Решение № 18537 от 2.10.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 48592/2025 г.

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 38, ал. 1, вр. ал. 3 ЗУЕС, вр. чл. 45, ал. 2, вр. ал. 1, б. „б“ ЗС от Етажната собственост в сграда с адрес: гр. С, ж.к. „Л-В“, бл. ...., вх. ...., действаща чрез управителя С. П. Т., срещу М. П. С. с искане да се признае за установено, че са налице предпоставките М. П. С. да бъде извадена от обитавания от нея апартамент № .... в сградата, за срок от три години, въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост от 31.07.2024 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33768/2025 г. по описа на СРС, 128-ми състав. Ищецът твърди, че ответницата М. П. С. е собственик и обитател на апартамент № ...., находящ се в гр. С, ж.к. „Л-В“, бл. ...., вх. ...., като системно нарушавала правилата за вътрешния ред и обществения ред в етажната собственост, влизала в конфликти с останалите живущи и отправяла към тях обиди и закани. Посочва, че на 20.05.2024 г. ответницата била предупредена от управителя на етажната собственост да преустанови нарушенията, като в противен случай щяло да бъде предприето изваждането й от сградата. Ответницата отказала да получи предупреждението, за което бил съставен протокол, а същото било поставено на входната врата на жилището й и на други общодостъпни места в сградата. Твърди се, че независимо от предупреждението, нарушенията продължили, като се изразявали във викове, крясъци, скандали, тропане, блъскане на врати, действия, насочени към повреждане на общите части, разливане на течности и напитки в тях и други неправомерни действия, включително в часовете от 22.00 до 07.00 часа. Твърди се, че за част от поведението били подавани сигнали до полицията и Софийската районна прокуратура, както и че ответницата била многократно предупреждавана от съседите. Ищецът сочи, че поради продължаващото нарушение било свикано общо събрание на етажната собственост, проведено на 31.07.2024 г. от 19.30 часа, на което било взето решение на основание чл. 45 ЗС за изваждане на М. С. от сградата за срок от три години. Твърди, че решението било прието при участие на собствениците на 23 от общо 24 самостоятелни обекта, представляващи повече от 67 % идеални части от общите части на сградата, като всички присъствали гласували „за“. Ищецът поддържа, че решението било взето с изискуемото по чл. 16, ал. 2, т. 2 ЗУЕС мнозинство. Излага твърдения и относно спазването на процедурата по чл. 16 ЗУЕС за оповестяване на приетото решение. Поддържа, че решението на общото събрание не било обжалвано и поради това било влязло в сила. Въз основа на влязлото в сила решение ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което по ч. гр. д. № 33768/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 128 състав, била издадена заповед за изпълнение. Поради постъпилото възражение срещу заповедта ищецът предявява настоящия установителен иск. С оглед изложеното е отправено искане за уважаване на иска. Претендират се разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. П. С.. В подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение ответницата излага, че решението на общото събрание на ЕС е незаконосъобразно, че няма друго жилище, в което да живее, и че има психично разстройство, което лекува. Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна: Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. За да бъде уважен искът, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: че ответницата притежава право на собственост върху посочения в исковата молба апартамент, че същата систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави, че е била предупредена по реда на чл. 45, ал. 2 от ЗС, наличието на влязло в сила решение на ОС за отстраняване на ответницата от жилището за определен срок. От представеното в заповедното производство уведомление от 20.05.2024 г. се установява, че спрямо М. П. С. е отправено предупреждение да преустанови извършването на системни нарушения на обществения ред в етажната собственост на адрес: гр. С, ж.к. „Л-В“, бл. ...., вх. ...., изразяващи се в следното: викове, крещене, скандали, тропане, блъскане на врати, опити за разрушаване на етажната собственост, разливане на течности и напитки в общите части на входа, както и много други неправомерни действия, извършвани по всяко време на денонощието, като и в часовете от 22:00 до 07:00 часа. Посочено е, че при продължаване на действията, с които ответницата нарушава спокойствието и нормалното съжителстване във входа, ще бъде предложено и гласувано на общо събрание изваждането й от сградата за срок до три години. По делото е представен протокол от 20.05.2024 г., подписан от домоуправителя С. П. Т. и лицата СКС, ХЛД и ЗНУ, от чието съдържание се установява, че на 20.05.2024 г. е бил направен опит уведомлението да бъде връчено на ответницата, но същата отказала да го получи, поради което уведомлението било залепено на вратата на ап. ...., на вратата на асансьора на първия етаж, на таблото за обяви на партерния етаж и на входната врата на сградата. От приетия протокол от общо събрание на етажната собственост, проведено на 31.07.2024 г., се установява, че на събранието са присъствали представители на 23 от общо 24 самостоятелни обекта в сградата, като представител липсва само за апартамент № ..... Видно от съдържанието на протокола, т. 1 от дневния ред е била: „Отстраняване на М. П. С. от ап. .... за срок от 3 /три/ години“, като единодушно присъстващите лица са приели решение М. П. С., собственик на ап. ...., находящ се в гр. С, ж.