Решение № 8326 от 25.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1346/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Х. Н. Х., [ЕГН], гр.Варна, ••••, чрез адв.Д. Г., против мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по заявление рег. № АУ017595ВН/23.02.2026г. за извършване на административна услуга по заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за [ПИ], находящ се в [населено място], идентичен с [ПИ] по Кадастралния план на местност „Люцерната“, с Константиново. Жалбоподателят твърди, че от подаване на заявлението е започнал да тече срок за произнасяне на административния орган, който е изтекъл, поради което е налице мълчалив отказ. Твърди, че същият е незаконосъобразен, постановен е в противоречие на материалния закон, при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че в производството по заверка на молба–декларация административният орган няма правомощие да разрешава спор за материално право или да преценява дали заявителят е собственик на имота. Дейността на административния орган е удостоверителна и се свежда до удостоверяване на наличните в административните регистри данни и обстоятелства, за които законът предвижда заверка. Наличието на спор относно правото на собственост не представлява законово основание за отказ от извършване на исканата административна услуга. С непроизнасянето си административният орган е препятствал възможността заявителят да упражни правата си по нотариалното производство по чл.587 ГПК, като по този начин е действал и в противоречие с целта на закона. Иска се отмяна на обжалвания мълчалив отказ и присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна – Кметът на Община Варна, не се представлява и не изразява становище по жалбата. След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: На 23.02.2026г. с рег. № АУ017595ВН жалбоподателят Х. Н. Х. подал до Кмета на Община Варна заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост (услуга код 9042) за [ПИ], находящ се в [населено място], идентичен с [ПИ] по Кадастралния план на местност „Люцерната“, с Константиново. Към заявлението приложил: Скица № 15-1407854-27.08.2025г. на ПИ с ид. 38354.703.160; Скица на [ПИ] по Кадастралния план на местност „Люцерната“, землището на [населено място] № 013/27.01.2026г.; Удостоверение рег. № МД-Т26001318ВН/12.02.2026г. от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна; 2 бр. молби - декларации; адвокатско пълномощно за упълномощаване на адв. Г.. На 07.04.2026г. със Заявление № АУ017595ВН_001ВН, Хаджимихайлов представил пред Община Варна Удостоверение рег. № МД-Т26003577ВН/01.04.2026г. от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и 2 бр. молби - декларации. С Писмо рег. № АУ017595ВН_002ВН/08.04.2026г. Директорът на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ информирал Директора на „ИАО“ за започналото административно производство и необходимостта за предприемане на действия по публикуване на обявление на сайта на Община Варна. Към момента на подаване на жалбата до съда и до приключване на съдебното заседание, в което е даден ход по същество – 16.06.2026г., не са представени доказателства Кметът на Община Варна да се е произнесъл по заявлението на жалбоподателя за заверка на молбата - декларация с позитивен акт или с изричен отказ. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.587, ал.2 ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал.1 – надлежни писмени доказателства за правото на собственост, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на имота. Наред с това, с оглед забраната за придобиване на вещи – публична общинска или държавна собственост по чл.86 от Закона за собствеността /ЗС/, в нотариалното производство по чл.587, ал.2 ГПК от значение е и удостоверяването от страна на Общината, в чийто район се намира имотът, съответно от Държавата, на обстоятелството актуван ли е този имот като общинска или държавна собственост, ако – да, какъв е видът на собствеността – публична или частна. От изложеното следва извод, че поисканата от жалбоподателя административна услуга – за удостоверяването дали имотът е актуван като общинска собственост, и за заверка на молбата-декларация, приложена към заявлението, почива на законовите изисквания на чл.86 ЗС, респективно на чл.587, ал.2 ГПК, поради което заверката от кмета на общината на молбата-декларация и издаването на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 ГПК, представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2 ДР на Закона за администрацията. Съгласно § 8 ПЗР АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Заверката на молба-декларация – че имотът не е общинска собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв, във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за това, са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл.21, ал.3 АПК. Тези волеизявления, както и мълчаливият отказ по чл.58, ал.1 АПК, са индивидуални административни актове и в това си качество подлежат на оспорване по реда на чл.145 и сл. АПК, респективно – на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл.5а от Закона за администрацията /ЗА/, общите правила за организацията на административното обслужване в администрацията се определят с наредба, приета от Министерския съвет, а неуредените въпроси - с вътрешни правила, утвърдени от главния секретар съответно от постоянния секретар на отбраната и от секретаря на общината, а за Министерството на вътрешните работи - от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. Според ал.3 на с.р., длъжностните лица, които предоставят или извършват административни услуги по §1, т.2, букви „в“, „г“ и „д“ от допълнителната разпоредба, са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно чл.61, т.2 ЗА, към Министерския съвет се създава и поддържа Административен регистър, който съдържа информация за административните услуги, включително вътрешните административни услуги, електронните административни услуги, регистрационните, лицензионните, разрешителните и съгласувателните режими, включително свързаните с тях образци на документи, срокове и тарифи. