Решение № 6372 от 15.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1429/2026 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 82, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Г. К., гражданка на Украйна, против Решение № 812/13.05.2026 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което на основание чл. 78 във връзка с чл. 82, ал. 2, изречение първо, чл. 17, ал. 5 и чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ е отнета предоставената й временна закрила. Жалбоподателката твърди, че решението е немотивирано, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа, че не е била редовно уведомена за насрочените интервюта и поради това е била лишена от участие в административното производство. Сочи, че органът се е позовал механично на становище на ДАНС, без да извърши собствена оценка на фактите и без да й съобщи поне същността на твърдяното индивидуално поведение. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 22.09.2022 г. по дело C-159/21. Иска отмяна на решението. В съдебно заседание, лично и чрез упълномощен представител, поддържа жалбата и исканията. Претендира разноски. Ответникът – председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка. В писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. ДАНС представя доказателства, изискани с жалбата и с определение № 5578/23.06.2026 г. по делото. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата. Факти На 28.04.2022 г. на Г. К. е предоставена временна закрила в Република България. Закрилата е продължавана, като на 11.03.2026 г. й е издадена регистрационна карта № 825368174, валидна до 04.03.2027 г. На 12.03.2026 г. е изготвен доклад на ДАНС с рег. № [рег. номер]-001-03/M-6-949. С писмо с вх. № 2-35/16.03.2026 г. в ДАБ при МС е постъпил докладът, който съдържа информация, възприета като основание за образуване на производство за отнемане на временната закрила. С докладна записка рег. № КП-02-258/16.03.2026 г. (л.31), от директор на дирекция Качество на процедурата за международна закрила, е предложено образуване на производство по чл. 78 от ЗУБ за отнемане на предоставената временна закрила на жалбоподателката. В докладната е описано, че информацията от ДАНС обуславя основания по чл. 17, ал. 5 от ЗУБ; не са описани конкретни действия на чужденката. Със съобщение от 17.03.2026 г. (л.29) жалбоподателката е поканена на интервю на 02.04.2026 г. в РПЦ – [населено място]. Пратката до посочения в регистрационния лист адрес е върната непотърсена (л.25). За неявяването на 02.04.2026 г. е съставен констативен протокол (л.26). На 03.04.2026 г. на интернет страницата на ДАБ при МС е публикувано съобщение по чл. 18а, ал. 10 от АПК (л.27). С него е насрочено интервю за 09.04.2026 г. и е посочено, че съобщението се смята за връчено след изтичане на 7 дни от публикуването. За неявяването на 09.04.2026 г. е съставен втори констативен протокол (л.26). На 24.04.2026 г. интервюиращият орган е изготвил становище за отнемане на закрилата (л.22). То повтаря съдържанието на докладната записка и общия извод, че с индивидуалното си поведение чужденката поставя в опасност сигурността на българската държава. С Решение № 812/13.05.2026 г. председателят на ДАБ при МС е отнел временната закрила. В акта е посочено, че според доклада на ДАНС с действията си чужденката може да постави в опасност сигурността на българската държава и че председателят на ДАБ при МС е законово задължен да отнеме закрилата при наличие на основание по чл. 17, ал. 5 от ЗУБ. На 04.06.2026 г. решението е връчено лично (л.20). На същата дата жалбоподателката е подписала декларация, че владее български език (л.18), и чрез пълномощника си е поискала достъп и копия от преписката (л.17). Правни изводи Жалбата е процесуално допустима. Оспореното решение е съобщено лично на жалбоподателката на 04.06.2026 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 15.06.2026 г., поради което е спазен 14-дневният срок по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ. Жалбоподателката е адресат на акта и има пряк и личен правен интерес от оспорването. Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 и чл. 82, ал. 2 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС отнема временна закрила в случаите по чл. 17, ал. 5 от ЗУБ. Решението е в писмена форма и съдържа волеизявление за отнемане. Актът е мотивиран с описание на установените факти и препращане към доклад от ДАНС, в който се съдържат данни за поведение на жалбоподателката по чл.17, ал.5 от ЗУБ, което представлява опасност за националната сигурност или за обществото. Не се установява порок, водещ до нищожност. Съдът не споделя възражението за съществено ограничаване на правото на защита. Административният орган първоначално е изпратил съобщението с обратна разписка на адреса, вписан в регистрационната карта на жалбоподателката. Пратката е останала непотърсена, без по делото да са установени неправилно адресиране или друга причина, дължаща се на органа. След неуспешния опит съобщението е публикувано на интернет страницата на ДАБ при МС по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК. Действително насрочената дата за интервю – 09.04.2026 г., предхожда изтичането на седемдневния срок от публикуването на 03.04.2026 г. Това несъответствие обаче не е довело до фактическо лишаване от защита. В съобщението изрично е посочена възможността жалбоподателката да представи писмено възражение, а оспореното решение е издадено повече от месец – на 13.05.2026 г., след изтичането на достатъчен срок от настъпването на фикцията за връчване. До постановяването на акта не са представени възражения или доказателства и не са посочени обективни пречки за това. Следователно органът е създал процесуална възможност за участие на лицето в производството, която не е била използвана по причини, зависещи от самата жалбоподателка. Неявяването е удостоверено с протокол, но не е възприето като самостоятелно основание за отнемане на закрилата. Като се отчете и упражненото право на съдебно обжалване, в което жалбоподателката лично и с упълномощен представител имаше възможност да изложи всички свои възражения и да представи доказателства, установената непрецизност при насрочването на интервюто не съставлява съществено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. По приложението на материалния закон спорът се свежда до това дали са доказани предпоставките на чл. 17, ал. 5 от ЗУБ за отнемане на временната закрила. Съгласно чл. 82, ал. 2 във връзка с чл. 17, ал. 5 от ЗУБ председателят на ДАБ отнема временната закрила, когато са налице сериозни основания да се предполага, че чужденецът представлява опасност за националната сигурност или за обществото. Разпоредбата има превантивен характер От приетите по делото класифицирани материали, преценени в тяхната съвкупност, се установяват сериозни основания да се предполага, че с личното си поведение жалбоподателката представлява действителна и актуална опасност за националната сигурност. Данните не се свеждат до обща характеристика или недоказано предположение, а се отнасят конкретно до жалбоподателката. С оглед характера и тежестта на установеното поведение отнемането на временната закрила е съразмерно на преследваната цел. След установяване на материалноправните предпоставки председателят на ДАБ е бил длъжен да приложи предвидената в чл. 82, ал. 2 от ЗУБ правна последица. Административният орган е изложил съображения относно принципа на забрана за връщане, като е приел, че не са налице основания за приложението му. Тези мотиви не формират самостоятелен разпоредителен резултат, тъй като с оспореното решение не се постановява връщане, експулсиране или принудително отвеждане на жалбоподателката до определена държава. Принципът non-refoulement не предоставя безусловно право на запазване на временната закрила при наличие на основанията за нейното отнемане. Той препятства фактическото извеждане на лице към държава, в която съществува реална опасност от преследване, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друга тежка вреда. Оспореното решение не съдържа такова разпореждане и не определя държава, към която жалбоподателката следва да бъде върната. При служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не установи отменително основание по чл. 146 от АПК. Жалбата следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Бургас, втори състав,