Решение № 2366 от 17.3.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2562/2025 г.

Производство е по реда на чл.268 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на „Марс“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], и управител Д. П. Я., против Решение № 75А от 18.12.2025г., издадено от директора на ТД на НАП [населено място], с което е оставена без уважение жалбата на „Марс“ ЕООД срещу Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение изх. № С250002-0286315 от 01.08.2025г., издадено от главен публичен изпълнител ТД на НАП-Бургас. В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е постановен при нарушение на материалния закон - неправилно приложение на нормите, регламентиращи погасителната давност. Излагат се съображения в тази връзка и се иска от съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на Директора на ТД на НАП [населено място] с указания да се отпишат на основание чл.173 от ДОПК от данъчната сметка на „Марс“ЕООД, публичните вземания за периода 2014 – 2019г., чието задължение за плащане е изтекло към 15.05.2025г., поради настъпила погасителна давност. Излага доводи, че по отношение на задълженията за ДОО, УПФ, ЗО и ДОД, декларирани през 2014г. е изтекъл абсолютния давностен срок към 01.01.2025г. По отношение на задълженията за ДОО УПФ, ЗО и ДОД, декларирани през 2015г. давностният срок по чл.171, ал.1 от ДОПК е изтекъл на 15.05.2023г. Същото се отнася и за задълженията за ДОО, УПФ, ЗО и ДОД, декларирани през 2016г., 2017г. и 2018г. За задълженията за ДОО, УПФ, ЗО и ДОД, декларирани през 2019г., давностният срок по чл.171, ал.1 е изтекъл на 01.01.2025г. Изтекли по давност са всички публични задължения, установени за периода 2010-2014г. с РА № Р-02000215003096-091 от 03.12.2015г., а не само част от задълженията за 2014г., тъй като по отношение на всички тях е изтекъл абсолютния погасителен давностен срок. Изтекли по давност са и задълженията, установени с РА № Р-02000219005190-091-001/17.02.2020г. за периода 01.04.2015г.-30.04.2017г. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Претендира направените по делото разноски, включително и тези, платени по сметка на ВАС, свързани с исканията за спиране на производството по изпълнителното дело, които са за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Представя писмени доказателства. Депозира писмено становище по съществото на спора. Писмено становище е депозирано и от управителя на Марс“ ЕООД. Ответникът - директор на ТД на НАП – Бургас, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва жалбата и депозира допълнителни писмени доказателства. Намира оспореното решение за правилно и обосновано и моли за потвърждаването му. Претендира възнаграждение. Административен съд – Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното: Срещу „Марс“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 2150001471/2015 г. за принудително събиране на различни видове публични вземания за здравноосигурителни вноски, вноски за ДОО, вноски за УПФ, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, произтичащи от декларации – образец 6, имуществени санкции по НП, корпоративен данък и ДДС, включително установени с РА. На задълженото лице са изпратени: Съобщение за доброволно изпълнение с изх.№ 1471-000001/28.01.2015 г. Покана за доброволно изпълнение с изх.№ ИТ 00-5096-01-1/04.04.2013 г., връчена на 31.10.2014 г. Покана за доброволно изпълнение с изх.№ ИТ-00-12995-1-/29.09.2014 г., връчена на 24.10.2014 г. Покана за доброволно изпълнение с изх. № ИТ-00-12995-02-1/18.12.2014 г. връчена на 18.12.2014 г. С постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх.№ ИТ-00-12995/14.10.2014 г. е наложен запор на декларирани банкови сметки в УниКредит Булбанк АД, ЮроБанк И Еф Джи, Общинска банка АД. Било установено, че върху банковите сметки в Общинска банка АД има предходни запори, а банковите сметки в ЮроБанк И Еф Джи са с учреден залог по Закон за особените залози. С ПНОМ изх.№ ИТ-00-14596/04.11.2014 г., ПНОМ № C190002-023-0000625/20.02.2019 г. и ПНОМ № С190002-139-0001035/15.05.2019 г. е наложен запор върху МПС Mercedes 811 Д, peг.№ А 8063 ВА. С постановление № 1471-000002/29.01.2015г. е наложен запор на декларирани банкови сметки в „Райфайзен банк“ ЕАД. С Постановление № ИТ-00-10063 от 20.08.2015 г., № ИТ-00-14522 от 26.11.2015 г., ПНОМ № С190002-023-0000625 от 20.02.2019 г., ПНОМ № С190002-139-0001035 от 15.05.2019 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите във всички ТБ на територията на Р.