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за административния регистър /НАР/, издадена на основание чл.61, ал.5 ЗА, за всяка административна услуга в Административния регистър се вписват: т.1 - наименованието и уникалният идентификатор съгласно Регистъра на услугите; т.2 - правното основание за предоставянето на административната услуга/издаването на индивидуалния административен акт; т.3 - органът, който предоставя административната услуга/издава индивидуалния административен акт; в случаите на възлагане - служителите, които издават индивидуалния административен акт; т.4 - …; т.5 - срокът и процедурата по предоставяне на административната услуга/издаване на индивидуалния административен акт, изискванията и необходимите документи; в случай че документ се издава от административен орган, се посочва и органът; Съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата за административното обслужване /НАО/, издадена на основание чл.5а ЗА, администрациите осигуряват информация за осъществяваното от тях административно обслужване, включително за реда и организацията, по които обслужването се осъществява, и съдействат на потребителите съгласно чл.28 АПК. Администрациите осигуряват задължителната информация по чл.25 от Наредбата за Административния регистър, за всяка една от предоставяните услуги, която се обявява по реда на чл.28, ал.2 АПК и в Административния регистър по чл.61, ал.1 от Закона за администрацията (чл.16, ал.1 НАО). Съгласно чл.7, ал.1 НАО, формата на заявленията/исканията, редът и сроковете за отстраняване на недостатъци в тях, препращането на компетентен орган, сроковете за издаване на индивидуални административни актове и за извършване на административни услуги, както и другите въпроси, свързани с издаването на актове във връзка с административното обслужване, са определени в дял втори на АПК. Съгласно чл.57, ал.2 АПК, административният акт по чл.21, ал.2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. Когато издаването на акт или извършването на действие по ал.2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни – чл.57, ал.3 АПК. Съгласно чл.57, ал.5 АПК, извън случаите по ал.4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. В този случай административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока – чл.57, ал.8 АПК. В контекста на цитираната правна уредба, към процесната административна услуга е приложим срокът по чл.57, ал.2 АПК – 7 дни. Именно този срок е обявен и от Община Варна в публикуваната на интернет страницата й информация за процесната услуга. Съгласно чл.25, ал.1 АПК, срокът по чл.57, ал.2 е започнал да тече от датата на постъпване на заявлението при компетентния орган – 23.02.2026г., и изтича на 02.03.2026г. Липсват доказателства административният орган да се е произнесъл в установения 7-дневен срок, поради което е налице формиран мълчалив отказ. Съгласно чл.149, ал.2 АПК, мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе – т.е. в случая до 02.05.2026г. Жалбата е подадена 30.04.2026г. – в срока по чл.149, ал.2 АПК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е депозирана от надлежна страна – заявителят на услугата, срещу годен за обжалване административен акт – мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК за извършване на заявената административна услуга и в срока по чл.149, ал.2 АПК, поради което ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В конкретния случай се оспорва мълчалив отказ за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение, че имотът е актуван или не като общинска собственост – административна услуга, която е елемент от охранителното производство по чл.587 ГПК. При инициирано производство за извършване на тази административна услуга административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Задължението на органа се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелствата актуван ли е имотът, предмет на заявлението, с акт за общинска собственост или не. В удостоверението той вписва обстоятелствата, които е установил при проверката и които счита за относими към собствеността на имота, в контекста на отправеното до него искане. Административният орган не разполага с право на преценка дали да издаде или откаже издаването на удостоверението, и извършването на заверката на молбата-декларация, при положение че административното производство е инициирано от лице, с доказан правен интерес от издаване на документа. Правнозначимите факти, които административният орган следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно дали конкретният имот е актуван като държавна собственост или съответно не е. При установяване - че не е налице АОС, кметът на общината, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молбата-декларация. Същото следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молбата-декларация следва да се отбележи, че имотът е общински, респективно каква част от него е общински и въз основа на какъв акт. При наличие на данни, че имотът е собственост на трети лица, няма пречка да се удостовери и това обстоятелство. Но дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, т.к. законът му е възложил единствено удостоверителни функции. Заверката на молба-декларация се изразява в това административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот, а ако не е, на чие име е записан в разписния лист, респ. в кадастралния регистър, както и кои свидетели ще бъдат разпитани пред нотариуса. В случая от доказателствата по делото не се установява в срока по чл.57, ал.2 или по чл.57, ал.5 АПК да е извършвана проверка, въз основа на която административният орган да посочи дали имотът е общински или не. Единствено е изготвено писмо рег.№ АУ017595ВН_002ВН/08.04.2026г. от директора на Дирекция „Общинска собственост“ при Община Варна до директора на Дирекция „ИАО“, относно публикуване на обявление в сайта на Община Варна за постъпилото искане № АУ017595ВН/23.02.2026г. – което по изложените по-горе съображения е неотносимо към исканата услуга. Като не се е произнесъл в законоустановения срок и при наличие на предпоставките за това, Кметът на Община Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да бъде изпратена на административния орган за произнасяне по заявлението на Х. Н. Х., [ЕГН], с рег. № АУ017595ВН/23.02.2026г. за извършване на административна услуга по заверка на молба - декларация за обстоятелствена проверка за [ПИ], находящ се в [населено място], идентичен с [ПИ] по Кадастралния план на местност „Люцерната“, с Константиново, при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение. На основание чл.174, вр. чл.57, ал.2 АПК следва да се определи 7-дневен срок от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга. Препис от съдебното решение следва да се изпрати на компетентния орган по чл.307 АПК, който в случая е Кметът на Община Варна. С оглед изхода на спора и предвид своевременно заявеното искане с жалбата, на основание чл.143, ал.1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски – 5,11 евро за заплатена държавна такса. Не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ – ми състав