Решение № 289 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 693/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от М. Н. Н., регистрирана в Районен съд Перник с вх. № 7390/02.03.2026г. срещу ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ издадено на 27.02.2026г. от ОД МВР ПЕРНИК, като след напомнителни писма за окомплектоване на преписката, погрешно изпращане на същата в РП- Перник, едва на 16.04.2026 г, е било образувано настоящото дело, докладвано на съдията на първия му работен ден- 20.04.2026 г., като с определение от същия ден делото е било насрочено, като жалбата е депозирана срещу заповед за задържане на лице, рег.№ 313зз-47 от 27.02.2026г., издадена от полицейският орган - В. П. Д., на длъжност -старши инспектор в ПКП при ОДМВР-Перник, издал ЗАПОВЕД за задържане на лице, срещу М. Н. Н. с ЕГН: ••••••••••.

С процесната заповед е наредено задържане на жалбоподателя М. Н. Н. за срок до 24 часа в помещение за задържане при 01-РУ-ОД на МВР-Перник по реда на ЗМВР. В жалбата са изложени съображения, че лицето не е и извършило деяние, изпълващо състава на някое от установите в Наказателния кодекс (НК) престъпления. Възразява се, че в заповедта липсвало фактическо основание и необоснованост: Преди фактическото задържане жалбоподателят сочи, че бил подложен на два последователни обиска (на него и автомобила му), при които не б или открити никакви забранени предмети, вещи или доказателства за престъпление. Въпреки пълната липса на уличаващи факти, органите на МВР пристъпили към задържането му, без да посочат конкретни данни за неговата съпричастност към каквото и да е деяние. Сочи, че по време н а престоя му в ПНЗЛ не бил официално запознат с обстоятелствата,

наложили задържането му. Това го било поставило в пълна невъзможност да организира защитата си, което е съществен процесуален порок.

В последното по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично, и моли заповедта да бъде отменена.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата– В. П., редовно призован не се явява лично. Явява се представител с пълномощно- юк В., която оспорва жалбата. Пледира, че атакуваната в настоящето производство заповед е правилна и законосъобрана. По същество застъпва доводи, че счита, че жалбата срещу оспорването е неоснователно, безспорно са представени доказателства по делото за компетентността на органа, който е издал обжалваната заповед, която съдържа всички необходими реквизити, които се изискват съобразно ЗМВР, посочени са фактическите и правни основания за издаването на заповедта, като е направена връзка с досъдебното производство №20/26 година, по което са представени доказателства, че действително е провеждан разпит и процесуални действия с участието на жалбоподателя. Видно от представена по делото докладна записка от 07.04.2026г. от старши инспектор А. И. се касае за данни за разпространение на наркотично вещество в помещение, и лица, които са намерени в помещение, в което също е намерено такова непосредствено наркотично вещество, което всъщност поражда необходимостта от разпит и установяване на съпричастността на всички лица, които са в помещението, за да се изясни кое лице притежава тази наркотични вещества, съответно обстоятелства, свързани с наличните данни за разпространение на такова наркотично вещество. С оглед на представените доказателства, счита за доказани и фактическите основания за прилагане на мярката. Същата се явява съразмерна и целесъобразна, доколкото след задържане на жалбоподателя са извършени процесуални действия с негово участие, извършен е разпит, касае се за процесуални действия, които са извършени в рамките на неотложност, непосредствено след намиране на наркотичното вещество, разпитани са всички лица, евентуално съпричастни към държането на наркотичното вещество, същите са и задържани, има ги в книгата за задържани лице, единият от които е жалбоподателя по делото, което недвусмислено води до извод за наличие на фактически основания и данни, които обосновават решението на полицейския орган да предприеме задържане и временно ограничаване правото на свободно придвижване на жалбоподателя до изясняване на фактичеките обстоятелства, досежно визираното в заповедта досъдебно производство и съответно престъплението, за което се води. С оглед посочените обстоятелства моля да отхвърлите жалбата срещу оспорваната заповед за задържане като неоснователна. Претендирам юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По допустимостта:

В Заповедта предмет на съдебен контрол не е посочено точно пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалбата, тъй като видно от същата е посочено само бланкетно, че на жалбоподателя е разяснена разпоредбата на чл.72, ал.4 от ЗМВР. Същевременно в последния ред на заповедта е описано, че същата може да се обжалва по реда на АПК в 14дневен срок от съобщаването й пред Районен съд – Перник, като така описани двата срока взаимно се изключват един друг и водят до объркване у лицето какъв е срокът му на обжалване, при положение че се касае за едно незабвно производство, съгласно цитираната първа такава разпоредба по-горе. С оглед на това и съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК съдът приема, че жалбата е постъпила в законоустановения срок.

