Решение № 848 от 11.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 5174/2025 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН. Подадена е жалба от А. А. Ч. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 25-0819-003107/15.08.2025г. на началник група в ОДМВР- Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва фактическите констатации на актосъставителя и намира за неясно въз основа на какви обстоятелства е прието за установено вмененото му нарушение. Поддържа, че сочената за нарушена норма е отразена неправилно, както и че времето на извършване на нарушението не е надлежно конкретизирано. Твърди, че е навлязъл в кръстовището на жълт светлинен сигнал на светофарната уредба, във връзка с което моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.С. С., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Жалбата е подадена от легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 15.07.2025г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Ц 220“ с рег.№ ••• по бул.“Приморски“ в гр.Варна, в посока от ЖП-гара към бул.“Цар Освободител“. Около 00,13ч. той приближил Т-образното кръстовище между посочения булевард и ул.“Михаил Колони“, регулирано със светофарна уредба. В 00,13,15ч. светофарната уредба за пътната лента за движение направо и наляво, съобразно посоката на движение на автомобила, преминала от зелен на жълт сигнал. В този момент превозното средство се намирало преди надлъжната двойна непрекъсната линия, но въпреки това продължило движението си към кръстовището. В 00,13,18ч. светофарната уредба преминала от жълт на червен сигнал. Автомобилът все още се намирал преди стоп-линията, но продължил движението си и в 00,13,19ч. навлязъл изцяло след нея в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, като преминал през него по време на забранителния сигнал. В същото време свидетелите М. М. П. и К. Й. Д.– служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, извършвали контрол за спазване на ЗДвП на посочения булевард, като се били позиционирали на автобусна спирка, намираща се непосредствено след кръстовището. Двамата забелязали действията на Ч. и подали сигнал за спиране, след което му съставили акт за установяване на административно нарушение за това, че преминава на неразрешен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени такива, в които Ч. заявявал, че светлинният сигнал на светофарната уредба е бил зелен, а жълт цвят е светнал едва при навлизането му в кръстовището, както и че е продължил движението си, за да не създаде опасност от ПТП. За разглеждането на възраженията била назначена комисия, която изискала от Община Варна видеозаписи от охранителни камери, монтирани на кръстовището. След запознаването с видеозаписите и с изготвената от св.П. докладна записка по случая, комисията формирала становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен, а възражението било счетено за неоснователно. Въз основа на съставения акт на 15.08.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А. Ч. било наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева, за нарушение на 6, т.1 от ЗДвП. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите М. М. П. и К. Й. Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата се явяват непредубедени и незаинтересувани от изхода на делото, при което показанията им следва да бъдат счетени за обективни и правдиви. Твърденията им са от съществено значение за изясняването на делото, тъй като са възприели лично и от непосредствена близост действията на жалбоподателя. Свидетелите са категорични, че водачът е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, както и че цикълът на работа на светофара съвпада в двете посоки. По делото като веществено доказателство е приложен CD, съдържащ видеозапис, отразяващ извършеното нарушение. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). Именно в качеството на веществено доказателство е ценен въпросният CD, съдържащ видеозапис. Същият е приобщен към доказателствата по делото чрез възпроизвеждането му в хода на съдебното следствие, при което се установи, че актосъставителят правилно е изяснил обстоятелствата около нарушението. На видеозаписа ясно се вижда, че при промяната на цвета на светофара от жълт на червен процесният автомобил за момент забавя движение, след което навлиза на червен сигнал в кръстовището. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е изискана циклограма на светофарната уредба на кръстовището, а също така е назначена съдебна видео-техническа експертиза, с оглед изясняване на какъв сигнал на светофарната уредба процесният автомобил навлиза в кръстовището след стоп-линията. От постъпилите: схема на светофарната уредба на кръстовището на бул.“Приморски“ и ул.“Михаил Колони“, циклограма на режима на работа на светофарната уредба и режим на работата на отделните фази на светофарната уредба се установява, че режимът на работа на сигналите, касаещи движението направо на автомобили /означени с 1А и 3А/, съвпада в двете посоки на булеварда /видно конкретно от циклограма на кръстовището-л.42 и Фаза 2 на кръстовището-л.44 от делото/. Следователно свидетелите, които са наблюдавали сигнала на светофарната уредба, поставена обратно на движението на автомобила, правилно са констатирали, че същият навлиза на червен сигнал в кръстовището, доколкото се установява, че сигналите и в двете посоки съвпадат. Аналогични изводи е формирало и вещото лице, изготвило заключението по назначената ВТЕ, в което се приема, че автомобилът навлиза в цялост след стоп-линията в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба и преминава през кръстовището на такъв сигнал. Показанията на свидетелите, приложеният видеозапис, коментираните писмени доказателства и заключението на назначената ВТЕ напълно кореспондират помежду си и позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. По изложените съображения съдът приема за установено, че на посочената в НП дата жалбоподателят, при управление на процесния лек автомобил, е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма. При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. н а министъра на вътрешните работи ). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Неоснователни са изложените в жалбата твърдения, че в НП неправилно за нарушена е посочена разпоредбата на чл.6, пи 11, т.1 от ЗДвП, доколкото чл.6 от ЗДвП има само т.1 и т.2. В действителност претендираното от жалбоподателя означение на нарушената норма не се съдържа нито в акта, нито в наказателното постановление, като и в двата документа е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Съдът не намира основания да се съгласи и с доводите, че времето на извършване на нарушението не е надлежно конкретизирано, чрез отразяване и на секундата на осъществяването му. Нормите на ЗАНН не изискват дотолкова детайлно определяне на времето на извършване на административните нарушения, а и посочването на точен час, минута и секунда на осъществяване на дадено нарушение е на практика невъзможно, като поставянето на подобно изискване противоречи на здравия разум. Без значение за административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е и разстоянието и местоположението на полицейските служители, установили нарушението. Тези обстоятелства касаят достоверността на техните показания, но не са необходим реквизит от съдържанието на наказателното постановление и следователно не може да се счете, че е допуснато процесуално нарушение в тази връзка. По приложението на материалния закон съдът установи следното: Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението д а съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Според нормата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "Участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. От своя страна разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал процесния лек автомобил, при което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство и следователно е бил обвързан със задълженията, установени с чл.6, т.1 от ЗДвП. Значението на светлинните сигнали на пътните светофари е уредено в Глава осма на ППЗДвП. Според чл.31, ал.7, т.1 от Правилника червена светлина означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. От събраните по делото доказателства и конкретно от заключението на ВТЕ се установява, че при преминаването на светофарната уредба от жълт на червен сигнал управляваният от жалбоподателя автомобил се е намирал преди стоп линията, както и че е навлязъл в цялост след стоп линията в кръстовището и е преминал през него на червен сигнал. Следователно същият не се е съобразил със светлинния сигнал на пътния светофар, с което виновно е нарушил нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП. За наличието на нарушението е без значение въпросът за точното положение на предната част на автомобила спрямо стоп-линията в момента на преминаване на светлинния сигнал от жълт на червен цвят. Червената светлина на пътния светофар забранява изцяло преминаването на пътните превозни средства през стоп-линията и не поставя тази забрана в зависимост от положението на линията, бележеща предната страна на превозното средство. След като автомобилът е преминал с по-голямата част от обема си през стоп-линията на червен сигнал и е преминал на този сигнал през кръстовището, съставът на нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е безспорно реализиран, за което Ч. правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. В тази връзка следва да се отбележи също, че неразрешаващи преминаването са следните светлинни сигнали: червена светлина, едновременно светещи червена и жълта светлина и жълта светлина. Според чл.31, ал.7, т.4 от Правилника жълта светлина на пътния светофар означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. В разглеждания случай при преминаването на светофарната уредба от зелен на жълт сигнал процесният автомобил се е намирал преди надлъжната двойна непрекъсната линия. Зад него не са се намирали други превозни средства, не са били налице никакви особености на пътната обстановка, във връзка с които спиране в този момент д а е могло да доведе до опасност за движението и не е имало никаква пречка за изпълнението на задължението да спре, указано с жълтия светлинен сигнал. Следователно жалбоподателят е продължил движението си в нарушение на нормативните изисквания и не би могъл да извлича благоприятни последици за себе си, каквото е отпадането на отговорността му, от собственото си неправомерно поведение. Приложимата санкционна норма е издирена надлежно, като наказанието е наложено на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона /в редакцията, действала към момента на нарушението/, при което липсва възможност за индивидуализация. Предвид обявяването за противоконституционна нормата на чл.189з от ЗДвП, в частта „чл.28 и“ от ЗАНН, съдът следва да се произнесе относно приложението на посочената разпоредба. В случая не се установява наличието на основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП е формално и за да бъде счетено за маловажно е необходимо да са съществували някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не се констатират. Липсват следователно основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не би могло да бъде счетено за маловажно, още повече, че жалбоподателят е санкциониран и за значителен брой други нарушения на ЗДвП, като е проявил явна склонност да нарушава нормите, установени с оглед безопасността на движението по пътищата. Предвид всичко изложено съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното административно нарушение; надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил законосъобразно наказание, при спазване на изискванията на ЗАНН. При това положение искането за отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение. Наложената глоба следва да бъде посочена и в евро, в съответствие с чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. По отношение направените в съдебно заседание разноски за назначената съдебна видео-техническа експертиза, съдът отчете задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №3/1985г. на ОСНК, според което ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден по реда на чл.189, ал.3 от НПК, който следва да намери субсидиарно приложение, да заплати в полза на държавата направените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 176,89 евро. С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН . Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В проведените съдебни заседания юрисконсултът не се е явил лично, а е представил единствено писмени бележки, като случаят също така не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум от 130,00 лева, съответстващи на 66,47 евро след превалутиране . Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът