приел ,че дори и да са произтекли вреди за ищеца, то те не са претърпени поради договорното неизпълнение от страна на наемодателя, тоест ответникът не дължи обезщетяването им. Отделно от това е приел ,че дори и да се приеме сключения между „ 6АТО“ ЕООД и „ Просперити груп“ ЕООД договор за действителен, при индиция за неговата симулация/, то претърпяната вследствие прекратяването му имуществена загуба не е следствие от неизпълнението на наемодателя. Това било така , тъй като съгласно чл.13 от договора за наем наемателят нямал право да пренаема или да предоставя ползването изцяло или частично на имота другиму, както и да сключва договор за съвестна дейност . Сключеният на 09.05.2018год. договор попадал в хипотезата на чл.13 от договора за наем, поради което и сключването му било в неизпълнение на задължение от страна на наемателя. Произтеклите за последния вреди се дължали именно на това неизпълнение , тъй като ако не бил сключил наемателя този договор, то задължението в размер на 600 000лева не би възникнало. СГС е приел също така ,че в настоящия случай е налице и основание за изключване отговорността на наемодателя, тъй като ищецът е могъл да избегне настъпването на вредите , ако бе положил грижата на добър стопанин. Тъй като неустоечната клауза на чл.8, ал.2 от договора от 09.05.2018год. била нищожна поради противоречието с добрите нрави, то наемателят е следвало да се позове на нищожността и да избегне плащане на сумата от 600 000лева, което не бил сторил. В допълнение е приел ,че дори да се стигне до извод за основателност на исковата претенция, то претендираното вземане е погасено по давност. Доколкото процесното вземане било за обезщетение от неизпълнен договор, то същото се погасявало с изтичане на тригодишна давност съгласно чл. 111, б.“б“ от ЗЗД и тя била изтекла към датата на предявяване на иска. Обжалваното решение е правилно като изложените в него мотиви за неоснователност на исковата претенция напълно се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция , която препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. По делото се установява следното : На 20.12.2017год. и на основание чл.16, ал.2 от Закона за държавната собственост,след проведен търг с тайно наддаване между страните по делото е сключен договор за Наем № Д-04- 541, по който ищецът има качеството „ наемател“, а ответникът Национален студентски домкачеството на наемодател. По силата на този договор наемодателят е предоставил на наемателя под наем част от държавен недвижим имот, обект „ Недвижим имот с площ 220 кв.м.- самостоятелно обособен обект на петия етаж и прилежащите към него площи на четвъртия етаж в сградата на Национален студенски дом-гр.София – откъм улица „ Аксаков“,който имот да се ползва от наемателя за следната дейност- помещения за консултации и обучение и помещения за временно настаняване тип“ студентски хостел“- чл. 1,ал.1 от договора. Договорът е сключен за срок от 10 години. В чл.11 от договора е предвидено задължение за наемателя да използва наетия имот само за осъществяване на дейността, посочена в чл. 1, ал.2 от договора, а в чл.13- забрана за наемателя да пренаема или предоставя за ползване изцяло или частично имота другиму,както и да сключва договори за съвместна дейност касаещи имота. В чл.15 от договора е обективирана договореност всички евентуални преустройства в имота да се съгласуват писмено с наемодателя в предварителен порядък преди началото на изпълнението му и че преустройствата по смисъла на ЗУТ да се изпълняват след като се одобрят от компетентните държавни и общински органи съответните архитектурни и инсталационни проекти.. В чл.20 от договора е предвидена възможност за наемодателя да прекрати договора с 30 дневно писмено предизвестие до наемателя, когато последният не е изпълнил задължение по чл. 10,11,13,14,15 и 16 от договора. На 22.01.2018год. страните по наемния договор са подписали допълнително споразумение към него във връзка с ползването му и извършвани ремонти от наемателя в него. Договорки между страните връзка с изграждането на асансьор в отдадения под наем имот са обективирани в споразумение към договора з наем, подписано на 27.02.2018год. На 11.06.2018год. страните са подписали и споразумение за спиране монтажа на асансьора в отдадения под наем имот. По делото е налично писмо от наемодателя до наемателя, представляващо изявление за разваляне на договора за наем