к. „Л-В“, бл. ...., вх. ...., и живуща в него, да бъде извадена от сградата за срок от три години. По делото е представен протокол, подписан от домоуправителя С. Т., С С и З У, съгласно който на 01.08.2024 г. на таблото за съобщения на входа е било залепено съобщение за изготвянето на протокола от проведеното на 31.07.2024 г. общо събрание, както и самият протокол. Представен е и протокол, подписан от домоуправителя С. Т., С С и З У, от който се установява, че на 01.08.2024 г. съобщението за изготвяне на протокола от общото събрание от 31.07.2024 г. и самият протокол са били залепени на входната врата на ап. .... поради отказ на М. П. С. да ги получи. От приетите медицински документи относно здравословното състояние на ответницата, а именно – амбулаторен лист № 1... от 10.04.2020 г.; амбулаторен лист № .... от 16.04.2020 г.; амбулаторен лист № .... от 30.06.2020 г., история на заболяването № .... от 12.07.2021 г.; амбулаторен лист № ... от 04.03.2022 г.; амбулаторен лист № ... от 20.05.2022 г.; амбулаторен лист № ..... от 02.06.2022 г.; епикриза от 12.10.2022 г.; епикриза от 02.09.2024 г.; епикриза от 27.06.2025 г., се установява, че по отношение на ответницата е констатирано наличието на следните заболявания: разстройство в адаптацията, рецидивиращо депресивно разстройство, генерализирана тревожност, психотично разстройство, дължащо се на комбинирана употреба на психоактивни вещества, психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди, синдром на зависимост, психотично разстройство. От писмо от 16.06.2026 г. от началника на 05 РУ-СДВР се установява, че докладна записка с рег. № .../08.08.2024 г. по описа на 05 РУ-СДВР е образувана относно посетен сигнал в ж.к. „Л-В“, бл. ...., вх. ..... ет. .... за скандал с психичноболно лице, като сигналът е бил подаден от ХЛГ, а на място е било установено психично болното лице като М. П. С.. На 28.08.2024 г. преписката е била изпратена в СРП за отношение по компетентност. От епикриза от 02.09.2024 г. се установява, че ответницата е била приета по спешност на 08.08.2024 г. в Държавната психиатрична болница „Св. И Р“ и е била изписана на 02.09.2024 г. Като повод за хоспитализацията е посочено, че ответницата е била доведена в болницата с екип на ЦСМП и полиция, при данни, че е изпочупила вещи в дома си, нарязала кабелите за интернет на съседите и говорела несвързано. От справка в Службата по вписванията-гр. С по партида на имот – процесния ап. ...., се установява наличието на вписана възбрана върху притежаваните от М. П. С. 1/4 ид.ч. от имота. По делото са разпитани свидетелите К И и И И. Свидетелката К И посочва, че е съпруга на собственик в етажната собственост, като живее в сградата от 2006 г., поради което познава ответницата и е запозната с обстановката във входа. Свидетелства, че в продължение на години ответницата системно нарушавала нощната тишина, като от жилището й се чували силен шум, тропане, блъскане, музика и скандали, като нарушенията по думите й се извършвали практически постоянно. Поради това живущите многократно отправяли устни молби за преустановяване на шума, но без резултат, като нееднократно бил подаван сигнал на тел. 112. Свидетелката лично присъствала при посещенията на органите на реда и заявява, че се е разписвала при идването им. Посочва, че в някои случаи полицията била викана два пъти в рамките на една нощ, тъй като след временно преустановяване на шума той отново започвал. Свидетелката заявява, че лично тя и съпругът й не са подавали писмени жалби срещу ответницата, но знае от съседи, че такива са били подавани. Посочва конкретно, че съседи, живеещи непосредствено под апартамента на ответницата, не издържали на поведението й и продали жилището си през предходната година, като по нейни сведения от тях били подавани многократни жалби. Свидетелката обяснява, че когато шумът се чувал на етажа й, живущите се качвали до осмия етаж, установявали, че идва от апартамента на ответницата, звънели и тропали по вратата и я молели да преустанови шума, но в повечето случаи тя не отваряла и не отговаряла. По отношение на проведеното през юли 2024 г. общо събрание свидетелката сочи, че преди него във входа били поставени съобщения, с които ответницата била предупредена, че при непреустановяване на поведението ще бъде обсъдено предприемането на действия за изваждането й от сградата. Свидетелката посочва, че след поставянето на съобщенията не последвала промяна в поведението на ответницата, поради което на общото събрание, проведено в края на юли 2024 г., било взето решение за отстраняване на ответницата, като по думите й всички присъствали гласували „за“ и нямало гласове „против“. Не й е известно решението да е било обжалвано. Свидетелката