Жалбата е процесуално допустима и като подадена от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество. Така с определението си за насрочване на делото и конституиране на страните, съдът е посочил, че както следва че производството е по реда на чл.72, ал. 4 ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. От Административно процесуалния кодекс (АПК). Съдът, в разпореждането си е посочил, че следва да посочи следното: Съгласно чл. 72. ЗМВР (1) (1) Полицейските органи могат да задържат лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление;

2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;

3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70;

5. (доп. – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; когато лицето, независимо от основанията за задържането му, е непълнолетно, му се назначава за защитник адвокат от момента на задържането му;

6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;

7. (нова – ДВ, бр. 52 от 2025 г.) установено като незаконно пребиваващо на територията на страната;

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 52 от 2025 г.) в други случаи, определени със закон.

(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.

(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по р е д а Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 7 от 2019 г.) От момента на задържането си лицето има право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1.

(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

(7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

(8) (Доп. – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица. Задържаните непълнолетни имат право на медицински преглед за общото им физическо и психическо състояние без неоправдано забавяне след задържане, но не по-късно от 24 часа, считано от момента на задържане.

(9) Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи./бел. МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-78 от 24 януари 2015 г.за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи/.

Районен съд-гр. Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото.

По фактите:

От данните по делото се установява, че М. Н. Н., е бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР, съгласно Заповед № 313зз-47 от 27.02.2026г., издадена от полицейският орган - В. П. Д., на длъжност -старши инспектор в ПКП при ОДМВР-Перник, издал ЗАПОВЕД за задържане на лице, срещу М. Н. Н. с ЕГН: ••••••••••, като заповедта е била издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като съгласно посочената разпоредба-Чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:т.,1- за което има данни, че е извършило престъпление; като видно от посоченото в заповедта е описано именно, че -з а задържаното лице – има данни за извършен престъплениедомашно насилие, като лицето е било задържано в помещение за задържанев 01 РУ-МВР Перник. Заповедта е била издадена на 27.02.2026г.., в 20.00 ч от В. П. Д., на длъжност -старши инспектор в ПКП при ОДМВР-Перник, издал ЗАПОВЕД за задържане на лице, срещу М. Н. Н. с ЕГН: ••••••••••, като е била връчена срещу подпис на задържаното лице, и видно от отбелязване върху заповедта и собственоръчно изписване на личните индивидуаизиращи данни и подпис, на гърба на заповедта, то лицето и било освободено на 28.02.2026 г. В 13.08 часа, за което се е разписал и съответният полицейски орган, тоест действително както сочи и представителят на жалбоподателя, преди да изтече максималният срок за задържане по посочения ред, а именно до 24 ч и незабавно след изясняване на обстоятелствата по случая, посредством разпитите на множество свидетели, което е видно и от представените писмени доказателства в преписката, както и от допълнително изисканите такива от съда, като видно от приетата по делото докладна записка, представена с постъпилото и прието по делото писмо, с рег. №15371/29.04.2026г. от ОДМВР-Перник, в което приложено изпращат материалите от извършена проверка по писмо с изх. № 3768/20.04.2026г. по описа на РС- Перник и вх. № 313000- 6244/2026г. по описа на ОДМВР- Перник, с изпълнени указания. Ведно с писмото е приложено Докладна записка с рег. № 313р - 8185/28.04.2026г. по описа на ОДМВР - Перник- 2 листа; Служебна бележка с рег. № 313р - 7969/24.04.2026г. по описа на ОДМВР Перник- 1 лист, то от съдържанието на същата се установява,

съответно и на останалите събрани гласни и писмени доказателства по делото, в тона число досежно посочената фактическа обстановка по задържането и от св. На защитата- св. М. К. Х., разпитан в качеството на свидетел, както и жалбоподателя по ДП 20/2026 Г. на ОДМВР-Перник, за което съдът също е изискал информация и приобщил и протоколи от разпити по същото, като видно от приетите писмени доказателства в последното по делото с.з., то по делото е прието писмо с Рег. №18911/28.05.2026г. от Окръжна Прокуратура гр. Перник, в което уведомяват, че ДП№20/2026 г., по описа на ОДМВР- Перник, преписка рег.№ 383/2026 г., по описа на Окръжна прокуратура-Перник е започнато на основание чл.212, ал.2 от НПК на 27.02.2026 г. с първо действие по разследването - обиск, за това, че на 27.02.2026 г., в гр.Перник, без надлежно разрешително са разпространени и държани с цел разпространение високорискови наркотични вещества - кокаин престъпление по чл.354а,ал.1 от НК. Към настоящия момент по делото не са повдигнати и предявени обвинения, в това число и по отношение на соченото от съда лице - М. Н. Н., ЕГН ••••••••••. Същото е разпитано в качеството на свидетел по делото, като разпитът му е обективиран в протокол от 28.02.2026 г. Разследването по делото не е приключило, след изготвяне на възложените по делото експертизи предстоят още действия по разследването и процесуални такива; Представени материали от извършена проверка по преписка с вх. №313000-3570/2026г. по описа на ОДМВР ПЕРНИК с мнение за отношение по компетентностприложени 13 листа. Като видно и от приетата по делото докладна, с която са посочени началните действия по ДП е описано, че в ОДМВР - Перник е получено писмо от PC- Перник с изх. № 3768/20.04.2026г. по описа на PC- Перник и вх. № 313000- 6244/2026г. по описа на ОДМВР- Перник. В хода на проверката е установено, че лицето В. П. Д. е служител на МВР. Издадена е служебна бележка на лицето, че е служител на МВР. В хода на работа по извършената проверка е установено, че в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОДМВР - Перник е получен сигнал относно това. че в град Перник и по-конкретно в кафене в кв. „Тева“ над училището с адрес ••••••••••••• се употребяват и разпространяват наркотични вещества (кокаин, амфетамин и марихуана).

