Решение № 709 от 3.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 612/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. М. К., ЕГН ••••••••••, срещу Решение №5475 от 10.12.2025 г. постановено по гр.д.№ 226/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив,в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 да му заплати сума в общ размер от 1599,68 лева – платена при начална липса на основание по сключен между страните Договор за кредит овърдрафт от 08.09.2017 г., от която: 1295,84 лева – платена за възнаградителна лихва по договора и 303,84 лева – платена такса за обслужване на кредита. Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковите претенции да бъдат уважени. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото „Банка ДСК“ АД, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Първоинстанционното производство е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца К. М. К., ЕГН •••••••••• срещу ответника „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, с която е предявени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати сума в общ размер от 1599,68 лева – платена при начална липса на основание по сключен между страните Договор за кредит овърдрафт от 08.09.2017 г., от която: 1295,84 лева – платена за възнаградителна лихва по договора и 303,84 лева – платена такса за обслужване на кредита. По делото е документално установено и спор пред въззивната инстанция на се повдига, че между „Банка ДСК“ АД, като кредитор и К. М. К., като кредитополучател е възникнало правоотношение по Договор за кредит овърдрафт от 08.09.2017 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит овърдрафт за ползване по разплащателна сметка за срок от 12 месеца, който изтича на 08.09.2018 г. В чл. 3 от представения по делото Договор за кредит овърдрафт от 08.09.2017 г. е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 11,95 %, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,268, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и надбавка в размер на 11,682 %. В чл. 3.1 от договора е отразено, че лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR при предпоставките, по реда и сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0 %, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка. В чл. 5 от договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 12,65 %. ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. В чл. 9 от договора е отразено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента. С подписване на договора за кредит овърдрафт К. К. е декларирал, че е получил и приел Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт, който банката предоставя на физически лица. В раздел ІІ от общите условия е посочено, че кредитът се предоставя по разплащателна сметка на кредитополучателя, открита в Банка ДСК (т. 2.1.); кредитът се усвоява наведнъж или на части след датата на учредяване на обезпеченията, предвидени в договора (т. 2.2.). Съгласно т. 3 от раздел ІІ на общите условия, при частично или цялостно погасяване на ползвания овърдрафт от постъпления по разплащателната сметка, същият може да бъде ползван отново, до договорения размер (револвиране). В т. 4 от раздел ІІ е посочено, че срокът за ползване на кредита, предвиден в договора, се подновява автоматично, при условие че са платени дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси и ако някоя от страните не е отправила до другата писмено изявление за прекратяване на ползването най-малко 30 дни преди крайната падежна дата. В раздел ІІІ, т. 5.5. от общите условия е предвидено, че в случай че избраният лихвен индекс няма котировки за повече от 1 месец или индексът е престанал да съществува, лихвеният процент по заварени договори, базиран на EUROBOR и SOFIBOR и надбавка, ще се формира от друг подобен публично достъпен индекс и надбавка, като общият лихвен процент не се променя към момента на замяната. В този случай банката уведомява кредитополучателя за стойността на новата лихвена база със съобщения на видно място в поделенията на банката и на интернет страницата на банката. В раздел ІІІ, т. 5.6. от общите условия е посочено, че новият размер на променливия лихвен индекс, от който зависи размерът на приложимия лихвен процент се оповестява в офисите на кредитора и на интернет страницата му. Съгласно раздел ІІІ, т. 7 от общите условия, кредитополучателят дължи на кредитора такси и комисиони, съобразно Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента. Приложена е и Декларация от 08.09.2017 г. за предоставена необходимата преддоговорна информация по чл. 8, ал. 2 ЗПК, както и Общите условия, прилагани по кредити овърдрафт, и за предоставена информация по Закона за защита на личните данни. По делото е представен подписан погасителен план и ГПР (л. 42 – л. 43) с дата на първо погасяване – 05.10.2017 г. и дата на последно погасяване 08.09.2018 г. В погасителния план са отразени дължимите от потребителя месечни вноски, включващи главница и лихва по договора. Посочена е дата на усвояване – 08.09.2017 г. на сума в размер от 2500 лева по кредит овърдрафт. Посочена е общо дължимата сума по договора – 2662 лева, от която: 2500 лева – главница и 162,20 лева, както и е отразен съответен размер на всяка от погасителните вноски. Представено е и извлечение от Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента (л. 41), в което е отразено, че таксата за кредит овърдрафт, вкл. автоматичен кредит овърдрафт с размер на кредита над 250 лева, е 1 % върху одобрения размер на кредита, мин. 15,00 лв. (т. 1.2.2. от Тарифата). В т. 1.1. е предвидена такса – кредити за текущо потребление, включително кредити по програми и кредити по пакети „Частно банкиране“, в размер 1 % върху одобрения размер на кредита. С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил предявените искове от ищеца приемайки,че не са налице сочените в исковата молба, подадена от К. К., пороци в сключения между страните Договор за кредит овърдрафт от 08.09.2017 г., водещи до цялостната му недействителност, нито е налице нищожност на клаузата от договора за определяне на дължимия лихвен процент. Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковите претенции за неправилни. Видно от съдържанието на т. 3 от процесния договор, страните са договорили променлив лихвен процент, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR и фиксирана надбавка от 11,682 %. В същата клауза, както и в т. 5.1 от Общите условия (ОУ), е заложено правилото, че при отрицателна стойност на референтния индекс, същата се приема със стойност нула.Този състав на въззивния съд намира тази уговорка за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно константната практика на Върховния касационен съд (ВКС) и Съда на Европейския съюз (СЕС), клаузи като тази ограничаващи долния праг на индекса нарушават принципа на добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните в частност на потребителя. Когато пазарният индекс SOFIBOR се покачва, банката прехвърля целия риск върху потребителя, като автоматично увеличава крайната лихва. Когато обаче пазарната среда се подобрява и индексът спада под нулата, потребителят бива лишен от икономическата полза от пазарния спад, тъй като договорът изкуствено „замразява“ индекса на 0%. Така рискът от тези колебания е разпределен изцяло в полза на кредитора. Банката не е доказала, че тази клауза е била индивидуално договорена или че на потребителя е предоставена компенсация (например пониска първоначална надбавка) срещу отказването му от ползите при негативен пазарен индекс. В т. 5.5 от ОУ е предвидено, че ако изчезне индексът, банката ще формира лихвата от „друг подобен публично достъпен индекс“.Като общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 от ГПК, считано от 01.07.2018 г. БНБ преустанови изчисляването на индекса SOFIBOR. Следователно след тази дата уговорената лихвена база е престанала да съществува. Съгласно практиката на ВКС обективирана в решение № 424/ 02.12.2015г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, методиката за промяна на лихвата трябва да съдържа ясен, прозрачен и математически описан алгоритъм, който да позволява на потребителя сам да провери и изчисли задължението си. Формулировката в договора „друг подобен индекс“ няма обективно математическо съдържание и дава право на банката субективно и едностранно да определя цената на кредита.Уговорката в т. 5.6 от ОУ, че новият индекс се оповестява само „в офисите и на интернет страницата на кредитора“, е нищожна. Изменението на лихвата е изменение на съществен елемент от договора. Съгласно ЗПК, всяка такава промяна трябва да бъде съобщена на потребителя индивидуално – на хартиен или друг траен носител, преди влизането в сила. Действията на банката по удържане на суми по неоповестен по надлежния ред индекс нямат правно основание.Тъй като клаузите за определяне и изменение на лихвата са изначално нищожни (чл. 146, ал. 1 от ЗЗП), те не пораждат правни последици от момента на сключване на договора. Следователно заплатената от ищеца сума за възнаградителна лихва в размер на 1295,84 лева е получена от банката без основание и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. По отношение на таксата за обслужване на кредита за сумата от 303,84 лева.Разликата между договорения базов лихвен процент (11,95%) и отразения в договора ГПР (12,65%) доказва наличието на допълнителни скрити тежести, сред които е и процесната "такса за обслужване".Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът няма право да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, които представляват нейна вътрешна административна дейност и са в нейния изключителен търговски интерес. Обслужването на кредитната сметка е задължение на самата банка с оглед отчитане на вземанията . Тъй като не е доказано насрещно предоставяне на реална и допълнителна услуга в полза на самия клиент, клаузата за удържане на такса обслужване е нищожна. Сумата от 303,84 лева също е получена при начална липса на основание и подлежи на връщане от ответника. В аспекта на така изложеното се налага извод, че първоинстанционното решение, като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и практиката на ВКС, следва да бъде отменено изцяло, а обективно съединените искове – уважени в предявените размери, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. На основание чл.78,ал.1 от ГПК търговското дружество следва да бъде осъдено да заплати на К. К., разноските направени в първоинстанционното производство в размер от 663,96 лева/339,48 евро, както и тези направени във въззивното прозводство в размер от 25 лева/12,78 евро. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата търговското дружество-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на адвокат К. К. , оказала безплатна правна помощ на К. К. пред въззивната инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева/204,52 евро и в същия размер за първоинстанционното производство. Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд