Решение № 133 от 25.8.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 189/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

С решение на ВОС-XIс-в № 182/20.02.2026 по гр. д. № 1535/2024г. са уважени предявените от КПКОНПИ, БУЛСТАТ 129010997, срещу М. Н. П. ЕГН •••••••••• искове, като е постановено ОТНЕМАНЕ в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, както следва:

• парични средства в размер на сумата от 228 884,70лв.,

• парични средства в размер на 3 990евро,

иззети с Протокол за претърсване и изземване от 8.07.2023г. от недв. имот с ид.№ 10135.2563.63.3.5, представляващ АПАРТАМЕНТ в гр. Варна ул. „Сирма Войвода" № 9, ет.3, ап.5, ведно с прилежащ обект ИЗБА № 5, по ДП № 250/2023г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр.№ 4105/2023г по описа на Окръжна прокуратура-Варна, на осн.чл.142 ал.2 т.1 вр.чл.141 ЗОНПИ, като е ОТХВЪРЛЕНА първата претенция за разликата над размера от 228 884,70лв. до общо претендирания от 286 095лв.;

• парични средства в размер на 118 000лв., съответни на 60 332,44евро, внесени и налични по разплащателна банкова сметка IBAN: BG••••, открита в „Общинска банка" АД, на осн.чл.142 ал.2 т.1 вр.чл.141 ЗОНПИ, като е ОТХВЪРЛЕНА претенцията за разликата над посочения размер от 118 000лв. до общо претендирания от 118 533,75лв., съответен на 60 605,34евро,

ОТХВЪРЛЕНИ са исковете на КПКОНПИ, предявени срещу М. Н. П.

ЕГН ••••••••••, за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество:

• ПИ с ид.№ 00182.510.54 по ПНИ на м-ст „Янчова поляна" в гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, ЕКАТТЕ: 00182, с площ от 790кв.м. по скица, а по документ за собственост - с площ от 800кв.м., при описаните граници, с цена на иска от 13 804,88евро /съответни на 27 000лв/, и - л.а. марка „Фолксваген" модел „Пасат", рег.№ ••••, рама № WVWZZZ3CZHE030968, двигател № CRL618770, с цена на иска в размер на 12 782,30евро /съответни на 25 000лв/,

на осн.чл.142 ал.2 т.1 вр.чл.141 от ЗОНПИ.

ОСЪДЕНА Е М. Н. П. ЕГН •••••••••• да заплати на КПКОНПИ сумата от 1547,35евро, от които 1032,80евро - съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове и 514,55евро-определено от съда възнаграждение за процесуално представителство, на осн.чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.25 ал.1 вр.чл.26а НЗПП; както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВОС сумата от 7 253,97евро - дължима по делото държ. такса съобразно уважените искове, като и сумата от 2,56евро – държ. такса в полза на съда за служебното издаване на изп. лист, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

ОСЪДЕНА Е КПКОНПИ, Булстат 129010997, да заплати на М. Н. П. ЕГН •••••••••• сумата от 1769,96евро - съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство съразмерно отхвърляната част на предявените искове, на осн. чл.78 ал.3 ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС сумата от 2244,45евро - дължима по делото държ. такса съобразно отхвърлената част от исковете, като и сумата от 2,56евро - държ.такса в полза на съда за служебното издаване на изп. лист, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Недоволни от така постановеното решение са и двете страни, които го обжалват, както следва:

С в.ж. вх.№ 7452/5.03.2026 КПКОНПИ обжалва решението в неговите отхвърлителни части.

Счита същото за неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и с практиката на ВКС, както и при допуснати процесуални нарушения, и затова моли за неговата отмяна в тази част и за постановяване на друго за уважаване изцяло на предявените искове.

Счита за правилни и законосъобразни изводите на ВОС за наличието на значително несъответствие в имуществото на отв. М. П. и затова в поголямата част е приел исковете на Комисията за доказани по основание и размер.

Неправилните са изводите, касаещи отхвърлителните части, като същите са направени въз основа погрешна преценка за допустимостта, достоверността и доказателствената стойност на част от събраните свидетелски показания на лица, намиращи се в роднинска връзка с насрещната страна.

Намира за необоснован изводът на съда за доказаност симулативността на покупко-продажбата на ПИ с ид.№ 00182.510.54 в м-ст „Янчова поляна” в гр. Аксаково, който бил придобит безвъзмездно от отв. П. и затова не подлежал на отнемане.

Представеното споразумение /обратно писмо/ като непротивопоставимо на Комисията, е било надлежно оспорено от нея по реда на чл.193 ГПК. Същото като частен документ не се ползва с обвързваща сила по отношение на трети лица и доказателствената му стойност следва да бъде преценена с оглед останалите установени по делото факти. Същото няма и достоверна дата. Ценено е от съда като начало на писмено доказателство.

В последващите действия на ВОС са били допуснати съществени процесуални нарушения и въз основа на тях са направени погрешни изводи за приетите за установени факти:

1/ ВОС е приел за допустим разпитът като свидетел майката на проверяваното лице за установяване симулативността на покупко-продажбата на недв. имот и доказване на дарение в полза на ответницата.

Становището на Комисията, че домогването на ответницата да докаже дарение на недв. имот със свидетелски показания е недопустимо, за което са изложени подробни аргументи. Дори да се приемат за допустими, то не са били задълбочено анализирани, като се констатира и двойнствен подход при анализа на показанията на свид. Д.С.Н. – майка на ответницата: изложеното от същата относно даренията на парични суми не е кредитирано от съда, а същевременно безкритично е дал вяра на изложеното относно имота.

2/ Неправилна преценка свидетелските показания на други двама свидетели-Б.Д.М. и М.Б., въз основа на които съдът е достигнал до неправилния извод за неоснователност на претенцията по отношение л.а. „Фолксваген“ модел „Пасат, рег.№ ••••, както и на разликата между иззетите по ДП № 250/2023г на ГДБОП-МВР средства над уважения размер от 228 884,70лв до пълния от 286 095лв.

Направеният в жалбата подробен коментар на показанията на двамата свидетели е в посока тяхната неубедителност, необективност и пристрастност.

3/ По отношение частично отхвърлената претенция за отнемане на сума, налична по сметка в „ОБЩИНСКА БАНКА“АД, за която част от 533,75лв е прието от съда да е установен законен източник - възстановена парична гаранция.

За да бъде установен законният източник в производството по ЗОНПИ, е необходимо да се изследват средствата, послужили за първоначалното заплащане на гаранцията. Такива аргументи липсват, както и липсват доказателства, ангажирани от отв. страна.

В обобщение изложено е, че за да отхвърли част от предявените искове на КПКОНПИ, ВОС е формирал мотивите си единствено въз основа свидетелски показания на заинтересовани лица, за които е спорна тяхната допустимост, а и не са били подкрепени пряко от нито едно друго доказателство. Анализът на същите показвал двоен стандарт при сходни обстоятелства и затова счита преценката за недостатъчно критична с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК и трайната практика на ВКС, което е довело до това чрез косвени умозаключения на съда да се приемат за достоверни твърденията на страна в процеса, без нито свидетелите да твърдят подобни обстоятелства, нито другите доказателства по делото да ги подкрепят.

Така направените крайни изводи са в противоречие с материалното право и формираната съдебна практика. Поради изложеното моли за отмяна на решението на ВОС в отхвърлителните му части и за уважаване изцяло на предявените от КОНПИ искове срещу М. Н. П..

Претендират се разноските за първата инстанция, както и присъждане на юриск. възнаграждение за две инстанции.

Срещу жалбата е подаден писмен отговор от М. Н. П. вх.№ 9414/23.03.2026 със становище за нейната неоснователност, възпроизвеждащо тезата, изложена в подадената от страната въззивна жалба.

С в.ж. вх.№ 8237/12.03.2026 М. Н. П. обжалва решението на ВОС в неговите осъдителни части, който е приел, че е налиц е значително несъответствие в законните доходи на ответницата и придобитото от нея имущество през проверявания период; изследвайки приходите и разходите, и е достигнал до извода, че за основателност на част от исковите претенции, за които няма доказани законни източници на средства.

Счита за неправилни фактическите изводи на съда и изведените въз основа на тях правни такива за недоказаност твърденията й за дарени парични с у м и от майка й от продажбата на недвижими имоти, както и такива, дарявани при завръщането й в страната, а също и след прекратяване на бизнеса й в Англия и окончателното й прибиране в България, общо 472 066,84лв.

Счита за противоречиви мотивите на съда, приел , че не било доказано майката на ответницата да е подарила на дъщеря си 70 000лв. в брой, но за доказани даренията от родителите на М. за кола и за издръжка от по 30 000лв., както и парите, дадени за издръжката на първото дете на ответницата от неговия баща.

Счита за неправилни и незаконосъобразни изводите на съда относно събраните гласни доказателства, че не били убедителни и достатъчни за установяване твърденията й за източниците на доходи.

Моли за отмяната му в тази му част и вместо него за постановяване на друго, с което изцяло да бъдат отхвърлени претенциите на КОНПИ, ведно с присъждане на разноски за въззивното производство.

Поддържа заявените още пред ВОС възражения относно:

• твърдяното от КОНПИ наличие на незаконно придобито имущество, за което не са доказани законни източници на средства

• наличието на значително несъответствие между притежаваното от ответницата имущество в началото на проверявания период и в края му на стойност над 700 000лв, за което няма доказан източник на средства;

• фактическите твърдения относно стойността на придобиваното през проверявания период имущество;

• твърденията досежно доходите и разходите, и техния анализ.

Поддържа се и това, че М.П. не била получила реална възможност да представи декларация по чл.136 от ЗОНПИ. Била информирана за наложените от КПКОНПИ обезпечителни мерки при одобряване на сключеното с Прокуратурата споразумение, но не й била дадена възможност да представи декларация по чл.136 ЗОНПИ. Моли това да бъде съобразено при определяне дължимите разноски в производството по делото, въпреки приетото от ВОС, ч е ответницата била търсена на същия адрес, на който й била връчена исковата молба.

По отношение на ИМУЩЕСТВОТО, придобито и налично в края на проверявания период /недвижим имот, лек автомобил и парични суми в банкова сметка и налични, иззети в досъдебното производство/– неговата стойност и източници на средства, се поддържат твърденията от първата инстанция за тяхната доказаност чрез представените писмени и гласни доказателства, които счита за допустими и убедителни, като жалбата съдържа подробно изложение на анализа на тези доказателства.

По отношение на ДОХОДИТЕ на ответницата се поддържа, че в ИМ не с а били взети предвид всички законни източници на нейните средства, като поддържа твърдяното и пред ВОС, че са формирани от :

1. трудови възнаграждения, тъй като е работила през част от проверяван период;

2. по време на съжителството с М.Б. през периода 2011г. до 2017г., от което имат родено дете С., разходите на семейството са били покривани от М.Б. и неговите родители, на които е помагал в бизнеса и м и затова те са осигурявали средствата за издръжка на семейството до фактическата им раздяла. Затова за този период не следвало да вписват нито приходи, нито разходи по издръжката; извършвани били дарения от майката на М. - Д.Н. в полза на дъщеря й и на внука й , които са извън обичайните разходи за домакинството.

2.3. дарения на парични суми от майката на ответницата, която живяла и работила в Англия през периода 2015-2022г. и е имала значителни доходи от бизнеса си, с които е подпомагала дъщеря си, поемала е разходите за пътуването й и престоя там

2.4. парични суми, които М. М., с когото ответницата е заживяла от края на 2019г., е получил като дарение от своите родители общо 90 000лв., получени на две части: на 5.01.2018г. – 40 000лв. и на 9.01.2018г. - 50000лв., внесени по см-ката на М. в „Сибанк“ BG•••• от майка му И., които е възнамерявал да вложи в бизнеса си, както и полученият по същото време кредит, но това не се е случило.

И още едно дарение от баща му от 50 000лв. през 2019г по декларация с нот. заверка на подписа.

Моли посочените суми да се имат предвид при изследване движението по неговите сметки и погасяването на изтегления от него кредит, тъй като КПКОНПИ е отчела движенията по сметките на страните по няколко пъти като разход.

2.5. сключен от М.М. договор от 13.12.2018г за ипотечен кредит в размeр нa 114 000лв., от които 113 800лв. са били преведени по сметката му в „Райфайзенбанк“/сега част от „ОББ“АД/ - BG••••. Целта на кредита е била за финансиране на бизнес, който не се осъществил и затова сумата била възстановена окончателно на банката на 8.07.2021г . чрез предсрочно частично погасяване о т 45 000лв. и окончателно от 57 999лв. Парите са били периодично теглени и връщани по разпл. см-ка BG••••, обслужваща кредита, но не са били похарчени. По същата см-ка на 22.03.2019г. М. М. внесъл и сумата от 30 000лв.

По същата сметка е постъпила и сума от продажбата на личния му автомобил по дог. от 19.03.2020г., с посочено основание за внасянето й на три вноски през м.май 2020г. Продажната цена по договора е 9 000лв. в брой, с посочена застрахователна стойност от 27 000лв. Цената на сделката била 36 000лв., но било записано като изплатена част от реално заплатена сума, която е с 27 000лв. повече. За реалната цена разполага само с начало на писмено доказателство - заявеното основание за внасяне на сумите по сметката на М. и посочената застрахователна стойност в договора.

2.6. по повод периода на престой на М. в затвора за около 13 месеца /м.май 2023г. - м.юни 2024г./, неговите родители подпомагали издръжката на М. П. и двете деца, като са й дарили сума от 30 000лв. още преди влизането му в затвора.

По отношение формирането на сумата за РАЗХОДИ през проверявания период се поддържат наведените фактически твърдения, като счита, че неправилно за периода на съжителстване на М.П. с първия си партньор М.Б. и тяхното общо дете, който е 2011-2017г. /а не както е прието 2013-2017г./, не било взето предвид от КПКОНПИ, а и от единичната ССЕ, че през този период М. Б. е реализирал приходи, осигурявайки обичайната издръжка за тримата чрез полагане на труд в бизнеса на своите родители. След 2017г . за времето до края на 2019г., когато се събрала да живее с М., следва да се начислят разходи само за М. П. и детето й С..

Счита, че при анализа на движението по банковите сметки са допуснати значителни фактологични грешки, като не е взето предвид, че с пари от една сметка е захранвана друга сметка. Освен това, изтеглените от сметки пари, надвишаващи данните за издръжка по НСИ, са приети за разходи, при това , извън обичайните. Изобщо не е взето предвид, че те може да са били съхранявани и извън банковите сметки и не е доказано да са били похарчени от ответницата.

Липсват и доказателства т о в а д а са разходи и затова се оспорват изводите, касаещи разходите, извън обичайните.

Към момента на проверката са били налични 159 475,75лв. по банкова сметка, от които за 40 000лв. е признат законен източник на средства - превод от майката на ответницата по спестовната й сметка. Останалата сума от 118 533,75лв. е претендирана за отнемане, като ВОС е приел същата, че е 118 000 лв.: по спест. см-ка са били внесени през 2022г. общо 63 000лв, а през 2023г. – общо 74 000лв., даващи посочения общ сбор.

По отношение на тази сума моли да се имат предвид твърденията й за дарения от родителите на домакинството – майката на М.П. и родителите на М. М..

През 2022г. майката на ответницата е получила пари от продажбата на ресторанта си в Англия и се е върнала в България, като е дарила голяма част от сумите на децата и внуците си – 20 000 паунда.

Изтегленият от М. М. през 2018г. кредит, който не е бил използван и на практика е бил погасен със същите средства, се установява от движенията по сметките му. Ответницата също внасяла по сметката му пари, които той й бил давал, както и суми, с които е платила свои разходи от тази сметка.

Получените пари от продажбата на л.а. също били внесени по тази сметка н а три части – на дати: 15.05.2020г, 22.05.2020г и 29.05.2020г, отбелязано и като основание за внасянето.

По отношение на л. автомобил, закупен за М. П., на стойност 31 000лв, цената на сделката е доказана с договор, представен от КПКОНПИ, който следва да бъде ценен. Средствата за закупуването са били дадени от бащата на М. М. чрез пълномощник.

От разходите следва да бъде изключена цената на недвижимия имот, тъй като такава не е била заплащана.

Така се налага извод, че разходите се покриват в голяма степен от нетния доход на проверяваното лице и членовете на семейството й.

В тази връзка оспорва методиката на изчисленията година по година, както и методиката на формиране на приходите и разходите, както и начинът, по който е изчислено несъответствието, надвишаващо размера на имуществото.

Оспорва твърдяното от КПКОНПИ несъответствие в размер на 710 475,32лв, при положение, че стойността на наличното имущество е 493 548,03лв, като възразява същото да е доказано от Комисията.

Оспорва се и изводъ т на ВОС за приетото за установено от него несъответствие, макар и в по-нисък размер. Тези цифри са формирани година за година и не са съобразени с указанията на ТР № 4/2021г.

Така, според ответницата, съществуващото имущество в края на периода е: недвижим имот и лек автомобил, придобити от законен източник на средства; парични суми по банкови сметки и иззети в досъдебното производство парични средства, от които 286 095лв и 3990евро. Част от тези пари с а били върнати средства, иззети от предишната квартира на М. през 2019г по повод воденото срещу него наказателно производство – 30000лв и затова не следва да участват при формиране имуществото на М. П..