поради неизпълнение от страна на наемателя на задълженията по чл.15 от договора за наем. В писмото е посочено , че договорът ще се счита прекратен с изтичането на предвидения в чл.20 от договора 30 дневно предизвестие и е поискано освобождаване на имота от наемателя след изтичане на срока на предизвестието. В писмото е посочено, че наемателят е в неизпълнение на задълженията му по чл.15 от договора за наем, тъй като за предприетите от него в отдадения под наем имот преустройства няма предварително съгласуване с компетентните държавни и общински органи. На 09.05.2018год. между наемателя – „ 6АТО“ ЕООД и „ Присперити груп“ ЕООД е сключен договор, по силата на който „ 6АТО“ ЕООД предоставя на „ Просперити груп“ ЕООД възможност и условия за организиране и провеждане на семинари, подготовка и обучение на студенти, квалификационни курсове, краткосрочно настаняване и др. дейности в помощ на учащи се във висши учебни заведения , редовна или задочна форма на обучение, в образователната степен специалист „бакалавър“ , които да се провеждат в обекта „ Студентски хостел“ и прилежащите му помещения, намиращ се в гр.София, разположен на 4 и 5 етажи на сградата на Национален студентски дом, откъм ул.“ Аксаков“ срещу заплащане на сумата от 300 000лева в срок от 15.08.2018год.и всеки следващ месец, след 15.08.2019год. - цената ще се определя помесечно с допълнително споразумение в зависимост от финансовите резултати на „ 6АТО“ ЕООД от дейността. В чл. 8, ал.2 от сключения между „6АТО“ ЕООД и „ Просперити Груп“ ЕООД договор е уговорено ,че прекратяване на договора от „ 6АТО“ ЕООД предсрочно- в периода до 15.08.2019год., то това дружество дължи на „ Просперити Груп“ ЕООД неустойка в двоен размер на сумата по чл. 3, ал.2 от договора или такава в размер на 600 000лева. С писмо от 15.10.2018год. „6АТО“ ЕООД е уведомило „ Просперити Груп“ ЕООД, че с оглед отправеното от НСД предизвестие за прекратяване на договора за наем, е в невъзможност да изпълнява поетите с договора от 09.05.2018год. ангажименти , тъй като следва да освободи имота и че това е основание за прекратяване на сключения между тях договор от 05.09.2018год. В отговор на това писмо“ Просперити Груп“ ЕООД е изразило становище, че прекратяване на договора е по вина на „6АТО“ ЕООД и че на основание чл. 8, ал.2 от сключения между тях договор претендира заплащане на уговорената между тях неустойка. Горното е обективирано в писмо от 17.10.2018год., получено от „ 6АТО“ ЕООД на 19.10.2018год. По делото е налично споразумение от 14.11.2018год., сключено между „ 6АТО“ ЕООД и „ Просперити груп“ ЕООД за заплащане от страна на „ 6АТО“ ЕООД, поради прекратяване по негова вина на сключения на 09.05.2018год. между тях договор, на предвидената в чл.8, ал.2 от договора неустойка в размер на 600 000 лева в срок до 28.02.2019год. Същата е заплатена на 21.02.2019год. и това се установява от представено платежно нареждане от същата дата. По делото са представени доказателства установяващи, че отдадения под наем недвижим имот е публична държавна собственост, предоставен на управление на Национален студентски дом безвъзмездно за управление , както и че е архитектурен паметник на културата. По делото е представено Решение № 521/10.08.2021год., постановено по възз. т.д.№ 371/2021год. на САС, с което е отменено Решение № 260585/18.12.2020год. по т.д.№ 241/2020год. на СГС, с което е отхвърлен предявен от „ 6АТО“ ЕООД против Национален студентски дом иск с правно основание чл.79, ал.1 предл.1 от ЗЗД вр. с чл. 14 от договор за наем от 20.12.2017год. за заплащане на сумата от 251 282.50лева ,представляваща стойността на извършени СМР в предоставения имот и е постановено ново, с което Национален студентски дом е осъдено да заплати на „ 6АТО“ ЕООД сумата от 251 282.50 лева, представляваща стойността на извършени СМР в недвижим имот с площ от 220 кв.м- самостоятелно обособен обект на петия етаж и прилежащите към него площи от четвъртия етаж в сградата на НСД-гр.София откъм ул.“ Аксаков“ по договор за наем от 20.12.2017год., ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Решението е влязло в сила на 20.03.2023год. По делото са представени документи- разменена между страните кореспонденция във връзка във връзка със съгласуване на предстоящи за извършване в отдадения под наем недвижим имот СМР. Представен е и приемо- предавателен протокол от 20.12.2017год. за предаване на отдадения недвижим имот от наемодателя на наемателя. От изготвената по делото съдебнографологическа експертиза се установява, че подписът върху оригинала на протокола за представляващия НСД е положен от него, а подписът върху протокола за представляващия дружеството наемател вероятно е положен от него. По делото е налично писмо с изх.