На 27.02.2026г. около 19:00 часа във връзка с получената информация, са проведени оперативно - издирвателни мероприятия, от служители на сектор „ПКП“ при ОДМВР-Перник в състав старши инспектор В. Д., инспектор К. К. и инспектор В. И.. При извършения обход в района на кафене находящо се в кв. „Тева над училището с адрес •••••••••••••“. е забелязано лицето И. К. А. с ЕГН: •••••••••• с адрес: •••••••••••••. който влязъл в кафенето на Л. Т., което се стопанисва към момента и от негов приятел В. И. М., ЕГН: •••••••••• по прякор „••••“ с адрес: •••••••••••••. излязъл много бързо от кафенето непосредствено след което е задържан, тъй като при извършената проверка споделил, че в себе си има наркотични вещества (кокаин). Същите са закупени от кафенето намиращо се на горепосоченият адрес, защото Л. Т. е изпратил И. А. там, за да вземе наркотичните вещества от В. М. за сумата от 120 евро. В А. се намерило и иззело пликче съдържащо бяло прахообразно вещество с тегло 0.87 гр.. което при полевия тест реагирало на „Кокаин“. На адрес в ••••••••••••• в помещение обособено като кафене са установени лицата: Е. В. Б. с ЕГН: ••••••••••, М. Н. Н. с ЕГН: ••••••••••. В. И. М. с ЕГН: •••••••••• и М. К. Х. с ЕГН: ••••••••••. При последвали ПСД в помещението са намерени 2 бр. пликчета съдържащи бяло прахообразно вещество с общо тегло 1 гр„ което при полевият тест реагирало на „Кокаин“.Установено с лицето Л. Л. Т.. ЕГН: ••••••••••, като при извършено претърсване на адреса му са намерени и иззети мобилен телефон, пистолет марка ••••••••••••• № •••••••••••••, законно притежаван с разрешително № •••••••••••••. издадено от 01 РУ - Перник, валидно до 25.09.2030 г. и боеприпаси. По случая е образувано ДП № 20/2026 г. по описа на ОДМВР Перник за престъпление по чл. 354а. ал.1 от НК. Тъй като намерените в кафенето 2 бр. пликчета съдържащи бяло прахообразно вещество, което при полевият тест реагирало на „Кокаин“, към момента не били с установена принадлежност е било необходимо всички горепосочени лица установени на адреса, сред които е и М. Н. Н., да бъдат задържани за срок до 24 часа. Със същите в последствие са проведени - разпит на свидетел, след което са освободени, които обстоятелства, се потвърждават и от приложените протоколи за разпит, в това число и на жалбоподателя в процесуалното качество на свидетел. Видно от декларацията на правата на задържаното лице, то такава е било своевременно дадена на лицето и същото е било запознато с правата си, като е посочил в съответните графи, че не желае адвокат, не желае да се уведомяват членове на семейството му за задържането, не желае мед. Преглед и няма здравословни проблеми, като е положил подпис, попълнило е и допълнителна декларация, че не е регистриран за народен представител, като на лицето е бил извършен и обиск при задържането, поради което и посочените възражения в жалбата, съдът намира за неоснователни. Видно от разписка за върнати вещи при освобождаването му вещите са били върнати на лицето. По делото в преписката допълнително е бил разпитан по искане на жалбоподаля - св. М. К. Х., като същият видно от данните, събрани по делото е бил едно от задържаните при полицейската операция лица, като в разпита си същият сочи колко лица са задържани, и описва от своя гледна точка извършените от полицейските служители действия, като от разпита му също може да се направи извод, че полицейската операция е продължила определен некратък период от време, като са били извършвани в условията на неотложност, както действия по претърсване и изземване, така и обиски на повече от едно лица, а след откриването на наркотичните вещества, описани по-горе, с неустановен произход и относно част от същите не в конкретно лице, то всички лица са били задържани и разпитани в полицията, след което освободени относно жалбоподателя и свидетеля / св. Х.-„..Познавам М., приятели сме от две години. Той към ••••••••••••• работи. В Тева живее. Това е едно клубче, в което се събираме приятели 10-15 човека. Е. В. Б. и В. И. М. ги познавам, пием кафета заедно. На Тева срещу детската градина и училището е клубчето. Не знам да се разпространяват наркотици там или някой там да употребява такива. На 27.02.2026г. влязоха криминална полиция, аз си лежах на едно сепаре и си гледах ТВ. Идентифицираха се и започнаха да ни обискират без заповед за обиск и нищо не казаха защо го правят. Като станах от горната зала, ме свалиха в долната зала. Другите останаха в горната зала- М., В. и Е.. Дойдоха поне 4-5 криминални полицая и 2-3 униформени полицая. Почнаха да ни обискират и да си тарашат по клубчето без да кажат нищо. После разбирам, че имало някаква акция. След около 3 часа тараш намериха нещо в една саксия. Това, което аз лично погледнах беше 2 пликчета, не мога да ги идентифицирам какви са били. В показанията си съм го написал.... През времето на обиска, първоначално бяхме четиримата, после един по един започнаха да ги извеждат тях. Останах само аз и докараха лицето Л. Т. докараха , той е пак наш приятел. През това време той си е бил вкъщи. Аз бях задържан....“, тоест видно от разпита на свидетеля, се установява, при кредитиране на заявеното от него, така както е възприел фактите, че повече от три часа е траело самото претърсване на помещението, като впоследствие и множество лица са били задържани след откриване на инкриминираните наркотични вещества, като е очевидно, че е имало и достатъчно данни за образуване и водена на производство по чл 354а, ал.1 НК, тоест за разпространение на наркотични вещества и то до училище и детска градина, като е видно и от писмото на Окръжен прокурор А. А., че действията по това ДП продължават и тепърва ще се установяват още обстоятелства, като до момента посочените лица са били разпитани като свидетели. При тези данни съотнесени към жалбата, то съдът намира, че вземайки предвид така установената фактическа обстановка, то безспорно се установява, че действията, по неотложност са били в продължение на няколко часа, като се води и ДП се тежко умишлено престъпление, с висока степен на обществена опасност, като жалбоподателят е бил на мястото, където същите са се извършвали и където са открити процесните наркотични вещества / кокаин/ с неустановено произход, тоест към него момент за полицейските служители както е вписано в самата заповед за задържане са били налице достатъчно данни за евентуална съпричастност на неустановени кои точно от посочените лица, действия свързани с инкриминираната престъпна деятелност, и при положение че се касае за множество лица, и че фактическото задържане е именно това релевантно за часа, които се вписва в заповедта, като три часа е бил самият обиск и претърсване, впоследствие и отвеждане на лицата в ПНЗЛ, изготвяне на необходимите документи по задържане, а след това и проведените подробни разпити, в това число и като свидетел на жалбоподателя, че обосновано с оглед конкретиката на фактите, установени по делото, органите на полицията към него момент са задържали лицето до 24 часа, като е видно че още на обяд на следващия ден /като на 27.2.2026 г е бил задържан в 20.00 ч/, то същият е бил освободен, след приключване на действията с него, като разпитът му е именно от 28.2.2026 г, в качеството на свидетел по ДП-то. Следователно, при така изложените факти, съдът намира, че правилно и законосъобразно, са постъпили органите на полицията и в частност, правилно е било издадено процесната заповед към момента на издаването й, и това обстоятелство, не се разколебава от факта, че към момента се устнановява, че жалбоподателят има качеството на свидетел по започнотото и водено ДП, още повече че видно от правната квалификация на деянието, за което същото се води, то се касае за сложна престъпна дейност с участието на множество лица, каквито са аргументите и на юк В., в пледоарията й по същество, и е нямало как отнапред преди действията на неотложност, полицейските служители да са наясно кое от задържаните лица, в какво процесуално качество, ще бъди конституирано впоследствие по делото. Един от основните спорни моменти по случай е как и защо се е стигнало до задържането на процесното лице и при какви обстоятелства е сторено това и дали е била изпълнена процедурата за законосъобразно и основателно задържане на лицето. В този аспект, съдът дава вяра и кредитира тезата на ответника и неговия представител, която се явява съответна на целия събран по делото доказателствен материал. Тези обстоятелства, се потвърждават в детайли от изисканите от съда и описани и по-горе в представените писма, допълнителни доказателства, като досежно образуваното ДП, като е видно че се е касаело за преценка, която е последстваща, след изясняване на допълнителни обстоятелства по случая, като полицейските служители на място, е следвало да преценят ситуацията незабавно и да вземат съответните мерки, и същите изключително пунктуално са изпълнили своите задължения, и са предприели след преценка на място и откритите наркотични вещества и респ. по задържане на лицата, установени в процесното кафе, като незабавно в срок по-кратък от 24 часа, лицето жалбоподател е било освободено, след изясняване на допълнителните обстоятелства по случая.

Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото административна преписка, приета, като годно доказателство. Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

От правна страна:

Със Заповед за задържане, рег.№ 313зз-47 от 27.02.2026г., издадена от полицейският орган - В. П. Д., на длъжност -старши инспектор в ПКП при ОДМВР-Перник, издал ЗАПОВЕД за задържане на лице, срещу М. Н. Н. с ЕГН: ••••••••••, като е задържал жалбоподателя на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от "Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24часа в помещение за временно задържане при 01-РУ-ОД на МВР-Перник, като видно от представените и цитирани по-горе писмени доказателства, лицето е било задържано при стриктно спазване на релевантната инструкция в посочения смисъл, като е била изпълнена от полицейските служители и процедурата при подобен тип ПСД по неотложност, видно и от цитираната по-горе докладна, като видно от представената служебна бележка, заповедта е била издадена и от компетентно за това лице, като не може да се сподели и възражението в жалбата, че жалбоподателят не е знаел за какво е задържан, при положение, че видно от установените обстоятелства по делото, през цялото време, същият е бил на мястото на извършваните действия, и е видял и откритото наркотично вещество, като допуснатата явна фактическа грешка при изписване адреса на същия в заповедта, не е реквизит, влияещ на нейната законосъобразност, при положение, че ясно е посочено и ДПто по което е бил задържан, както и правната квалификация на деянието, за което последното се води, като и тези възражения в жалбата съдът намира за неоснователни. В този смисъл представеното телково решение, и множество епикризи към жалбата, от страна на жалбоподателя, че майка му страда от определено заболяване и твърдението му, че той се грижи за нея, не разколебават горните изводи, като същите не са и пряко относими към предмета на оспорване. На следващо място, по делото е представена и служебна бележка за длъжността на служителя издал заповедта, от Областна дирекция на МВР - Перник в която е посочено, че старши инспектор В. П. Д. с ЕГН •••••••••• към дата 27.02.2026 г. същият изпълнява длъжността: Началник на група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност" при ОДМВР - Перник, съгласно заповед № 8121К-2839/11.03.2024 г„ считано от 19.03.2024 г. и продължава да служи на същата длъжност, тоест по делото се установява, че към дата на издаване на заповедта ответникът по жалбата е имал и имал качество на полицейски орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, и следователно се налага и извод, че заповедта е издадена от компетентен орган. В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица произтича пряко и от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР/чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление;. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК. /чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона. /.