К а т о източници на финансиране и доходи на страната моли да се приемат за доказани извършените в полза на ответницата дарения от нейната майка /роднина по права линия/, както и заплащаните разходи за нейния живот по време на съжителството й с първия й партньор, издръжката в полза на детето й, заплащане на разходите за домакинството и безплатно ползване на жилището от първия партньор по време на раздялата им, дарения от страна на родителите на втория й партньор и поетата от него издръжка на домакинството, както са взети предвид от последната тричленна ССЕ.

При това положение не се установява значително несъответствие над 150 000лв между наличното имущество на ответницата и това, за което са доказани законни източници на средства за придобиването му.

Самата КПКОНПИ е установила, че налични по банковите сметки на ответницата са били 159 474,75лв. в края на проверявания период, от които за 40 941лв. са признати за такива със законен източник.

Според заключението на последната тричленна ССЕ, в таблицата на лист 9, нетният доход на М. П., при съобразяване на всички твърдения на ответницата, възлиза в размер на 460 877,11лв., а придобитото имущество е на стойност 493 648,13лв., или несъответствието е в размер от – 32 671,02лв., което не е достатъчно, за да бъде уважен искът на КПКОНПИ. Според обясненията на вещите лица в последното съдебно заседание, дори при промяната на начислените обичайни разходи за периодите на фактическо съжителство и раздяла на М. П. с първия й партньор, изводът, че несъответствието е под 150 000лв. няма да бъде променен.

Моли да се има предвид, че в заключението на тройната ССЕ е съобразена най-новата практика на ВКС, след ТР 4/2023г на ОСГК, съгласно която при липса на доходи за конкретен период не се формира отрицателен нетен доход като недостиг на средства, а се приема, че стойността на отрицателния нетен доход е нула /напр. Решение № 50007/2.12.2024г по гр.д.№ 4429/2019г на ВКС, Определение № 2788/06.06.2024г по гр.д.№ 3926/2023г на ВКС/. Това променя крайните изводи и прави единичната ССЕ несъстоятелна, извън погрешната методика и неоснователното посочване като разходи сумите, изтеглени от банкови сметки, за които не е доказано да са били похарчени. Наличното имущество на страната почти изцяло се покрива от законен нетен доход за нея и партньорите й в годините при изложения погоре анализ.

Ето защо моли за отмяната на решението на ВОС в обжалваната му част и вместо него да б ъ д е постановено друго за отхвърлянето на всички претенции.

Претендира се присъждане на разноските по делото за двете инстанции изцяло, като се приеме, че страната реално не била получила възможност да подаде декларация по чл.136 ЗОНПИ.

Срещу жалбата е подаден писмен отговор от КОНПИ вх.№ 10633/31.03.2026г. със становище за нейната неоснователност, възпроизвеждащо тезата, изложена в подадената от страната въззивна жалба.

Частна жалба е подадена от КОНПИ с вх.№ 10634/ 31.03.2026 срещу постановеното от ВОС Определение № 1455/ 24.03.2026, с което е оставена без уважение молбата й с вх.№ 7450/ 5.03.2026, подадена чрез ССЕВ, идентична на молба вх.№ 7612/6.03.2026г, изпратена с товарителница № PSBULB3435906/5.03.2026г, за изменение на решението в частта м у за разноските, с която Комисията е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВОС, държавна такса от 2 244,45евро върху отхвърлената част от исковите претенции, на осн.чл.248 ГПК.

Същата е коментирана подробно по-долу в изложението.

Производството по делото е образувано по предявените искове от КПКОНПИ срещу М. Н. П. за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 464 432,51лв, както следва:

• сумата от 286 095лв, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 8.07.2023г от недв. имот с ид.№ 10135.2563.63.3.5, представляващ АПАРТАМЕНТ № 5 в гр. Варна ул.„Сирма Войвода" № 9 ет.3, ведно с прилежащ обект - изба № 5, по ДП № 250/2023г по описа на ГДБОП-МВР, Пр.Пр. № 4105/2023г по описа на Окр. Прокуратура- Варна;

• сумата от 3 990 евро, равняващи се на 7 803,76лв, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 8.07.2023г от гореописания недв. имот - АПАРТАМЕНТ № 5, по ДП № 250/2023г по описа на ГДБОП-МВР, Пр.Пр.№ 4105/2023г по описа на Окр. прокуратура-Варна,

двете парични суми на осн. чл.142 ал.2. т.1 вр.чл.141 ЗОНПИ

• ПИ с ид.№ 00182.510.54 по ПНИ на м-ст„Янчова поляна" в гр. Аксаково, общ.Аксаково, обл.Варна, ЕКАТТЕ: 00182, одобрен със Заповед № РД-15-7706-235/12.03.2015г на Обл. управител на област Варна, с площ от 790кв.м. по скица, а по документ за собственост - 800кв.м., вид териториянаселени места; начин на трайно ползване - индивидуално застрояване; при описаните граници, с пазарна стойност към настоящия момент от 27 000лв.

• лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Пасат" с рег.№ ••••, рама № WVWZZZ3CZHE030968, двигател № CRL618770, с пазарна стойност към настоящия момент от 25 000лв;

• сумата от 118 533,75 лв., представляваща парични средства - внесени и налични в края на проверявания период по разплащателна б. см-ка в лева IBAN:BG••••, открита в „Общинска банка" АД, на осн. чл.142 ал.2 т.1 вр.чл.141 ЗОНПИ.

В ИМ и УМ се излага, че с Решение № 391/29.04.2024г на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от ВОП, за привличане на лицето в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 250/2023г по описа на ГДБОП - МВР, Пр.Пр. № 4105/2023г по описа на ВОП за престъпление по чл.354а ал.1 предл.4 НК. По отношение на ответницата е било повдигнато обвинение с внасяне на обвинителен акт в съда, за което е образувано НОХД № 683/2024г на ВОС и по същото е било сключено споразумение, с което ответницата е призната за виновна по повдигнатото обвинение, наложено й е наказание и глоба, и на осн.чл.24 ал.3 НК наказателното производство срещу нея е било прекратено.

С протокол № ТД04ВИ/УВ-5918/24.08.2013г е образувана проверка за установяване на несъответствие на имуществото на проверяваното лице, като периодът на същата е от 24.08.2013г до 24.08.2023г., на осн.чл.112 ал.3 ЗОНПИ.

Твърди се, че ответницата има две деца - С. М.Б. и Б. М. М., като баща на първото е М.Б. П., с когото ответницата е била във фактическо съжителство през периода 16.10.2017г-31.12.2019г. Баща на второто дете Б. е М. М., с когото ответницата е била във фактическо съжителство през периода 1.01.2020г - 24.08.2023г.

Изрично е посочено от КПКОНПИ, че имуществото на лицата, съжителствали с ответницата през посочените периоди, не са предмет на предявените искове за отнемане.

По отношение на ответницата в качеството й на проверявано лице се твърди, че в патримониума й в началото на периода 24.08.2013г се включвали единствено налични парични средства в спестовна сметка в банка на обща стойност от 720,41лв и не се установява да е притежавала недвижими имоти и МПС.

В края на периода - 24.08.2023г притежаваното от ответницата и налично имущество е :

• имот в гр.Аксаково, м-ст„Янчова поляна“ на стойност от 27 000лв.,

• л.а. „Фолксваген“ рег.№ •••• на стойност от 25 000лв.,

• парични средства /налични/, иззети по образуваното ДП в размер на 286 095лв. и 3990евро /равни на 7803,76лв./, както и - налични парични суми в банкови см-ки на обща стойност от 159474,75лв., за които се твърди, че 40 941лв. за с произход от установен незаконен източник, а останалите 118 533,75лв. представляват внесени суми по банк. сметка.

По отношение на лицата, фактически съжителстващи в различни периоди с проверяваната ответница, се твърди налично имущество в началото на периода на съжителство, както следва:

За М.Б. П.ОВ - към 16.10.2017г е притежавал:

Апартамент № 47 в гр.Варна ул.„Георги Бакалов" бл.17 вх.3 ет.7;

Л.А. марка „Мерцедес" модел „Е 270 ЦДИ" рег.№ ••••;

Налични парични средства /начални салда/ по разпл. см-ки и депозити общо в размер на 6 047,48лв, както следва:

53,13лв -разпл. см-ка в лв IBAN:BG••••;

15,79евро, равняващи се на 30,88лв-разпл.см-ка в евро IBAN:BG••••;

5 963,47лв – разпл. см-ка в лв IBAN:BG••••.

Твърди се, че посоченият недв. имот и МПС, собственост на М.Б. П., са били налични и в края на периода, докато наличните парични суми са били общо 6047,48лв.

За М. Б. М. – към 1.01.2020г е притежавал :

Апартамент № 5 в гр.Варна ул.„Сирма Войвода" № 9 ет.3;

Л.А. марка „Фолксваген" модел „Голф" рег.№ ••••;

Л.А. марка „Мерцедес" модел „С 400 Хибрид" с рег.№ ••••;

Налични парични средства /начални салда/ общо в размер на 857,75лв по разпл. см-ка в лв IBAN:BG5••••.

Твърди се, че недв. имот и МПС „Фолксваген, Голф" са били налични и в края на периода на съжителството им. Л.А. „Мерцедес" е бил отчужден на 19.03.2020г и получената продажна цена е включена в приходната част на анализа. Налични парични суми не са установени в края на периода.

С оглед осъществената проверка спрямо отв.М.П. е установено несъответствие, както следва:

За 24.08.2013г. - 31.12.2013г. :

Доходи/приходи/източници на финансиране-общо 2412,76лв, което включва:

• Начално салдо от 720,41лв;

• Изплатени обезщетения от НОИ по б.см-ка на отв. М. П. от 1550лв;

• Получени средства от ДСП - 140лв;

• Други приходи - 2,35лв;

Обичайни и извънредни разходи-общо 2 914,96лв, включващи:

• разходи за издр. на сем-во, съобр. данни от НСИ, в размер на 2914,96лв;

Установен недостиг на средства - 502,20лв.;

Няма придобито имущество;

Установено несъответствие от 502,20 лв;

За 2014г:

Доходи/приходи/източници на финансиране-4505,34лв , включващи:

• изплатени обезщетения от НОИ по б.см-ка на проверяваното лице в размер на 4080лв;

• получени средства от Д“СП“ в размер на 420лв;

• други приходи от 5,34лв;

Обичайни и извънредни разходи-общо 8 375лв, включващи:

• разходи за издр. на сем-во, съгл. данни на НСИ в размер на 8 375лв;

Нетен доход - установен недостиг на средства от 3 869,66лв;

Няма придобито имущество.

Установено несъответствие от 3 869,66лв;

За 2015г.

Доходи/приходи/източници на финансиране-2885,30лв , включващи: - облагаем доход на проверяваното лице - 1236,84лв;

• изплатени обезщетения от НОИ – 1431,58лв;

• получени средства от ДСП в размер на 210лв;

• други приходи в размер на 6,61лв;

Обичайни и извънредни разходи - 8 469,53лв, включващи:

• разходи за издр.на сем-во, съгл. данни на НСИ - 8 469лв;

• платени банк.такси, комисионни и удържан данък - 0,53лв;

Нетен доход - установен недостиг на средства от 5 584,50лв;

Няма придобито имущество;

Установено несъответствие от 5 584,50лв.

За 2016г.

Доходи/приходи/източници на финансиране - 2,09лв, вкл.:

• други приходи от 2,09лв;

Обичайни и извънредни разходи - 8 951,84 лв., включващи:

• разходи за издр. на сем-во, съгл. данни на НСИ - 8 611лв;

• платени публични задължения /330/ - 337,87лв;

• платени банк.такси, комисионни и удържан данък - 2,97лв;

Нетен доход - установен недостиг на средства - 8 949,75лв;

Няма придобито имущество;

Установено несъответствие от 8 949,75лв

За 2017г.

Доходи/приходи/източници на финансиране- 10 430,07лв, включващи: - начално салдо - 6 047,48лв;

• облагаем доход на М.Б. - 1 380лв;

• преведени средства от роднини - 3 000лв;

• други приходи - 2,59лв;

Обичайни и извънредни разходи - 11 996,56лв, включващи:

• разходи за издр. на сем-во, съгл. данни на НСИ - 10 320,48лв; - платени МДТ - 164,85лв;

• платени публ. задължения /330/ - 219,20лв;

• погасителни вноски по кредит, усвоен преди периода, - 1262,03лв; - платени б. такси, комисионни и удържан данък - 30лв;

Нетен доход - установен недостиг на средства -1 566,49лв;

Няма придобито имущество;

Установено несъответствие от 1566,49лв;

За 2018г.

Доходи/приходи/източници на финансиране-7020,23лв, вкл.:

• облагаем доход на М.Б. - 6 120лв;

• преведени средства от роднини - 900лв;

• други приходи - 0,23лв;

Обичайни и извънредни разходи - 23 867,53лв, включващи:

• разходи за издр. на сем-во, съгл. данни на НСИ - 14 504лв;

• разходи за извършени задгранични пътувания - 5 083,48лв;

• платени МДТ - 601,12лв;

• платени публ. задължения /330/ - 242,80лв;

• погасителни вноски по кредит, усвоен преди периода - 3 315,51лв;

• погасителни вноски по кредитна карта - 48лв;

• платени банк. такси, комисионни и удържан данък - 72,62лв;

Нетен доход-установен недостиг на средства - 16 847,30лв;

Имущество /пари; парични суми, доп. парични вноски в търг. дружества; дв. и недв. вещи; ограничени вещни права; нематериални активи/ общо 9 100лв, в това число:

• разходи за придобиване на недв. имот - 9100лв;

Установено несъответствие - 25 947,30лв.

За 2019г.

Доходи, приходи или източници на финансиране - 17 388,08лв, включващи:

• облагаем доход на проверяваното лице - 6 611,35лв;

• изплатени обезщетения от НОИ на проверяваното лице – 471,58лв;

• облагаем доход на М.Б. - 6 720лв;

• преведени средства от роднини - 3 200лв;

• други приходи - 385,15лв;

Обичайни и извънредни разходи - 19 486,01лв, в т. ч. от:

• разходи за издр. на сем-во, съгл. данни на НСИ -15 703лв;

• платени МДТ- 327,37лв;

• платени публ. задължения /ЗЗО/ - 67,20лв;

• погасителни вноски по кредит, усвоен преди периода -3 286,43лв;

• погасителни вноски по кредитна карта - 48 лв;

• платени банкови такси, комисионни и удържан данък - 54,01лв;

Нетен доход - установен недостиг на средства - 2 097,93лв;

Имущество /пари; парични суми, допълнителни парични вноски в търговски дружества; движими, недвижими вещи; ограничени вещни права; нематериални активи/ общо 74,52лв, в т.ч.:

• налични средства по банкови сметки - 74,52лв;

Установено несъответствие - 2 172,45лв;

За 2020г.

Доходи/приходи/източници на финансиране-41097,26лв, вкл.:

• начално салдо - 857,75лв;

• изплатени обезщетения от НОИ на проверяваното лице - 7364,23лв.;

• облагаем доход на М. М. - 5 269,09лв;

• получени средства от Д“СП“ - 600лв;

• получени приходи от продажба на МПС - 27 000лв;

• други приходи - 6,19лв;

Обичайни и извънредни разходи - 110 860,51лв, в т.ч. от:

• разходи за издръжка на семейство, съгл. данни на НСИ - 17 451,25лв;

• платени МДТ - 374,35лв;

• платени публични задължения /330/ - 27,54лв;

• погасителни вноски по кредит, усвоен преди периода - 7751,52лв;

• платени банкови такси, комисионни и удържан данък - 317,82лв;

• извънредни разходи - 84 938,03лв;

Нетен доход - установен недостиг на средства от 69 763,25лв;

Няма придобито имущество;

Установено несъответствие – 69 763,25лв;

За 2021г.

Доходи/приходи/източници на финансиране-общо 22096,63лв, вкл.:

• изплатени обезщетения от НОИ на проверяваното лице - 5 505лв;

• облагаем доход на М. М. - 12 359,98лв;

• други приходи - 4 231,65лв;

Обичайни и извънредни разходи - общо 153 344,74лв., в т.ч. :

• разходи за издръжка на семейство, съгл. данни на НСИ - 19 841лв;

• платени МДТ - 672,92лв;

• погасителни вноски по кредит, усвоен преди периода - 106лв;

• платени банкови такси, комисионни и удържан данък - 672,11лв;

• извънредни разходи в размер на 25 220,13лв;

Нетен доход - установен недостиг на средства от 131 248,11лв;

Имущество /пари; парични суми, допълнителни парични вноски в търговски дружества; движими, недвижими вещи; ограничени вещни права; нематериални активи/ - общо 31 000лв, в т.ч.:

• разходи за придобиване на МПС в размер на 31 000 лв.;

Установено несъответствие - 162 248,11лв;

За 2022г.