№ 103 от 19.06.2019год. от НСД до „ 6АТО“ ЕООД с искане за освобождаване на имота , предмет на договора за наем Налични са и доказателства за иницирана процедура по чл.80, ал.1 от Закона за държавната собственост за изземване на отдадения под наем имот -публична държавна собственост , както и заповед от 30.07.2020год. за спиране на административното производство по чл.80, ал.1 от ЗДС до приключване с влязло в сила решение на т.д.№ 241/2020год. на СГС. В първоинстанционното производство е изготвена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява , че на 31.07.2018год. „ Просперити груп“ ЕООД е наредило плащане на сумата в размер на 300 00лева по сметка на „ 6АТО“ ЕООД като плащане по фактура № 1000000036/31.07.2018год., която фактура е издадена с основание „ Рамков договор за предоставяне на услуги в обект НСД“. Така заплатената сума е отразено в счетоводните регистри на „ Просперити груп“ ЕООД като разходи от външни услуги с право на данъчен кредит.Установява се също така, че за периода от 31.07.2018год. до 14.02.2024год. няма счетоводно отразяване на връщане на тази сума на „ 6АТО“ ЕООД, както и че получената от „ 6АТО“ ЕООД сума в размер на 300 000 лева е осчетоводена по сметка 412“ Клиенти аванси“, отчетена е като приход и в счетоводството на „ 6АТО“ ЕООД липсва осчетоводено връщане на тази сума на „ Просперити груп“ ЕООД. От експертизата е видно, че за периода от 09.05.2018год. до 14.02. 2024год. е извършвано едно плащане от „ 6АТО“ ЕООД към „ Просперити груп“ ЕООД като с платежно нареждане от 21.02.2019год. е заплатена сумата от 600 000лева с основание „ по споразумение от 14.11.2018год.“ Видно е също така , че в счетоводствата на двете дружества няма отразено връщане на сумата от 600 000 лева от „ Просперити груп“ ЕООД на „ 6АТО “ ЕООД. В първоинстанционното производство е изготвена и съдебно-техническа експертиза във връзка установяване извършени в наетия ремонтни дейности в наетия имот, тяхното естество и наличието на съгласуваност на тяхното извършване с компетентната общинска администрация по реда на чл. 83 и следв. от Закона за културното наследство. Представени са документи във връзка с извършване на СМР в наетия имот и за съставени актове във връзка с изготвянето и приемането им. По делото е наличен приемателно-предавателен протокол от 11.11.2019год., подписан от представители на НСД и „ 6АТО“ ЕООД за предаване на наетия с процесния договор недвижим имот от наемателя на наемодателя. Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Пред СГС е предявен и разгледан иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД. На основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си ,кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнението. На основание чл. 82, изр.1 от ЗЗД , обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза , доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Според чл.82, изр.2 от ЗЗД , ако длъжникът е бил недобросъвестен , той отговаря за всички преки и непосредствени вреди . Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл.2 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неизпълнение под формата на претърпяна загуба, предполага установяване от ищеца, в чиято тежест е, при пълно и главно доказване, , наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1. съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните , по което ищецът е изправна страна, 2. допуснато от насрещната страна по договора виновно неизпълнение на поето договорно задължение, 3. настъпила за ищеца вреда под формата на претърпяна загуба, 4.