сочи още, че на следващия ден след събранието протоколът с решението бил поставен на видно място във входа и на вратата на асансьора, както и на входната врата на апартамента на ответницата. Уточнява, че не е присъствала лично при търсенето на ответницата и поставянето на съобщението, но е видяла протокола, поставен на вратата на апартамента. В допълнение свидетелката разказва за инцидент през същия период, при който ответницата използвала връзка ключове и опитвала да отключва вратите на различни апартаменти по етажите, вследствие на което бил повреден патрон на входна врата на апартамент. Тя свързва този случай с общата обстановка във входа през 2024 г., характеризираща се според нея с многократни нарушения на тишината, отправени молби към ответницата и нарушения в общите части. Свидетелката И И сочи, че ответницата е нейна майка и че апартаментът, находящ се в ж.к. „Л-В“, бл. ...., вх. ...., ап. ...., е съсобствен между майката и бабата на свидетелката. Посочва, че през 2023–2024 г. не е живяла в жилището, тъй като е пребивавала в чужбина. По думите й през този период състоянието на майка й се влошило, като след завръщането си в България свидетелката установила, че съседите се оплакват от шум и силна музика и многократно викат полиция. Поради това тя завела майка си на лечение, като обяснява, че ответницата била хоспитализирана в „И Р“, а впоследствие била включена и в метадонова програма, като й били предписани медикаменти. Свидетелката заявява, че през лятото на 2024 г. била уведомена от съседи за предстоящо общо събрание, на което щяло да бъде обсъждано предприемането на съдебни действия срещу майка й поради поведението й. Тя присъствала на това събрание, като по думите й била единственият присъстващ човек, който не бил собственик в сградата. На събранието заявила, че ще предприеме необходимите мерки спрямо майка си и след около седмица я завела на лекар. Свидетелката посочва, че именно на това събрание било взето решение майка й да напусне жилището. Към момента на събранието самата свидетелка не живеела в апартамента, а се нанесла там през юли–август на следващата година, като понастоящем живее в него заедно с майка си, съпруга си и съпруга на майка си. По отношение на твърдените нарушения свидетелката признава, че майка й е вдигала шум и е пускала силна музика, за което й било известно, че съседите са викали полиция. Посочва, че след посещението на полицейските служители майка й се извинявала и заявявала, че няма да повтаря поведението си. Според свидетелката тези случаи били редки, а твърденията за постоянно и системно нарушаване на реда били преувеличени. Отрича майка й да е заплашвала или да се е сбивала със съседи. Същевременно посочва конкретен случай, при който поради влошеното си здравословно състояние майка й отрязала с ножица кабели, за които погрешно смятала, че са други кабели, с което бил прекъснат интернетът на съседи. Това свидетелката определя като единствения друг проблем, който майка й е причинила на съседите. Свидетелката заявява, че след като се е върнала и се е нанесла в жилището, майка й приема ежедневно предписаните й медикаменти, като свидетелката следи за приема им и ежемесечно я придружава на медицински прегледи. Посочва, че към момента от около шест месеца не е имало оплаквания от съседи. По отношение на здравословното състояние на майка си свидетелката твърди, че към края на 2024 г. било установено психично заболяване, като преди това такъв здравословен проблем не бил диагностициран. Свидетелката допълва, че знае за други съседи, живели в апартамента непосредствено под техния, които впоследствие продали жилището си, но не може да посочи причините за това. Показанията на разпитаните свидетели са детайлни, хронологично подредени и си кореспондират помежду си, както и с писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира като достоверни, с изключение на частта, в която св. И посочва, че случаите на нарушения били редки, доколкото по-рано в разказа си същата признава, че оплакванията на съседите от шум и посещенията на полицейски служители по този повод са били многократни. При така установените по делото факти съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1, б. „б“ от ЗС, собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок до три години, ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е“ ЗУЕС персоналният обхват на нормата е разширен, като освен собственик на самостоятелен обект в сградата на изваждане подлежи също така ползвател или обитател на обекта. Според чл. 45, ал. 2 от ЗС, общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението. На основание чл. ...., ал. 2 от ЗС въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 45 от ЗС управителят или председателят на управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК. Към заявлението се прилага екземпляр от предупреждението по чл. 45, ал. 2 от ЗС (чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС). В настоящия случай е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства по делото, че ответницата М. П. С. е собственик на апартамент № .... в процесната сграда в режим на етажна