Доходи/приходи/източници на финансиране - 60 929,20лв, в т.ч. от:

• доходи по ГДД на проверяваното лице - 8 476,82лв;

• изплатени обезщетения от НОИ на проверяваното лице – 65лв;

• облагаем доход на М. М. - 12 387,38лв;

• получени средства от роднини - 40 000лв;

Обичайни и извънредни разходи - общо 34 905,55лв, вкл.:

• разходи за издръжка на семейство, съгл. данни на НСИ - 24 097лв;

• платени МДТ - 298,55лв;

• платени банкови такси, комисионни и удържан данък - 307лв;

• извънредни разходи - 10 203лв;

Нетен доход - установен в размер на 26 023,65лв;

Няма придобито имущество.

Няма установено несъответствие.

За периода 1.01.2023-24.08.2023г.

Доходи/приходи/източници на финансиране--12 101,72лв, в т.ч. от:

• облагаем доход на проверяваното лице - 6 809,52лв;

• облагаем доход на М. М. - 4 351,20лв;

• други приходи - 941лв;

Обичайни и извънредни разходи - общо 14 623,47лв., в т.ч. :

• разходи за издръжка на семейство, съгл. данни на НСИ -14 186,04лв.;

• платени МДТ - 290,43лв;

• платени банкови такси, комисионни и удържан данък - 147лв;

Нетен доход - установен недостиг на средства от 2 521,75лв;

Имущество /пари; парични суми, допълнителни парични вноски в търговски дружества; движими, недвижими вещи; ограничени вещни права; нематериални активи/ - общо 453 373,51лв., в т.ч.:

• иззети парични средства по наказат. пр-во - 293 898,76лв;

• налични парични средства по банкови сметки, депозити, влогове в края на проверявания период с незаконен източник - 118 533,75лв;

• налични средства по банкови сметки, депозити, влогове в края на проверявания период с установен законен източник - 40 941лв;

Установено несъответствие в размер на 455 895,26 лв.;

В обобщение, по отношение приходната част размерът на доходите, приходите или източниците на финансиране за проверявания период формират сумата от 180 868,41лв, както следва:

Начално салдо от 7 625,64лв;

Получени доходи по ГДД от проверяваното лице - 8 476,82лв;

Облагаем доход на проверяваното лице - 14 657,71лв;

Изплатени обезщетения от НОИ на проверяваното лице-20 467,39лв;

Облагаем доход на М.Б. - 14 220лв;

Облагаем доход на М. М. - 34 367,65лв;

Преведени средства от роднини в размер на 47 100лв;

Получени средства от Д“СП“ - 1 370лв;

Получени приходи от продажба на МПС - 27 000лв;

Други приходи и източници на финансиране - 5 583,20лв.

В разходната част, включваща обичайни и извънредни разходи се поддържа, че възлиза на сумата от общо 397 795,70лв, от която:

Разходи за издръжка на семейство, съгл. данни на НСИ-144 472,73;

Разходи за задгранични пътувания в чужбина - 5 083,48лв;

Платени МДТ - 2 729,59лв;

Платени публични задължения /330/ - 894,61лв;

Погасителни вноски по кредити, усвоени преди периода -122554,07лв;

Погасителни вноски по кредитна карта - 96лв;

Платени банкови такси, комисионни и удържан данък - 1 604,06лв;

Извънобичайни разходи - 120 361,16лв;

В исковата молба се твърди, че при съпоставка на приходите /180868,41лв/ спрямо разходите /397795,70лв/ се установява, че нетният доход е отрицателна величина, като недостиг на средства в размер на 216 927,29лв.

По отношение имуществения анализ за част „имущество“ се поддържа, че същото в своята съвкупност възлиза на 493 458,03лв., формирано както следва:

• разходи за покупка на недв. имоти - 9 100лв.;

• разходи за придобиване на МПС - 31 000лв.;

• иззети парични средства по наказат. пр-во - 293 898,76лв.;

• налични средства по банкови сметки, депозити, влогове в края на проверявания период с незаконен източник - 118 533,75лв.;

• налични средства по банкови сметки, депозити, влогове в края на проверявания период с установен законен източник - 41015,52лв;

Твърди се, че при съпоставка на нетния доход с имуществото, размерът на несъответствието възлиза на 710 475,32лв. /216 927,29лв + 493 548,03лв/.

По изложените съображения и доколкото намира, че е налице значително несъответствие за целия проверяван период, което несъответствие превишава сумата от 150 000лв, предявява иск за отнемане на имущество на обща стойност от 464 432,51лв., формирано от личното имущество на проверяваното лице – отв. М. П..

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от отв. М. П. /л.116-I/.

Не оспорва предпоставките във връзка с образуваната проверка от КОНПИ и установеното налично имущество.

Оспорва да е налице "значително несъответствие" между имуществото и нетния доход съобразно § 1 т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, което да превишава 150 000лв, като въвежда възражения относно произхода на наличното имущество, както следва:

Тъй като повдигнатото срещу нея обвинение касаело единствено държане на наркотични вещества, без да включвало разпространението на последните, затова намерените в дома й парични средства не били иззети в полза на Държавата и впоследствие било разпоредено тяхното връщане, след налагане на обезпечителна мярка по отношение на тях.

Не спори, че притежава имот и МПС, но по отношение на поземления имот в гр. Аксаково м-ст „Янчова поляна“, предмет на сделката с НА № 68/2018г, се твърди безвъзмездното му придобиване по силата на дарение от майка й, тъй като обективираната в НА покупко-продажба била симулативна. В тази връзка е представеното обратно писмо, разкриващо действителната воля за дарение, а не на покупко-продажба.

За закупуването на л.а.“Фолксваген“ рег.№ •••• парите били подарени от бащата на М. М., съжителстващ с ответницата, закупен за посочената в договора продажна цена.

За сумата от 70 000лв от тези, за които не спори, че са нейна собственост и са налични по банковата й сметка, твърди, че й били подарени от майка й на 2.05.2023г, която й ги дала в брой за закупуване на имот, но сделката не се осъществила.

По отношение на паричните суми, открити в дома й при обиска, в размер на 286 095лв и 3990евро, заявява, че една част от тях от 30 000лв принадлежали на М. М. му били върнати; друга част - дарения от майка й през годините, дарени от М. М. за децата и семейството.

Излага, че приходите за процесния период се формират от упражняване на трудова дейност от нея, както и от получавана издръжка от М.Б. за периода 2011-2017г, а впоследствие от М. за периода 2017-2023г. М. Б. за посочения период е предоставял издръжка в размер на 300-500лв на месец, като след раздялата тя и детето останали да живеят в негов имот, за което той заплащал режийните разходи до момента, в който ответницата заживяла с М. М..

Твърди, че майка й имала доходоносен бизнес в чужбина, който й давал възможност да подпомага парично своите деца, вкл. и ответницата. Парични суми от майка си ответницата получила и след разпореждане с недвижими имоти през 2015г.

Свързаният с проверяваното лице – М. М. бил усвоил банков кредит на 13.12.2018г на стойност от 113 800лв, която сума била възстановена на банката на два транша 26.06.2021г – 45 000лв и 8.07.2021г – 57 999лв. Твърди, че след отпускане на този кредит и периодичното изтегляне на суми от тях е последвало връщане на същите, като в крайна сметка отпуснатите средства не са били похарчени, а възстановени на кредитора.

През 2018г общият размер на дарените от родителите на М. в полза на сина им парични суми възлизал на 90 000лв, от които: на 5.01.2018г - 50 000лв и на 9.01.2018г - 40 000лв.

През следващата 2019г М. получил дарение от баща си в размер на 50 000лв. Отделно, по сметката на М. М. постъпили и парични суми от продажбата на МПС на стойност 36 000лв.

Пак през 2019г, на 22.03.2019г по см-та на М. постъпили 30000лв.

Ответницата възразява още, че за период от 13 месеца /м.05.2023гм.06.2024г/, за който свързаното с нея лице М. М. изтърпявал наказание лишаване от свобода, неговите родители подпомагали ответницата с парични средства от около 2 000-3 000лв месечно, или общо 40 000лв.

По отношение разходите посочва, че всички разходи по задгранични пътувания на ответницата през 2018г. и семейството й са заплатени от нейната майка.

Оспорва да представляват разход изтеглените пари от банкови сметки и включването им в графата на извън обичайните разходи, а именно такива над посочените разходи за издръжка по НСИ, а представлявали начин на съхранение на средства извън банковата система.

Периодът на съжителство на ответницата с бащата на първото й дете – М. Б. обхваща времето от 2011 до 2017г., като в края на 2019г. ответницата се е преместила при М.. При това счита, че за период от 2017г до края на 2019г. разходи в имуществения анализ следва са се начисляват само за нея и детето й.

Поддържа се, че ответницата е имала две сметки в банки открити 2013г. и 2023г, като по разплащателната открита през 2013г. е имало налични 159 475,75лв, от които 40 000лв представляват дарени от нейната майка парични средства. Суми по разплащателната сметка са постъпвали през 2022г- в размер на 63 000лв, съответно 2023г – 74 000 лв., които представляват дарениs от майката на ответницата, така и от родителите на М..

Стойността на закупения от ответницата автомобил възлиза на 31 000 лв, като паричните средства последната е получила от бащата на М.. Поддържа, че от разходната част следва да бъде изключен и недвижимия имот, доколкото придобиването му е безвъзмездно.

Изрично се оспорва размера на наличното имущество към края на периода, че възлизало на общо 493 548,03лв. Твърди, че същото се състояло от недв. имот и МПС, придобити на законно основание - дарение, както и иззетите при обиск парични средства – 286 095лева и 3990евро, част от които в размер на 30000лв били върнати на М..

Счита, че към приходната част на имуществения анализ следва да бъдат прибавени даренията на парични средства от родителите на ответницата, даренията от свързаното с нея лице и неговите родители, така и получаваната издръжка.

Поддържа, че сторените разходи се покриват от нетния доход, при което намира, че не се установява несъответствие в посочения в закона размер - над 150 000лв.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

По делото е прието като доказателство Постановление за привличане на обвиняем по ДП 250/2023г по описа на ГДБОП-МВР, пр. преписка № 4105/2023г на ВОП, с което ответницата е привлечена в качеството й на обвиняема за престъпление от общ характер за това, че на 8.07.2023г. в недвижим имот в гр.Варна, без надлежно разрешение по ЗКНВП, държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества: марихуана с нетно тегло 11 045,22грама, кокаин с нетно тегло 2404,85грама, амфетамин с нетно тегло 1 020,10грама, метамфетамини с нетно тегло от 435,01 гр., престъпление по чл.354а ал.1 пр.4-то НК.

Представено е уведомление УВ-969/18.07.2023г.от ВОП, с което КОНПИ е уведомена за образуваното ДП № 250/2023г по описа на ГДБОП - МВР, с което отв. П. е била привлечена като обвиняема за престъпление по 354а ал.1 НК.

С протокол за започване на проверка № ТД 06 ВА/УВ-5918/ 24.08.2023г е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на отв. П..

Представено е Решение № 580/29.07.2024г на КОНПИ, с което въз основа на доклад рег. № ТД12ВР/УВ -3495/08.07.2024г на Директора на ТД на КОНПИ - София е взето решение за предявяване на иск във ВОС за отнемането в полза на Държавата незаконно придобито имущество на стойност, посочена в решението, от 464 432,52лв, на осн.чл.142 ал.1 т.1 ЗОНПИ.

От извършените в НБД „Население“ справки се установява: отв. П. не е омъжена, има две деца С. М.Б. и Б.М. М.. Майка на ответницата е Д. С. Н.. Ответницата има и две сестри. Детето С., род. 9.05.2013г, е от баща М.Б. П., а детето Б., род.на 5.01.2020г, е от баща М. Б. М..

С Протокол за претърсване и изземване от 8.07.2023г по ДП № 250/2023г по описа на ГД „БОП“ при МВР са иззети от ответницата П. движими вещи и парични суми от имот в гр.Варна ул. Сирма Войвода № 9 ет.3 ап.5, който протокол е одобрен с разпореждане на ВРС № 1071/09.07.2023г по ЧНД № 911/2023г.

С писмо вх.№ 01748/15.04.2024г. КОНПИ е била уведомена от ВОП за това, че иззетите парични суми при горепосоченото следствено действие се съхраняват като веществени доказателства в ГДБОП -МВР.

КОНПИ е била уведомена, че първоначално внесеното споразумение между Прокуратурата и обвиняемата не е било одобрено от съда и затова е предстояло внасянето на обвинителен акт на ВОП в съда. Такъв е приложен по делото от дата 17.05.2024г, с който на отв. П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.354а ал.1 предл.4 от НК /“който без надлежно разрешително държи наркотични вещества с цел разпространение, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от 5000 до 20000лв“/.

По делото е представено Споразумение, обективирано в Протокол от о.с.з. № 45/21.06.2024г по НОХД № 683/2024г на ВОС /прил.1 към 1- воинст.д./, с което по отношение на ответницата в качеството й на обвиняема е прието, че е извършила деяние представляващо престъпление по чл.354а ал.2 изр.2-ро предл.4 НК, за това, че на 8.07.2023г в гр. Варна, без надлежно разрешение по ЗКНВП, държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери: кокаин с нетно тегло 2 404,85 грама, амфетамин с нетно тегло 1 020,10 грама, метамфетамини с нетно тегло от 435,01 грама и марихуана с нетно тегло 1 1045,22 грама, всички наркотични вещества на обща стойност 418 804,07лв, за което деяние ответницата се признава за виновна, и за което й се налага наказание "лишаване от свобода" за срок от три години, отложено с изпитателен срок от пет години, на осн. чл.66 ал.1 НК, както и е наложена глоба в размер на 60 000лв.

По делото е представено като доказателство НА № 86 т.I рег.№ 2377 н.д.№ 77/16.07.2018 на н-с С. К., рег.№ 445 /Прил. том 1-ви към делото, без номерирани листи/, обективиращ договор за покупко-продажба, по силата на който Д. С. Н. /майка на отв./, представлявана от дъщеря й М. П. /ответницата/ продава на себе си М. П. ПИ № 00182.510.54 по ПНИ на м-ст „Янчова поляна“ в гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, за сумата от 9 100лв при посочена данъчна оценка на имота 9044лв, както и изричното изявление на страните за изплащането на продажната цена изцяло и в брой на продавачката, както и обективираната в т.3 от НА декларация на страните, че посочената в договора продажна цена е действително уговореното и извършено плащане по сделката

Представено е копие от споразумение от 16.07.2018г, без достоверна дата /л.146-I, чийто оригинал е приложен на л.223-I/, от чието съдържание е видно, че Д. С. Н. и ответницата П. признават сключения между тях договор за покупко - продажба на ПИ № 510.54 по ПНИ, находящ се в м-ст „Янчова поляна“ на гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, за изцяло фиктивен, тъй като не отразява волята на страните; по продажбата не са броени пари, а вписаната цена от 9 100лв, близка до данъчната оценка, е фиктивна. Сделката цели да прикрие дарение с оглед елиминиране бъдещи претенции от наследниците на Д.Ст. Н., като М. Н. П. с благодарност е приела дарението, вкл. и на разходите по сделката. Страните са се договорили настоящото споразумение да бъде използвано за разкриване действителната им воля по сделката.

По повод откритото производство по оспорване автентичността на представения частен документ - споразумение, на осн. чл. 193 ГПК , по делото е прието заключението на в. лице-графолог Ем. А. /л.265-271-I/. От същото се установява, че подписите, положени под споразумението /обратно писмо/ са изпълнени от посочените в него лица: под № 1 - от Д. С. Н. и под № 2 – от М. Н. П..

Според заключението на в. лице - оценител на недв. имоти Й. А. по допуснатата СОЕ /л.220-I/ се установява, че пазарната стойност на недв. имот с ид.№ 00182.510.54 в м-ст „Янчова поляна“ на гр. Аксаково към момента подадената ИМ на 1.08.2024г възлиза на 33160лв.

По делото е представен и договор за дарение на парични средства от 2.05.2023г /л.145-I/ с нот. заверка на подписа, рег.№ 2425/2.05.2023г на н-с М.П., рег.№ 759. От съдържанието на същия се установява, че на посочената дата майката на ответницата Д.С.Н. е дарила на дъщеря си - М. П. сумата от 70 000лв.

По делото представен договор за покупко - продажба на МПС от 9.08.2021г с нот. заверка на подписа рег.№ 10909/9.08.2021г на н-с А.Б. /в Прил. том 1-ви/ , от чието съдържание се установява, че ответницата е придобила л.а. марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ рег. № ••••• за сумата от 31 000лв. Според приетото заключение на в.л. Ал. В. по допуснатата САТЕ /л.- 214-217-I/ пазарната стойност на същия към датата на подаване на ИМ - 1.08.2024г възлиза на 24 400лв.

Според заключението на в. лице по САТЕ пазарната стойност на л.а. марка „Мерцедес“ модел „С400-хибрид“ с рег. № •••• към момента на продажбата му на 19.03.2020г възлиза на 40 800лв.

По делото е приета като доказателство декларация със заверка на подписа на Б.Д.М., рег. № 21/17.04.2019г, в която декларира, че е предоставил на сина си М. Б. М. сумата от 50 000лв за закупуването на недвижим имот в гр. Варна.