пряка причинно –следствена връзка между неизпълнението на договорното задължение и настъпилата имуществена вреда ,която следва да е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението и 5. доказване на иска по размер. Безспорно по делото се установи възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по сключен между тях на 20.12.2017год. договор за наем с предмет –описания погоре недвижими имот . Основното задължение на наемодателя по сключен договор за наем е да предостави на наемателя отдадената под наем вещ в състояние, което да отговаря на нейното предназначение и да осигури спокойно ползване на веща за срока на договора. В настоящият случай се твърди от ищеца ,че поради неоснователното прекратяване на договора за наем от страна на ответника и поради очерталата се в следствие на това невъзможност да ползва наетия имот за целия уговорен в договора срок е претърпял вреди , които подлежат на обезщетяване от наемодателя . Тоест, не се твърди неизпълнение на задължението на наемодателя да предостави имота за ползване на наемателя изобщо /след сключване на договора /, а се твърди неизпълнение на задължението на наемодателя да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на имота за целия срок на договора, като последното е резултат от предприетото от наемодателя противоправно предсрочно прекратяване на договора за наем. С оглед на това настоящия съдебен състав намира , че с оглед заявените от ищеца твърдения, се явява ирелевантно обсъждането на въпроса дали след сключване на договора на наем на наемателя е предоставено ползването на процесния имот от наемателя. Въпреки това следва да се отбележи , че наемодателят е предоставил ползването на имота на наемателя на 20.12.2017год. /в деня на сключване на договора за наем/, за което е съставен уговорения в чл. 5 от договора приемо- предавателен протокол. Автентичността на подписите , положени от представителите на страните по делото-страни и по договора за наем , е установена от изготвената по делото съдебно- графологическа експертиза. Противно на възприетото от първоинстанционния съд , настоящият съдебен състав намира за установено по делото неизпълнението на договорното задължение на наемодателя , изразяващо се в лишаване на наемателя от възможността да ползва спокойно и безпрепятствено имота ,предмет на договора за наем през целия срок на договора поради предсрочното му прекратяване без основание. От данните по делото е видно ,че на 11.10.2018год. наемодателят е отправил предизвестие за прекратяване на договора за наем поради неизпълнение на задълженията на наемателя по чл. 15 от договора. Уведомил го е , че ще счита договора за прекратен с изтичането на 30 дневно предизвестие и е поискал освобождаването на имота. С оглед посочената причина за преустановяване на облигационната връзка между страните - извършване на преустройства в отдадения под наем имот без предварително одобряване на съответните архитектурни и инсталационни проекти от компетентните държавни и общински органи- в нарушение на чл.15 от договора за наем съдът приема ,че изявлението има характер на изявление за разваляне на договора поради неизпълнение, а не на предизвестие за прекратяване на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 от ЗЗД, а именно:виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и, ал. 2 от ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. В първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. В случая липсва една от посочените по-горе предпоставки и тя е достатъчна да обоснове извод, че в полза на наемодателя не е възникнало потестативното право за разваляне на договора, а именно не е налице виновно неизпълнение на задълженията на наемателя по чл. 15 от договора. Следва да се отбележи, че в изявлението за разваляне на договора , наемодателят не е посочил кои са извършените от наемателя преустройства в наетия имот без предварително одобрение от компетентните държавни или общински органи.Едва в писмения отговор ответникът –наемател пояснява извършените според него преустройства в наетия имот- СМР,касаещи обособяването на самостоятелни санитарни възли и бани в 15 броя помещения на 5 етаж при заварени 8 броя.Сочи ,че извършените СМР са извън обхвата на чл. 151 от ЗУТ и за извършването му се изисква разрешение за строеж. Твърди че налице промяна в разпределението на етажите, предназначението на помещенията и широчината на евакуационния изход от четвърти етаж към евакуационното стълбище,водещо към ул.“ Аксаков“ и че това е извършено без изготвяне на инвестиционен проект и одобряването му от съответните компетентни органи.