собственост, като живее в него. Установи се, че общото събрание на етажната собственост е приело решение от 31.07.2024 г., съгласно което ответницата М. П. С. се изважда от сградата за срок от три години. Засегнатото лице е ясно индивидуализирано в решението, а определеният срок е в рамките на установения законов максимум. Законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната собственост е предмет на конститутивния иск за отмяната им по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, като в случай че в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС не е оспорено решението, възможността за по-късно оспорване се явява преклудирана. С оглед това въпросите относно редовното свикване и провеждане на общото събрание и законосъобразността на процесното решение не подлежат на разглеждане в настоящото производство. В случая се установява, че съобщение за изготвяне на протокола от проведеното общо събрание и самият протокол са били поставени на общодостъпно място на входа на сградата в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, както и е бил направен опит за връчването му на ответницата, като същата е отказала да го получи, което е надлежно удостоверено в приет по делото протокол. Предвид това съдът приема, че ответницата е била уведомена за процесното решение. Не се твърди и не се доказва по делото в срока по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС ответницата да е упражнила потестативното си право да иска отмяна на решението за изваждането й от сградата, поради което следва да се приеме, че същото е влязло в сила. В съдебната практика се приема, че независимо от неговия задължителен характер обаче, решението на общото събрание на ЕС няма силата на пресъдено нещо и собственикът, който не е искал отмяна на решението на общото събрание на ЕС, с което се изважда от жилищната сграда, може да се защитава в производство по иска по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК, като оспорва наличието на обстоятелства по чл. 45 от ЗС, обуславящи правото на останалите етажни собственици да го извадят от жилищната сграда /в този смисъл - решение № 4028 от 23.11.1959 г. по гр. д. № 5667/1959 г., I Г.О. на ВС, определение № 5978 от 19.12.2025 г. по к. гр. д. № 3451/2024 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС/. В случая решението на общото събрание на етажните собственици е обусловено от твърдени нарушения на обществения ред и нормалното съжителстване между съседи в сграда в режим на етажна собственост. Следователно се касае за нарушения на общоприети морално-етични норми, поради което същите попадат в законовата хипотеза на систематическо нарушение на добрите нрави - чл. 45, ал. 1, б. „б“ от ЗС. За да бъде законосъобразно решението за изваждане на собственик, ползвател или обитател от сграда етажна собственост е необходимо той да е проявил поведение, попадащо в някоя от законовите хипотези, като в хипотезата на б. „б“ на, ал. 1 на чл. 45 от ЗС то следва да е еднотипно и най-малко трикратно (т.е. да са извършени три нарушения), да е предупреден писмено от управителя на етажната собственост за конкретното систематично провинение и след предупреждението да продължава да проявява същото поведение. Следователно предпоставка за упражняване на правото да се извади от сградата нарушителя (собственик, ползвател или обитател), респ. за вземане на решение за изваждане, е същият да е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и след това предупреждение да не е прекратил нарушението. Предупреждението следва да е направено конкретно за провинението, което се посочва като основание за изваждането на нарушителя, а това означава да се посочат конкретни негови действия и времето или периода на извършването им. Законодателят, зачитайки конституционно гарантираното право на собственост, е предвидил да се предостави възможност на нарушителя да се поправи, като допуска изваждането му от сградата само в краен случай - само когато нарушението продължава и след писменото предупреждение. Изваждане без предупреждение или за нарушение, за което няма предупреждение от управителя, не може да се допусне, защото осуетява възможността за такова поправяне. В случая се установи, че такова писмено предупреждение е било отправено от управителя на етажната собственост до ответницата, като същото съдържа конкретно описание на вменените нарушения, за които се твърди да са били извършвани многократно по всяко време на денонощието. От приетия и неоспорен по делото протокол от 20.05.2024 г. се установява, че ответницата е отказала да получи изготвеното писмено предупреждение, поради което същото е било залепено на общодостъпни места във входа на сградата, включително и върху вратата на апартамента й. Отправянето на писмено предупреждение до ответницата се потвърждава и от показанията на св. И.а, която е видяла, че уведомлението е било поставено на посочените в протокола места в сградата. С оглед това съдът приема, че ответницата е имала възможност да се запознае със съдържанието на уведомлението и съответно е била надлежно уведомена за отправеното до нея писмено предупреждение. Установява се също така от показанията на разпитаните свидетели, че ответницата е създавала силен шум, за което е имало оплаквания от съседите в етажната собственост и многократно е била викана полиция. В частност от показанията на св. И.