Решение № 166 от 3.7.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 372/2025 г.

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „..., № 19, представлявано от изп. директори Д.Н.И. и Б.Ф.С., чрез пълномощника юрисконсулт Н. Х. В. със съдебен адрес гр. Варна, бул. „....“, № 92 против Д. А. А., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. Велики Преслав, ул. „...., № 13, вх. Г, ет.5, ап.69. Ищецът твърди, че на 18.02.2022 г. между „Банка ДСК“ АД и ответника е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на ответника е предоставен банков кредит в размер на 57 000 лв. Погасяването на кредита е следвало да се извърши с месечни вноски, съобразно погасителния план към кредитния договор. Крайният срок за погасяване на кредита е 18.02.2032 г. Поради преустановяване на плащането на дължите месечни вноски по кредита, банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 14.02.2024 г. с връчена покана на ответника, с която е поканен да погаси доброволно задълженията си по кредитния договор. Поканата е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради неплащане от страна на ответника, банката е предприела действия за събирането на вземанията си по реда на заповедното производство. В резултат на това, ВПРС е издал заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изп. лист по ч.г.д. № 118/2024 г. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК банката е предявила настоящия иск. Ищецът претендира да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземания на банката от ответника в общ размер на 63 864.18 лв., от които 56 493.46 лв. – главница; 6 207.68 лв. – договорна лихва за периода 01.04.2022 г. до 14.02.2024 г.; 783.35 лв. – обезщетение за забава за периода 01.04.2022 г. до 14.02.2024 г.; 259.69 лв. – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 15.02.2024 г. до 26.02.2024 г. и 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените разноски в заповедното и настоящото производство. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат С. М. в качеството й на особен представител на Д. А. А.. В отговора особеният представител на ответника счита, че искът е допустим, но неоснователен. Не са налице доказателства, че уговорената с кредитния договор сума е получена от ответника. Ежемесечната застрахователна премия от 40.91 лв. не е включена в ГПР по кредита от 6.01%. Не е налице застрахователен договор, от който да се установят покритите със застраховката рискове. В случая, предвид императивното изискване на чл.11, т.10 от ЗПК в договора формално е включена клауза, в която е посочен ГПР но размерът му от 6.01% не отговаря на действителния, ако застрахователните премии не са включени към него. При отклонение от чл.19, ал.1 от ЗПК, при формиране стойността на ГПР, кредитната сделка е недействителна, предвид чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.10 от ЗПК и следва предявения иск да се уважи само до размера на незаплатената част от главницата. От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното: На 18.02.2022 г. между „Банка ДСК“ АД и Д. А. А., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление. Въз основа на договора, банката е предоставила на ответника кредит за текущо потребление в размер на 57 000 лв. (чл.1), като усвояването му е еднократно в срок от 30 дни от датата на сключването му (чл.3). Кредитът е следвало да бъде издължен, чрез заплащане на 120 месечни анюитетни вноски с падеж на всяка вноска 1-во число на месеца, съгласно погасителен план, който банката изготвя при усвояването на кредита (чл.чл.2, 5 и 7). Крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата, посочена в погасителния план –18.02.2032 г. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5.65% годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над един ден до две години“ 0.060%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и при фиксирана преференциална надбавка в размер на 5.590% (чл.8). Кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършване услуги на клиента – чл.18 от договора. В чл.9 от договора е посочен годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, който е 6.01%. Той може да бъде променян при наличие на предпоставките, предвидени в Общите условия. ГПР изразява общите разходи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, посочен е в погасителния план (приложение № 1), който е неразделна част от договора и включва: лихви; дължимите от кредитополучателя такси, съгл. приложение № 3 – извлечение от Тарифата на банката; такса за откриване и месечна такса за поддържане на разплащателна сметка, обслужваща предоставения кредит; такси за допълнителни услуги и такса за ползване на платежен пакет – чл.7.1 от ОУ. Видно от погасителния план – приложение № 1 от кредитния договор общата дължима сума от кредитополучателя е 80 049.37 лв. Стойността на ГПР е изчислена при следните допускания: 1) договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и страните по него ще изпълняват точно задълженията си по него; 2) ако кредитния договор предоставя на потребителя различни възможности по отношение на неговото усвояване, допуска се, че общия размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло и 3) ако за ограничен период от време или за ограничена сума се предлагат различни лихвени проценти и различни разходи се приема, че лихвеният процент и разходите, приложими за целия срок на кредитния договор, са тези с най-високи стойности. Съгласно чл.16.1 от Общите условия, съставляващи неразделна част от договора (чл.21 от договора) при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. При допусната забава в плащанията за главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък на главницата става предсрочно изискуем (чл.16.2 от ОУ). От датата на изискуемост на кредита, целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД до окончателно погасяване на задължението (чл.16.3 от ОУ). Страните са се уговорили, че всички съобщения, уведомления и покани във връзка с договора за кредит се считат получени от кредитоискателя, ако са изпратени от банката на посочения от него адрес за кореспонденция, ако не е уведомил банката за промяна на адреса за кореспонденция – чл.16 от договора. Съгласно чл.11, б. „е“ от ОУ кредитополучателят се задължава да уведоми банката при промяна на местоработата си, местоживеенето си и някой от адресите си посочени в договора за кредит. С покана - уведомление изх. № ....08.01.2024 г., банката е уведомила ответника, че поради забава в погасяване на задълженията му по сключения кредитен договор от 18.02.2022 г., обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на нотариалната покана цялата непогасена главница по кредитния договор става дължима и върху нея се начислява законна лихва. Поканата е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 14.02.2024 г., когато е изтекъл срокът, визиран в чл.47, ал.2 от ГПК. Ответникът не е предприел действия за погасяване на задълженията си. На 27.02.2024 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, основаващо се на извлечение от счетоводните книги на банката от същата дата. Въз основа на заявлението на 28.02.2024 г. по ч.г.д. № 118/2024 г. по описа на ВПРС е издадена Заповед № 63 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 61, с който ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: 56 493.46 лв. – предстрочно изискуема главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда - 27.02.2024 г. до окончателното изплащане; 6 207.68 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 14.02.2024 г., включително; 783.35 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава), начислено за периода от 01.04.2022 г. до 14.02.2024 г., включително; 259.69 лв. – законната лихва за периода от 15.02.2024 г. до 26.02.2024 г.; 120.00 лв. – дължими разходи при изискуем кредит, както и сумата от 1 327.28 лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които 1 277.28 лв. – заплатена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ Р.Р., рег. № 931 на КЧСИ, район на действие ШОС. Поканата за доброволно изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което, предвид чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на ищеца е указано да предяви установителен иск – Определение № 206/03. 04.2025 г. по ч.г.д. № 118/ 2024 г. на РС – Велики Преслав. Определението е получено от банката на 15.04.2024 г., която на 14.05.2024 г., в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, е предявила иск за установяване на вземането си. От заключението на назначените от съда съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца, както и записванията в тях по отношение на договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2022 г. са водени редовно. Усвояването на кредита, е чрез превод по банковата сметка на ответника, по която на 18.02.2022 г., е постъпила сумата от 57 000 лв. Предоставеният кредит не е погасяван, съгласно уговорения погасителен план. Ответникът не е обслужвал предоставения му кредит, има само едно извършено плащане за погасяване на задълженията по договора, направено на 22.03.2022 г. в размер на 675.00 лв., с които е погасена първата дължима падежна вноска и част от договорната лихва по втората падежна вноска. Към датата на която банката е обявила кредита за предсрочно изискуем – 14.02.2024 г. не са били платени 22 броя погасителни вноски, в общ размер на 14 273.62 лв. Правилно и в съответствие с договора са изчислявани на угововорените с него възнаградителна лихва до обявяване на кредита за предсрочно изискуем и лихвата за забава в периода от 15.02.2024 г. до 26.02.2024 г. Общият размер на непогасените задълженията по кредитния договор е 63 864.17 лв. (32 653.23 евро) и включва: усвоена и непогасена главница – 56 493.46 лв. (28 884.65 евро); начислена и неплатена редовна (възнаградителна) лихва за периода от 01.04.2022 г. до 14.02.2024 г. – 6 207.68 лв. (3 173.93 евро); дължима санкционна лихва за периода от 10.01.2022 г. до 14.02.2024 г. – 783.35 лв. (400.52 евро); законна лихва върху цялата дължима главница за периода от 15.02.2024 г. до 27.02.2024 г. – 259.68 лв. (132.77 едро) и разходи по изискуем кредит – 120.00 лв. Ищецът е променял размера на лихвения процент, посочен в кредитния договор, като стойностите са посочени в Приложение № 1 към заключението. Извършената промяна в размера на лихвения процент е