Отделно от това наетият имот представлявал архитектурен паметник на културата, поради което при извършване на преустройства в него се изисквало одобряване и съгласуване на инвестиционните проекти от Министъра на културата, каквото не било извършено. Липсвала и виза за проектиране, както и съгласуван инвестиционен проект. На тези твърдения ищецът е противопоставил възражения , че в имота не са извършвани преустройства по смисъла на ЗУТ, а ремонтно –възстановителни работи , необходими за привеждане на процесния имот в състояние, годно за експлоатация и то с предварително съгласие на наемодателя. Искането за одобрение било направено вх.№ 90/28.12.2017год., а одобряването било обективирано в писмо изх.№ 93/29.12.2017год. на директора на НСД. Извършените дейности били ремонтни, с което не били нарушени разпоредбите на ЗУТ и закона за културното наследство. Работите не представлявали „ строеж“ по смисъла на параграф 5, т.38 от ЗР на ЗУТ и за тяхното извършване не било нужно разрешение за строеж . Твърдял е , че отдадената под наем част от сградата, не съставлява паметник на културата, поради което за извършените в нея ремонтни дейности не се е изисквало разрешение и съгласуване от компетентните органи по Закона за културното наследство. По делото се установява , наемателят е претендирал по съдебен ред от наемодателя заплащане на извършени в отдадения имот неотложни ремонтни дейности ,които да направят възможно ползването му съгласно договореното предназначение . Така предявеният иск е уважен с влязло в сила решение № 521/10.08.2021год., постановено по възз.т.д.№371/2021год., постановено по възз.т.д.№371/2021год. на САС . В това производство са разгледани и обсъдени възражения на наемодателя по дължимостта на претендираната от наемателя сума , свързани с естеството на извършените ремонтни работи , в частност че същите не представляват ремонтни дейности , а преустройства , за които не е получил предварително одобрение от компетентните държавни и общински органи, в това число и такова по Закона за културното наследство. Именно извършените от наемателя в отдадения под наем недвижим имот преустройства, без съгласувания и разрешителни по ЗУТ и Закона за културното наследство са приети от наемодателя като нарушение на задълженията на наемателя по чл.15 от договора за наем и обосновали изявлението му за разваляне на договора , обективирано в писмо изх.№ 89/11.10.2018год. С оглед на горното и на обстоятелството ,че в настоящото производство не се твърди извършването на СМР в отдадения под наем недвижим имот,различни от тези ,предмет на иска по чл. 230, ал.2 от ЗЗД , по който е постановено влязлото в сила решение на САС, то настоящият съдебен състав приема ,че е обвързан с приетото в това решение , а именно че извършените в наетия имот СМР от наемателя съставляват ремонтни дейности, за които не е било необходимо съгласуване и разрешения по ЗУТ и Закона за културното наследство,тоест че с извършването им наемателят не е нарушил задълженията си по чл. 15 от договора за наем и съответно в полза на наемодателят не се е породило потестативното право за разваляне на договора. С оглед на горното съдът не обсъжда събраните в настоящото производство доказателства във връзка с извършените СМР в отдадения под наем недвижим имот и тяхното естество ,както и тези във връзка с наличието или липсата на съгласувания и разрешения по ЗУТ и Закона за културното наследство за тяхното извършване ,тъй като тези факти са обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо и не могат да бъдат предмет на съдебна проверка в настоящия съдебен процес,който се явява последващ на проведения такъв по иска с правно основание чл. 230, ал.2 от ЗЗД. След като направеното от наемодателя изявление за разваляне на наемния договор не е породило своето действие по чл. 87 , ал.2 от ЗЗД ,то не е отпаднало задължението на страните да престират по него. Тоест, за наемодателят е продължило да съществува задължението му да осигурява на наемателя ползването на наетата вещ , , което по виждане на настоящия съдебен състав, противно на възприетото от първоинстанционния съд, не е сторил , поради което е в неизпълнение на основното му задължение по наемния договор. След като е налице неизпълнение от страна на наемодателя на задълженията му по договора с ищеца –наемател, то са налице основания за ангажиране на отговорността му за договорно неизпълнение, ако са налице останалите елементи от фактическия състав на чл. 82 от ЗЗД. Този извод не се променя от обстоятелството ,че наемателят е имал достъп и е ползвал имота до 11.11.2019год. , когато го е предал на наемателя .