България. По изпълнителното дело са наложени възбрани върху недвижими имоти, собственост на дружеството с ПНОМ № С160002-022-0022089 от 10.09.2016 г., ПНОМ № C190002-023-0000625 от 20.02.2019 г., ПНОМ № С190002-139-0001035 от 15.05.2019 г., ПНОМ № С250002-022-0052207 от 16.05.2025 г., ПНОМ № С250002-022-0068266 от 12.06.2025 г. Издадено е Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№ 190002-029-0006930/20.02.2019 г. и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№ С190002-029-0006933/20.02.2019 г. Задълженията по РА № Р-02000219005190-091-001/17.02.2020 г. са присъединени към изпълнителното дело с Разпореждане № С200002-105-0122595/15.04.2020 г. С постановление с изх.№ С250002-086-0000200/26.06.2025 г. е назначен оценител. Извършени са описи на възбранените имоти, собственост на дружеството. Съставен е протокол с изх.№ С250002-028-0002207/16.07.2025 г. и № C250002-028-0002210/16.07.2025 г., връчени с разписка на 21.08.2025 г. На 21.07.2025 г. дружеството подало искане за погасяване по давност на задължения, подробно описани в искането. След извършена проверка е издадено Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК № С250002-035-0286315/01.08.2025 г., връчено с разписка на 21.08.2025 г. На 07.08.2025 г. дружеството подало жалба с вх. № Ж-02-226 срещу мълчалив отказ по възражение за погасяване на задължения по давност по искане вх.№ 55-02-75/21.07.2025 г. С Решение № 71/13.08.2025 г., зам.директор на ТД НАП - Бургас е оставил жалбата без разглеждане. Изложени са мотиви, според които към датата на подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ е било постановено разпореждане № С250002-035-0286315/01.08.2025 г. на публичен изпълнител при ТД НАП -Бургас. С жалба вх.№ Ж-02-273/22.08.2025 г. дружеството обжалвало по административен ред разпореждане № С250002-035-0286315/01.08.2025 г. на публичен изпълнител при ТД НАП - Бургас. В становище изх. № С250002-180-0002514/25.08.2025 г. публичният изпълнител посочил, че жалбата е неоснователна, а действията на публичния изпълнител – правилни и законосъобразни. Позовал се на разпоредбите на чл.171, ал.1, чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК и посочил, че срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК спира да тече от 24.03.2020 г. (датата на влизане в сила на §29 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП), като изтеклата до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече от 21.05.2020 г., предвид § 13 от ПЗР на ЗИД на Закон за здравето. С решение № 75/26.08.2025 г. зам. директорът на ТД НАП - Бургас е оставил без уважение жалба с вх. № Ж-02-273/22.08.2025 г. на дружеството – жалбоподател, срещу разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение изх.№ С250002-0286315/01.08.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД НАП - Бургас. Решаващият орган посочил разпоредбите на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК и §29 от ПЗР от ЗМДВИППП и приел, че действията на публичния изпълнител са правилни. Решението е връчено на 02.09.2025 год. С решение № 10995/09.12.2025г., постановено по адм.дело № 1640/2025г. по описа на Административен съд – Бургас, съдът е отменил решение № 75/26.08.2025 г. на зам. директора на ТД НАП – Бургас, поради липса на мотиви в разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение изх.№ С250002-0286315/01.08.2025 г. за кои публични задължения не е изтекъл давностния срок. Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение изх.№ С250002-0286315 от 01.08.2025г., издадено от главен публичен изпълнител ТД на НАП - Бургас не е отменено. Във връзка с влязлото в сила съдебно решение № 10995/09.12.2025г., постановено по адм.дело № 1640/2025г. по описа на Административен съд – Бургас, е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 75А от 18.12.2025г. на директора на ТД на НАП [населено място], с което е оставена без уважение жалбата на „Марс“ЕООД срещу Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение изх.