М. Б. М. с заявил искане вх.№ 408-588/8.07.2021г пред „Райфайзенбанк /България/“ЕАД за предсрочно погасяване на цялата стойност на договор за ипотечен кредит № 648 310/13.12.2018г /л.149-I/. Преди това е подал пред банката предходно заявление от 26.05.2021г /150-I/ за частичното предсрочно погасяване на същия кредит, за което по делото е приложен изготвеният погасителен план към 26.05.2021 /л.15-153-I/.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели, сочени от ответната страна, а именно: М.П.Б. /с когото ответницата е съжителствала през периода 2011-2017г/, Б.Д.М. /баща на съжителстващия с ответницата М. М. и дядо на роденото на 5.01.2020г. дете Б./, и Д.С.Н. /майка на ответницата/. Същите са допуснати за установяването на следните факти:

1/ за факта на издръжката на отв.П. по време на съжителството й с Б. и преди това с М. - чрез разпита на майката на ответницата и свид.М.Б., както и за това, че Б. е живял в негов имот след фактическата им раздяла.

2/ за факта на дарените от бащата на М. средства за закупуване то на автомобил за отв.П. през 2022г и издръжката на същата и децата й докато М. М. е пребивавал в затвора – свид. Б. Д.М.

3/ за факта на дарени средства от майката на дъщеря й М. през годините

Свид. М.П.Б. излага, че с ответницата живели на съпружески начала през периода 2011г - 2017г и имат общо дете С.. За времето на съвместното им съжителство той осигурявал паричните средства за издръжката на домакинството от парите, които баща му П. Б. му давал – около 1000лв ежемесечно з а издръжката на двамата с ответницата, които им служели за задоволяването на битовите нужди. По това време родителите му имали доходи от собствен бизнес. Отделно от тях, винаги, когато се налагало нещо допълнително да се закупи за детето или жилището, му давали пари, като например: за раждането на детето да л и 1000лв; за закупуване на детска количка пак дал и 1000лв; не си спомня за даването на други парични суми. Винаги за всеки повод родителите му, както и тези на М. им правели предметни подаръци. Свидетелят казва и че майката на М. също им помагала, без да внася повече конкретика. След раздялата им през 2017г, ответницата и детето останали да живеят в жилището - собственост на свидетеля, първите две години, като режийните за него заплащал той. Свидетелят казва, че за този период /след раздялата им/ давал парични суми за издръжката на детето по 400лв месечно за първата година и по 500лв - за втората.

Свид. Б.Д.М. /баща на М. М./ излага, че последно работил като началник на строителен отдел в община Кирково, Кърджали, а преди това бил главен инженер на същата община; преди това – зам. кмет на общината; самият свидетел живеел в с.Тихомир, същата община.

Откакто синът му М. и ответницата М. заживели заедно от 2019г и през 2020г им се родило детето Б., свидетелят започнал парично да ги подпомага за купуването на коли и апартаменти. Парите им давал в брой.

Отделно говори за даването на 30 000лв. на сина си за закупуването на л.а.“Фолксваген“ през 2021г; за други коли не бил давал пари. Преди това М. имал друг л.а. „Мерцедес“, с който през 2020г., след като се бил родил внукът му, бил катастрофирал. М. му се обадил по телефона да му каже , че ударил „Мерцедеса“ и го продал за над 30000лв. Свидетелят не си спомня какъв цвят е бил въпросният л.а.

Излага още, че дал на сина си и 50 000лв. за закупуването на недв. имот – апартамент във Варна, но не помни кога бил купен апартаментът.

В тази връзка по делото е представена декларация, изходяща от Б. М. /л.147-I/

Същият свидетел признава, че синът му бил в затвора от м. май 2023г и за времето докато бил там /13 месеца/ свидетелят със съпругата си взели решение да дадат на ответницата наведнъж сумата от 30 000лв за нейната издръжка и тази на детето. Това станало още през м.06.2023, за което той специално дошъл във Варна.

Свид. Д.С.Н. /майка на ответницата/ признава фактическото съжителство на дъщеря си М. с първия й партньор М.Б., но откога били заедно не може да каже; имат родено дете през 2013г и съжителствали до 2017г. През този период живели първо в къщата на М., намираща с е срещу циганската махала във Варна, а след това в апартамент, който закупили в ж.к.„Левски“ в гр.Варна. През това време свидетелката живеела в ж.к. „Кайсиева градина“. През 2015г. заминала за Англия, понеже тук държавата не й позволила д а се р а з в и е в бизнеса; там се занимавала със същото, с което и тук – ресторантьорство; имала ресторант. Когато напуснала България оставила на М. пълномощно, тъй като искала да продаде апартамента си в ж.к. „Владиславово“ и за да има дъщеря й някакви средства. Апартаментът бил продаден малко след като заминала - през 2015г за около 40 000–46 000евро по нейни спомени. Парите останал и п р и дъщеря й. Свидетелката излага, че имала и земеделски земи край язовир до гр.Шумен, които продала лично преди да замине за чужбина, но не си спомня какви пари получила от тези продажби - били около 14 000лв, които, обаче, не била предала да дъщеря си.

М. и М. имали семеен магазин за авточасти, в който М. работел и много добре издържал семейството. Свидетелката им помагала минимално. След като се разделили през 2017г, М. с детето останали да живеят в апартамента, а М. се изнесъл да живее в другата къща. След раздялата им свидетелката помагала на дъщеря си. Тъй като минимум два пъти си идвала през годината и пътувала със самолет, се прибирала с 10 000евро, колкото било разрешено за пренасяне, от които каквото похарчели, останалото оставало тук. Минималната сума, която си спомня да е оставала била около 7 000 – 8 000евро оставали всеки път два пъти годишно.

Излага още, че два пъти М. била ходила в Англия: първия път – по повод операция на свидетелката, а втория – по повод юбилея й през 2018г. Пътуването до Англия било поето изцяло от майката - за самолетни билети и други разноски. Била изпращала и по други хора, които с и идвали до България, но не се сеща кога било това. Имало един приятел, който се прибирал, но не помн и кога; парите били около 2 000 паунда.

Когато се родило второто внуче през 2020г , дала на дъщеря си това, което можела да пренася през граница - 8 300 паунда, от които може би била похарчила някаква сума и около 8 000 паунда й предала.

През 2020г, по време на Ковид-пандемията, в Англия държавата ги подпомала и свидетелката получавала по 10 000 паунда за това, че били затворени; затова доходите й не били накърнени. След 2020г си идвала повече от два пъти и при всяко нейно идване давала на дъщеря си М. около 8 000 паунда. В края на 2021г продала ресторанта и през 2022г се прибрала в България. По-нататък в изложението си казва, че от продажбата на ресторанта носела в брой 20 000 паунда, които дала на дъщеря си М а р и я . Сега свидетелката живеела на село в България.

Понеже дъщеря й искала да живее в къща, а не в апартамент, свидетелката имала незастроен имот в СО „Янчова поляна“, където можели да си построят къща. По съвет на адвокат, тъй като имала още две деца, прехвърлила имота на М. чрез покупко-продажба. Свид. Д.Н. си дошла за сделката, но поради неуредени неща по имота за някакви квадрати, свидетелката оставила пълномощно на дъщеря си , за да може да го прехвърли и тя си го прехвърлила сама на себе си, понеже майката се върнала в Англия.

Във връзка с тази сделка по-късно се оказало, че трябвало да подпише някакъв документ; говорили пак с адвокат, че било добре да се направи това нещо. При продажбата не е имало плащане на парични средства от страна на свидетелката като собственик на имота; тя /дъщеря й/ си го прехвърлила като покупко продажба. Намерението на свидетелката по отношение на имота било да го подари, за да си построят къща.

Свидетелката заявява, че не знаела з а връзката на дъщеря й с М. и разбрала едва, когато М. била бременна. Знае, че М. бил в затвора до скоро. Знае, че родителите на М. били помагали с пари на дъщеря й и детето, но не може да каже с каква сума и за какъв период били дадени.

На свидетелката не е известно дали родителите на М. са давали пари на дъщеря й, но знае, че М. й бил давал издръжка.

По повод сключения с дъщеря й договор за дарение н а 70 000лв дава следните обяснения : когато се прибрала от Англия, сумата мисли, че била 70 000лв, но не можела да се сети кога била подписала договора - дали преди или след като продала ресторанта. Сумата от 70000лв били различни от горепосочените 20 000паунда. Дала парите в брой. Дарила парите на дъщеря си понеже имали идея да правят някакъв бизнес, но не помни какъв. Същевременно не си спомня дали искали да използват тези пари за закупуването на недв.имот..

По делото е прието заключението на в.л. Р.С. по допуснатата единична СИЕ, изготвено в два варианта, от които първият – по искането на ищеца, а вторият - по искане на ответницата /л.264 и сл.-I/. По Първия вариант приходите са в размер на 194 671,87лв; Разходите - обичайни и извънредни, са в размер на 399 591,11лв; така Нетният доход е отрицателна величина = –204 919,24лв. Така стойността на имуществото, формирано от придобития недв. имот, МПС, иззети парични средства, дарени от роднини и крайно салдо по банкови сметки, а също и получените от НАП, възлиза на общо 493 548,03лв. При тези изчисления несъответствието между имуществото и нетния й доход е отрицат. величина –698 467,27лв.

Вторият вариант е изготвен въз основа искането на отв. страна за отнасяне в раздел приходи на сумата от 453 757,34лв, формирана от пари, дадени от Д.Н. на дъщеря й – ответницата, които са от продажба на неин апартамент, и други дарени парични суми, както и такива дарени от продажбата на ресторанта й в чужбина, дарени с договор за дарение, а също и предоставена издръжка от М.Б., дарения от Б. М. за автомобил и за издръжката на детето, респ. да изключи разходите за задгранично пътуване през 2018г, разхода за закупуване на недв.имот, съответно да отнесе обстоятелството, че разхода за закупуване на л.а. бил покрит със предоставени от бащата на второто й дете парични средства; както и да бъде изследвано движението на паричните средства по договора за кредит, които реално били изтеглени и внесени от М. М., считано от одобряването на кредита през 2018г до окончателното му погасяване.

По този вариант в.л. посочва, че Приходите за процесния период са в размер на 648 429,21лв. Разходите - обичайни и извънредни са в размерна 325 593,89лв, така Нетният доход е положителна величина от 322 835,32лв. Стойността на имуществото на ответницата възлиза на 484 448,03лв, при което несъответствието между нетния доход и имуществото възлиза на 161 612,71лв.

При изслушването му в о.с.з. е пояснил, че сумата от 118 533,75лв е била налична към края на проверявания период, както и 41 015,52лв с установен законен източник по същата сметка, което дава общо 159549,27лв. В констативната част на СИЕ наличната по едната сметка сума е била разбита на отделни пера и 118 533,75лв е формирана от вноски по банковата сметка, а останалата част в размер от 41 015,52лв е от началните салда по сметката, получените от НАП и от роднини парични средства. За да формира размера на приходите за ответницата в рамките на процесния период в.л. взело предвид свидетелските показания, вкл. и тези на майката на ответницата за предоставени от нея парични средства при завръщането й в страната, и от продажбата на ресторанта в чужбина, както и показанията на свид. Б. М. за дадените от него парични суми.

По повод оспорването от ответната страна изготвеното от в.л. заключение във втория му вариант, е допусната тричленна СИЕ със задача, както е била поставена, и с внесените уточнения: след запознаване с всички доказателства по делото, вкл. и събраните по делото гласни доказателства, експертизата да отговори на въпросите поставени към вариант втори по основната задача. Така в заключението на тричленната СИЕ е прието, че

в раздел ПРИХОДИ следва да бъде отнесена сумата от 666 738,71лв /л.336, табл. втора/, която е формирана от следните суми :

7 625,64лв - наличност по банк. см-ки към началото на периода на проверката - 24.08.2013г;

8 476,82лв - посочени в ГДД на ответницата,

14 657,71лв - облагаем доход по данни от НАП,

20 467,39лв - изплатени обезщетения от НОИ,

14 220лв - облагаем доход по данни от НАП за М.Б.;

34 367,65лв - облагаем доход по данни от НАП за М. М.;

47 100лв - предоставени парични средства от роднини, от които: 3000лв през 2017г; 900лв - през 2018г; 3 200лв - през 2020г и 40 000лв - през 2022г;

1 370лв - получени от Д“СП“,

40 800лв - доход на М. М. получен от продажба на МПС,

24,11лв - лихви по сметка,

5562,55лв - други доходи,

472 066,64лв - получени парични средства от роднини и за издръжка. По отношение на тази сума е посочено от вещите лица, че е сбор от сл. суми:

84 100,69лв - левовата равностойност на 43 000евро – според свид. показания била предоставена на ответницата от майка й през 2015г след продажба на собствено жилище;

29 337,45лв - левовата равностойност на 15 000 евро, предоставени от майката на ответницата при двукратното й завръщане в страната през 2017г, респ. същата сума на същото основание през 2018г и 2019г;

18 436,48лв – равна на 8000 брит. паунда, предоставени през 2020г от майката на ответницата по повод раждането на внучето й, и отново същата година сумата от 34 652,16лв – равна на 16 000 евро при завръщането на майката Д.С.Н. в страната;

37 284,96лв – равни на 16 000 евро, дадени на ответницата при завръщането на майка й в страната през 2021г;

46 780,20лв – равни на 20 000 паунда, предоставени от майката на дъщерята след продажба на ресторанта й в Англия.

Към горепосочената сума от 472 066,64лв следва да бъдат отнесени и сл. суми:

4800лв-издръжка от М.Б. за 2018г /12м. х 400лв/;

6000лв-издръжка от М.Б. за 2019г /12м. х 500лв/;

6000лв-издръжка от М.Б. за 2020г /12м. х 500лв/;

6000лв-издръжка от М.Б. за 2021г /12м. х 500лв/;

30 000лв - предоставени през 2021г. от Б.Д.М. за закупуване на л.а. марка „Фолксваген“;

4000лв - издръжка от М.Б. за 2023г /8м. х 500лв/;

30 000лв - предоставена през м.06.2023г от Б. М. и съпругата му на отв. П.;

70 000лв - по договор за дарение на парични средства от 2.05.2023г;

В раздел РАЗХОДИ в. лица са посочили, че стойността на същите за периода на проверката възлиза на 20 5861,60лв, формирана от сл. суми:

70 164,41лв - обичайни разходи съобразно данни на НСИ;

2 729,59лв - заплатени от ответницата местни данъци и такси;

892,61лв - заплатени здравни осигуровки;

127 630,28лв - погасителни вноски по кредити, получени преди периода от Б. и М.;

96лв - погасителна вноска по кредитна карта,

1 607,52лв - банкови такси,

1,31лв - данък върху лихви,

1 450лв - преведени по см-ки на трети лица;

12 289,88лв - заплатени застраховки.

Така при съпоставка между приходите и разходите за процесния период, вещите лица приемат, че нетният доход е 460 877,11лв.

В раздел ИМУЩЕСТВО е посочено, че стойността му възлиза на 493548,13лв, формирана от сл. суми:

40 100лв - стойност на придобити МПС и недв. имоти, налични към края на периода на проверката;

293 898,76лв - иззети парични средства по наказат. производство;

118 000лв - налични суми по банкова сметка;

41 549,27лв - налична по банкова сметка - с доказан произход;

Според това заключение несъответствието между имуществото и нетния доход възлиза на 32 671,02лв.

В о.с.з. вещите лица от тричленната СИЕ са дали допълнителни пояснения, като са посочили, че за периода, за били заплащани издръжки за децата не била приложена обобщена статистическа информация. Що се отнася до наличните суми в банк. см-ка към края на процесния период, в.лица са направили анализ на движението по б.см-ка в „Общинска банка“ АД, като са установили, че с оглед салдата по внесени, а след това изтеглени парични суми, наличната сума възлиза на 118 000лв, която отнасят към такава с недоказан произход, а останалите налични от 41 549,37лв следва да бъдат отнесени към средствата с установен произход.

Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

В предметният обхват на престъпленията, които са визирани в разпоредбата на чл.108 ал.1 т.25 ЗОНПИ в редакцията, обн. ДВ бр.84/2023г, с предх. наименование ЗПКОНПИ, попада деянието, за което е изпратено уведомление УВ-969/18.07.2023г от ВОП до КОНПИ, във връзка с образуваното ДП № 250/2023г на ГД“БОП“ при МВР, по което отв. П. е привлечена в качеството й на обвиняема за престъпление по чл.354а ал.1 НК. Самата проверка е образувана въз основа на протокол за започване на проверка № ТД 06ВА/УВ-5918/ 24.08.2023г и затова срокът от 24.08.2013г до 24.08.2023г по чл.112 ал.3 ЗОНПИ е спазен.

С Решение № 580/29.07.2024г на КОНПИ, въз основа на доклад рег. № ТД 12ВР/УВ-3495/08.07.2024г на Директора на ТД на КОНПИ-Варна е взето решение да внасянето на иск във ВОС за отнемането в полза на Държавата незаконно придобито имущество.