Горното обстоятелство не е спорно по делото и се удостоверява от представения по делото предавателно –приемателен протокол от същата дата. При отправено изявление за прекратяване на договора и искане за освобождаването на имота от наемателя е изводимо виждането му към момента на отправяне на предизвестието- 11.10.2018год. че наемателят е неизправна страна по договора и че липсват основания той да продължава да го държи. Същевременно ,че от момента на изтичане на предизвестието за него не съществува задължение да осигурява вече на наемателя ползването на отдадения под наем недвижим имот. Това негово виждане е достигнало до наемателя и е станало причина за прекратяване на облигационната връзка на последния с „Просперити Груп“ ЕООД .При твърдяно от наемодателя прекратяване на облигационната връзка с наемателя и основано на това отричане на задължението му за престиране по договора за наем след изтичане на срока на предизвестието ,същият безспорно се намира в неизпълнение на задълженията му по договора за наем, при приетото противоправно негово поведение по разваляне на договора за наем. С оглед на това се явява ирелевантно обстоятелството , че наемателят е продължил да държи отдадения под наем имот до 11.11.2019год. ,тъй като това държане е резултат на странични фактори, а не на волята на наемодателя. Както се посочи по-горе, последният още на 11.10.2018год. е поискал освобождаването на имота от наемателя, както и е предприел активни действия за принудителното му освобождаване. Това е в протвърждение казаното по-горе, че за наемателят договорът за наем с „ 6АТО“ ЕООД е бил прекратен/развален/ въз основа на отправеното изявление за разваляне от 11.10.2018год. и че за него вече не е съществувало задължение за предоставяне ползването на имота на наемателя. Въпреки направеният извод ,че наемодателят е в неизпълнение на задълженията му по договора наем, който е в противовес на приетото от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав намира, че липсват останалите предпоставки от фактическия състав на чл. 82 от ЗЗД за уважаване на исковата претенция, основана на цитираната разпоредба. Изложените мотиви за това от първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящия съдебен състав, който препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да допълни следното : Безспорно от доказателствата по делото се установява, че ищецът - наемател е претърпял имуществена вреда от предприетото противоправно поведение на наемодателя по разваляне на договора наем, доколкото същият е заплатил дължимата се по договора от 09.05. 2018год. неустойка на „ Просперити Груп“ ЕООД. Както се посочи по-горе, нейното заплащане се установява от представеното по делото платежно нареждане и от констатациите на изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Договорът между „ 6АТО“ ЕООД и „ Приспорети груп“ ЕООД е сключен на 09.05.2018год. , тоест в първата година на действие на сключения между „ 6АТО“ ЕООД и „ НСД договор за наем. Осъществяването на дейностите по предмета на договора е предпоставено от използването на помещения именно в имота, предмет на договора за наем. Договорът за наем е сключен за 10 години, а този от 09.05.2018год. –за 5 години. Уведомлението от „ 6АТО“ ЕООД , адресирано до „ Просперити Груп“ ЕООД за прекратяване на сключения между тях договор е направено след получаване на изявлението за разваляне на договора за наем, след който момент и във връзка с прекратената облигационна обвързаност между „6АТО“ ЕООД и „ Просперити Груп“ ЕООД по договора от 09.05.2018год. е сключено и споразумението между тях от 14.11.2018год. за заплащане от „ 6АТО“ ЕООД на „ Проспорети Груп“ ЕООД на уговорената в чл., ал.2 от договора неустойка. Тоест, заплатената от ищеца на третото лице неустойка е в причинно – следствена връзка с предсрочното прекратяване на договора за наем без основание. И тук се поставя въпроса дали тази вреда попада в предметните предели на носената от ответника отговорност. В правната теория се приема, че преки и непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника, те са косвени. Вредата е „пряка“ и „непосредствена“ последица от неизпълнението, когато то е „ необходимо“ и „достатъчно“ условие за настъпването й при нормални условия. Неизпълнението е необходимо условие,когато без него вредата със сигурност не би настъпила. То е достатъчно условие, когато само то би причинило вредата на неизпълнението. Тези вреди следва да бъдат и предвидими към момента на пораждане на