№ С250002-0286315 от 01.08.2025г., издадено от главен публичен изпълнител ТД на НАП - Бургас. В мотивите на решението е описана изложената по-горе хронология на действията по изпълнителното дело, цитирани са разпоредбите на чл.171, ал.1 от ДОПК и чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, посочено е, че срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК спира да тече от 24.03.2020г. (датата на влизане в сила на §29 от ПЗР на ЗМДВИППП), като неизтеклата до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече от 21.05.2020г., предвид §13 от ПЗР на Закона за здравето. В таблица са описани подробно по вид, изпълнително основание, период за който се отнасят и размер публичните задължения на „Марс“ ЕООД по отношение на които е прието, че не са изтекли давностните срокове по чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Това са публични задължения за здравноосигурителни вноски, вноски за ДОО, вноски за УПФ, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, произтичащи от декларации – образец 6, за периода м.12.2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., за корпоративен данък, деклариран с декларации по ЗКПО за периода 2015г., 2016г., 2017г., 2020г., 2021г., 2022г., 2023г., 2024г., за корпоративен данък за 2014г. и за ДДС за периода м. 12.2014г., м.01 и м.02.2015г., установени с РА № 02000215003096-091-001/03.12.2015г., за ДДС за м. 04, 05, 07. 2015г., м.01, 02, 09. 2016г. и за м.04. 2017г., установени с РА № Р – 02000219005190-091-001/17.02.2020г., имуществена санкция по НП № КХ-330/14.11.2014г. и имуществена санкция по НП № 1057-F255210/24.04.2017г., както и разноски за застрахователна оценка по фактури от 05.12.2016г., 01.10.2019г. и 17.07.2025г. Директорът на ТД на НАП е приел, че съгласно справка за задълженията на „Марс“ ЕООД към 01.08.2025г., давността за най-старото задължение по декларация обр.6 № 020021500808942/25.01.2015г.(позиции 42, 43, 44 и 45 в таблицата) е започнала да тече на 01.01.2016г. и съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК е следвало да изтече на 01.01.2021г., или съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК на 28.02.2026г. Приел е също така, че давностният срок по отношение на това задължение е спрял да тече, съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК с налагането на запор на декларирани банкови сметки в „Райфайзен банк“ ЕАД с Постановление № 1471-000002/29.01.2015г. и получен отговор изх.№ 9360/05.02.2015г. на „Райфайзен банк“ ЕАД, както и с налагането на обезпечителни мерки с Постановление № ИТ-00-10063 от 20.08.2015 г., № ИТ-00-14522 от 26.11.2015 г., ПНОМ № С190002-023-0000625 от 20.02.2019 г., ПНОМ № С190002-139-0001035 от 15.05.2019 г., ПНОМ № С250002-022-0052207 от 16.05.2025 г., ПНОМ № С250002-022-0068266 от 12.06.2025 г. Решаващият орган е посочил също така, че давностният срок по отношение на това задължение е бил прекъснат, съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК с предприемане на действия по принудително изпълнение с разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№ 190002-029-0006930/20.02.2019 г., Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№ С190002-029-0006933/20.02.2019 г. и с връчването на 21.08.2025г. на протокол опис с изх. № С250002-028-0002207/16.07.2025 г. и № C250002-028-0002210/16.07.2025 г. От прекъсването на давността е започнал да тече нов давностен срок. Същият извод за спиране и прекъсване на давностния срок е формиран и по отношение на останалите публични задължения, описани в таблицата в решението, за които е отказано да се отпишат поради изтекла погасителна давност. Решение № 75А от 18.12.2025г., издадено от директора на ТД на НАП [населено място] е оспорено с жалба, депозирана в Административен съд-Бургас на 23.12.2025 год. Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, от надлежна страна - лице имащо правен интерес от оспорване, в преклузивния 7-дневен срок по смисъла на чл.268, ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбите на чл.266 от ДОПК и чл.267, ал.2 от ДОПК – директор на ТД на НАП [населено място]. Решението е в законоустановената писмена форма, мотивирано е в достатъчна степен с излагане на фактически и правни основания за неговото издаване, при което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Съдът намира, че по отношение на разгледаните от публичния изпълнител публични задължения за м.12.2014 г., 2015 г., 2016, 2017г., 2018г. и 2019г. противно на изводите на публичния изпълнител и на горестоящия орган, са били налице основания да се приеме, че са погасени по давност. Погасителната давност е материалноправен институт. Същата представлява период от време, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дълга, а възможността той да бъде събран принудително. Давността на публичните задължения, каквито са задълженията в настоящото производство, е уредена в чл.171 и чл.172 от ДОПК. В разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК е предвидено, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В ал.2 от цитираната разпоредба е установен периодът на така наречената абсолютна давност, т.