Оспорваният процесен акт е в изискуемата форма за действителност. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР/чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; 2. фактическите и правните основания за задържането съдът приема, че противно на изложеното в жалбата и това основание е ясно и недвусмислено посочено; 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73; 6. правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език. (3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е". Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице. (4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел. (5) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър. (6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис. /, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с ПИСМЕНА заповед.

Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

Посочено е в заповедта и правно основание за задържането–чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като същото е и словесно отразено в заповедта, като допълнително е посочено, че се касае за данни за извършено престъпление по чл. 354а. ал. 1 от НК) във връзка с ДП № 20/2026г. по описа на ОДМВР - Перник, което е достатъчно описание на фактическите обстоятелства по задържането и не е необходимо полицейският служител, да внася допълнителни данни в този смисъл, в това число и да вписва самата правна квалификация на деянието, както в случая дори и това е било сторено.

Възраженията в жалбата, че заповедта е издадена без да са посочени фактическите обстоятелства се приемат за неоснователни.

Относно фактическите основания и по силата на Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК, оспорената заповед НЕ страда от порок на формата, защото, мотивите на акта са изложени и в акта и в административната преписка, и в приобщената и цитирана по-горе доказателствена съвкупност, която съдът не намира за нужно да преповтаря, като същата очертава абсолютно безпротиворечиво приетата от съда фактическа обстановка. Именно и в съответствие на и на чл.72, ал.1,т.1 ЗМВР- е предприето задържането на лицето, защото е имало данни, че лицето е извършило престъпление- домашно насилие, което се е потвърдило на място и писмено и устно от пострадалата, поради което и полицейските служители са изпълнили задълженията си по преустановяване на конфликта и респ. задържане на лицето за срок до 24 ч., като съдът приема, че задържането в случая е била напълно съответна ПАМ приложена от полицейските служители.

В настоящия случай, видно от гореизложеното по делото е събран достатъчен обем от писмени доказателства, съдържащи се както в преписката, така и в допълнително изисканите материали по делото, от които не остава съмнение, а напротив напълно се потвърждава, че за процесната заповед за която е била издадена и е било задържано лицето за фактите, описани в същата е била съответна и съразмерна мярка към процесния момент. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна мярка и в конкретния случай същата е с налично минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал.2 от ЗМВР. Посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, правото да обжалва законността и т.н. Изрично е вписано правното основание за постановяване на заповедта за задържане, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й, поради което не може да се приеме становището на защитника на жалбоподателя, че липсва фактическо описание на основанието за издаване на заповедта. Вярно е, че информацията в случая е оскъдна, но е налична такава в достатъчна степен за такива заповеди.

От съдържанието на заповедта за задържане се налага еднозначен извод за датата на задържане на жалбоподател, която по несъмнен и категоричен начин е посочена, а именно - на 27.2.2026г. в 20:00 часа.

Издаването на акта по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР не се обуславя от наличието на събрани по реда на НПК доказателства с регламентираните доказателствени средства, а се предпоставя единствено от наличието на данни за извършено престъпление и то без значение какъв е техния източник. В случай задържането на жалбоподателя е мотивирано именно с извършените действа по неотложност, които очевидно са довели да успех на извършената полицейска операция, при която са били установени наркотични вещества както у лица, така и в помещението, което е било обект на претърсване, като е било образувано ДП по чл.354а, ал.1 НК.

С оглед на всичко гореизложено не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаването на заповедта са спазени процесуално правните разпоредби на ЗМВР.

След задържането на оспорващия от самия него е попълнена и подписана Декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и са му разяснени правата по чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.

Същата, като НЕоспорена се цени в цялост и въз основа на нея се приема, че съшият е запознат с правата си, НЕ е поискал преглед от лекар, посочил е, че желае да се уведоми член от семейството му за задържането – видно от декларацията по делото именно неговата майка, НЕ е поискал адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ, както и не е пожелал адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, отразено "НЕ ЖЕЛАЕ", така че възраженията, че правата му не са спазени са неоснователни, като същите са му били и надлежно разяснени.