съгласно методологията, описана в кредитния договор и условията към него – чл.8 и чл.8.1 от договора и т.5 от Общите условия. Няма извършени плащания след 27.02.2024 г. до датата на изготвяне на заключението от вещото лице, включително и вследствие наложени запори по банковите сметки на ответника и/или чрез извършени от банката прихващания. Размерът на непогасените задължения по кредитния договор, по първоначалната му редакция е 63 476.38 лв. (32 454.96 евро) и включва: усвоена и непогасена главница – 56 493.46 лв. (28 884.65 евро); начислена и неплатена редовна (възнаградителна) лихва за периода от 01.04.2022 г. до 14.02.2024 г. –5 753.43 лв. (2 941.68 евро); дължима санкционна лихва за периода от 10.01.2022 г. до 14.02.2024 г. –849.81 лв. (434.50 евро); законна лихва върху цялата дължима главница за периода от 15.02.2024 г. до 27.02.2024 г. – 259.68 лв. (132.77 едро) и разходи по изискуем кредит – 120.00 лв. Годишния процент на разходите по кредита е изчислен като е съобразена формулата, посочена в приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК и са взети предвид разходите от 5.50 лв., като разходи по кредита. Ежемесечната застрахователна премия не е включена в ГПР, посочен в договора и ако се включи като разход по кредита за изчисляване на ГПР, то неговата стойност ще бъде 7.50%. От заключението на назначената от съда съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че текста на договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2022 г. е изпълнен със серифен шрифт „Times new roman” и големина на символите 12.3 пункта. Целият текст, с който са отпечатани общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление е изпълнен със серифен шрифт „Times new roman” и големина на символите 12.3 пункта. Целият текст, с който е отпечатан договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“ АД“ е изпълнен със серифен шрифт „Times new roman” и големина на символите 12.3 пункта. Целият текст, с който е отпечатан приложения към кредитния договор Погасителен план и ГПР е изпълнен със серифен шрифт „Times new roman”. При изследването се установиха различни размери на шрифта, както следва: 1) текстовете „ГПР Калкулатор“, номерация на страница, дата и др. находящи се в полетата за показване на повтаряща се информация в горната и долната част на всяка една от страниците са изпълнени със серифен шрифт „Times new roman” и големина на символите 12.3 пункта; 2) текстовете със съдържание „погасителен план и ГПР“, „Редовни дължими плащания“, „Месечна вноска включва главница и дължима лихва“, „Общо дължима месечна сума включва месечната вноска, застраховка и дължими такси“, находящи се в горната част на страница 1, както и целия текст на страница 4 са изпълнени със серифен шрифт „Times new roman” и големина на символите 11.3 пункта и 3) останалия текст в документа (включително табличните данни) с изключение на упоменатите текстове по-горе е изпълнен със серифен шрифт „Times new roman” и големина на символите 10.3 пункта. Целият текст, с който е отпечатан документа „Такси по кредити за текущо потребление“ е изпълнен със серифен шрифт „Times new roman” (с малки изключения) и големина на символите 9.1 пункта. Изключенията се изразяват в следното: 1) текстът „Такси по кредити за текущо потребление“, явяващ се заглавие на документа е изпълнен с безсерифен шрифт „Arial“ и големина на символите 10.3 пункта 2) големината на символите, с които е изпълнен текста „Приложение № 3“, находящ се в горния десен ъгъл на документа не е изследван от вещото лице, поради липса на подходяща комбинация от символи с нужните за измерване, както и липсата на същия вид шрифт, заложен в специализирания софтуер, нужен за директно съпоставяне. Целият текст, с който са отпечатан представения документ за условията по кредитна програма е изпълнен със серифен шрифт „Times new roman” и големина на символите 12.3 пункта. Целият текст, с който са отпечатан представения документ „Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставян при условията за кредитни програми“ е изпълнен със серифен шрифт „Times new roman” (с малко изключение) и големина на символите 12 пункта. Изключението се изразява в това, че текстът „Заявка“ е изпълнен със серифен шрифт „Times new roman” и големина на символите 14 пункта. С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от сключения между банката и ответника договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2022 г. Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК. Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца, че заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Т.е. налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на иска. Разгледан по същество искът е частично основателен, поради следните съображения: Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 18.02.2022 г. между ищеца и ответника. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 57 000 лв., а той е поел задължението да ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ. От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че банката е изпълнила задължението си по договора за предоставяне на кредита, чрез превод по банковата сметка на ответника Д. А. А. на 18.02.2022 г. Но кредитополучателят не е изпълнил задължението си да върне кредита, съгласно уговореното в кредитния договор. Той е прекратил редовното заплащане на дължимите месечни погасителни вноски, като единственото плащане е извършено на 22.03.2022 г. Към датите на получаването по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на поканата за изпълнение – 14.02.2024 г. не са били платени 22 бр. месечни анюитенти вноски. С оглед на това за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгл. чл. 16.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, който е неразделна част от кредитния договор и видно от събраните по делото доказателства, той го е упражнил, чрез изпращане до ищеца на покана-уведомление, връчена на ответника на по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 14.02.2024 г. Принципното разрешение, залегнало в мотивите на т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е че предсрочната изискуемост проявява своето действие от момента в който длъжника е получил волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Сделката по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, и това изрично е посочено в договора – чл.1. Следователно следва да се прилага действащия Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 18, от 05.03. 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Не са налице изключенията, посочени в чл.4 от ЗПК. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е действал в рамките на своята професионална и търговска дейност. Той е потребител, по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, на финансова услуга - §13, т. 12 от ДР на ЗЗП. От друга страна, ищецът е кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК и е търговец съгл. §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на това следва да се приложат и разпоредбите на действащия ЗЗП в сила от 10.06.2006 г., отнасящи се до защита на потребителя от неравноправните клаузи в потребителските договори (това изрично е предвидено в чл.24 от ЗПК), за които съдът следи служебно съгласно чл.7, ал.3 от ЗЗП. Процесният кредитният договор заедно с Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физическите лица, извлечението от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършени услуги на клиента (Приложение № 3) и погасителния план и ГПР – Приложение № 1 към кредитния съставляват едно цяло. Това изрично и недвусмислено е изразено в чл.2.2, чл.5 и чл.21 от договора. От приетото заключение на СТЕ се установява, че погасителния план (с изключение на текстовете „ГПР Калкулатор“, номерация на страница, дата и др. находящи се в полетата за показване на повтаряща се информация в горната и долната част на всяка една от страниците) и извлечението от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните са изготвени при размер на шрифта под 12 пункта. Следователно процесният договор за потребителски кредит не отговаря на императивното изискване на чл.10, ал.1 от ЗПК и на основание чл.22 от ЗПК е недействителен. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита обхваща единствено сумата, която е била предоставена на разположение на кредитополучателите, но те не дължат лихва и други разходи по кредита. В този смисъл Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, І т.о.; решение № 50174 от 26.10.2022 г. по г. д. № 3855/2021 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, І т.о. От приетата по делото ССЕ се установява, че предоставения кредит в размер на 57 000.00 лв. е бил изцяло усвоен. Сумата е постъпила по банковата сметка на Д. А. А.. За погасяване на задълженията по кредитния договор, ответника е внесъл сума в размер 675.00 лв., с която е погасена падежирали задължения през м. март 2022 г. и частично дължимата договорна лихва с падеж 01.04.2022 г. С оглед на това предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да се уважи в размер на 56 325.00 лв., представляващ разликата между чистата стойност на предоставеният кредит от 57 000.00 лв. и внесената от ответника сума за погасяване на задълженията му по кредитния договор в общ размер на 675.00 лв. В останалата част за разликата до претендирания общ размер от 63 864.18 лв., исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Предвид основателността на главната претенция за сумата от 56 325.00 лв., представляваща дължима главница по договора за предоставяне на потребителски кредит, основателна е и предявената акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.02.2024 г. до окончателното й заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парично задължение от ответника. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от претенцията му, направените от него разноски по делото в размер на 3 625.33 евро, а също така, предвид т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и направените в заповедното производство разноски в размер на 598.52 лв. или в общ размер на 4 223.85 евро. На основание чл. 11, ал.2 от ЗВЕРБ, всички суми, описани в настоящото решение, се считат за стойности в евро и следва да се присъдят и опишат в диспозитива на решението, изчислени в евро по официалния валутен курс. Водим от гореизложеното, съдът