Спрямо ответницата е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, за което същата е призната за виновна въз основа на споразумение, одобрено от съда по наказат. производство срещу нея, че е извършила деяние, представляващо престъпление по чл.354а ал.2 изр.2-ро предл.4-то НК – на 8.07.2023г в гр.Варна, без надлежно разрешение по ЗКНВП, държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества - кокаин с нетно тегло 2 404,85 грама, амфетамин с нетно тегло 1 020,10 грама, метамфетамини с нетно тегло от 435,01 грама и марихуана с нетно тегло 1 1045,22 грама, всички наркотични вещества с обща стойност 418 804,07лв. За това деяние на ответницата е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три години, чието ефективно изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години, на осн.чл.66 ал.1 НК, като й е наложена и глоба от 60 000лв.

Установено е по делото, че М. П., род.1988г, има две деца С., роден на 9.05.2013г от баща М.Б. П.ов, и Б., роден на 5.01.2020г от баща М. Б.ов М..

От показанията на разпитания като свидетел М.Б. П.ов, съдът приема, че ответницата е живяла с него на съпружески начала през периода 2011-2017г, а от края на 2019г, както сочи самата ответница в жалбата си, и към края на периода - м.08.2023г е била във фактическо съжителство с М. М., за което свидетелства и разпитаният Б. М., негов баща.

Въз основа на горното следва да се приеме, че М. П.ов е имал качество на свързано лице с проверяваната ответница по см.§ 1 т.18 от ДР на ЗОНПИ за времето от 2011г до 2017г, а М. М. – същото качество за периода 2019г - 2023г.

Според легалното определение за понятието „имущество“, дадено в §1 т.4 от ДР на ЗОНПИ, в ред. ДВ бр.84/2023г, същото представлява всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него.

Съобразно приложимия закон ЗОНПИ следва да бъде направено сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото на проверявания период и в неговия край, за да се прецени дали в имуществената му сфера има или няма превишение. Когато се установи такова превишение, т.е. паричната оценка на имуществото е по-висока в края на проверявания период в сравнение с началния момент, то е необходимо да се изследва в какъв размер е това превишение и на какво се дължи. За тази цел следва да бъдат съобразени доходите на проверяваното лице, установени като законни, други приходи, постъпили в патримониума му. От доходите следва да бъдат приспаднати необходимите /обичайно присъщи/ разходи за издръжката на лицето и свързаните с него лица, респ. други установени разходи, като бъдат отчетени задълженията /ако са налице такива/ за придобиване на имущество. Едва след това, ако превишението надхвърля размера от 150 000лв, указан в нормата на §1 т.3 ДР на ЗОНПИ, може да се приеме, че доходите са незаконни. До този извод може да се достигне, само ако бъде установено превишение на имуществото и същевременно несъответствие между имуществото и нетния доход. Ако не бъде установено превишение, то липсва увеличение в имуществената сфера на проверяваното лице и съответно няма какво да бъде отнето. Това е така защото такова имущество, макар и в трансформиран вид, по своята същност представлява първоначалното такова.

Наред с установяване превишението следва да бъде установено и несъответствие в горепосочения размер, въз основа на което да се достигне до извода, че една част от дохода или целият има незаконен източник, респ. една част от имуществото или цялото имущество, налично в края на проверявания период, се явява незаконно придобито и като такова подлежи на отнемане.

За да се даде отговор дали има или няма несъответствие, е необходимо да бъде извършена съпоставка между имуществото на проверяваното лице и свързаните с него лица, посочени в чл.142 ал.2 ЗОНПИ, да се отчете чистият им доход, при съблюдаване смисъла на дадените с легалните дефиниции понятия „имущество“ и „нетен доход“.

Съобразно гореизложеното следва да се прецени в началото на проверявания период какво имущество и на каква стойност проверяваното лице и свързаните с него лица са притежавали; какво е било наличното имущество и неговата стойност в края на процесния период, като се има предвид придобитото от ответницата през периода такова и останало налично в патримониума й в неговия край или е било отчуждено по непротивопоставим на Държавата начин, а в случай на трансформация – каква е неговата стойност.

Така, според твърдяното в ИМ на КОНПИ, ИМУШЕСТВОТО,

притежавано от ответницата в началото на проверявания период- 24.08.2013г, се е състояло единствено от сумата от 720,41лв, намираща се в спестовна банкова сметка. А що се отнася до свързаните с ответницата лица, то М. П.ов е притежавал парични средства в различни банкови см-ки общо в общ на 6 047,48лв, а М. М. - 857,75лв - също по банкова сметка.

Тези твърдения са установени чрез заключението на в.л. по едноличната СИЕ : началното салдо по б. см-ка на отв. М. П. към 24.08.2013г е било 720,41лв; това на М. Б. П.ов по трите б. см-ки е било общо 6 047,48лв към 2013г, а за М. М. - 857,75лв към 2020г, или общият им сбор възлиза на 7 625,64лв. По делото не са представени други доказателства, които да обосноват извод, различен от горния.

Между страните няма спор и относно това, че през процесния период е било придобито и налично към края /24.08.2023г/ ИМУЩЕСТВО :

• имот в гр.Аксаково, м-ст„Янчова поляна“ на стойност от 27 000лв,

• л.а.„Фолксваген Пасат“ рег.№ •••• на стойност от 25 000лв,

• парични средства /налични/, иззети по образуваното ДП в размер на 286 095лева и 3990евро /равни на 7803,76лв/,

• налични парични суми в банк. см-ки общо в размер на 159549,27лв.

Спори се по правото, като ответницата навежда своите възражения:

1/ за ПИ в м-ст“Янчова поляна“ на гр. Аксаково оспорва възмездността на сделката, обективирана в НА № 86/2018г /покупко-продажба на стойност 9100лв/, като се твърди нейната относителна симулативност – същата е прикривала безвъзмездна такава – дарение между майката и дъщерята.

В подкрепа на това е представено споразумение от 16.07.2018г /обратно писмо/, от чието съдържание е видно, че страните по сделката – отв. П. и нейната майка - Д.Н. са изразили действителната си воля за дарствено разпореждане.

Автентичността на подписите, положени под документа, е оспорена от ищцовата страна, за което е открито и проведено производство по реда на чл.193 ГПК. От заключението на в.л. се установява, че подписите са били положени от лицата, посочени за техни автори. Поради неуспешно проведеното оспорване коментираният документ не следва да бъде изключван от доказателствения материал.

Така представеното обратно писмо като частен диспозитивен документ не носи достоверна дата и затова същата не се ползва с обвързваща сила. В тази връзка е заявеното оспорване от ищцовата страна. Въпросът досежно дата на съставяне на документа /преди, по време и след сделката/ в случая е без значение. От значене е дали същият може да бъде противопоставен на ищцовата страна, която не е била страна по него, нито по самата сделка. На този въпрос следва да се отговори отрицателно, т.е. документът не е противопоставим на ищеца и затова обективираните в него изявления на ответницата и нейната майка като страни по сделката не го обвързват. Ето защо споразумението /обратно писмо/ не може да се приеме за пълно писмено доказателство за симулацията, но, доколкото, обективира изявления на страните по симулативната сделка, то разкрива вероятността за такава и може да се разглежда като начало на писмено такова съобразно чл.165 ал.2 ГПК, което от своя страна прави допустимо събирането на гласни доказателства за установяване симулативността на сделката.

За доказване действителната воля на страните по сделката са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свид. Д.С.Н. – майка на ответницата. Свидетелката заявява, че при изповядването на сделката през 2018г нямало размяна на парични суми, тъй като единственото й намерение било да надари дъщеря си М., която имала желание да си построи къща в празното дворно място в м-стта “Янчова поляна“, където да живеела. Формата на продажба била предпочета понеже свидетелката имала още две други дъщери.

Казаното от свидетелката не се подкрепя от останалите гласни доказателства. Единствено представената справка НБД „Население“ сочи, че свидетелката има още две дъщери – сестри на ответницата П.: П. Н. П. и С.И.С. /едноутробна/, от което може да се направи извод, че показанията за избора на възмездна сделка покупко-продажба, чрез която да се прикрие безвъзмездното дарение, е житейски и логически мислимо, поради което в тази им част могат да бъдат кредитирани.

Ето защо следва да се приеме договорът за покупко-продажба, обективиран в НА, за относително симулативен и прикриващ действителния договор за дарение, т.е. чрез безвъзмездна сделка.

При това положение процесният недвижим имот, макар и наличен към края на проверявания период, следва да бъде изключен от имуществото на проверяваното лице, тъй като спрямо вещи, получени чрез дарение, не се извършва анализ на доходите, щом като преминаването им в патримониума на проверяваното лице е станало безвъзмездно.

2/ за л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ••••.

От съдържанието на договора /Прил. т.1-ви/ е видно, че на 9.08.2021 „Аутоплаза“ ЕАД - Клон София продава на М. П., действаща чрез пълномощника й М. Б.ов М., процесния л.а. „Фолксваген пасат“, за сумата от 31 000лв с вкл. ДДС

Не се оспорва от отв. страна факта на придобиването му за посочената цена. Възражението касае произхода на паричните средства - същите били подарени на ответницата от бащата на М. М. – Б. М., поради което вещта следва да бъде включена в имуществото на ответницата с посочената стойност.

3/ за паричните суми, иззети в хода на наказателното производство от жилището на ответницата: 286 095лв и 3990евро или с общ размер в лева - 293 898,76лв, колкото е прието и от двете експертизи /еднолична и тричленна/.

Съобразно оборимата презумпция, въведена с нормата на чл.147 ЗОНПИ, до доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове.

В случая процесните парични суми са били намерени в жилището на ответницата на който е живеела към него момент- гр.Варна ••••, поради което се презумира да са нейни. Същите са били налични към края на периода, за което се съди от уведомление № 01748/15.04.2024г на ВОП, че са съхранявани като веществени доказателства в ГД“БОП“-МВР. Ето защо следва да бъдат отнесени към имуществото на ответницата.

Наведените от отв. страна възражения касаят произхода на тези средства - получени като дарения от майката на ответницата през годините; от М. във връзка с издръжката на детето им. При това положение анализът на събраните в тази насока доказателства ще бъде извършен при преценка приходите на ответницата и свързаните с нея лица.

4/ за паричната сума, налична в края на периода по банковата сметка на ответницата в „Общинска банка“ АД.

Не е спорно между страните, че банковите сметки на ответницата към края на проверявания период е имало налични парични суми.

С исковата молба е посочено, че от наличните по банковите сметки на ответницата сумата от 118 533,75лв е от незаконен източник, а за останалата в размер на 41 015,52лв се признава да е с установен законен източник и се претендира за отнемане само сумата от 118533,75лв.

Според едноличната СИЕ на в.л.Р.С. /табл. на стр.28 от закл./ паричните средства с установен законен източник са общо в размер на 41 015,52лв, формирани като сбор от: 40 000лв – преведени от Д.Н. /майката на отв-цата /на 6.07.2022г ; 70,39лв- остатък от паричните преводи от С. Б.а, направени през периода 2017-1019; 941лв – възстановени от НАП и 4,13лв – от начално салдо. Паричните средства с неустановен законен източник възлизат на 118 533,75лв, а общият сбор на двете суми дава 159 549,27лв.

Според тричленната СИЕ в рамките на общия размер от 159549,27лв към средствата с установен източника, определени от едноличната СИЕ в размер на 41 015,52лв, следвало да бъдат отнесена и възстановената парична гаранция от ОД на МВР през 2021г от 533,75лв, с което общият им сбор става 41 549,27лв. така останалите 118 000лв остават с неустановен законен източник.

В обобщение, ИМУЩЕСТВОТО на проверяваното лице в края на проверявания период възлиза на обща стойност 484 448,03лв, формирана като сбор от стойността на л.а., закупен за 31 000лв, иззетите парични средства с обща равностойност в лева от 293 898,76 лв, както и наличните парични суми по банкова сметка в размер на 159549,27лв.

В този размер не се включва стойността на недв. имот от 9 100лв, посочена като продажна цена към 2018г, възприета от в. лица и използвана за определяне общата стойност на имуществото в експертизата.

При това положение се налага извод, че наличното имущество, притежаваното от проверяваното и свързаните се него лица, в края на периода превишава установения с нормата на §1 т.3 ДР от ЗОНПИ минимален размер о т 150 000лв, при начално такова общо от 7625,64л и, следователно, увеличението възлиза на 476 822,49лв. Това налага преценката дали е налице несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице и свързаните с него лица, а това от своя страна предполага анализ на приходите и разходите на същите за проверявания период 24.08.2013- 24.08.2023г.

Относно ПРИХОДИТЕ съдът е приел заключенията на едноличната и тричленната СИЕ.

Заключението на едноличната СИЕ е изготвено в два варианта, както следва:

Във вар. Първи /изготвен по искане на ищеца/ размерът на основните приходи за процесния период възлизат на 194 671,87лв, формиран от сбора по перата, описани в табличен вид на л.291-I, включващи началните салда по сметките на отв. П. и на свързаните с нея лица, приходи от работна заплата, обезщетения, получени от роднини, за които е установен законен източник. Посоченият размер е възприет и от тричленната СИЕ. Така, общият размер на основните приходи следва да бъде 194 671,87лв.

По отношение на допълнителните приходи ответницата е възразила за получени такива, произтичащи от дарения или издръжка в полза на низходящи на проверяваното лице. Същите се считат за законни, когато не са извлечени от дейност, забранена от закона и затова подлежат на включване в приходната част на анализа, щом като е доказано тяхното реализиране. Доходите, формирани от забранена от закона дейност, имат характера на незаконни и като такива не подлежат на включване в имуществения анализ.

Във вар. Втори на едноличната СИЕ, освен горепосочената сума от 194 671,87лв, са включени и допълнителни приходи на обща стойност 453 757,34лв, формирани от - дарени парични средства от майката на ответницата,

• платени издръжки в полза на децата й,

• предоставени средства от родители на М. М..

Така общият сбор на двете суми възлиза на 648 429,21лв.

Според тричленната СИЕ размерът на допълнителните приходи, получени от роднини на ответницата, възлиза на 472 066,84лв, като в табличен вид на стр.3 от т.1.1 от заключението /л.335-I/ са посочени сумите по пера и техният произход. Общият сбор на двете суми възлиза на 666 738,71лв /194 671,87лв + 472 066,84лв/.

При определяне размера на ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРИХОДИ, както

едноличната, така и тричленната СИЕ, са взели предвид събраните по делото гласни доказателства за установяване заявеното от ответницата с писмения й отговор възражение за произхода на намерените в жилището й и иззети парични суми като получени от дарения от нейни близки, както и за издръжката на децата й. Приетото от вещите лица за доказан произход на средствата в тази част не обвързват съда. Същият следва да подложи на анализ събраните в тази насока гласни доказателства, като направи самостоятелни изводи доколко е доказано по убедителен и категоричен начин произходът на паричните средства с оглед въведените твърдения на ответната страна, върху която лежи главното и пълно доказване. Твърденията са следните :

1/ относно закупуването на „Фолксваген пасат“ за договорената цена о т 31 000лв /за която няма спор/ се твърди, че парите са били подарени на ответницата от бащата на М. М., както е посочено в ПО.

Разпитан като свидетел, бащата на М. М. – Б. М. е заявил, че дал на сина си 30 000лв за закупуването на л.а. „Фолксваген“ през 2021г. От това му изявление не може да се направи категоричен извод за неговите намерение - дали е било за надаряване или парите са били дадени в заем, или на някакво друго основание. Не става ясно и това кого е искал да надари - дали ответницата или своя син.

Към момента на придобиването на процесния л.а. „Фолксваген Пасат“ през 2021г ответницата и М. М., макар да са били във фактическо съжителство, не са имали качеството на съпрузи по смисъла на СК и затова придобитото е станало изключителна собственост на ответницата. Поради липсата на сключен граждански брак М. П. не се намира в родствена връзка по сватовство по смисъла на ГПК нито с М. М., нито с неговия баща - свидетел. Затова не може да намери приложение визираното в чл.164 ал.1 т.3 ГПК изключение за допустимост на гласните доказателства при установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност над 5 000лв, когато сделките са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до 4-та степен, и по сватовство – до втора степен включително. Тъй като настоящият случай попада под втората хипотеза /неформално дарение на стойност над 5000лв/, то свидетелските показания на Б. М. са недопустими за установяване дарствено разпореждане от него в полза на отв. П. при липсата на родствена връзка от кръга на изрично посочените в ГПК /в случая – по сватовство/.

Дори въз основа на същите показания да се приеме, че бащата е искал да надари сина си с въпросната сума, то тогава не се установява нейното действително влагане за закупуването на л.а., като съображенията за това са: съдържанието на цитирания договор за покупко-продажба на МПС само сочи на договорена продажна цена от 31000лв с вкл. ДДС; липсва обективирано признание от страна на продавача за нейното заплащане – в брой или по банков път; липсва и издадена фактура. В тази връзка следва да се съобрази и влязлото в сила от 1.01.2026г изменение на чл.3 т.1 от Закона за ограничаване плащанията в брой /ДВ бр.95/2015г/, съгласно което плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10000лв. Нормата като по-нова и специална въвежда задължителна писмената форма за доказване за разплащанията над 10 000лв, при това, чрез банкови документи. По делото липсват доказателства за извършено по надлежния ред парично плащане от страна на М. М. в качеството му на пълномощник на купувачката, въз основа на което да може да се направи извод, че дарените от баща му пари действително са били преведени за закупуването на процесния лек автомобил. Настоящият случай не попада и под хипотезите, визирани в т.1 от до т.7 на чл.2 от Закона, в които е посочено кога законът не намира приложение.