задължението, тоест такива , които длъжникът е могъл или е бил длъжен да предвиди към момента на пораждане на задължението с оглед на обстоятелствата, които са му били известни или са могли да му бъдат известни, при полагане на дължимата грижа към същия момент, но доколкото са закономерна последица от неизпълнението. Настоящият съдебен състав счита , че по делото не се установява, че претърпяната от ищеца имуществена вреда, а именно заплатената от наемателя на третото лице неустойка, уговорена в договора от 09.05.2018год., има характеристиките на пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Както беше посочен по-горе, ищецът е заплати неустойка в размер на 600 000лева на „ Просперити Груп“ ЕООД , уговорена устойка в сключения между тях на 09.05.2018год. договор. Със същия „ ищецът е предоставил на „ Просперити Груп“ ЕООД възможност и условия за организиране и провеждане на семинари, подготовка и обучение а студенти, квалификационни курсове, краткосрочно настаняване и др. дейности в помощ на учащи се във висши учебни заведения , редовна или задочна форма на обучение , в образователна степен бакалавър или магистър, които да се провеждат в отдадения му под наем от НСД недвижим имот. Установимо е чрез съпоставяне предмета на този договор с предмета на процесния наемен договор, че целта за отдаване на процесния имот под наем – да се ползва като помещения за консултации и обучение и като помещения за временно настаняване пит „студентски хостел“ напълно съответства. Осъществяването на дейността по договора от 09.05.2018год. предпоставя извършването им именно в помещенията, отдадени под наем на „ 6АТО“ ЕООД, тоест без тяхното ползване същата не била осъществима. От горното е изводимо, че с договора от 09.05.2018год. наемателят е предоставил ползването на процесния недвижим имот на „ Просперити Груп“ ЕООД , в който случай, а и дори и да се приеме, че договорът има характеристиките на договор за съвместна дейност, същият се явява сключен в нарушение на чл. 13 от договора за наем. Изрично страните по него са договорили забрана за пренаемане от страна на наемателя или предоставяне за ползване на отдадения под наем имот, както и сключването на договори за съвместна дейност касаещи имота. Така, заплатената от ищеца неустойка не се дължи единствено и само на неправомерното прекратяване на договора за наем от страна на наемодателя, а и по причина поведението на кредитора –сключването на договор с трето лице в нарушение забраната по чл.13 от договора за наем . В случай, че наемателят не бе сключил договора с „ Просперити груп“ ЕООД с уговорена в него неустойка при прекратяване на договора от негова страна в нарушение на чл.13 от договора за наем, дори и при неправомерно прекратяване на договора за наем от страна на НСД, нямаше да бъдат налице вреди ,които да подлежат на обезщетяване. В случая изискуемата се причинно-следствена връзка между изпълнението на договорното задължение от ответника и търпяната от ищеца вреда е прекъсната от поведението на ищеца чрез извършеното от него доброволно плащане на неустойката. Предвид на това ищецът е освободен от отговорност за собственото си неизпълнение по договора от 09.05.2018год., доколкото невъзможността му да изпълни задълженията си този договор не се дължи на негово виновното поведение , а на обстоятелството, че е бил лишен от правото да ползва отдадения му под наем недвижим имот,тоест поради неправомерното поведение на трето за договора лице- ответник в настоящото производство. При отправено на 11.10.2018год. изявление за прекратяване на договора от страна на НСД с предизвестие от 30 дни , ищецът-наемател е имал и необходимото време , а и възможност да възрази срещу неоснователната претенция за неустойка с мотив, че невъзможността за неизпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина - чл.81, ал.1 от ЗЗД. Той това не е сторил, а непосредствено след получаване на изявлението за прекратяване на наемния договор, а именно на 15.10.18год. адресира до „ Просперити Груп“ ЕООД изявление за прекратяване на сключения между тях договор от 09.05.2018год., а на 14.11.2018год. сключва и споразумение за заплащане на неустойката по чл.8, ал.2 от договора от 09.05.2018год. Ищецът не е проявил нужната грижа да възрази срещу неоснователната претенция за неустойка, с което е прекъснал връзката между неизпълнението на договорното задължение на наемодателя и търпените от същото