е. след настъпването на който задълженията се погасяват, независимо от спирането и прекъсването на давността. Относно публичните задължения е въведена 10-годишна абсолютна давност, която започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Основанията за спиране и прекъсване на давността са уредени в чл.172 от ДОПК. Съгласно нормата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, на която органът се е позовал, давността спира с налагането на обезпечителни мерки. Видно от разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като в алинея 2 на правната норма предвижда, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Съгласно следващата алинея 3 обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане. Това е хипотезата, когато обезпечението се извършва преди образуването на изпълнително производство. Налагане на обезпечителните мерки по чл.198, ал.1, т.1 – т.4 от ДОПК, измежду които и запор, е възможно и допустимо и след образуването на изпълнителното дело, вкл. видно от нормата на чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК, съгласно която когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, може да бъде извършено обезпечение след получаване на изпълнителното основание. Налагането, обаче, на запор след започването на изпълнителното производство, т.е. след изпращането на съобщението за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК, както и вписването на възбрана, не представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично вземане, а представлява действие по принудително изпълнение. Този извод се извежда от разпоредбата на чл.221, ал.4 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки – има се предвид липсата на наложени обезпечителни мерки преди започването на изпълнителното производство, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Следователно, налагането на запор или възбрана в условията на започнало изпълнително производство, винаги има характер на действие по принудително изпълнение. В случая, след започването на изпълнителното производство и изпращането на съобщението за доброволно изпълнение с изх. № 1471-000001/28.01.2015г., запорите са наложени с пет постановления на публичния изпълнител с № 1471-000002/29.01.2015г., № ИТ-00-10063 от 20.08.2015 г., № ИТ-00-14522 от 26.11.2015 г., № С190002-023-0000625 от 20.02.2019 г., № С190002-139-0001035 от 15.05.2019 г., а възбраните на недвижими имоти са наложени с три постановления на публичния изпълнител с № С160002-022-0022089 от 10.09.2016 г, № С250002-022-0052207 от 16.05.2025 г., № С250002-022-0068266 от 12.06.2025 г., поради което тези наложени запори и възбрани представляват действия по принудително изпълнение, съгласно посочения чл.221, ал.4 от ДОПК. Този извод не се променя нито от наименованието на постановленията на публичния изпълнител - "за налагане на (предварителни) обезпечителни мерки", нито от посоченото правно основание за тяхното издаване - чл. 200 и чл. 201-207 във вр. с чл. 195, ал.1 от ДОПК, нито от обстоятелството, че правното действие на запора и възбраната като обезпечителна мярка - чл. 206 от ДОПК е еднакво с правното действие на запора и възбраната като действие по принудителното изпълнение – наложените запори и възбрани след започването на изпълнителното производство са действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.215, ал.1, т.1 - т.3 от ДОПК. В този смисъл, наложените запори и възбрани нямат сочения в обжалваното решение правен ефект на спираща давността обезпечителна мярка по чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, а представляват действия по принудителното изпълнение с правен ефект на прекъсващ погасителната давност факт – чл.172, ал.2 от ДОПК – давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ето защо, спорният въпрос относно давността, следва да се реши не в контекста на нейното спиране, а на нейното прекъсване. С ТР № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. дело № 8/2019 г., съдиите от ОСС на ВАС I и II колегия са се обединили около становището, че за да произведат действие за прекъсване на давност действията по принудително изпълнение следва да са станали известни на задълженото лице, т.