Решение № 46 от 2.2.2026 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 1272/2025 г.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 81В, против М. Р. П., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с.Б., ул. •••. Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 92 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР, във вр. с чл. 99 ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 150,00 лв. – главница по Договор за потребителски К. № 623116, сключен на 01.07.2020 г. между „С. - К.“ и М. Р. П.; 25,08 лв. – законна лихва за забава по договора за К. за периода от 01.07.2020 г. до 10.06.2025 г. и 455,70 лв. – дължима неустойка, съгласно чл.17 от Договора за потребителски К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 521 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.06.2025 г. по ч. гр. д. № 867/2025 г. по описа на Районен съд – Б.С.. Ищецът „АПС Бета България” ЕООД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу М. Р. П., като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди, че между „С. - К.“ ООД, в качеството на К.одател, и М. Р. П., в качеството на К.ополучател, е сключен Договор за потребителски К. № 623116 на 01.07.2020 г. Поддържа се, че по силата на договора ответницата получила сумата от 150,00 лв., срещу което се съгласила да върне една вноска от 150,00 лв. в срок до 31.07.2020 г., когато падежирала последната вноска съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за К.. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %. Посочва, че съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който К.орът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя К. под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуга или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплащал стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършване на периодични вноски през целия период на тяхното представяне. Посочва, че от приложените общи условия и процесния договор се установявало, че е сключен между страните договор по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Поддържа, че е спазена разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК и договорът е сключен по разбираем и ясен начин, с форма и шрифт според закона, поради което процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК Сочи, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от договора страните се били съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл.51 от Общите условия на договора е било уговорено К.ора – ищец да уведомява ответника – длъжник чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считали за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонен номер, на e-mail или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от длъжника при подписване на договора. Поддържа се, че процесния договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от К.одателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Посочва, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си. Поддържа се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. „С. - К.“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски К. на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Твърди се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника има за цел длъжника да бъде уведомен за К.ора, на който следвало да изпълни надлежно, като законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния К.ор – цедент. Връчването на уведомлението нямало характер на лично незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Посочва, че съгласно съдебната практика не е пречка старият К.ор /цедент/ да упълномощи новия К.ор / цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Моли, в случай, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, да се приеме за надлежно връчено на уведомлението с исковата молба, Предвид тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски. В срока за отговор по чл.131 от ГПК не е постъпил такъв от ответницата, същата не се явява в първото по делото заседание, не е депозирала становище. С писмен отговор – становище от ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение. С протоколно определение от 12.01.2025 г. съдът е отхвърлил искането за постановяване на неприсъствено решение на основание чл.239 ал.3 от ГПК, с оглед обстоятелството, че от посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства не може да се направи извод, че предявените искове са вероятно основателни. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от приложеното ч. гр. д. № 867/2025 г. по описа на Районен съд – Б.С. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед №521/11.06.2025 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, за следните суми: 630,75 лева – главница за период от 01.07.2020 г., 25,08 лева – мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. – 31.05.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането. Заповедта е връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Относно тяхната основателност, съдът намира следното: За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че между "С. - К." АД и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за К. от посочената дата, при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяването й; наличието на валидна уговорка за връщане на К.а, ведно с договорна лихва и настъпили предпоставки за начисляването й за исковия период. По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва, ищецът следва да установи наличието на главен дълг, настъпването на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение, както и размера на претенцията за исковия период. Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както и, че длъжникът е уведомен за цесията от цедента. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок. По делото е приет на хартиен носител – Договор за потребителски К. под формата на К.на линия предоставен от разстояние № 623116 от 01.07.2020 г., неподписан от страните, според който заемодателят предоставя на заемателя К. под формата на паричен заем, съгласно условията на този договор в следния размер: 150,00 лева, представляващ максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора за разрешения лимит по К.ната линия. Размерът на първия транш по К.ната линия: подаване на заявление за К., одобрение от К.ора и сключване да Договор за К.. Посечен е лихвен процент по К.а: 0 % и ГПР – 0. %; обща сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш – 150,00 лева; срок за погасяване на първи транш: 30 дни; информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски: посочена в Приложение № 2 – Погасителен план към договора; лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10 %; обезпечения: да – поръчител или банкова гаранция. Посочено е още, че неразделна част от Договора са Приложение 1 – Заявление за К., Приложение 2 – Погасителен план и Общи условия на договора за потребителски К. предоставен от разстояние и Приложение 2 – Погасителен план съдържа условията за изплащане на К.а, вкл. размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски. Според чл. 5 от Договора, К.орът предоставя на потребителя сумата по К.а в деня на сключване на договора, по избран от последния в заявлението за К. начин, измежду: банков превод по посочена от потребителя банкова сметка или на каса на Изи Пей. Приложени са на хартиен носител и погасителен план по договор за К. № 623116/01.07.2020 г. и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските К.и, неподписани от страните. Представени са и Общи условия, уреждащи отношенията между "С.-К." АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги (заеми) от разстояние, приети с Решение на СД, проведено на 29.05.2020 г., неподписани от страните. В раздел VІІІ, чл. 32 от ОУ, изрично е посочено, че проектът на договора за К. се предоставя на потребителя на хартиен носител. Потребителят трябва да прочете договора и ако го приеме, трябва да подпише собственоръчно всяка страница. Едва след подписване на Договора за К., може да се премине към усвояването на сумата по него. Според чл. 33 от ОУ, К.орът предоставя К.а в сроковете и по начина, уговорени в договора за К.. В случай, че в Договора за К. не е посочено друго, сумата по К.а се превежда по банкова сметка на Потребителя в рамките на 24 часа от сключване на договора. По делото е приета като писмено доказателство и неподписана от страните разписка за извършено плащане /л. 16/ от 01.07.2020 г., с наредител "С. - К." АД и получател М. Р. П., за превод в полза на последната, с основание "паричен превод към EasyPay: К. № 623116, за сумата от 150,00 лева/76,69 евро/. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл.18, ал.2 от ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между К.одателя и К.ополучателя е била изцяло електронна. Според чл.10, ал.1 от ЗПФУР преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл.10 от ЗПФУР действително е била получена по описания начин от ответницата. Тъй като ищецът твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответницата, е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията н а Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ, с предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е, дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ. Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т. е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя. В настоящият случай не са представени и приложени по делото документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация. Не се установява съдържанието на изпратените имейли и СМС-и. От представения по делото договор не се удостоверява авторството на извършеното електронно изявление, за да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Липсват, както разпечатки, така и информация за изпратена от страна на ответника заявка. Липсват доказателства по делото, че действително е направено такова искане от ответника, като приетите по делото като писмени доказателства /л. 18-21/ – данни за К.а, ел. писма / история на изпратени e-mail и sms/, изпратени от К.ора, представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за представилата го страна факти, поради и което не се ползва с материална доказателствена сила. От същите не се установява по безспорен начин, че са стигнали до ответницата и именно тя е адресата на съобщенията. Нещо повече, в конкретния случай, не са налице предвидените в раздел VІІІ, чл. 32 от ОУ на К.ора, предпоставки за сключването на договора, а именно: че Потребителят трябва да прочете договора и ако го приеме, трябва да подпише собственоръчно всяка страница. Предвид изложеното, съдът приема, че не се установява наличието на валидно облигационно правоотношение. Представените писмени доказателства, в които са обективирани условията за сключване на договора, не съдържат подписи на нито една от страните, поради което не може да се приеме, че е налице връзка между тях. Освен изложеното, следва да се има предвид, че договорът за заем е реален, поради което елемент от фактическия състав на неговото сключване е действителното предаване на сумата. По делото е представена разписка за извършено плащане за 150,00 лева/76,69 евро, но същата е частен документ, не съдържа подписи - на потребителя или на дружеството издател Изипей, при което и не доказва по никакъв начин реалното получаване на исковата сума. Следователно, ищецът не удостоверява да е било извършено електронно изявление за потвърждение с автор М. П., за да се приеме, че представеният договор обвързва страните в установеното съдържание, нито доказва реално получаване на сумата от нея. По делото липсват документи, които да носят подписи или да обективират изявления на ответницата, за да се приеме, че същата е обвързана от твърдяното правоотношение, с включените в него права и задължения. Отделно, не се установява спазване на изискванията на чл.18 от ЗПФУР, тъй като няма данни К.орът като доставчик да е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия закон, както и, че е получил съгласието на потребителя за сключването им – чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Няма доказателства да е била предоставена преддоговорна информация, както и реално ОУ да са получени, при което и не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР е изпълнено. За сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, при което съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора. Тъй като такова не се установява, нито реално предаване/получаване на сочените К.ни средства, облигационна обвързаност не се доказва. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи елементите от фактическия състав на претенциите си, пълно и главно доказване не е проведено и предявените искове като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът не е сторил разноски, поради което не му се присъждат. Така мотивиран, съдът