Решение № 1023 от 10.3.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 884/2025 г.

Производство е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Р. Х. И., [ЕГН] от гр. Сърница, [улица], срещу Решение №178 от 07.07.2025 г. на директора на Териториално поделение на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № С250013-022-0072971 от 23.06.2025 г. издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик. В жалбата не се сочат конкретни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Изложени са твърдения за несеквестируемост на запорираната сметка в „Интернешънъл асет банк“ АД, за което имал извлечение от банката, че този доход е получен от държавния бюджет за личен асистент. Формулирал е искането си до съда като такова за постановяване на справедливо решение. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Ответникът - директорът на ТД на НАП – Пловдив, чрез юрисконсулт М. Д., оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Моли съдът да постанови решение, с което да се потвърди обжалваното решение, като законосъобразно. Претендира разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 5). Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Срещу Р. Х. И. е било образувано изпълнително производство по ИД № 231372895/2023 г. за задължения установени с Разпореждане на ТП на НОИ – Пазарджик № РНП-24-12-01180252 от 12.08.2022 г. Установено е че произходът на задълженията е неправилно изплатена сума за пенсия, като непогасеният размер към датата на образуване на изпълнителното производство е бил общо в размер на 16 912,87 лева, от които главница 13 528,06 лева и лихва 3384,81 лева към 13.06.2023 г. Със Запорно съобщение изх. № 3014-4-12-01240745 от 22.11.2022 г., издадено от ръководителя на ТП на НОИ е наложен запор по всички сметки на задълженото лице в „Банка ДСК“ ЕАД. За обезпечаване на задълженията по изп. дело с ПНОМ изх. № C230013-0220043074 от 15.06.2023 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, за което е изпратено запорно съобщение. От страна на банката е постъпило уведомление, че по сметката на длъжника има наложен предходен запор. Р. Х. И. е обжалвал ПНОМ изх. № C230013-0220043074 от 15.06.2023 г., като с Решение № 173 от 12.07.202З г, на директора на ТД на НАП - Пловдив, постановлението за налагане на обезпечителни мерки е потвърдено. Това решение не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила. След като по изпълнителното дело не са постъпили доброволни плащания за погасяване на дълга, с ПНОМ с изх. № C250013-022-0070194 от 17.06.2025 г. на осн. Чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 2, във връзка с чл. 195. ал. 1-3 от ДОПК е наложен запор върху вземането от трето задължено лице — работодател Община Сърница, за което е изпратено запорно съобщение. В отговор на запорното съобщение от Община Сърница е постъпило Уведомително писмо, съгласно което Р. Х. И. получава трудово възнаграждение като „личен асистент“ и няма наложени предходни запори върху същото. Вследствие на това е било издадено ПНОМ изх. № С250013-022-0072971 от 23.06.2025 г. от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, с което на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 1, във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги - „Интернешънъл асет банк“ АД в размер на 20 625,20 лева. Това постановление е обжалвано по административен ред пред директора на ТД на НАП - Пловдив, който с обжалваното решение, предмет на съдебен контрол, е приел жалбата за неоснователна и е оставил същата без уважение. При така установеното от фактическа страна, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, при спазване на преклузивния 7-дневен срок за оспорване, както и редът за задължителното оспорване по административен ред, съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК, поради което жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставената му материална и процесуална компетентност, в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Издадено е в писмена форма и в него са посочени фактически и правни основания. Не се констатират и нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка следва да се посочи, че нуждата да се обезпечи изпълнението на конкретно публично вземане възниква поради опасността публичният изпълнител да не открие в деня на изпълнението секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят публичния взискател. Ето защо, в нормата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК е посочено, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. В настоящия случай, налагането на мерките е основано именно на обстоятелство, че ще бъде затруднено събирането на публичното задължение и с цел предотвратяване извършването на сделки, и действия с имуществото на длъжника, поради което органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл. 195 от ДОПК. В процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки са изложени мотиви в тази насока, основани на събраните доказателства по преписката, с оглед изискването възведено в чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. В тази връзка следва да се посочи, че процесната обезпечителна мярка е наложена на основание разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК, регламентираща случаите на налагане на обезпечителни мерки на установено по размер и изискуемо публично задължение. В настоящия случай, противно на твърденията на жалбоподателя, тези предпоставки са били налице при налагане на обезпечителните мерки и в постановлението на публичния изпълнител са изложени мотиви в тази насока. Както правилно е приел публичният изпълнител, в процесния случай е налице установено и изискуемо публично вземане на длъжника в общ размер на 20 625,20 лева, от които главница 13 528,06 лева и лихва 7097,14 лева по посоченото изпълнително дело. Следователно, към момента на постановяване на процесното постановление, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителни мерки, тъй като е било налице установено и изискуемо публично вземане на длъжника по ИД № 231372895/2023 г., непогасено в законоустановения срок за доброволно изпълнение, като съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, субсидиарно приложим на основание препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК, това е моментът на преценка на законосъобразността на административния акт. Съгласно изричното правило на посочената норма, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. По отношение на следващото възражение, че върху вземането на жалбоподателя от трето лице – „Интернешънъл асет банк“ АД не може да бъде наложена обезпечителна мярка, тъй като тези парични средства представляват имущество, върху което е изключено да бъдат налагани обезпечителни мерки, следва да бъде съобразено, че що се отнася до вида и размера на доходите и имуществото, върху които не може да се предприеме принудително изпълнение за публични вземания, респ. не могат да бъдат налагани обезпечения, то те са изрично определени в чл. 213 от ДОПК и при налагането на обезпечителната мярка запор върху пенсията на задълженото лице, следва да се прилага разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 3 от ДОПК, съгласно която принудително изпълнение не може да се насочи върху сумите по сметки в банки в размер до 250 лева за всеки член от семейството. Изрично в запорното съобщение, изпратено до е цитираната цялата разпоредба на чл. 213, в това число и относимата в случая т. 3. Възражението за несеквестируем доход от трудовото възнаграждение е било обсъдено и от административния орган, който правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. При това положение, с оглед липсата на материалноправни и процесуалноправни нарушения, разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК предвижда, че съдът може да отмени обезпечителната мярка, само ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. В случая такива доказателства не са представени от жалбоподателя. С оглед на изложеното, атакуваното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Претендираната сума от 200 лева (102,26 евро) е съобразена с чл. 24 от Наредбата за правната помощ и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК сумата следва да бъде заплатена на Национална агенция по приходите.