Ето защо посочената сума от 31 000лв не следва да бъде отнасяна като приход от установен законен източник за проверяваното лице.

2/ Относно паричните суми, открити и иззети при обиска, извършен в дома на ответницата, в размер на 286 095лв и 3990евро, са наведени сл. твърдения :

2.1/ дарени от майка й Д.Н. пари, получени от продажбата на нейни имоти на през 2015г.

По делото е приет като доказателство копие от НА № 82/19.08.2015 на нс М.Д., рег. № 529 /Прил. том.2/, от чието съдържание е видно, че майката на ответницата Д.Н. е продала на трето лице собствения си апартамент № 25, намиращ се в гр.Варна жк “Владиславово“ бл.225 вх.2 ет.9, за сумата от 36 000евро, както и разпечатка от СлВп. От съдържанието на същата е видно, че посочената сделка е била вписана. Пак там са вписани и още две сделки, осъществени на 13.07.2015г извършени от Д.Н. за продажбата на ниви в с.Сушина, общ.Върбица, обл.Шумен, едната с площ от 4дка в м-ст “Долен алан“, а другата - с площ от 4,124дка в м-ст „Куз алтъ“, като иза двете липсват данни за продажната цена.

Показанията на разпитаната като свидетел майка на ответницата Д.Н., която казва, че продала апартамента за 40000 -46000евро, не се кредитират досежно размера на получените от нея пари, доколкото същата като страна по тях може да го установи със съответните писмени доказателства. Освен това, отдалечеността на коментираните сделки, извършени през лятото на 2015г, спрямо датата на иззетите пари /8.07.2023г/ поставя под съмнение достоверността на казаното, като се съобразява близката й родствена връзка и казаното от самата свидетелка, че през лятото на 2015г е заминала за Англия, за да се развива в бизнес отношение. Житейски логично е да се мисли, че получените пари са били необходими за нейните собствени нужди - за осигуряване на средства за предстоящото пътуване до Англия, установяване да живее там, за инвестиране в бизнеса, който е имала намерение да развива.

Предвид изложеното горепосочената сума от 43 000евро, съответна на 84 100,69лв, не следва да бъде отнасяна кът приходите със законен източник, както е приела тричленната СИЕ.

2.2/ дарени от майката на ответницата - Д.Н. през годините, тъй като имала доходоносен бизнес в чужбина, който й давал възможност да подпомага парично своите деца, вкл. и ответницата.

Включените на това основание парични суми в заключението на в.лица по тричленната СИЕ са следните : 29 337,45лв - левовата равностойност на 15 000 евро, предоставени от майката на ответницата при двукратното й завръщане в страната през 2017г, респ. същата сума и на същото основание през 2018г и 2019г, или общо 45 000 евро, съответно 88 012,35лв; 18 436,48лв, съответни на 8000 брит. паунда, предоставени през 2020г от Д.Н. по повод раждането на внучето й, и през същата година сумата от 34652,16лв, равни на 16 000 евро при завръщането й в страната; 37284,96лв, равни на 16 000 евро, дадени на ответницата при завръщането на майка й в страната през 2021г, както 46 780,20лв, съответни на 20 000 брит. паунда, предоставени от майката на дъщерята след продажба на ресторанта й в Англия, или общо 45 000евро и 60 000бр.паунда, съответни общо на 225 166,15лв.

За установяването на тези твърдения по делото са събрани показанията само на свид. Д.Н.– майка на ответницата. По думите на същата при завръщането си в България „предоставяла“ на своята дъщеря парични суми във валута - евро и британски паунди до позволения за пренасяне през граница размер, без деклариране пред митническите власти, които пари предавала в брой на ответницата; част от тях използвала за покриване на разходи по време на престоя си в страната, а останалата неусвоена част била предназначена за ответницата.

С оглед изложеното и близката родствена връзка с ответницата, съдът възприема показанията като такива с висока вероятност за пристрастност и желание да подпомогне дъщеря си в процеса и съответно заинтересованост от изхода на спора - чрез изложеното не се внася никаква конкретика и яснота, освен общото изявление за внасяни в страната суми до позволения размер без митническо деклариране; не сочи колко е харчела за собствените си нужди и колко е оставяла на дъщеря си. При това говори за предоставяне на паричните суми, от което не може да се направи извод, че същите са били дарявани; може да се мисли за даване на заем, за погасяване на задължения от името на майката и пр. Не става ясно дали е надарявала другите си две дъщери толкова щедро. Не са представени никакви други доказателства /преки или косвени/, които да са в подкрепа на изложеното, че свидетелката действително е имала някакъв легален бизнес - къде е бил ситуиран /населено място/, какъв е бил по вид /понятието „ресторант“ се възприема в най-широкия му смисъл/; регистрирана ли е била като търговец; декларирала ли е доходи и заплащани ли са били данъци, осигуровки и пр.; продажбата на бизнеса как е било обективирано. Въз основа на същите би могло да се прецени доколко обективни и достоверни са показанията й.

Изложеното от свидетелката не кореспондира и на данните по делото за вида на иззетите при обиска парични суми – основно в лева и значително помалко в евро. За даваните пари в евро през периода 2017-2019 може да се мисли, че тези факти отстоят доста назад във времето спрямо момента на изземването, за да се приеме, че се касае за едни и същи парични средства, които не са били използвани, а и същите не съответстват по размер. За времето след 2019 свидетелката говори за давани пари в паунди, което е съвпада с излизането на Великобритания от Евросъюза от 31.01.2020г. Ако такива парични суми са били получени, то липсват данни за тяхното превалутиране в лева, което би било косвено доказателство отново в подкрепа убедителността на свидетелските показания.

Единствено за паричната сума от 40 000лв се установява и от двете СИЕ, налична към края на периода, че е била преведена по сметката на ответницата от майка й на 6.07.2022г /табл.3 на стр.6 от едноличната СИЕ, отразена и в табл.2 на стр.4 на тричленната СИЕ/. Посочената дата на банковия превод съвпада по време с твърдяното завръщането на свидетелката в България, като стойността на 20 000 паунда, изчислена по курса на БНБ към 1.01.2022г възлиза на 46 780,20лв, което се приближава до размера на преведената сума. Доколкото, обаче, същата вече отчетена в следващата позиция за налични суми по банкови сметки, няма основание да бъде включвана и тук. Това, обаче, не може да обоснове обратния извод за достоверност на казаното от свидетелката относно предоставяни от нея парични суми, подробно описани по-горе. Ето защо съдът не дава вяра на показанията на свид. Д.Н., целящи доказване произхода на средствата в горепосочения размер - за 45 000 евро и 60 000 брит. паунда, т.е. с обща равностойност в лева 225 166,15лв, която сума също не следва да бъде отнасяна към приходите с установен законен източник, както е приела тричленната СИЕ.

2.3./ дарени от майката на ответницата пари в размер на 70000лв.

По делото е приложено копие от договор за дарение, сключен на 2.03.2023г с нотариална заверка на подписите от същата дата /л.145- I/, от чието съдържание се установява, че майката Д.Н. е дарила на дъщеря си сумата от 70 000лв, като е посочено и предназначението на дарената сума – за покупката на жилище.

По твърдения на ответницата сделката не се била осъществила.

Договорът като частен диспозитивен документ е оспорен от ищеца в първото о.с.з. като непротивопоставим на него, тъй като не се ползва с материална доказателствена сила. Възражението е основателно и затова тежестта за главното и пълно доказване за установяване на сочените в него факти е за страната, която се ползва от документа. Нотариалната заверка на подписите, положени от страните, не установява изявленията на същите и правните последици, сочени в него, поради което подлежат на доказване.

За установяването на дарственото разпореждане на сумата от 70 000лв, ответницата е ангажирала гласни доказателства чрез разпита на нейната майка – свид. Д. Н., която излага, че дарила на дъщеря си 70 000лв отделно от предоставените 20 000 паунда, като посочва, че сумата била необходима за някакъв бизнес, без да излага други подробности в тази насока.

Показанията на Н., при приложение на чл.172 ГПК, не се кредитират от съда, доколкото липсват други доказателства по делото, дори и косвени, въз основа на които да може да се направи извод, че на посочената дата майката е извършила дарствено разпореждане в полза на дъщеря си за сумата от 70 000лв и в резултат на това в патримониума на ответницата действително е постъпила посочената сума. Освен това, самата свидетелка като дарителка на сумата си противоречи – говори за това, че дарила парите за някакъв бизнес на дъщеря си, докато обективираната в договора изрична воля е дъщеря й да си построи къща. Освен това, по думите на самата свидетелка, 20 000 паунда от продажбата на бизнеса й били различни от дарените 70 000лв.

Както се изложи по-горе датата на банковия превод от 40 000лв съвпада по време с твърдяното завръщането на свидетелката в България-6.07.2022г, а равностойността на 20 000паунда, изчислена по курса на БНБ към 1.01.2022г, възлиза на 46 780,20лв, което се приближава до размера на преведената по смката на ответницата сума от 40 000лв. Ако се възприеме казаното от свидетелката, че това са били парите, които е донесла от Англия в брой при продажбата на бизнеса й и същите ги е дарила на М. още през 2022г, то буди съмнение как на следващата година отново е дарила 70 000лв с коментирания договор, при положение, че самата свидетелка заявява, че след завръщането си живеела на село, без да внася яснота какви доходи е имала през тази година и от какво ги е получавала.

Ето защо съдът намира, че сумата от 70000лв също не следва да бъде отнасяна към приходи с установен законен източник.

2.4/ получени пари от М.Б. за издръжката на роденото от него дете за времето след раздялата им, т.е. от 2017 до 2023г /релевантният за спора период на съжителството им 2013г-2017г е съобразен от в. лица при изчисляване разходите за издръжката на семейството за този период/

По думите на разпитания като свидетел М.Б., след раздялата с М., тя и детето му С. останали да живеят в негов имот, за който заплащал режийните разходи до момента, когато ответницата заживяла с М. М. на друго място /т.е. от нач. На 2020г/. Свидетелят казва, че за периода от две години, т.е. след раздялата им през 2017г до 2019г, давал парични суми за издръжката на детето по 400лв месечно за първата година и по 500лв - за втората.

По делото няма представени други доказателства, от които да се установи твърдяното от ответницата, че М.Б. след 2019г и до края на проверявания период - м.08.2023г, е продължил да заплаща месечно по 500лв, както са приели в. лица в тричленната СИЕ. Единствено свидетелката Д.Н. споменава, че не й било известно родителите на М . да са давали пари на дъщеря й, но знаела, че М. й бил давал издръжка, без да внася яснота за размера на издръжка и за кой период от време се отнася.

Косвено за това може да се съди от факта на направените парични преводи по сметката на отв. М. П. от С. Б.а /майка на М.Б./ за м.11.2017г – еднократен превод от 3000лв; през 2018г, месеци 09, 10, 12 – по 300лв или общо 900лв; а през 2019г, м.01, м.04 и м.06 – по 600лв; за м. 08 – 800лв и м.11 - 600лв или общо 7100лв, която сума е била отчетена към приходите с установен законен източник по отношение налични парични суми по банкови сметки на ответницата. Въз основа на това може да се мисли, че майката на М.Б. е изпълнила вместо своя син задължението му за престиране на издръжка частично, като липсват данни за такива последващи преводи след края на 2019г.

Действително, задължението за издръжката от бащата М.Б. към неговия син С. не е отпаднало, но реалното даване на парични суми не може да се предполага, при положение, че липсват каквито и да било доказателства за това.

Съдът възприема изготвеното от в.л. Р. С., в което към допълнителни приходи са отнесени получени суми за издръжка на дете само за 2018г - 4800лв и за 2019г – 6000лв, или общо 10 800лв като доход с установен законен източник. За следващите години от 2019 до 2023 поради липсата на доказателства за реалното заплащане на издръжка от М.Б. в полза на малолетното му дете С., не се кредитира заключението на тричленната СИЕ в тази част.

2.5/ дарени от родителите на М. М. за издръжката на децата и семейството за времето, когато М. изтърпявал наказание лишаване от свобода за период от 13мес. /м.05.2023г-м.06.2024г/, неговите родители подпомагали ответницата с парични средства от около 2 000-3 000лв месечно, или общо 40 000лв.

По думите на разпитания като свидетел Б. М. /баща на М./ той заедно с жена си дали наведнъж на ответницата сумата от 30000лв още преди влизането на сина им в затвора. Същият изрично посочва момента на предаването й – м.06.2023г, размера и основанието, на което същата е дадена, а именно, че била предназначена за издръжка на детето Б., негов внук, и неговата майка. При това положение се приема за доказана сумата общо от 30 000лв, а не твърдяната от нея 40000лв. Така, сумата от 30 000лв, доколкото е била дадена наведнъж, следва да бъде отнесена изцяло към приходите с установен законен източник и да бъде включена в приходната част.

2.6/ дарени от родителите на М. М. в полза на сина им пари през 2018г общо 90 000лв, от които - на 5.01.2018г-50 000лв и на 9.01.2018г-40 000лв; отделно дадени през 2019г още 50 000лв за закупуване на апартамент.

Казаното от свид. Б. М. в тази насока не се подкрепя от други доказателства, поради което съдът ги намира за изолирани и пристрастни с оглед близката родствена връзка между свидетеля и свързаното с проверяваната ответница лице. Но дори да се приеме, че е имало такова дарствено разпореждане, към 2018г ответницата не е съжителствала с М. М. /това е станало едва в края на 2019г-началото на 2020г, както се сочи и от самата ответница/; сумата не е взета предвид при определяне началните му доходи на М. /не са обявени за налични/, а до момента на извършения обиск през м.юли 2023г са изминали повече от пет години, поради което не може да се направи категоричен извод, че същата е била част от намерените в жилището на ответницата пари.

По отношение дарената сума от свидетеля в полза на сина му в размер на 50 000лв. Свид. Б. М. заявява, че през 2019г дал на сина си посочената сума за закупуване на апартамент. По делото е приета като доказателство декларация със заверка на подписа, изходяща от същото лице, рег. № 21/17.04.2019г /л.47-I/, в която декларира, че е предоставил на сина си М. Б. М. сумата от 50 000лв за закупуването на недвижим имот в гр.Варна. Нотариалната заверка на декларацията определя датата на съставянето й като достоверна -17.04.2019г, сочеща със сигурност на момент отпреди съвместното съжителство на М. М. с ответницата. Заверката не касае съдържанието, а то и не обективира волята на бащата да надари сина си с посочената суми, имайки предвид употребеното понятие „предоставя“. Същата не обективира и реалното предаване на парите. При това положение съдът намира за недоказано твърдението посочената сума да е от законен източник и затова не следва да бъде отнасяна към приходната част.

Що се отнася до показанията за получени от сина му 30 000лв от продажбата на собствения му лек автомобил „Мерцедес“, то в тази част са недопустими. По делото е представен договор за продажба, в който е посочена продажна цена от 9000лв и затова за законен източник може да се приеме само посочената сума, но не и приетата от тричленната СИЕ сума от 27 000лв, постъпила по сметката на М..

2.7/ В писмения отговор на ответницата се твърди, че 30 000лв от общия размер на иззетите парични суми в лева, принадлежали на М. М. и затова му били върнати, като с в.ж. е доуточнено, че тези пари били иззети от предишната квартира на М. М. през 2019г по повод воденото от него наказателно производство и затова не следвало да участват при формиране имуществото на М.П..

Липсват както преки, така и косвени доказателства за изземването на тези пари от разследващите органи, за последващото им връщане, както и кога е станало това. По тази причина не може да се направи и категоричен извод посочената парична сума да е била съхранявана в дома на ответницата и че към датата на проведените оперативно-следствени действия на 8.07.2023г е била налична и част от иззетите от дома й парични суми. Ето защо няма основание да се приеме, че същата не е била част от имуществото на ответницата към датата на изземването на паричната сума.

3/ налични суми по банкови сметки на ответницата.

В обстоятелствената част на ИМ е посочено, че по банковите сметки на ответницата към края на проверявания период са били налични общо 159 549,27лв, от които се признава от Комисията, че 41 015,52лв са с установен законен източник, а останалата сума от 118 533,75лв е с незаконен източник, поради което и искът за отнемането е за последната.

Досежно твърдяното, че на 22.03.2019г по см-та на М. постъпили 30 000лв от продажбата на собствения му л.а. „Мерцедес“. По делото е представен договор за продажбата на посоченото МПС от 19.03.2020г, сключен от М. М. чрез негов пълномощник, като продавач, и трето лице като купувач /Прил. т.1-ви/ От съдържанието на същия се установява, че л.а. „Мерцедес“ се закупува в състоянието, в което се намира, като изрично е посочено, че не е в движение. Продажната му цена е 9000лв, за която изрично е записано, че е била получена от продавача напълно в брой.