вреди. Безспорно ,че с извършеното доброволно плащане на неустойката биха се предотвратили по-сериозни разходи за ищеца / в случай ,че се стигне до предявяване на иск по чл.92 от ЗЗД и този иск бъде уважен/ ,но това поведение на кредитора-наемател може да бъде отчетено и като допринасящо настъпването на вредите , което ги прави косвени, а не преки,респ. неподлежащи на обезщетяване. Горното извод е изводим и с оглед нищожността на клаузата на чл.8, ал.2 от договора от 09.05.2018год. поради накърняване на добрите нрави , мотивите да което на СГС се споделят от настоящия съдебен състав. Данните по делото не дават основание претърпяната от ищеца вреда да бъде квалифицирана и като предвидима . Договорът от 09.05.2018год. е сключен почти пет месеца след сключването на договора за наем. По делото нито се твърди ,нито се установява наемодателят да е знаел за сключването на договора от 09.05.2018год. дори и да е имало такова общо знание ,то ответникът не би могъл да знае за уговорените в него неустоечни клаузи и техните условия. При тези данни и при липса на други, които да сочат ,че ответникът е знаел за сключения между „ 6АТО“ ЕООД и „Просперити Груп“ ЕООД договор от 09.05.2018год., не би могло да се приеме, че търпяната от ищеца вреда, попада в обхвата на предвидимите вреди по чл.82 от ЗЗД. Предвидимостта на вредите се определя към момента на пораждане на задължението,като казаното по-горе е относимо към този момент. При договорена изрична забрана в договора за наем/ чл.13 / за пренаемане и предоставяне на ползването на отдадения под наем недвижим имот от наемателя на трети лица,както и за сключване на договори за съвместно дейност касателно този имот, не би могло да се обоснове, че при неизпълнение на задълженията си по наемния договор,наемодателят е могъл и е бил длъжен да предвиди ,че наемателят ще наруши задълженията си по договора и ще сключи такива с трети лица. Същите тези вреди,в така очертаната хипотеза,не са и закономерно настъпващи като резултат от неизпълнението,съображения за които бяха изложени по-горе. Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.82 от ЗЗД се явява неоснователен , до който извод е достигнал и първоинстанционния съд и който като краен резултат се споделя и от настоящата съдебна инстанция. Макар и да не води до промяна в крайния резултат , но с оглед приетото от първоинстанционния съд и оплакванията във въззивната жалба, следва да се определи като правилен извода му за основателност на наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Същият е направен при допускане, че предявеният иск бъде приет за основателен , което отново би довело до същия резултат- отхвърляне на заявената искова претенция. Изложените в тази връзка мотиви от първоинстанционния съд се споделят напълно и от настоящата съдебна инстанция. Следва да се отбележи , че във въззивната жалба не се правят оплаквания относно възприетия от първоинстанционния начален момент за изчисляване на давностния срок или за неправилно приложение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13. Март 2020год. във връзка с това, а само за приложимата към конкретното вземане погасителна давност- тази по чл. 110 от ЗЗД или по чл.111 от ЗЗД. Оплакванията за неправилно приложение на кратката погасителна давност по чл. 111 б.“ б“ от ЗЗД са неоснователни. Предмет на исковата претенция е вземане за обезщетение за неизпълнен договор.Причината за неизпълнение на задълженията по договора, от което неизпълнение са причинени вреди,подлежащи на обезщетяване и които са предмет на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.82 от ЗЗД , не променят естеството на вземането . С оглед на това по отношение процесното вземане , което е за обезщетение за вреди от неизпълнен договор, се прилага тригодишната погасителна давност съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД, а не общата петгодишна давност по чл.111 от ЗЗД. Предвид гореизложеното обжалваното решение се явява правилно и следва да се потвърди. Предвид изхода от спора и в полза на Национален Студентски дом следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски ,които се доказват в размер на 10 077.56 евро и съставляват заплатено от въззиваемия адвокатско възнаграждение. Възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК не е направено от противната страна. Водим от горното и в същия смисъл, Апелативен съд – София, в настоящия си състав