Нещо повече, продължителността на задържането на лицето, като продължителността на задържането следва да се преценява с оглед фактите по всеки отделен случай, като в конкретния казус лицето е било както сочи и юк В., освободено незабавно на другия ден и то по обяд, след неговия разпит, и изясняване на случая. Тоест не се е стигнало до продължително и необосновано задържане на лицето.

Не е налице нарушение на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Обстоятелството, че посочените в докладната записка и останалите материали по преписката, обстоятелства не са част от заповедта за задържане, не обосновава извод за липса на мотиви, тъй като не съществува пречка те да бъдат изложени в друг документ приложен към изпратената административна преписка. Това разбиране е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975г. на ОСГК на Върховния съд, съгласно което неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В този смисъл е и константната съдебна практика, установена в Решение № 3644 от 30.03.2016г. на ВАС по адм.д. № 3062/2015г., Решени № 9432 от 02.08.2016г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015г. и др., която се споделя от настоящия състав.

Така също и Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.05.2023г. по дело № С-608/21г. според което документите, различни от заповедта за задържане, които съдържат необходимата информация относно основанията за задържането, трябва да бъдат съобщени възможно най-бързо на задържаното лице. Намира, че в случай М. Н. Н. е бил задържан непосредствено след като служителите отиват на място и установяват след СПО забранените наркотични вещества.

Съдът посочвайки решението на СЕС, което е по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да отбележи, че същото допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпно деяние, могат да бъдат изложени в документи различни от акта за задържане.

Предвид изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед съдържа фактическите основания за задържането на жалбоподателя. За нуждите на настоящото производство, което няма за цел да установява вина, а единствено да се прецени дали е имало данни към момента на задържане на жалбоподателя за негова съпричастност към престъпление или препятстване органите да извършат дейността си по служба, съдът приема, че конкретно установените обстоятелства по делото дават основание да се приеме, че съразмерно спрямо лицето е предприета посочената мярка, съдът намира, че органите на МВР в рамките на оперативната си самостоятелност са осъществили една от основните си дейности, предвид чл. 6 от ЗМВР.

За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да отбележи, че непривличането на лицето към наказателна отговорност в рамките на периода на задържането или непосредствено след това, не рефлектира върху законосъобразността на издадената заповед, тъй като процесната принудителна административна мярка се прилага както с оглед да се предотврати укриването на лицето и извършването на други престъпления, така и когато след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.

В този смисъл е и чл. 13 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015г. съгласно който срокът за задържане на лица по ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване. Самата заповед представлява привеждане в изискуемата по закон писмена форма на едно правно действие, предприето от служител на МВР в хода на изпълнение на дадените му правомощия. Именно за изпълнението на формалните изисквания по вече осъщественото задържане е била налице необходимост от продължаването на задържането на лицето в районното управление, където е била оформена обжалваната заповед, извършен е на основание чл. 80 от ЗМВР личен обиск, за което е съставен протокол, удостоверяващ, че в лицето не са били намерени забранени от закона предмети.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган в установената форма, като не констатира при постановяването му допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административно производствените правила са спазени и не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от "Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) са посочени основанията, при наличието на които полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е и когато има данни, че лицето е извършило престъпление.По правната си същност, мярката "Задържане за срок от 24 часа", чиято уредба е в чл. 72–чл. 75 от "Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), представлява принудителна административна мярка/ПАМ/–административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило или е съпричастно към процесно противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване.

Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "Задържане за срок до 24часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а НЕ с наличието на вече доказано такова.

Задържането с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от "Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР/, като принудителна

административна мярка(ПАМ), се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.

Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт–закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничаването на свободата на жалбоподателя е необосновано и в нарушение на "Европейската конвенция за правата на човека" ЕКЗПЧОС.

Основната цел на задържането на лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност за събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно преследване или да им въздействат с оглед укриване на доказателства или лъжесвидетелстване. Лицето е освободено в рамките на предвидения в ЗМВР максимален период-24часа, като органът е извършил необходимите процесуални действия. С оглед на това, законосъобразно, ответникът по оспорването е издал оспорената заповед.

Не са налице предпоставки за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Заповедта е издадена и е в съответствие с целта на закона-да се предотвратяват и разкриват престъпления и да не се пречи -след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба /като втората хипотеза в закона е дадена в условията на алтернативност/;, като временно се ограничават правата на лица, съпричастни към такава деятелност.