Твърдяното от отв. страна за действителна продажна цена на л.а. от 36 000лв, от която 27 000лв били изплатени на М. допълнително и която той внесъл по сметката си, не е доказано /мотиви в тази връзка са изложени в определение № 299/29.05.2026г по доклада на въззивното дело/. Ето защо посочената за постъпила по сметката на М. сума не може да се приеме да е с установен законен източник.

И от двете експертизи не се установява твърдяното от ответницата за постъпили по разплащателната см-ка на М. П. сумата от 63 000лв през 2022г и на 74 000лв през 2023г, представляващи дарения от майка й, както и от родителите на М.. Единственият установен паричен превод е този от майка й Д. Н..

Констатирано е и от двете СИЕ, че общият размер на наличните парични суми по банковите см-ки на ответницата в „Общинска банка“ АД към края на проверявания период е възлизал на 159 549,27лв, от които и според двете средствата с установен законен източник са в размер на 41 015,52лв, като според тричленната СИЕ, към посочената сума се отнасят и 533,75лв – върната от ОД на МВР парична гаранция по см-ката на М. П. през 2021г, или общо 41 549,25лв.

С в.ж. е заявено оплакване за неправилното отнасяне на тази сума от 533,75лв към установените от законен източник, след като по делото липсвали доказателства, сочещи на произхода на средствата, с които била заплатена внесената парична гаранция, Същото е неоснователно, при положение че липсват данни досежно тази сума - кога, от кого и по какъв начин е била внесена. Ето защо същата следва да бъде отнесена към средствата с установен законен източник и с нея да бъде намален размерът на тези с неустановен такъв, който се редуцира на 118 000лв.

Предвид всичко изложено по-горе съдът не възприема определените, както от едноличната СИЕ, така и от тричленната СИЕ, размери на допълнителните доходи с установен законен източник от 453 757,34лв, респ. от 472 066,84лв, доколкото са базирани върху събрани гласни доказателства и направени въз основа на тях фактически изводи за установеност на произхода на посочените суми. Самостоятелните изводи на въззивния съд са за доказаност на средствата с установен законен източник относно допълнителните доходи само до размера от 50 333,75лв, представляваща сбор от следните три суми : 10 800лв + 30 000лв + 9000лв + 533,75лв. За всички останали парични суми не се установява такъв и затова не следва да бъдат отнасяни към раздела приходи.

Горепосочената сума от 50 333,75лв заедно с размера на основните приходи от 194 671,87лв дават общия размер от 245 005,62лв на приходите с установен законен източник.

Относно РАЗХОДИТЕ - обичайни и извънредни.

Възраженията на отв. страна по този раздел са следните:

1/ Периодът на съжителство на ответницата с бащата на първото й дете – М.Б. обхваща времето от 2011г до 2017г, като в края на 2019г ответницата се е преместила при М. М.. Затова за периода от 2017г до края на 2019г разходите следвало да се начисляват само за нея и детето й.

По това възражение съдът приема следното:

Както бе прието и по-горе, по делото се установи, че в рамките на проверявания период отв. М. П. е съжителствала с М.Б. за времето 2013г– 2017г заедно с роденото през 2011г общо дете С. и затова за този период домакинството им се състояло от трима членове. След раздялата й с М. Б. ответницата е живяла сама с детето си за периода 2017г - 2019г, респ. домакинството е било от двама членове; от началото на 2020г е заживяла с М. Б., от когото има родено дете Б. и затова за периода 2020 - 2023г домакинството се е състояло от четирима членове, с изключение на времето от близо 3,5 месеца в края на проверявания период /9.05.2023г-24.08.2023г/, когато М. М. е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода и съответно домакинството се е състояло от трима членове.

Тези обстоятелства са съобразени от съда в последващото изложение при определянето размера на обичайните разходи за домакинството на ответницата съобразно статистическите данни на НСИ. В тази част приетото от 3чл.СИЕ не се кредитира, тъй като не е съобразен правилно броят на членовете на домакинството през различните периоди от време; посочено е, че за 23.08.2013-15.10.2017г се състояло от 2 лица; за периода от 15.10.2017 - 4.01.2020г – от 3 лица, а за периода 5.01.2020 - 24.08.2023 – 4 лица. Неточно е и това, че за времето от м.окт.2017 /за която дата също не става ясно как е определена/ до началото на 2020г били 2 лица, след като данните по делото сочат, че тогава ответницата е живяла само с детето С.. Ето защо съдът ползва констатациите на едноличната СИЕ в тази част, вар.1-ви.

Освен обичайните разходи за издръжка на домакинство, към този раздел следва да бъдат отнесени и други пера. В заключението си тричленната СИЕ се е позовала на констатираното от в.л.Р.С. по едноличната СИЕ, ползвал всички събрани по делото данни, а именно: платени МДТ от ответницата; платени здравни осигуровки от същата като безработно лице; погасителни вноски по кредити, получени от М.Б. и М. М. преди периода на проверката; погасителни вноски по кредитна карта към „ОББ“ АД от М.Б., удържани такси по банкови сметки и данък върху начислени лихви; преведени пари по сметката на трети лица /Тъканна банка/ и платените застрахователни премии. Посочените пера са подробно описани от в.л.Р. С. в табличен вид /стр.13-25 от закл.-л.л.283-289 от 1-воинст.д./ и затова съдът се ползва от същите по-долу.

На сл. място. Неправилно в. лица по 3чл.СИЕ са приели, че когато имало данни за заплащана издръжка за децата, не следвало да бъде използвана обобщената статистическа информация към раздела „Разходи“. Получаваните размери на издръжки следва да бъдат отнесени към раздела „Приходи“, а не към „Разходи“, както е процедирано в процесния случай: получената от М. Б. издръжка за детето С. за 2017г и 2018г са отчетени като приходи от установен законен източник, както и дарената от родителите на М. М. парична сума от 30 000лв за издръжката на техния внук Б. и майка му.

Няма основание статистическите данни за разходи за издръжка да бъдат игнорирани, щом като същите могат да бъдат ползвани при липсата на конкретни данни за сторени от проверяваното лице разходи в по-големи, когато самото то е давало издръжка, но настоящият случай не е такъв.

2/ По възражението относно разходите за задгранични пътувания на ответницата и семейството й през 2018г, че били поети от нейната майка.

От издадената справка за пътуване на лице /Прил. том.2/ се установява, че М. П. през процесния период е излизала и връщала през ГКПП Аерогара- Варна на два пъти: за времето 11.04.2018-17.04.2018г и за 21.10.2018- 30.10.2018г, като за второто пътуване Варна-Лондон е била заедно с детето си С., както и с М.Б..

Разпитаната като свидетел майката на ответницата Д.Н. е изложила само това, че два пъти М. била ходила до Англия: първия път – по повод операцията й, а втория – по повод юбилея й през 2018г и че пътуванията й били поети изцяло от нея - за самолетни билети и други разноски.

Съдът се придържа към изложеното по-горе становище за съмнение в обективността и безпристрастността на показанията й, доколкото изнесеното от свидетелката не е подкрепено с други доказателства, дори и косвени.

При това положение изчисленията на в.л. Р.С. за разходи за пътуване /табл. на стр.14 от закл. - л.283, гръб/ следва да бъда взети предвид само за двукратното пътуване на ответницата и еднократното пътуване на детето С., като се изключат тези за М.Б., доколкото към посочения период 21.10.2018г - 30.10.2018г същият вече е бил във фактическа раздяла с ответницата. Дори М. Б. да е пътувал заедно със сина си и неговата майка до Англия, то това не следва да бъде отнасяно към разходите на домакинството на ответницата, каквото двамата не са имали към него момент. При това положение сумата възлиза на 4499,84лв.

3/ Възразява се, че не представляват разход изтеглените пари от банкови сметки и включването им в графата на извънобичайните разходи, т.е. над посочените разходи за издръжка по НСИ; същите представляват начин на съхранение на средства извън банковата система.

Възражението е основателно. Изтеглените от банковите сметки парични суми сами по себе си не представляват разход, а трансформиране на паричната наличност от банкова сметка в такава в брой. Разход би било последващото заплащане на стоки и/или услуги с тези средства при наличието на такива данни. Ето защо изтеглените от банковите сметки парични суми не следва да бъдат отнасяни директно към раздела разходи, след като по делото липсват доказателства /писмени или гласни, преки или косвени/ за разходването им по вид и размер.

4/ Според ответницата към разходите следва да бъде отнесен кредитът на проверяваното лице – М. М., отпуснат по договор за банков кредит на 13.12.2018г на стойност от 113 800лв, като сумата била възстановена на банката на два транша : 26.06.2021г – 45 000лв и 8.07.2021г – 57 999лв, т.е. общо 103 000лв, като по този начин отпуснатите средства не били похарчени, а възстановени на кредитора.

От данните по делото се установява, че М. М. е сключил договор за банков кредит от 5.12.2018, обезпечен с ипотека върху апартамент № 5 в гр.Варна ул.“Сирма войвода“ № 9 ет.3, с ид.№ 10135.2563.63.3.5, придобит през 2014г, в размер на 113 800лв за потребителски нужди за срок от 20 години, т.е. до 2038г /Прил. том 2/

Кредитът е бил отпуснат по време, когато М. М. все още не е съжителствал с ответницата, но погашенията по него са били извършени и по време на фактическото им съжителство, т.е. за периода от 2020 до 2021, когато е бил погасен кредитът.

Твърди се от отв. страна, че кредитът бил погасен на два транша 26.05.2021г – 45 000лв и 8.07.2021г – 57 999лв или общо 102999лв, като след отпускането му и периодичното изтегляне на суми оттам, последвало връщането им, като по този начин отпуснатите средства не били похарчени, а възстановени на кредитора.

Съдът намира довода за несъстоятелен. От доказателствата по делото /л.169 от 1-воинст.д./, а и от СИЕ се установява, че кредитът е бил усвоен. На 13.12.2018г по сметката на М. М. е постъпила сумата от 113 800лв, от която още на 17.12.2018 е била изтеглена сумата от 33629лв. Така за релевантния за спора период 2020-2021г погасителните вноски, които са били направени възлизат общо на 114 774,55лв , видно от изготвената от в.л. Р.С. таблица на стр.16 от закл./л.

Още с превода на паричната сума по друга сметка на М. на 5.12.2018г същият е бил усвоен, както и от самото заявление на страната, че погашенията са били направени на два транша през лятото на 2021г, т.е. близо три години след отпускането му. В подкрепа на тези разсъждения са подадените от самия М. М. 2бр заявления за предсрочно погасяване на кредит, които съвпадат по време с двата парични транша – първото заявление е от 2.05.2021, а второто – от 8.07.2021 /л.148 и 149 от 1-воинст.д./

Доколкото погасителните вноски са били направени по времето на съвместното съжителство, то същите следва да бъдат отнесени към раздела „Разходи“. Общият им размер възлиза на 114 754,93лв, включваща и горепосочените две суми: 45 000лв, внесени на 26.05.2021г, и 57 999лв, внесени на 8.07.2021г. От останалата част от размера, определен от в.л. Р. С. на 127630,41лв, касаещи погасителни вноски, направени от М.Б. за периода на неговото съвместно съжителство с М. П., следва да бъдат зачетени тези за 2017г, доколкото след тази година до 2019г същият вече е бил във фактическа раздяла с ответницата. Общият размер на последните възлиза на 6 267,03лв, а общият сбор на двете суми е равен на 121 021,96лв

В обобщение, разходите /обичайни и извънредни/ на ответницата и свързаните с нея лица за процесния период придобиват сл. числово изражение:

– 144 472,73лв – разходи за издръжка на домакинството /табл. на стр.13 от СИЕ на Р. С./

– 4499,84лв – разходи за задгранични пътувания /табл. на стр.14 пак там/.

• 2 729,59лв – разходи за платени местни данъци и такси /табл. на стр.14 пак там/

– 892,61лв – разходи за платени публични задължения към НАП за здравно осигуряване /табл. на стр.15, горе, пак там/

• 121 021,96лв – разходи за погасителни вноски по кредити, усвоени о т М. Б. и М. М. преди проверявания период /от табл. на стр.15-16 пак там/

– 96лв – разходи за погасителни вноски по кредитна карта /табл. на стр.17 пак там/

• 1 607,52лв – платени банкови такси и комисионни /табл. на стр.17-20 пак там/

– 1,31лв - удържан данък върху лихвата/ табл. на стр.20/

• 1 450лв – преведени средства по сметката на трети лица – Тъканна банка - табл. на стр. 21, пак там/

• 1 289,88лв - заплатени застраховки /табл. на стр.21-22 пак там /

Така, общият размер на разходите е 276 611,44лв.

Към посочената сума не следва да бъдат включвани 177 070,55лв, представляваща сбор от изтеглените от М. П. и М. М. парични суми от банковите сметки за периода от 22.01.2019 до 22.06.2022г /табл. на стр.20-21 от еднол. СИЕ - л.287 по делото/ по съображенията, изложени по-горе по т.3 към р-л „Разходи“ - за същите няма данни след изтеглянето им да са били вложени в придобиването на вещи, не се установява да са били налични и да са били част от иззетите през 2023г парични суми, и при съобразяване задължителните указания, дадени с ТР № 4/18.05.2023 по тълк.д.№ 4/2021г.

При това положение НЕТНИТЕ ДОХОДИ по см. на §1 т.5 от ДР на ЗОНПИ, като разлика между общия размер на приходите и общия размер на разходите, е отрицателна величина, равна н а -31 605,82лв /245005,62лв–276611,44лв=-31605,82лв/, което следва да се приравни на нула.

При положение, че стойността на имуществото на проверяваното лице и свързаните с него лица към края на периода възлиза на 484448,03лв, а нетният доход е нула, то се налага извод за наличие на значително несъответствие по см. на § 1 т.3 от ДР на ЗОНПИ, надвишаващо размера от 150 000лв, визиран в разпоредбата.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, в тежест на ответника е да установи, че имущество, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход, като по този начин обори презумпцията, съдържаща се в нормата на чл.107 ал.1 ЗОНПИ.

По отношение на ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ в м-ст „Янчова поляна“ на гр. Аксаково, чието отнемане се иска, съдът приема, че към момента на подаване на ИМ стойността му е възлизала на 33 160лв съобразно заключението на в.л.Й.А. по СОЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда. Макар и с определена стойност, с оглед приетата по-горе за доказана относителна симулативност на възмездната прехвърлителната сделка между майката и дъщерята, прикриваща безвъзмездно дарение, процесният имот като придобит от отв. П. на законно основание и затова същият не подлежи на отнемане в полза на Държавата. Затова искът в тази част подлежи на отхвърляне като недоказан по основание.

По отношение на процесния ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Фолксваген Пасат“ в тежест на отв. страна е да установи, че придобиването му е станало с доходи, придобити от незабранена от закона дейност и който доход вече е бил постъпил в патримониума на проверяваното лице към момента на извършената възмездна сделка, чрез която вещта е била придобита.

Както бе прието от съда и по-горе произходът на средствата в размер на 31 000лв за придобиването на л.а. не се установи да е от дарствено разпореждане от бащата на М. М. в полза на отв. М. П., както бе твърдяно от последната.

При това положение сумата от 31 000лв не представлява законен доход на ответницата и свързаното с нея лице. Поради недоказаност, че същите са с установен законен източник, искането за отнемането на процесната вещ е основателно.

В допълнение, освен несъответствието между общия размер на нетния доход и общата стойност на имуществото, стойността на л.а. от 24 400лв /определена към датата на подаване на ИМ чрез заключението на в.л.В. по САТЕ/, превишава стойността на нетния доход, който е отрицателна величина.

Що се касае до НАЛИЧНИТЕ ПАРИЧНИ СРЕДСТВА, иззети от ответницата при осъществяване на процесуално - следствени действия срещу нея в хода на образуваното наказателно производство, съдът приема следното:

Паричните средства, които са налични към края на периода на проверката, било в брой или по банкова сметка с титуляр проверяваното лице или свързани с него, представляват имущество, щом като са налични в патримониума на лицето и с тях се увеличава неговата стойност до размера на притежаваните средства. Ако със същите е било придобито имущество, то тогава стойността на същото се включва в имуществената маса. Процесният случай не е такъв. Ето защо в тежест на отв. страна е установяването на законния източник на паричните суми чрез главно и пълно доказване.

По заявените от ответницата възражения в тази насока са изложени мотиви по-горе за тяхната недоказаност, с изключение на сумата от общо 49 800лв, формирана като сбор от приетите за установени от законен източник средства: 10 800лв дадени парични средства от М.Б. за издръжката на неговото дете С. за 2017 и 2018г; 30 000лв – дадени от родителите на М. пари за издръжката на внука им Б. и неговата майка за период от 13 месеца, и 9 000лв – получената от М. М. цена от продажбата на собствения му л.а. „Мерцедес“.

Предвид частичната доказаност на възраженията на ответницата за законност на доходите, от които е формиран размерът на иззетите от нея налични парични средства, следва, че общият размер на иззетата парична сума в лева от 286 095лв следва да бъде намалена с 49 800лв, за които се установи да са от законен източник.

