Решение № 91 от 28.5.2026 г. на Районен съд - Харманли по дело № 492/2025 г.

наказателно дело № 20255630200492 по описа за 2025 година Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания. Обстоятелства по жалбата. Жалбоподателят Г. Г. Д. ЕГН •••••••••• с адрес: •••• и с адрес за призоваване“ ••••, общ.Димитровград, обл.Хасково, обжалва Наказателно постановление № 25-1253-‐ 000735 от 25.III.2025г. на Началник Група в ОДМВР Хасково, сектор „Пътна полиция“ Хасково, като го счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми. Излага подробни съображения в тази посока. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателя- редовно призована, не се явява, представлява се от упълномощения си защитник – адв.А.А.. Административно наказващия орган - Началник Група в ОД МВР Хасково,сектор „Пътна полиция“ - Хасково - редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. В писмо рег. № 125300 - 18739/17.X.2025г., с което административно наказателната преписка е изпратена в Районен съд Харманли е изложено становище описаните обстоятелства в жалбата да не се вземат предвид от съда и същата да не бъде уважена. Молят в случай на претендирани адвокатски разноски в размер над определения в наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите да бъдат редуцирани при прекомерност. Районна прокуратура Хасково ТО Харманли - редовно призована не се представлява, не взема становище по жалбата. Факти от съдебното дирене. С наказателно постановление № 25-1253-000735 от 25.III.2025г. на Началник Група в ОДМВР Хасково, сектор „Пътна полиция“ Хасково, издадено въз основа АУАН сер. GА № 3388608/14.III.2025г. на Г. Г. Д. ЕГН •••••••••• от гр.Хасково, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от Закон за движение по пътищата е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50лв. за това, че: “На 14.III.2025г. в 17.15ч. в гр. Харманли, магистрала, Стара Загора – Хасково- ГКПП Капитан Андреево като водач на лек автомобил Ауди А4 с рег. № ••••, България при обстоятелства: по АМ Марица до км 59 в посока на движение към АМ Тракия управлява личния си лек автомобил марка Ауди А4 с рег. № ••••, като водачът Г-жа Д. не използва обезопасителен колан с който МПС е оборудвано, е извършил: Водач на МПС от категории М1, М2, М3, и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил/а чл.137а ал.1от ЗДвП“. В Акт за установяване на административно нарушение сер. GА № 3388608/14.III.2025г. са отразени идентични обстоятелства. В хода на производството се разпита в качеството на свидетели М. Х. – актосъставител и М. М. – свидетел по акта от страна на АНО и свидетеля М. К. от страна на жалбоподателя. От показанията на актосъставителя М.Х. не се разкриват никакви факти и обстоятелства, които да допринасят за разкриване на обективната истина. Свидетеля заявява, че абсолютно нищо не си спомня свързано със съставения акт, включително и след предявяване и подробно запознаване с издадения АУАН. От показанията на свидетеля по акта М.М., се установява, че при преминаване на жалбоподателката с автомобила си, в който имало още една жена, същите били без предпазни колани по време на движение. По време на проверката водача бил без поставен колан, а жената на пасажерската седалка по време на движение си поставила колана, което се видяло, тъй като от техния автомобил имало видимост към автомобила на жалбоподателката. Посочва, че двамата с колегата си констатирали нарушението и колегата й съставил акта, в същото време посочва, че по време на констатиране на нарушението колегата й не слязъл от служебния автомобил. Свидетеля М.Колева подробно разказва за извършената проверка, на която е и свидетел-очевидец, тъй като е пътувала в процесния автомобил. Посочва, че излизайки от гр.Харманли преди да се включат в магистралата имало спрял полицейски автомобил, на самата детелина, на един широк участък, който впоследствие ги последвал и спрял. Категорично заявява, че както тя, така и жалбоподателката били с поставени обезопасителни колани, когато полицейския служител отишъл до техния автомобил, както и че актосъставителя - другият полицай от патрула не е слизал от полицейския автомобил по време на проверката. Правни съображения. Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.IX.2025г., като жалбата е депозирана пред Районен съд – Харманли на 07.X.2025г. и входирана под рег.№8750/07.X.2025г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна. Наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в Глава III на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания и не страда от съществени процесуални пороци, водещи до отмяната му. Актът за установяване на административно нарушение е съставен както в присъствието на нарушителя, а така също и в присъствието на свидетел - служител на РУ Харманли. Актът е издаден от компетентно длъжностно лице- М. А. Х., в качеството му на мл.автоконтрольор при Група Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали Хасково, ОДМВР Хасково и в рамките на правомощията предоставени от Закона за МВР и МЗ № 8121з-1632/02.XII.2021 г. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е предявен на нарушителя за подпис и подписан от нея без възражения. Издаденото въз основа на АУАН Наказателното постановление № 25- 1253-¬000735 от 25.III.2025г. на Началник Група в ОДМВР Хасково, сектор „Пътна полиция“ Хасково, е издадено от компетентен орган, предвид посечените по-горе заповеди. Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, като при неговото издаване не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Извършеното нарушение е индивидуализирана с оглед на време, място и начин на извършване. Правилно според съда административно-наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл. 183, ал. 4, т. 7 пр. 1 от ЗДВП – в редакцията й действаща към момента на извършеното нарушение 14.III.2025г. Настъпила е последваща законодателна промяна в санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДВП – с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., при която глобата вече е увеличена на 100 лв. за нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДВП, но тази разпоредба се явява понеблагоприятен за дееца закон и не следва да намери приложение – съобразно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество. От събраните по делото гласни доказателства (показанията на актосъставителя Х. и св.М.) според настоящия съдебен състав, не се установяват безспорно обстоятелствата описани като фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП касаещи посоченото нарушение. От една страна актосъставителят изобщо не си спомня процесния случай и всичко свързано със съставения от него АУАН, а свидетеля по акта М. учудващо предвид професионалните си задължения и много проверки по ЗДвП, дава доста ясни и последователни показания. Посочва, че двамата с колегата Х., констатирали нарушението, както и че същият бил в служебният им автомобил и не е слизал, което пък води до извод, че същият няма визуално възприятие за нарушението. От друга страна са показанията на свидетеля Колева - без родство с жалбоподателя, които следва да се кредитират от съда, доколкото са последователни, вътрешнонепротиворечиви, подробни и житейски логични. Показанията на тази свидетелка оборват доказателствена стойност на издадения АУАН, тъй като от тях се установява, че жалбоподателката е била с поставен обезопасителен колан по време на движение на МПС. Същевременно от описанието на извършената проверкамястото което е различно от мястото на установяване на нарушението, мястото на разположение на полицейски автомобил, посока на движение на процесния и местоположението им на пътното платно правят вероятен изводът, че е било обективно невъзможно да се възприеме от полицейските служители преди спиране за проверка на процесния автомобил дали жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан или не. Фактическите изводи на административно-наказващия орган - водачът по време на движение да не е използвал обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван останаха недоказани по делото. Същевременно, както вече беше изяснено, доказателствената тежест в процеса се носи единствено от АНО, поради което в негова тежест следва да бъдат разпределени и последиците от недоказване на административното обвинение. Наказващият орган не прояви никаква процесуална инициатива за събиране на доказателства. В рамките на въззивното производство районният съд, като инстанция по фактите самостоятелно установява действителната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателствени материали. Предвид изложеното съдът намира, че по делото е обезпечена възможността на АНО да докаже обвинителната си теза, което последният не успя да стори. Административно-наказателната отговорност обаче не може да почива на предположения, съмнения и догадки. За да бъде потвърдено наказателното постановление, виновното извършване на административното нарушение от наказаното лице трябва да бъде доказано по категоричен и несъмнен начин по делото, което в настоящия случай не беше сторено. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. налице е една оборима презумпция за доказаност на визираното нарушение. Съобразно чл.103 ал.1 от НПК, приложим по силата на чл. 84 от ЗАНН в тежест на административно-наказващият орган е да докаже нарушението, авторството и вината на нарушителя. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. НП и АУАН не са доказателствени средства и поради това не се приемат по реда на чл. 283 от НПК, а и съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК не могат да имат предварително определена сила. Обстоятелството, че жалбоподателя не е вписал възражения при съставянето на АУАН е ирелевантно, тъй като, ако се обжалва НП съдът следва да направи цялостна преценка на законосъобразността му, независимо от сочените в жалбата основания. По силата на чл. 103, ал. 2 от НПК, жалбоподателят и не е длъжен да доказва нищо. С оглед на тези съображения, настоящият състав намира, че фактическите констатации в АУАН и НП са недоказани, което води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора - уважаване на жалбата и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателя има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с Договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 400лв (платени в брой). Предвид Закона за въвеждане на еврото в Р. България, обн. ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г., в сила от 01.01.2026 г., всички присъдени суми, в това число разноски, следва да бъдат превалутирани в евро, предвид смяната на националната валута (лев) с евро, считано от 01.01.2026 г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс (1 евро е равно на 1, 95583 лева). Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т. 1 от Закон за административните нарушения и наказания, съдът