Мярката е приложена в съответствие с предвиденото в ЗМВР основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е спазена регламентираната процедура. /лице, за което има данни, че е извършило престъпление;/.

Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 5, т. 1 от "Европейската конвенция за правата на човека" ЕКЗПЧОС, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона.

В чл. 5 § 1 се изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Европейската конвенция бланкетно препраща по същество към националното право. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в поголяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.

Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5 § 1 от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай, сочат, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. / в този смисъл виж и постулатите, залегнали в ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1385 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 май 2024 година

относно борбата с насилието над жени и домашното насилие на ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ/.

В тази връзка е съдебната практика обективирана в дела на ВАС/Решение № 6138 от 20.05.2016 г., постановено по АД № 13194/2015 г. на ВАС, Решение № 8909 от 07.07.2017 г. по АД № 5864/2016 г. на ВАС, Решение № 2317 от 23.02.2017 г. по АД № 14275/2015 г. на ВАС.

С оглед на изложеното състава приема, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и при точно позоваване на материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона се явява правилен и законосъобразен акт. Жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Във връзка с възраженията в жалбата, следва също да се посочи, че въпросът дали конкретно лице е извършител на определено деяние, за което е образувано досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване в рамките на друго производство. Освен това, както бе посочено по-горе, приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи . (В този смисъл са Решение № 3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V отд., Решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2014 г., V отд. и др.). Изискването подозрението да се базира на разумни основания формира съществена част от предпазната мярка срещу произволни арести и задържания (виж Ipek and Others v. Turkey, № 17019/02 и 30070/02, § 29, 3 февруари 2009 г.виж Fox, Campbell and Hartley v. the United Kingdom, решение от 30 август 1990 г., Серия A № 182, стр. 16-17, § 32; Labita v. Italy [GC], № 26772/95, § 155, ЕСПЧ 2000 IV; и Gusinskiy v. Russia, № 70276/01, § 53, ЕСПЧ 2004 IV). Накрая Съдът отбелязва, че подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление (виж Guzzardi v. Italy, 6 ноември 1980 г., § 102, Серия A № 39 и Brogan and Others v. the United Kingdom, 29 ноември 1988 г., § 51, Серия A № 145 B). "

В този смисъл виж и еднозначната съдебна практика по такива дела на Административен съд- Перник, като Решение № 59 от 29.04.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 48/2022 г., Решение № 195 от 11.11.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 197/2022 г. Решение № 113 от 22.07.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 80/2022 г., Решение № 276 от 22.02.2024 г. на АдмС - Перник по к. а. д. № 565/2023 г.и др.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. В случая полицейски орган е осъществил

полицейското задържане в съответствие с целта на ЗМВР. В рамките на оперативната самостоятелност, с която административният орган разполага при налагането на мярката, издадената заповед е съобразена и с чл. 6 от АПК, предвиждащ принципа на съразмерност. В случая, административният орган не е излязъл извън тези рамки, не се касае за засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която е издаден актът.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да укрие или унищожи относими доказателства, да извърши престъпление или спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната

административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото престъпления не са задължителни.

По мнение на съда законоизискуемите обстоятелства в случая са налице, като във връзка с направените от жалбоподателя възражения следва да се посочи следното. Към момента на издаване на административния акт полицейските служители са разполагали с достатъчно данни, които да сочат на необходимост от задържането на лицето, за да преустанови същото противоправните си деяния спрямо пострадалата, подала сигнала за домашно насилие.

Следователно съдът намира възраженията в жалбата за неоснователни, а издадената заповед за задържане като законосъобразна и като такава следва да я потвърди.

По разноските:

Има искане за юк възнаграждение от страна на ответната страна по делото, като е била представлявана от юк В., с надлежно пълномощно по делото. С оглед изхода на делото, своевременно направена претенцията за присъждане на съдебни разноски под формата юрисконсултско

възнаграждение, в полза на касационния жалбоподател се явява основателна. По изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК , във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ , в полза на ОДМВР – Перник, в чиято структура е административният орган, издал акта, ще се присъдят съдебни разноски в близък до минимален размер от 100 лв., платими от жалбоподателя. / в този см виж Решение № 1836 от 22.10.2024 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 399/2024 г./.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 пр. последно от АПК, съдия при Районен съд-гр. Перник,