е. същото да е уведомено, че такива действия ще се предприемат. Посочено е, че лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение, следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той заявява претенциите си за плащане на публичното задължение. Прието е, че не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това, като обстоятелството, че между публичния взискател и публичния изпълнител е започнала кореспонденция относно необходимостта от предприемането на принудително изпълнение не е сред действията, които по своето съдържание са основание за прекъсване на давността. Така посоченото обосновава извод, че налагането на запор на парични средства/движими вещи и др. представлява основание за прекъсване на давността, но само в случай че длъжникът е уведомен за него. При изложените съображение следва, че описаните в разпореждането на публичния изпълнител и в решението на директора на ТД на НАП-Бургас постановления за налагане на запор и възбрани, както и разпореждания за изпълнение на запорни съобщения могат да се приемат за основания за прекъсване на давността единствено, ако са надлежно връчени на задълженото лице. По делото липсват данни за надлежно връчване на жалбоподателя на цитираните в оспореното решение постановления на публичен изпълнител за налагане на запор и възбрани, на разпорежданията за изпълнение на запорни съобщения и на съставените протоколи за опис на недвижимо имущество. Липсват каквито и да е данни да са правени опити за връчването им на задълженото лице. Ето защо същите не могат да бъдат основание за прекъсване на давността на публичните задължения на дружеството. По делото е представено съобщение с изх.№ С250002-126-0000554/27.02.2025г. по чл.32, във вр.с чл.33 от ДОПК(л.135) за връчване на част от тези постановления, както и на разпореждания за присъединяване на публичен взискател, но липсват данни съобщението да е надлежно връчено чрез прилагане към досието по реда на чл. 32 от ДОПК – лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, липсват изготвени протоколи, липсват данни за поставяне на съобщения на установените за това места в нормата и др. Следователно, необосновано публичният изпълнител е приел, че постановленията за налагане на запори и възбрани, разпорежданията за изпълнение на запорни съобщения и протоколите за опис на недвижимо имущество са от естество да породят спиране или прекъсване на погасителната давност на задълженията на дружеството. По делото не са налице данни от страна на публичния изпълнител да са предприемани други изпълнителни действия, които да са от естество да породят прекъсване давността на разглежданите задължения. При изложените съображения, съдът приема, че по отношение на описаните в решението задължения за периода м.12. 2014 г., 2015г, 2016г., 2017г., 2018 г. и 2019г. включително, към датата на подаване на възражението за погасяване по давност, след отчитане на основанията за спиране, е изтекла 5-годишната давност по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, или по-конкретно: По отношение на публичните задължения, които е следвало да бъдат платени през 2015г., съгласно представената по делото справка за задълженията на жалбоподателя към 26.02.2026г.(л.245 и следв.), а именно задължения за здравноосигурителни вноски, вноски за ДОО, вноски за УПФ, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за м.12.2024г. и за периода 01.01.2015г. до 30.11.2015г., вноските за корпоративен данък за 2015г., както и корпоративен данък за 2014г. и ДДС за м.12. 2014г., за м. 01 и м. 02. 2015г., установени с РА № 02000215003096-091-001/03.12.2015г., както и ДДС за м. 04, 05, 07. 2015г., установени с РА № Р – 02000219005190-091-001/17.02.2020г., петгодишният давностен срок е започнал да тече, съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, от първи януари на следващата година, т.е от 01.01.2016 год. За посочените задължения, с изключение на установените с цитирания РА № Р – 02000219005190-091-001/17.02.2020г.,, петгодишният давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК е изтекъл на 28.02.2021г., като отчетем спирането на давността в периода 24.03.2020г.