По отношение на наличните ПАРИЧНИ СУМИ по БАНКОВИТЕ

СМЕТКИ на ответницата.

С оглед изложеното по-горе искът е неоснователен до размера от 533,75лв и затова подлежи на отхвърляне, а за разликата над тази сума до 118 000лв е основателен.

В обобщение, на отнемане в полза на Държавата подлежат сл. вещи и парични суми:

л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ рег. № ••••.

Иззети парични средства в лева до размера от 236 295лв

Иззети парични средства в евро - 3990евро

Сумите като иззета в брой, се съхраняват като веществено доказателство по нак. производство в български левове и съответно в веро и затова подлежат на отнемане в този им вид, независимо от действието на ЗВЕРБ.

Налични суми в банкови сметки на ответницата - 118 000лв, по отношение на които следва да намери приложение нормата на чл.11 ал.2 от ЗВЕРБ, предвиждаща, в съответствие с чл.6-9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочените в левове суми да се считат за стойности в евро, при прилагането на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответното закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в закона. Ето защо частта за отнемане в полза на Държавата в размер на 118 000лв следва да бъде конвертирана в 60 332,44евро,

По отношение на гореописаното имущество, в съответствие с нормата на чл.107 ЗОНПИ, следва да се направи обоснованото предположение, че придобиването му през проверявания период, след като не се установи да е станало със средства от законни източници, е било придобито по незаконен начин, като се съобразява естеството на престъпното деяние, за което ответницата е призната за виновна - съхранение с цел разпространение на високорискови наркотични вещества в особено големи размери, което предполага възможността за генериране на значителни материални доходи.

Като краен се налага изводът за частична основателност на исковата претенция за отнемане в полза на Държавата на описаното по-горе имущество при доказаност на кумулативно изискуемите в ЗОНПИ предпоставки, като в останалата част подлежи на отхвърляне.

Частично съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции обуславят потвърждаване постановеното от ОС-Варна решение в една част и отмяна и уважаване – в друга, както следва:

За потвърждаване е решението в частите, с които са ОТНЕТИ в полза на Държавата незаконно придобито имущество, както следва:

• парични средства в размер на сумата от 228 884,70лв,

• парични средства в размер на 3 990евро, и двете суми иззети с Протокол за претърсване и изземване от 8.07.2023г от недв. имот с ид.№ 10135.2563.63.3.5, представляващ АПАРТАМЕНТ в гр.Варна ул.„Сирма Войвода" № 9 ет.3 ап.5, ведно с прилежащ обект ИЗБА № 5, по ДП № 250/2023г по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр.№ 4105/2023г по описа на Окръжна прокуратура-Варна, на осн.чл.142 ал.2 т.1 вр.чл.141 ЗОНПИ, както и е ОТХВЪРЛЕНА първата претенция за разликите над 236295лв до 286095лв;

• парични средства в размер на 60 332,44евро, съответни на 118 000лв, внесени и налични по разплащателна банкова сметка IBAN: BG••••, открита в „Общинска банка" АД, на осн.чл.142 ал.2 т.1 вр.чл.141 ЗОНПИ, както и е ОТХВЪРЛЕНА претенцията за разликата над горепосочената сума до общо претендирания размер от 60 605,34евро /съответни на 118 533,75лв/, т.е. за сумата от 533,75лв, съответна на 272,90евро;

ОТХВЪРЛЕН е искът за отнемане на незаконно придобито имущество - ПИ с ид.№ 00182.510.54 по ПНИ на м-ст „Янчова поляна" в гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл.Варна, ЕКАТТЕ: 00182, с площ от 790кв.м. по скица, а по документ за собственост - с площ от 800кв.м., при описаните граници, с цена на иска от 13 804,88евро /съответни на 27 000лв/,

Н а отмяна подлежи решението на ВОС в частите му, с които са отхвърлени исковете за отнемане на л.а. марка „Фолксваген" модел „Пасат", рег.№ ••••, рама № WVWZZZ3CZHE030968, двигател № CRL618770, с цена на иска в размер на 12 782,30евро /съответни на 25 000лв/, на осн.чл.142 ал.2 т.1 вр.чл.141 от ЗОНПИ, като вместо него се постанови друго такова за отнемането му в полза на Държавата, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на Комисията за част от иззетите парични средства за разликата над 228 884,70лв до 236 295лв, като вместо това следва да се постанови тяхното отнемане в полза на Държавата.

ПО РАЗНОСКИТЕ

На първо място. По заявеното пред първата инстанция и поддържано и пред настоящата инстанция възражение на отв. страна, че върху Комисията следва да бъдат възложени всички разноски по настоящото дело поради неизпълнението от ищеца процедурата по чл.136 ЗОНПИ в адм. фаза на производството,

Доводът е изведен по аргумент от противното от разпоредбата на чл.156 ал.6 ЗОНПИ. Съгласно същата, когато ответникът представи пред съда доказателства, които е могъл да представи още с декларациите по чл.136 или 137 /т.е. още в административната фаза на производството/ и които не са били събрани по независещи от Комисията причини, т о съдът може да възложи върху ответника изцяло или отчасти разноските по делото , независи от изхода му. Щом като Комисията не била направила постъпки да изиска от проверяваното лице необходимите данни и доказателства в административната фаза на производството, а такива са представени едва в съдебната му фаза, то тя следвало да понесе разноски.

Възражението е неоснователно. Съгласно нормата на чл.136 ал.1 ЗОНПИ, след налагането на обезпечителни мерки, Комисията следва да покани проверяваното лице да представи писмена декларация за своето имущество, списък членове на семейство, източници на доходи и пр.

От данните по делото /приложен към делото том 2 от адм.пр-во/ с определение № 1755/7.05.2024г по гр.д. № 873/2024г на ВОС е допуснато обезпечение на бъдещите искове на КОНПИ срещу ответницата.

Непосредствено след допуснатото обезпечение и в изпълнение на разпоредбата на чл.136 ал.1 ЗОНПИ, е изпратена до ответницата покана изх. № 02261/969-1/15.05.2024г с указания за представянето на декларация по чл.136 ЗОНПИ в 14- дневен срок от получаване на уведомлението. Същото е било изпратено на адреса на ответницата, на който е била адресно регистрирана към него момент и посочен, както за постоянен, така и за настоящ адрес. От същия пратката е била върната с отразяване, че не е получена от адресата, за което е бил съставен надлежен протокол от ищеца. Освен това, горното уведомление е било изпратено на същия адрес, на който ответницата е била редовно уведомена за образуваното съдебно производство, като й е бил връчен препис от исковата молба и на който адрес е получавала съдебните книжа.

При това положение няма основание да се приеме, че Комисията е допуснала бездействие, като не е дала възможност на ответницата да представи декларация по чл.136 ЗОНПИ, респ. за попълване делото с необходимите доказателства. За представянето им не настъпва преклузия и затова страната не е била лишена от възможността да ги представи пред съда. В допълнение може да се изложи и това, че характерът на нормата на чл.156 ал.6 ЗОНПИ, макар да се съдържа в материален закон, е процесуална и специална и като такава не подлежи на разширително или стеснително тълкуване. Същата е въведена като изключение от общите правилата на чл.78 от ГПК, уреждащи присъждането на разноските при решаване на делото. Освен това, смисълът, вложен от Законодателя в разпоредбата на чл.156 ал.6 ЗОНПИ, е тъкмо в обратна посока. Доколкото ответната страна черпи права от това да обори презумпцията, въведена с разпоредбата на чл. 107 ал.1 ЗОНПИ, в неин интерес е на по-ранния етап /този на адм. производство/ да представи своите доказателства, опровергаващи предположението за незаконния произход на средствата за придобитото имущество, което би дало основание на Комисията да преустанови последващи действия по водене на съдебно производство като предпоставка за генериране на допълнителни разходи.

В настоящия случай, след като ответницата е била надлежно уведомена и не се възползвала от дадената й от Закона възможност, няма основание да претендира възлагането на всички разходи върху ищцовата страна.

На второ място. П о възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението за процесуалното представителство на ответната страна, както за първата, така и за настоящата инстанции.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 13.03.2025г с уговорено и заплатено възнаграждение от 4000лв. По договор от 7.04.2025г е било заплатено възнаграждение в размер на 3000лв, а по договор от 5.05.2025г е заплатено адв. възнаграждение за процесуално представителство от 2500лв или общо 9500лв.

Защитимият материален интерес по делото се обуславя от стойността на имуществото, което е предмет на отнемане по предявени искове на КОНПИ – в случая е общо 464 432,51лв. При тази стойност на материалния интерес, минималният размер на възнаграждението, съобразно Наредба № 1/9.07.2004г за възнагражденията за адв. работа възлиза на 23 227,30лв или 2,5 пъти повече от уговореното и заплатено от ответницата. Посочената Наредба, съдът взема само за ориентир, съобразявайки се актуалната съдебна практика в тази посока.

Уговореното и заплатено възнаграждение е съобразено с вида на спора, неговата фактическа и правна сложност, продължителност, множеството извършени процесуални действия за попълване на делото с доказателствен материал и активното участие на процесуалния представител в хода на цялото производство.

Аналогични са разсъжденията и относно сторените от ответницата разноски за настоящата фаза - представените два договора обективират заплащането на две отделни суми за осъществяването на различни процесуални действия: по първия договор са заплатени в брой 2500евро за изготвянето на въззивната жалба от ответницата, а по втория са заплатени в брой 2000евро - за защита по делото срещу подадените от насрещната страна жалби, изразяващи се в изготвянето на писмени отговори по тях, както и явяване в о.с.з. Посочените суми, отново спрямо цената на исковете, не надвишават препоръчителния минимум, а са значително под него.

Поради изложеното няма основание за уважаване възражението за прекомерност на адв. възнаграждение.

На сл. място. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция следва да се присъдят разноски съразмерно уважената и отхвърлените части от претенциите, като бъдат ревизирани и дължимите такива за първата инстанция.

Предявеният иск е на обща стойност 464 432,51лв, от който общият размер на уважената част възлиза на 387 098,76лв, а отхвърлената – 77 333,75лв, при което съотношението на всяка от частите спрямо цялото дава сл. коефициенти : 0,8335 за уважената и 0,1665 - за отхвърлената части, които коефициенти следва да бъдат приложени спрямо общите размери на сторените от страните разноски.

За първата инстанция

Ищецът е направил съдебно–деловодни разноски общо в размер на 2645лв. По отношение на полагащото му се юриск. възнаграждение – въззивният съд определя размер от 675лв, съобразно разпоредбите на чл.25 ал.1 ал.1 и ал.2 в редакциите им, действали към момента на постановяване на първоинст. решение /ал.1, изм. ДВ бр.53/2025г, в сила от 1.10.2025г; и ал.2- изм.бр.74/2021, в сила от 1.10.2021г/. Съгласно същите за защита по дела с определен материален интерес максималният размер на възнаграждението може да бъде 450лв, като при такъв над 10 000лв може да бъде увеличен с до 50%, т.е. още 225лв. При определянето на горепосочения размер съдът отчита, както материалния интерес, така и фактическата и правна сложност на делото.

В допълнение следва да се посочи и това, че не намира приложение нормата на чл.26 от НЗПП, тъй като не се касае за обективно съединени искове, а за един такъв и затова няма основание да бъде определяно възнаграждение за всеки един от тях .

Така общият размер на разноските на ищеца е равен на 3320лв, от който следва да му бъдат присъдени 2767,22лв /3320 х 0,8335 = 2767,22лв/, съответни на 1414,86евро, на осн.чл.78 ал.8 вр.ал.1 ГПК

ВОС е присъдил на ищеца общо сумата от 1547,35евро, приемайки да са предявени кумулативно обективно съединени искове, което налага посочената сума да бъде редуцирана до 1414,86евро.

Ответницата е направила съдебно–деловодни разноски в размер на 4150лв и 9500лв - заплатен адв. хонорар, или общо 14 650лв, от които съразмерно отхвърлената част от претенцията се полагат 2439,23лв, /77333,75лв х 0,1665 = 2349,23лв/, съответни на 1247,16евро, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

ВОС е присъдил на ответницата общо сумата от 1769,96евро. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, водещ до увеличаване стойността на имущество, подлежащо на отнемане, се налага намаляване на размера от 1769,96евро на 1247,16евро.

За въззивното производство

Страните претендират само разноски за процесуалното представителство, както следва:

от ищеца – 250 евро

от ответницата – 4500евро

Във въззивното производство и двете жалби са частично основателни, респ. частично неоснователни, поради което следва да бъдат приложени горепосочените коефициенти, како следва:

• на ищеца следва да бъдат присъдени 208,38евро /250еро х 0,8335/

• на ответницата –749евро /4500евр х 0,1665/

По отношение ДЪРЖАВНАТА ТАКСА, дължима върху цената на иска от 464 432,25лв.

За първата инстанция е 4% върху цената на иска и е равна на 18577,30лв, от която съразмерно на уважената, респ. отхвърлена части, се дължи от страните, както следва:

Ищецът – 3093,12лв, съответни на 1 581,48евро

Ответницата – 15 484,18лв, съответни на 7 916,94евро

За въззивната инстанция държавната такса е общо в размер на 2% върху цената на иска, което е равно на 9 288,65лв, и която се разпределя между страните съразмерно горепосочените части, като следва

Ищецът – 1546,56лв, съответни на 790,74евро

Ответницата – 7742,09лв, съответни на 3 958,47евро

По частната жалба от КПКОНПИ вх.№ 10634/31.03.2026 срещу Определението на ВОС № 1455/24.03.2026, с което е оставена без уважение молбата й с вх.№ 7450/ 5.03.2026, подадена чрез ССЕВ, идентична на молба вх.№ 7612/ 6.03.2026г, изпратена с товарителница № PSBULB3435906/5.03.2026г, за изменение на решението в частта м у за разноските, с която Комисията е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВОС, държавна такса от 2 244,45евро върху отхвърлената част от исковите претенции, на осн.чл.248 ГПК.

Счита същото за незаконосъобразно поради неправилно прилагане на нормата на чл.157 ал.2 ЗОНПИ и противоречие с разпоредбата на чл.84 ал.1 т.1 ГПК. Основният довод е, че съдебно предявеното от Комисията право има публично-правен характер, упражняването на което й е възложено по силата на специалния закон - ЗОНПИ, по който тя действа като процесуален субституент на Държавата в защита общодържавен интерес. Позовава се на ТР № 7/16.11.2015г по т.д.№ 7/2014г на ОСГК на ВКС, съгласно което не се дължи държавна такса, когато държавен орган сезира съда или отговаря пред съда като представител на Държавата в изпълнение на възложена със закон компетентност, защото макар органът да е инициирал производството по гражданското дело, не негов е интересът и ползата от правораздавателната дейност. Реализирането на притезанието, за което е образувано производството по отнемане на имущество придобито от престъпна дейност е публично държавно вземане по см. на чл.162 ал.2 т.5 ДОПК, за чието установяване и защита съдилищата не събират държавна такса както от титуляра на същото притезание, така и от неговия процесуален субституент - Комисията. Действията на Комисията са израз на публична власт по отношение на незаконно придобитото имущество и затова по искове по чл.153 от ЗОНПИ и се ползва от привилегията на чл.84 ал.1 ГПК и не следва да заплаща държавна такса. В тази посока е трайната съдебна практика, както на ВКС, така и на апелативни и окръжни съдилища, на която се позовава жалбоподателя.

Поради изложеното моли за уважаване на жалбата.

Срещу същата е подаден писмен отговор вх.№ 12331/ 16.04.2026 от отв. страна по нея М. Н. П. със становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на постановеното определение. Изложено е, че съобразно чл.157 ал.2 ЗОНПИ и трайната съдебна практика, КОНПИ дължи д.т. по отхвърлената част от исковете, която се събира след приключване на делото.

Жалбата на изложеното в нея оплакване, е неоснователна, като съображеинята са следните:

Действително, на Комисията е, по силата на чл.7 от ЗОНПИ е придаден статут на независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по отнемане на незаконно придобитото имущество, който, обаче, е персонифициран. Съгласно ал.3 на чл.7 от ЗОНПИ има качеството на самостоятелен правен субект - юридическо лице на бюджетна издръжка, чийто бюджет се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните финанси. Съгласно чл.11 ал.3 от Закона за публичните финанси Комисията се явява първостепенен разпоредител с бюджетни средства, тъй като има правомощията да съставя, изпълнява и отчита бюджет, и това й е възложено по силата на специалния закон-ЗОНПИ.

Цитираното ТР би било приложимо за държавните органи ,които не са персонифицирани и се явяват процесуални субституенти на Държавата, когато тя участва пряко като страна в съдебното производство. Настоящият случай не е такъв. Ето защо няма основание за уважаване на жалбата на соченото оплакване.

Доколкото, обаче, размерът на дължимата от Комисията държавна такса за първата инстанция е неправилно определена, то, за разликата над 1581,48евро до присъдените от ВОС 2244,45 евро , подлежи на отмяна.

Воден от горното, СЪДЪТ