а става ясно, че шумът е бил постоянен – ежедневно в продължение на години, като е имало тропане, блъскане, музика и скандали, особено в нощните часове на денонощието, като въпреки молбите на съседите и предупрежденията от органите на реда действията не са били преустановени. Съдът отбелязва, че показанията на св. И.а не са изолирани от доказателствената съвкупност по делото, а тъкмо обратното – същите намират потвърждение в показанията на дъщерята на ответницата, която признава, че е била уведомена за оплакванията на съседите, предизвикани от шума в апартамента на майка й, които са резултирали в многократни посещения от полицията и са станали причина да се премести да живее в процесния апартамент, за да се грижи за ответницата. Генерирането на прекомерен шум освен че влиза в разрез с възприетите разбирания в обществото за добросъседски отношения, в това число на необходимостта от поддържане на спокойствието в жилищни сгради, съставлява също така нарушение на въведените с Наредба на Столичен общински съвет за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична община /приета с Решение № 320 на СОС по Протокол № 77 от 25.05.2023 г. и влязла в сила на 31.05.2023 г./ изисквания към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, регламентирани по-конкретно в чл. 19 от посочената наредба. В този смисъл съдът намира, че по делото се установи, че ответницата е допуснала нарушения на добрите нрави, които предвид постоянния им характер отговарят и на законовия критерий за системност. От показанията на св. И.а се установява, че въпреки отправеното писмено предупреждение от управителя на етажната собственост ответницата не преустановила извършването на горепосочените нарушения. Свидетелката посочва, че през м. юли 2024 г. ответницата е продължила да безчинства в общите части на сградата /извършвала „зулуми“ по думи на свидетелката/, като включително е опитала да отключва вратите на апартаменти в сградата, което е довело до повреда на патрон на една от вратите. Поведението на ответницата продължило и непосредствено след приемане на процесното решение от 31.07.2024 г., като от доказателствата по делото се установи /епикриза от Държавната психиатрична болница, писмо от 05 РУ-СДВР относно образувана преписка и показанията на св. И/, че в началото на м. август 2024 г. ответницата прерязала кабелите за интернет на съседи и се държала неадекватно, което довело до отвеждането й с екип на Центъра за спешна медицинска помощ и полиция до психиатрично заведение, където била приета за лечение по спешност. В отговор на възраженията на ответната страна съдът отбелязва, че обстоятелството, че ответницата страда от психични заболявания не я освобождава от спазването на общоприетите морално-етични норми и съответно не оправдава извършените от нея нарушения на тези правила. В допълнение следва да се посочи, че видно от представената медицинска документация, ответницата е била наясно със заболяванията си и доброволно е търсила медицинска помощ за овладяване на състоянието й, но въпреки това сама е прекъсвала лечението си и е продължила с употребата на психоактивни вещества. Що се отнася до довода на ответницата, че процесният апартамент е нейно единствено жилище, то същият е правно ирелевантен за основателността на исковата претенция, доколкото съдът не разполага с правомощие да изследва целесъобразността на взетото от общото събрание решение. Отделно от това и само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че посоченото обстоятелство не отговаря на обективната действителност, тъй като самата ответница е декларирала пред съда с представената декларация за материално и гражданско състояние от 07.04.2026 г., че притежава друг имот в с. Г. Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че са установени предпоставките за изваждане на ответницата от етажната собственост, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. По разноските: При този изход от спора право на разноски има само ищецът. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 12,78 евро (25 лева), такси за издаване на съдебни удостоверения в размер на 5,12 евро и е бил представляван от адв. Д., в полза на когото е заплатено възнаграждение в размер на 800 лева (с равностойност от 409,03 евро). По направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение съдът намира, че уговореният размер на адвокатско възнаграждение в случая съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на вида и обема на предоставената правна защита, като съдът отчете, че по делото са проведени няколко съдебни заседания с участието на адв. Д., в които са били събирани доказателства. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 426,93 евро. Следва да бъдат присъдени и разноските в заповедното производство. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 12,78 евро (25 лева), които следва да му бъдат присъдени. Предвид изложените съображения, съдът