-21.05.2020г., произтичащо от разпоредбата на т. 2 от § 29 от ПЗР от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в сила от 24.03.2020 г./ Изтекъл е давностният срок и на имуществената санкция по НП № КХ-330/14.11.2014г. За задълженията за ДДС за м. 04, 05, 07. 2015г., установени с РА № Р – 02000219005190-091-001/17.02.2020г., петгодишният давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, започнал да тече на 01.01.2016г. е бил спрян, освен за периода на извънредното положение, посочен по-горе (24.03.2020г.- 21.05.2020г.) и на основание чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК за периода от образуване на ревизионното производство за установяване на задълженията със заповед за възлагане на ревизия от 05.08.2019г. (за което са налице данни в приложеното по делото решение № 1007/03.08.2022г. на Административен съд Бургас (л.259) до издаването на РА – 20.02.2020г. и е изтекъл на 15.09.2021г., отчитайки двата периода на спиране. По отношение на всички публични задължения, посочени по-горе, които е следвало да бъдат платени през 2015г., съгласно представената по делото справка за задълженията на жалбоподателя към 26.02.2026г., е изтекъл и абсолютният десет годишен давностен срок, който, съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК е започнал да тече, считано от първи януари на годината, следваща годината, в която е следвало да бъдат платени задълженията, а именно от 01.01.2016 год. и е изтекъл на 28.02.2026г., като отчетем неприлагането му в периода 24.03.2020г.-21.05.2020г., съгласно разпоредбата на т. 1 от § 29 от ПЗР от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в сила от 24.03.2020 г./ По отношение на публичните задължения за здравноосигурителни вноски, вноски за ДОО, вноски за УПФ, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за м.12.2015г. и за периода 01.01.2016г. до 30.11.2016г., за вноски за корпоративен данък за 2016г., за ДДС за м.01, 02, 09. 2016г., установени с РА № Р – 02000219005190-091-001/17.02.2020г. и за разноски за застрахователна оценка по фактура от 05.12.2016г., които е следвало да бъдат платени през 2016г., съгласно представената по делото справка за задълженията на жалбоподателя към 26.02.2026г., петгодишният давностен срок е започнал да тече, съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, от първи януари на следващата година, т.е от 01.01.2017 год. За посочените задължения, с изключение на установените с цитирания РА, пет годишният давностен срок е изтекъл на 28.02.2022г., като отчетем спирането на давността в периода 24.03.2020г.-21.05.2020г., произтичащо от разпоредбата на т. 2 от § 29 от ПЗР от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в сила от 24.03.2020 г./ За задълженията за ДДС за м. 01, 02, 09. 2016г., установени с РА № Р – 02000219005190-091-001/17.02.2020г., петгодишният давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, започнал да тече на 01.01.2017г., е бил спрян, освен за периода на извънредното положение, посочен по-горе(24.03.2020г.- 21.05.2020г.) и на основание чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК за периода от образуване на ревизионното производство за установяване на задълженията със заповед за възлагане на ревизия от 05.08.2019г.(за което са налице данни в приложеното по делото решение № 1007/03.08.2022г. на Административен съд Бургас ( л.259) до издаването на РА – 20.02.2020г. и е изтекъл на 15.09.2022г., отчитайки двата периода на спиране. По отношение публичните задължения за здравноосигурителни вноски за м.12.2016г. и за периода 01.01.2017г. до 30.11.2017г., за ДДС за м.04.2017г., установени с РА № Р – 02000219005190-091-001/17.02.2020г. (в частта, в която е потвърден с решение № 6271/13.06.2023г., постановено по адм.д.№ 10714/2022г. по описа на ВАС), които е следвало да бъдат платени през 2017г., съгласно представената по делото справка за задълженията на жалбоподателя, петгодишният давностен срок е започнал да тече, съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, от следващата година, т.е от 01.01.2018 год. За посочените задължения, с изключение на установените с цитирания РА, пет годишният давностен срок е изтекъл на 28.02.2023г., като отчетем спирането на давността в периода 24.03.2020г.