Решение № 266 от 13.10.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 516/2026 г.

наказателно дело № 20265600200516 по описа за 2026 годИ. Производството е по чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА. Образувано е по Европейска заповед за арест №17 от 27.11.2023 г., издадена от Окръжен съд - Арад, Република Румъния, съдия Лорант Варга по дело 1678/108/2023, против лицето К. Т. /K. T./, гражданин на •••, със статут на продължително пребиваващ в Република България, ЛНЧ ••••••••••, роден на •••••••••• г. в гр.•••, •••, живущ в град •••, ул.••• № •••, пребиваващ в България на адрес – гр.••• ул.••• № ••• с цел изтърпяване наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, наложено по силата на Присъда № 414 от 14.09.2023 год. на Окръжен съд - Арад по дело 1678/108/2023, в сила от 13.11.2023 год. за престъпление – „трафик на мигранти“ по чл.263 ал.1 и ал.2 б.“а“ от НК на Република Румъния. Горепосочената Европейска заповед за арест е внесена от Окръжна прокуратура- Хасково с надлежен превод на български език, ведно с искане за вземане на мярка за неотклонение спрямо лицето на основание чл. 43 ал. 2 от ЗЕЕЗА, което е разгледано в предходно производство от друг състав на ОС - Хасково. Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа искането за предаване на лицето въз основа на получената Европейска заповед за арест. Изразява становище, че същата отговаря на всички формални законни изисквания, както и че не са налице законните пречки по ЗЕЕЗА, при които би могло да се откаже предаване на лицето. Защитникът оспорва искането като поддържа наличие на законна пречка за допускане изпълнение на заповедта, а именно – неучастие лично на поисканото за предаване лице в проведените спрямо него в издаващата държава съдебни процеси и неуведомяване за постановените по тях съдебни актове. Поисканото за предаване лице К. Т. заявява, че не желае да бъде предаден на румънските съдебни власти. Потвърждава, че не е участвал лично на проведения в Република Румъния съдебен процес, нито в последващото производството по отмяна на отлагането изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Признава обаче, че е посочил на румънските съдебни власти единствено адреса си в Унгария, но веднага след изтичане на първоначалното му задържане, се е установил в България на адреса на своята майка в гр.Димитровград и оттогава пребивава постоянно там. Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и като анализира приложимите национални и международни норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното: Досежно условията по чл. 36 и чл.37 ЗЕЕЗА: ЕЗА е издадена във връзка с изпълнение на наложено от румънските съдебни власти наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, с остатък за изтърпяване 3 години, чийто размер отговаря на изискванията установени в чл. 36 ал. 1 ЗЕЕЗА, а именно така определеното наказание да не е по-малко от четири месеца лишаване от свобода. Посоченото наказание е наложено на поисканото за предаване лице за престъпление по чл.263 ал.1 и ал.2 б.“а“ от НК на Румъния – „трафик на мигранти“. Заповедта съдържа изложение на факти, според което поисканото за предаване лице на 21.10.2021 год. се явил на румънския граничен пункт „Турну“ в посока излизане от Румъния към Унгария, управлявайки на територията на Румъния като водач лекотоварен автомобил, марка „Фолксваген Крафтер“ с български рег.№••••••••, собственост на българския гражданин М. К.. С него пътувал българският гражданин М. Д., също обвиняем по делото, който разполагал с пълномощно от собственика на автомобила. При граничната проверка в товарното отделение било открито специално приспособено помещение, в което пътували укрити двама сирийски и един турски гражданин, като за сирийските граждани Д. С. О. и Х. О. се установило, че не фигурират в базата данни като законно влезли в Румъния. По делото било установено, че поисканият за предаване К. и Д. влезли в Румъния на 20.10.2021 през сухопътния пункт „Калафат“, придвижили се към гр.Лугож, където от неустановено по делото лице поели тримата мигранти, за да ги прекарат през границата в Унгария, скрити в специално пригоденото помещение на микробуса. Издаващата държава не е направила отбелязване, че се отнася за престъпление, за което двойна наказуемост не се изисква, макар че според настоящият съд се отнася за престъпление „подпомагане на незаконно влизане и пребиваване“ - по т.13 на чл.36 ал.2 от българския закон, респ. по т.10 от чл. 10 на Рамково Решение 2002/584 на Съвета. Въпреки това следва да се отбележи, че описаното деяние на поисканото за предаване лице съставлява престъпление и по българския НК, а именно – опит към престъпление по чл. 280, ал. 2 т.3 и 4 във вр. с ал. 1 от същия /превеждане през границата без разрешение на надлежните органи/, но така също и по чл.281 ал.2 т.1 и т.5 вр. ал.1, инкриминиращ користното и противозаконно подпомагане на чужденци да пребивават или премИ.ват в страната в нарушение на закона. За така инкриминираното деяние първоначално с Присъда №409/18.10.2022 год. на Окръжен съд – Арад поисканият за предаване К. Т. е бил признат за виновен и осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 3 години с приложение на надзорни мерки под надзора на Пробационна служба – Арад. Тази присъда е влязла в сила на 9.12.2022 год. Поради неизпълнение на надзорните мерки и на задължението за явяване пред пробационен съветник, с последваща Присъда №414№14.09.2023 год. също на Окръжен съд – Арад по дело 1678/108/2023, в сила от 13.11.2023 год. е било отменено отлагането на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и е постановено същото да се изтърпи ефективно. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че са изпълнени изискванията за изпълнение на ЕЗА по чл. 36 ЗЕЕЗА. Досежно пречките по чл. 39 ЗЕЕЗА: Престъплението, за което е издадена заповедта не е амнистирано в Република България и не попада под нейната юрисдикция, съдът не разполага с данни по делото, че исканото лице е осъдено за същите престъпления с влязла в сила присъда на български съд, или на такъв на трета държава - членка на ЕС, нито че изтърпява, или вече е изтърпял наказанието. Лицето не е малолетно. Предвид горното, не се констатират пречките по чл. 39 от закона. Досежно основанията за отказ, установени от чл.40 от ЗЕЕЗА: Съдът не констатира наличие на пречките за предаване по чл.40 ал.1 от закона. Не се събраха в настоящото производство доказателства затова, че преди получаването на заповедта лицето е било привлечено като обвиняем или подсъдим за престъплението, нито че производство за това престъпление е било прекратено в Република България, давностният срок за наказателно преследване не е изтекъл с оглед посочената дата на извършване на деянието, не се установи лицето да е изтърпявало или да изтърпява наказание по влязла в сила присъда за същото деяние в държава, която не е член на ЕС. Съществено е, че поисканото за предаване лице живее от няколко години в Република България, но не е български гражданин и пребивава в страната със статут на продължително, а не на постоянно пребиваване. Възраженията на защитата са във връзка с предвидените по ал.2 на чл.40 ЗЕЕЗА основания за отказ и са свързани с неявяването и неучастието лично на поисканото за предаване лице в проведените спрямо него съдебни процеси в Румъния. Последното обстоятелство не е спорно, нещо повече, издаващата държава изрично е направила отбелязване в съответната графа на Приложение 1 /раздел Г - т.2/, че „лицето не се е явило лично на съдебния процес, по който е произнесена присъдата.“ При наличието на отбелязване по т.2, издаващата държава е длъжна да направи такова и по някоя от графите по т.3 – от 3.1 до 3.4., каквото липсва и това създава усложнения по делото. Всъщност при задълбочена проверка на материалите по делото се установява, че отбелязване има в екземпляра от ЕЗА на румънски език и то е в графата по т.3.4., с което се гарантират предвидените там законови възможности, на разположение на лицето /идентични с тези по чл.40 ал.2 т.4 от ЗЕЕЗА/. Доколкото обаче изводи не следва да се правят въз основа на непреведен на български език документ, съдът изиска от издаващата държава допълнителна информация, благодарение на която се установиха следните обстоятелства: И двете съдебни производство са протекли без явяването и личното участие на поисканото за предаване лице. Призовки за насрочени съдебни заседания, респ съобщения за постановените съдебни актове са му били изпращани на неговия адрес в ••• – гр.•••, ул.••• № •••, единственият, известен на румънските съдебни власти, където не е бил намерен, което кореспондира с изявлението му, че след освобождаването му от първоначалното задържане, трайно се е установил и пребивавал в България, в жилището на майка си в Димитровград. Били са оповестени и чрез афиширане в сградата на съда И в двете съдебни производства му е бил назначен служебен защитник,който е осъществявал защита. Изпратени са извадки от румънския НПК със съответните разпоредби, предвиждащи процесуална възможност за отправяне на искане за възобновяване на наказателното производство в случай на задочно проведено такова и е декларирано, че веднага след предаване на лицето на румънските съдебни власти, ще му бъдат връчени съдебните актове и съобщено правото му да поиска преразглеждане на делото, вкл. чрез събиране на нови доказателства в негово присъствие, сроковете затова, възможността за отмяна на постановената присъда и осигуряване на реална и ефективна възможност да упражни тези свои права. Съдът приема, че изложеното по-горе удовлетворява в напълно достатъчна степен изискванията по чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА, при които предаване може да се допусне. Относно условията за предаване по чл. 41 от ЗЕЕЗА: Поради това, че за преследваното престъпление не се предвижда наказание доживотен затвор, изискване на гаранции по ал.2 на тази норма не се изискват. Гаранции по ал.3 са необходими, когато заповедта е с цел провеждане на наказателно преследване, какъвто настоящият случай не е. Заповедта е издадена за изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“, в който случай на разположение на поисканото за предаване лице е възможността по чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА, но искане за нейното приложение не бе направено. Установи се по делото въз основа на представените от прокурора доказателства – удостоверение и справка за съдимост, че против лицето в изпълняващата държава няма висящи наказателни производства, нито влезли в сила присъди за деяния, различни от описаните по получената ЕЗА, поради което не се налага обсъждане приложението на чл.52 от ЗЕЕЗА. Идентичността на лицето, чието предаване се иска, е установена по несъмнен начин. По изложените съображения искането се преценява като основателно и предаването следва да се допусне. Мотивиран от изложеното, съдът