-21.05.2020г., произтичащо от разпоредбата на т. 2 от § 29 от ПЗР от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в сила от 24.03.2020 г./ Изтекъл е давностният срок и на имуществената санкция по НП № 1057-F255210/24.04.2017г. За задълженията за ДДС за м.04.2017г., установени с РА № Р – 02000219005190-091-001/17.02.2020г.( в частта, в която е потвърден с решение № 6271/13.06.2023г., постановено по адм.д.№ 10714/2022г. по описа на ВАС), петгодишният давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, започнал да тече на 01.01.2018г., е бил спрян, освен за периода на извънредното положение, посочен по-горе (24.03.2020г.- 21.05.2020г.) и на основание чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК за периода от образуване на ревизионното производство за установяване на задълженията със заповед за възлагане на ревизия от 05.08.2019г. (за което са налице данни в приложеното по делото решение № 1007/03.08.2022г. на Административен съд Бургас ( л.259) до издаването на РА – 20.02.2020г. и е изтекъл на 15.09.2023г., отчитайки двата периода на спиране. По отношение на корпоративния данък за 2017г., публичните задължения за здравноосигурителни вноски за м.12.2017г. и за здравно осигуряване, УПФ и ДОО за периода 01.01.2018г. до 31.07.2018г., които е следвало да бъдат платени през 2018г., съгласно представената по делото справка за задълженията на жалбоподателя, петгодишният давностен срок е започнал да тече, съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, от следващата година, т.е от 01.01.2019 год. и е изтекъл на 28.02.2024г., като отчетем спирането на давността в периода 24.03.2020г.-21.05.2020г., произтичащо от разпоредбата на т. 2 от § 29 от ПЗР от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в сила от 24.03.2020 г. По отношение на публичните задължения за разноски по фактура № 1000001114/01.10.2019г., които е следвало да бъдат платени през 2019г., съгласно представената по делото справка за задълженията на жалбоподателя, петгодишният давностен срок е започнал да тече, съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, от следващата година, т.е от 01.01.2020 год. и е изтекъл на 28.02.2025г., като отчетем спирането на давността в периода 24.03.2020г.-21.05.2020г., произтичащо от разпоредбата на т. 2 от § 29 от ПЗР от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в сила от 24.03.2020 г. По отношение на публичните задължения на дружеството за корпоративен данък за 2020г., които е следвало да бъдат платени през 2021г., съгласно представената по делото справка за задълженията на жалбоподателя от 26.02.2026г., петгодишният давностен срок е започнал да тече, съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, от следващата година, т.е от 01.01.2022 год. и към настоящия момент все още не е изтекъл. Давностният срок по чл.171, ал.1 от ДОПК не е изтекъл и за публични задължения на жалбоподателя за корпоративен данък за 2021г., 2022г., 2023г. и 2024г. Изтичането на погасителна давност е основание за погасяване на публичните вземания за периода м.12.2014г. и за 2015г.,2016г, за 2017г. и за 2019г., съгласно чл.168, т.3 от ДОПК, както и за тяхното отписване на основание чл. 173 от ДОПК и като е достигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, ответникът е постановил решение в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора. Законодателят не е предоставил възможност съдът да се произнесе по отправеното искане за отписване на задълженията поради настъпила давност, поради което преписката следва да се върне на публичния изпълнител за произнасяне, съобразно дадените задължителни указания по приложението на материалния закон с настоящия съдебен акт. При този изход на спора и съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК жалбоподателят имат право на съдебни разноски като същият е направил своевременно искане в тази насока, представил е и доказателства, че са действително направени такива в размер на 2050 лева, от които 50 /петдесет/ лева внесена държавна такса и 2000 /две хиляди/ лева заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на заплатената държавна такса по сметка на ВАС и адвокатското възнаграждение, свързани с двете искания за спиране на производството по изпълнителното дело. Двете жалби са оставени без разглеждане с определения на Административен съд – Бургас, които са оставени в сила с определение на ВАС, поради което разноски за тези производства на жалбоподателя не се дължат. Мотивиран от изложеното и на чл.268 от ДОПК и чл.173, ал.2 от АПК,